Novae - Резиденцията На Теодерих Велики

Download as pdf or txt
Download as pdf or txt
You are on page 1of 18

ВЛАДЕТЕЛ, ДЪРЖАВА И ЦЪРКВА НА БАЛКАНИТЕ ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО

Сборник с доклади от международна научна конференция,


посветена на 60-годишнината на проф. д-р Пламен Павлов

NOVAE – РЕЗИДЕНЦИЯТА НА ТЕОДЕРИХ ВЕЛИКИ


(ИСТОРИЧЕСКИ И АРХЕОЛОГИЧЕСКИ
ДАННИ ЗА ПРИСЪСТВИЕТО НА ГОТИТЕ
В РАННОВИЗАНТИЙСКИЯ ГРАД)
Павлина Владкова

NOVAE – THE RESIDENCE OF THEODERIC THE GREAT


(HISTORICAL AND ARCHAELOGICAL DATA FOR THE
PRESENCE OF GOTHS IN AN EARLY BYZANTINE TOWN)
Pavlina Vladkova

Abstract: Two of the most famous leaders of the goths: the spiritual one – Ulphilas and the
military and political one – Theoderic the Great, are directly related to the history of the late an-
tique town Nicopolis ad Istrum and the early byzantine town Novae. This article raises questions,
which still have no precise answers: When was the Goth alphabet created and when was the Bible
translated  – before or after year 348? Why did Bishop Ulphilas request permission to relocate
south of the Danube River? Where was Ulphilas’s diocese situated? What was the number of goths,
who crossed the river and relocated permanently in Moesia? Data from the studied basilicas in the
early byzantine town Novae was analysed and they were dated. Facts lead to the conclusion that
the greatest number of people willing to convert to Christianity in Novae where at the time when
it was Theoderic the Great’s place of residence and several decades afterwards. Special attention is
paid to the Christian necropolis to the west of the camp dated from the last quarter of the Vth c.
A.D., which reveals more than 110 graves and interesting burial inventory, among which the most
impressive items are three golden fibulae and a bracelet. The necropolis is organised outside of the
town’s walls but very close to them and next to the street, which leads to the western gate. This
article supports the opinion of researchers, who state that Novae’s native martyr St. Lupus should
not be linked to Ulphilas, but instead to St. Lupus of Surmium and Theoderic the Great’s goths.
Keywords: Ulphilas, Theoderic, Novae, Nicopolis ad Istrum, gothic, St. Lupus, basilica, ne-
cropolis.

Темата на статията не е избрана случайно. Известни са изследванията


на проф. Пламен Павлов и неговата позиция за влиянието и значението на
готския елемент върху политическия, религиозния и културния живот на
Късноримската империя и ранна Византия. Без съмнение готското присъст-
вие в Мизия и Тракия, най-силно в районите на Никополис ад Иструм и

