Novae - Резиденцията На Теодерих Велики
Novae - Резиденцията На Теодерих Велики
Novae - Резиденцията На Теодерих Велики
Abstract: Two of the most famous leaders of the goths: the spiritual one – Ulphilas and the
military and political one – Theoderic the Great, are directly related to the history of the late an-
tique town Nicopolis ad Istrum and the early byzantine town Novae. This article raises questions,
which still have no precise answers: When was the Goth alphabet created and when was the Bible
translated – before or after year 348? Why did Bishop Ulphilas request permission to relocate
south of the Danube River? Where was Ulphilas’s diocese situated? What was the number of goths,
who crossed the river and relocated permanently in Moesia? Data from the studied basilicas in the
early byzantine town Novae was analysed and they were dated. Facts lead to the conclusion that
the greatest number of people willing to convert to Christianity in Novae where at the time when
it was Theoderic the Great’s place of residence and several decades afterwards. Special attention is
paid to the Christian necropolis to the west of the camp dated from the last quarter of the Vth c.
A.D., which reveals more than 110 graves and interesting burial inventory, among which the most
impressive items are three golden fibulae and a bracelet. The necropolis is organised outside of the
town’s walls but very close to them and next to the street, which leads to the western gate. This
article supports the opinion of researchers, who state that Novae’s native martyr St. Lupus should
not be linked to Ulphilas, but instead to St. Lupus of Surmium and Theoderic the Great’s goths.
Keywords: Ulphilas, Theoderic, Novae, Nicopolis ad Istrum, gothic, St. Lupus, basilica, ne-
cropolis.
349
350 Павлина Владкова
е за честване на св. Лупус. Този факт според мен показва, че след средата
на IV век тази територия е заселена с християни, т. е. с готите на Вулфила.
Към края на същия век вероятно техният брой се увеличава, защото част от
цивилното население след размирните години през последната четвърт на
столетието не продължава с войската, а остава в границите на разглеждана-
та територия.
За Никополис ад Иструм има данни за двама епископи – Марцел (458) и
Аманций (518). Към двете имена трябва да се прибави и това на презвитера
Turrianius Leontius, известно от надгробен надпис, датиран най-общо IV – V
век (Иванов, Иванов 1994, 5 и бел. 12 и 13).
Кога точно и колко време Теодерих Велики използва Нове за своя столи-
ца? На този въпрос най-пълен и аргументиран отговор дават изследванията
на Простко-Простински, в които авторът анализира всички известни изво-
ри, проследява събитията в хронологичен ред и съпоставя данните в тях, в
резултат на което прави своите категорични заключения. Според него готи-
те на Теодерих са в ранновизантийския град през лятото на 476, като не из-
ключва възможността да идват и малко по-рано – още през пролетта на пре-
дходната година и през 483 – 488 г. Самият Теодерих със сигурност е в Нове
през лятото на 476 и през 486 – 488 г. (Prostko-Prostyński 2008, 141 – 157). На
базата на публикуваните резултати от археологическите проучвания в Нове
Простко-Простински е убеден, че липсват данни за постройки от това време
и като цяло няма следи от строителна активност (Prostko-Prostynski 2008,
157).
Внимателният анализ на данните от разкопките в различните сектори в
лагера и извън него обаче позволяват по-различни изводи.
На първо място интерес представляват проучените раннохристиянски
базилики в Нове, свидетелстващи за разпространението на християнската
религия.
Първите данни за епископ в Нове са от края на IV век и списъкът за-
почва с епископ Laurentius. След това, половин век по-късно, е познато още
името на епископ Secundinus (448 – 449), следва Petrus (458) и после данни за
епископ в Нове има чак от края на VI век – от 597 г., като при това името на
духовния водач не е известно и той е влязъл в литературата като Anonymous
III. Така, според данните на църковните летописци, със сигурност става
ясно, че в лагера епископия има още от края на IV век и тя продължава да
действа без прекъсване, включително и по времето на хунските нашествия
в средата на следващия век, чак до края на съществуването на Нове в нача-
лото на VII век.
Какво показват археологическите проучвания? По време на разкопките
в Нове са локализирани няколко базилики. Три от тях са в рамките на кре-
постната стена на лагера от времето на Принципата и една е ситуирана в
близост до западната порта, но извън укреплението.
354 Павлина Владкова
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА/REFERENCES
Ilski 2016: K. Ilski. Chrześcijaństwo w Novae. – In: Novae. Studies and Materials IV.
Ed. A. B. Biernacki. Buskupstwo w Novae (Moesia Secunda) IV–VI w. Historia – Ar-
chitektura – Źycie codzienne. T. 1. Historia – Architektura. Poznań, 2013, 17 – 29.
Meier-Arendt, Marinescu 1994: W. Meier-Arendt, L. Marinescu. Goldhelm, Schwert
und Silberschetze. Frankfurt a. M., 1994.
Prostko-Prostyński 2008: J. Prostko-Prostyński. Novae in the Times of Teodoric the
Amal. – In: Novae. Legionary Fortress and Late Antique Town. Vol. 1. A Companion
to the Study of Novae. Warsaw, 2008, 141 – 158.
Thiry 1936: Die Chronologie der Vogelfibeln. – Ipek, 17, 1936, 73 – 84.
Vaday 1989: A. Vaday. Die sarmatische Denkmäler des Komitats Szolnok. Budapest,
1989.
Werner 1980: J. Werner. Der goldene Armring des Frankenkönings Childerrich und
die germanischen Handelenkringe der jungeren Kaiserzeit. – Frühmittelalterliche
Studien 14, 1980, 1 – 49.
366 Павлина Владкова