349
350 Павлина Владкова

Нове, поставя началото на „раждането“ на средновековна Европа. В посоче-


ните провинции силни следи оставя епископ Вулфила (ок. 311 – 383), създал
готската азбука и превел части от библията на старогермански език. Същата
библия, но в края на VI век, е използвана в двора на император Теодерих
Велики, когато той вече е изоставил своята резиденция в Нове и управлява
от новата си столица Равена разпадащата се Западна римска империя.
Така двама от най-известните водачи на готите – духовен и военно-по-
литически, са пряко свързани с историята на късноантичните и раннови-
зантийски селища Никополис ад Иструм и Нове.
За живота и дейността на Вулфила има малко данни, при това непълни,
от древните летописци Филосторгий (ГИБИ 1954, 31) и Йорданес (ЛИБИ
1958, 359), които също като него са готи, както и от Сократ (ГИБИ 1954,
41, 43), Созомен (ГИБИ 1954, 59 – 61) и Теодорет. Макар че произходът на
Вулфила не е съвсем ясен (според източниците баща гот и майка гъркиня
от Кападокия?), както и точното място на раждането (вероятно Херсонес,
Кримския полуостров, където в началото на IV век има голяма християнска
общност), то несъмнено името е с германски корен – Wulflein – вълче.
Учител на Вулфила е епископ Теофил, който представлява критските
готи на Първия вселенски събор в Никея през 325 г. и на когото по-късно,
през 341 г., става приемник и получава епикопски сан.
Само седем години след това, през 348 г., Вулфила измолва от император
Констанций II позволение да се пресели с папството си в Мизия, на юг от
Дунава. По този повод Филосторгий пише: „Тази, прочее, бежанска маса,
императорът настани, както изглежда, в Мизия, а самия Вулфила толкова
високо ценеше, че когато говореше за него, често го наричаше съвременния
Мойсей.“ (ГИБИ 1954, 31).
Между 341 и 348 г. дейността си Вулфила извършва на север от Дунав.
Факт е, че арианството е далеч по-малко догматично от християнското уче-
ние и поради това се възприема по-лесно от неуките, т. е. неговото разпрос-
транение вероятно е било доста широко. Няма данни за храмови постройки
в Дакия от това време, от което следва, че ритуалите са извършвани на
открито, така както е и при много от езическите култове. Според шведския
изследовател Мункхамар може би църковните служби са провеждани в ша-
три (Мункхамар 2012, 61).
След тези кратки встъпителни факти за личността на готския просвети-
тел логично възникват няколко въпроса.
Кога е създадена готската азбука и преведена библията – когато Вулфи-
ла е още в земите северно от Дунав или когато идва в Мизия, т. е. преди или
след 348 г.?
По-горе цитираните думи на Филосторгий, които показват уважител-
ното и почтително отношение на император Констанций II към Вулфила,
дават известно основание да се предположи, че библията вече е преведена
Novae – резиденцията на Теодерих Велики... 351

на готски език през 348  г. А може би императорът има предвид това, че


епископът спасява готите-ариани от езичниците (тук трябва да се напомни,
че самият Констанций е арианин). По това време Вулфила е на 37 години –
зряла възраст, на която е твърде възможно вече да се е справил и с двете
си цели – готска азбука и превод. Още от юношеска възраст той е владеел
еднакво добре и гръцки, и готски език, имал е добри учители по богословие
и не случайно само на 31-годишна възраст е „епископ на християните в
готската земя“.
Интересен факт е, че сигурни доказателства за негово участие има
само за два събора – през 360 и 380 г., все в Константинопол (при участи-
ето си на последния умира), като името му сред присъстващите липсва в
многобройни други, напр. този в Сердика през 343. Причината може да е
мисионерската дейност, която Вулфила развива в много широки граници –
посочват се негови посещения в Илирик, Галия, Сирия, от което следва, че
в тези провинции очевидно има засилено присъствие на готско население,
може би съсредоточено основно в легионните лагери. Със сигурност Вул-
фила е владеел отлично и латински език, защото в противен случай той не
би могъл да контактува и проповядва в тези земи. От създадената от него
азбука добре личи, че използва букви от латинския и гръцкия, а също така
и рунически знаци.
Казаното до тук показва, че на въпроса дали азбуката е създадена на
север или на юг от Дунав и кога и къде е преведена библията от Вулфила, все
още не може да се отговори категорично.
Защо епископ Вулфила иска позволение за преместването си отсам
Дунава?
Според Созомен, причината са хунските нашествия и това е първото
съприкосновение между готи и хуни. „... преследваните (готи) преминали
реката и проводили пратеници до императора, като обещавали, че зана-
пред ще му бъдат съюзници, и молели да им позволи да се заселят, където
поискат. Начело на пратеничеството стоял Вулфила, епископ на това
племе...“ (ГИБИ 1954, 59).
Някои изследователи смятат, че причина е конфликт между готите-ари-
ани и останалите им съплеменници-езичници. Целта на Вулфила, според
тях, е да осигури спокойствие на последователите си. Те, обаче, подминават
информацията пак от Созомeн. Според него именно по време на мисията
си при императора в Константинопол Вулфила приема арианството. „...
Принуден от нуждата или пък като наистина мислел, че е по-добре да има
такова схващане за бога, той се приобщил към привържениците на Арий и
отцепил и себе си и цялото племе от православната църква...“ (ГИБИ 1954,
59). Както сочи древният автор, едва след позволението за заселване на юг
от Дунав съплеменниците на Вулфила също стават ариани.
352 Павлина Владкова

Преселването води до възможността за самостоятелна епископия, коя-


то със сигурност се превръща в обединителен център на съйдейниците-готи
и в място, където те намират сигурност и спокойствие.
Така идва следващият въпрос – къде се намира епископският център на
Вулфила?
Много изследователи, базирайки се на данните от Йорданес, приемат
за място, където се настаняват готите на Вулфила, градът Никополис ад
Иструм. Археологическите проучвания не подкрепят това мнение. В рам-
ките на крепостните стени на късноантичния град, в ранновизантийското
разширение югоизточно от градския център (т. нар. Кастел) и в околностите
на селището липсват каквито и да е податки за готско присъствие. Досега са
намирани единствено единични находки  – фрагменти керамика, части от
гребени от кост, няколко фибули, които не са аргумент за готско заселване,
а по-скоро свидетелсват за наложила се мода в изработката на различни за-
наятчийски изделия и за влияние и контакти с готите, но не за трайно тяхно
присъствие.
Други учени, напр. проф. Велизар Велков (Велков 1988, 76 – 82), смятат,
че готите обитават хълма Момина крепост в Търново. И тук археологически-
те данни според мен не са достатъчни. Известно е мнението на проучватели-
те, че при с. Хан Крум, Шуменско, се е намирал един от важните религиозни
центрове на готите. Археолози и историци допускат и възможността такъв
да съществува и при с. Калугерово, Шуменско, т. е. в близост до по-късната
столица на българската държава Плиска.
На този етап на проучване, обаче, всички тези предполагаеми места
остават само хипотези. Единственото сигурно засега е, че мястото, където
се намира резиденцията на епископ Вулфила, е разположено на територията
между Истър и Хемус. А самите готи, както пише Созомен и цитирах по-
горе, са получили разрешение „да се заселят, където поискат“.
Какъв е броят на готите, преминали Дунав и трайно уседнали в Мизия?
Интересно е най-ранното предположение на Едуард Гибън (1737 – 1794)
(Gibbon, vol. 2, XXVI, V), който изчислява, че между 365 и 398 г. броят на го-
тите е 1 милион, като в това число включва и 200 хиляди от тях въоръжени.
Разбира се, че една такава хипотеза звучи нереално и действителният брой
е бил много по-малък.
Струва ми се, че един косвен показател, дори мога да го нарека статис-
тически, дава възможност за предположението, че готите на Вулфила насе-
ляват земите на днешна централна Северна България, на изток и запад от
р. Янтра. Имам предвид анализ на данните от селища, в които има сигурна
информация за раннохристиянски светци-мъченици. Справката, напра-
вена на основата на изследването на Г. Атанасов (Атанасов 2011) показва
категорично, че в региона на Никополис ад Иструм писмени и археологи-
чески сведения липсват, а за Нове единствената историческа информация
Novae – резиденцията на Теодерих Велики... 353

е за честване на св. Лупус. Този факт според мен показва, че след средата
на IV век тази територия е заселена с християни, т. е. с готите на Вулфила.
Към края на същия век вероятно техният брой се увеличава, защото част от
цивилното население след размирните години през последната четвърт на
столетието не продължава с войската, а остава в границите на разглеждана-
та територия.
За Никополис ад Иструм има данни за двама епископи – Марцел (458) и
Аманций (518). Към двете имена трябва да се прибави и това на презвитера
Turrianius Leontius, известно от надгробен надпис, датиран най-общо IV – V
век (Иванов, Иванов 1994, 5 и бел. 12 и 13).
Кога точно и колко време Теодерих Велики използва Нове за своя столи-
ца? На този въпрос най-пълен и аргументиран отговор дават изследванията
на Простко-Простински, в които авторът анализира всички известни изво-
ри, проследява събитията в хронологичен ред и съпоставя данните в тях, в
резултат на което прави своите категорични заключения. Според него готи-
те на Теодерих са в ранновизантийския град през лятото на 476, като не из-
ключва възможността да идват и малко по-рано – още през пролетта на пре-
дходната година и през 483 – 488 г. Самият Теодерих със сигурност е в Нове
през лятото на 476 и през 486 – 488 г. (Prostko-Prostyński 2008, 141 – 157). На
базата на публикуваните резултати от археологическите проучвания в Нове
Простко-Простински е убеден, че липсват данни за постройки от това време
и като цяло няма следи от строителна активност (Prostko-Prostynski 2008,
157).
Внимателният анализ на данните от разкопките в различните сектори в
лагера и извън него обаче позволяват по-различни изводи.
На първо място интерес представляват проучените раннохристиянски
базилики в Нове, свидетелстващи за разпространението на християнската
религия.
Първите данни за епископ в Нове са от края на IV век и списъкът за-
почва с епископ Laurentius. След това, половин век по-късно, е познато още
името на епископ Secundinus (448 – 449), следва Petrus (458) и после данни за
епископ в Нове има чак от края на VI век – от 597 г., като при това името на
духовния водач не е известно и той е влязъл в литературата като Anonymous
III. Така, според данните на църковните летописци, със сигурност става
ясно, че в лагера епископия има още от края на IV век и тя продължава да
действа без прекъсване, включително и по времето на хунските нашествия
в средата на следващия век, чак до края на съществуването на Нове в нача-
лото на VII век.
Какво показват археологическите проучвания? По време на разкопките
в Нове са локализирани няколко базилики. Три от тях са в рамките на кре-
постната стена на лагера от времето на Принципата и една е ситуирана в
близост до западната порта, но извън укреплението.
354 Павлина Владкова

Първата базилика се намира в непосредствена близост до източната


порта, северно от via principalis. За съжаление, освен размерите и факта, че е
едноапсидна и трикорабна, няма други данни за нейната датировка. Извест-
но е още, че в централния кораб на сградата, в близост до апсидата, е имало
и гроб.
Базилика е разкрита и западно от via praetorian и също като първата –
северно от via principalis. Разкопките установяват, че върху по-малка едноап-
сидна трикорабна църква по-късно е построена втора, с по-големи размери.
И тук, обаче, липсват конкретни данни за времето на функционирането на
всяка една от двете базилики, но проучвателите поставят като най-ранна
дата на изграждане на първата култова сграда – средата на V век, а като вре-
ме на разрушаване на втората – втората половина на VI век, най-вероятно в
неговия край.
Много повече и по-категорични данни има за Епископската базилика –
една от най-големите, както и най-добре проучените не само в границите
на съвременните български земи, но и по средния и долен Дунав. Добрата
стратиграфия на обекта, прецизният анализ на плановата схема и много-
бройните открити архитектурни детайли и други движими находки дават
на изследователите възможност за сигурна датировка на комплекса (Bier-
nacki 2013, 33).
Началото на строителството те отнасят към края на IV век. Тогава са
построени и функционират църквата с нартекс и атриум, резиденцията на
епископа и приюта за бедни. Интересен факт е, че по това време не е постро-
ен баптистерий, а такъв, свободно стоящ, е изграден западно от базиликата
през втората половина на V век.
Това, че баптистерият не е построен още в началния период на функ-
циониране на сградата, показва, че по това време няма необходимост от са-
мостоятелна постройка, т. е. желаещите да се покръстят не са многобройни.
Защо? След като има епископия, то това означава, че селището е религиозен
център и християните в/около него вече са много. От друга страна, следова-
телно няма движение на нови заселници, все още езичници. Това обаче се
променя в средата на V век, когато не само има нужда от кръщелница, но тя
е изнесена извън църквата, което може да означава само едно – увеличение
на искащите да приемат християнската вяра. Този факт може да се обясни с
увеличаването на населението след хунските нашествия, в смисъл, че то тър-
си по-сигурна защита в укрепената територия, но също така и с влиянието,
което готите-християни на Теодерих, оказват върху все още непокръстените
езичници от региона.
Проучвателите смятат, че във времето между 488 и 518 г. баптистерият
вече е бил разграден, следователно отново няма необходимост от него.
Посочените факти логично водят към извода, че всъщност най-много
желаещи да приемат християнската религия в Нове има тогава, когато там се
намира резиденцията на Теодерих Велики и няколко десетилетия след това.
Novae – резиденцията на Теодерих Велики... 355

Още един факт във връзка с Епископската базилика е твърде интересен.


Пак по същото време, между 488 и 518 г., непосредствено до базиликата, е
построен мартириум (Biernacki 2013, 33). Малко по-различна дата на из-
граждане дава арх. Чернер  – той посочва, че постройката е характерна за
последната четвърт на V век (Czerner 2013, 80 – 83). Мартириумът същест-
вува много кратко време – най-късно през 557 г. е разграден. Интересно е
мнението на Г. Атанасов, че може би в Нове е спазено правилото „мощите на
мъченици да се пренасят от крайградските некрополи в градските базили-
ки“ (Атанасов 2011, 30 и цит. там бел. 61 и 62). Логиката на този акт е култът
към светците да може да бъде контролиран от градските власти. Защо обаче
само след половин век, не по-късно от 557  г., мартириумът е разрушен, е
трудно да се даде логичен отговор. Факт, установен на базата на прецизните
проучвания, е, че разрушаването на гробницата на светците води до край на
функциониране и на приюта за бедни, т. е. базиликата вече не се посещава
от поклонници. Но пък, очевидно, отново има нужда от кръщелня – малък
баптистерий е изграден в самата църква.
Базиликата, ситуирана извън ранновизантийския град, западно от него,
е трикорабна едноапсидна. Регистрирани са два строителни периода, като
през втория е изграден нартекс. В литературата се е наложило мнението,
че става дума за гробищна извънградска базилика, каквото е било първо-
началното разчитане на проучвателя в ранните години на проучванията на
комплекса (Čičikova 1997, 57 – 69; Атанасов 2011). Последващите разкопки
дадоха нова информация и категорично доказаха, че през втората половина
на V век тук има голям християнски некропол, а църквата е изградена в на-
чалото на VI век, когато той вече не функционира (Владкова 2014, 169 – 187).
За съжаление, все още някои изследователи продължават да представят
некропола и базиликата, разположена западно от ранновизантийския град,
като единен комплекс и да ги приемат като „археологическо свидетелство за
култа към св. Лупус“ (Атанасов 2011, 28), въпреки че са смутени от големи-
те размери на базиликата, нехарактерни за този тип сгради и наличието на
зидан тухлен гроб в апсидата на сградата, т. е. попадащ на мястото, където е
стояла по време на функционирането на базиликата олтарната маса.
Най-важни в случая за разглежданата тема са данните от проучване-
то на некропола. Стратиграфската характеристика не оставя съмнение, че
некрополът е започнал да действа след разрушаването на голяма сграда от
първата половина на V век и е по-ранен от базиликата, за която нумизма-
тичните данни категорично доказват че е изградена не по-рано от първите
десетилетия на следващото столетие (Димитров 2008, 421 – 443). По време
на разкопките през 90-те години на миналия век и през сезон 2018 г. в север-
ния, централния и южния кораби на култовата сграда са разкрити гробове
от некропола, които за пореден път потвърдиха мнението, че некрополът е
по-ранен църквата.
356 Павлина Владкова

Макар малоброен (в над 110 гроба са открити десетина предмета), гроб-


ният инвентар дава основание за категорично заключение, че некрополът
се датира през втората половина на V в. и е свързан с готите на Теодерих
Велики (Владкова 2014, 169 – 187).
Дванадесет гроба (четири са разкрити през археологически сезон
2018  г.) попадат под изградената по-късно базилика. Някои частично са
пресечени от основите ѝ, а други са открити в северния, централния или
южния кораб, както и в нартекса. При по-голямата част от гробовете (над
70%) починалият е положен направо в изкопаната гробна яма, без да бъдат
изградени каквито и да е гробни съоръжения. Гробовете, изградени от ка-
мъни и тегули, представляват около 5% от откритите. Няма съмнение, че
некрополът е християнски, като в 11 от гробовете починалите са деца, а в
останалите са погребани лица в зряла възраст. Полът на починалите само
по археологическите данни не може да бъде определен, а оскъдният гробен
инвентар не помага в случая.
Малко са данните, които дават информация за погребалния ритуал. На
първо място това са двете открити монети, едната положена в ръката на
починалия, а другата – в устата, които показват, че става дума за Харонов
обол, практика, популярна през всички епохи. Обичаят е широко практику-
ван както сред езическото население, така и сред християните на Балканите.
Един от скелетите е положен в гробна яма, чието дъно е покрито с въглени.
Възможно е преди самото погребение да е извършен ритуал и едва след това
гробната яма да е използвана по предназначение. Само в един гроб са откри-
ти кости от говедо. Върху тях има следи от термична обработка и вероятно
става въпрос за поставяне на храна при починалия. Явно е обаче, че тази по-
гребална практика е изключение, а не правило. Не е констатиран случай гроб
да е преизползван, което говори, че некрополът възниква и функционира за
кратко време. Няма и масови гробове, което пък е показател, че смъртта на
погребаните не е в резултат на епидемия или природно бедствие. Вероятно
надгробните знаци са били изработени от дърво и не са достигнали до нас.
Най-впечатляващи сред гробния инвентар са златните накити, харак-
терни за готската култура. Сред тях са три фибули и една гривна.
Фибулата-орле е украсена в техника клоазон изцяло с плоско шлифова-
ни гранатови камъни, обработени перфектно. Датировката ѝ се отнася към
последната четвърт на V в., а нейна точна аналогия не ми е известна. Подоб-
ни са откривани в Германия, Италия и др., като някои от тях произхождат от
сигурно датирани с монети и други материали некрополи. Фибулата твърде
много прилича на апликация за седло от Трансилвания, датирана през вто-
рата половина на V  в. Фибулите-орли, по правило винаги носени по две,
обикновено се определят като женски украшения (Fuchs 1944; Thiry 1936,
T. 17; Meier-Arendt, Marinescu 1994, Fig. 101. 26).
Novae – резиденцията на Теодерих Велики... 357

Втората фибула принадлежи към т. нар. фибули-цикади и наподобява


съвременните брошки. Като най-близък паралел може да бъде посочен чифт
фибули-цикади от с. Биволаре, Плевенско, изработени от сребро с позлата
и датирани към втората третина на V век (Хараламбиева, Ковачева 1992,
45, Т. 1/1 – 2; Ковачева 2003, 95). На Балканите засега са открити около 25
екземпляра на подобни фибули, като всички са свързани с германската кул-
тура. Началото на разпространението на този тип може да бъде отнесено
към втората половина на V  в., а най-късните екземпляри се датират през
началните десетилетия на VІ век (Станев 2003, 79 и цит. там лит.).
Третата фибула е с ромбоидна форма, също изработена в техника кло-
азон и инкрустирана с гранатови камъни, положени в клетки с правоъгълна,
триъгълна и ромбоидна форма, а по върховете – с кръгла.
Откритата в Нове златна гривна е масивна, с удебелени отворени краища
и се датира през V в. Тези гривни са характерни инсигнии на власт и високо
положение за готската аристокрация. От размерите на предмета – диаметър
5 см, е очевидно, че тя не е носена от възрастен индивид и възниква въпроса
дали е имала значението на отличителен знак (Bott 1987, 194, 345; Vaday
1989, 51; Werner 1980, 1 – 7).
Намерени са и три гривни от бронз, като на едната единият отворен
край е във формата на стилизирана глава на змия.
От писмените извори е известно, че германските вождове награждават
поданиците не с пари, а със скъпоценности – гривни, пръстени и други на-
кити, оръжие. На Касиодор дължим сведението, че когато Теодерих повиква
своите готи в двореца при Равена да приемат „regalia dona“, той само спазва
един стародавен обичай. Сведението на Прокопий за огромното богатство
на отделни знатни готи трябва да се приеме като истина.
В некропола са открити още бронзов пръстен, обеца, три токи, всички
от бронз, трипластинен двустранен гребен и зарче от кост, стъклени пулове
и дървена ножница (кания) на нож с украса от пояси с врязани центрирани
окръжности, оцветени с червена боя.
През последния сезон 2018 г. под главата на един от починалите е наме-
рена оловна поставка за настолен дървен кръст със запазени малки частици
от последния. Вероятно починалият е бил свещеник.
Гробният инвентар от готския некропол в Нове показва недвусмислено,
че златните накити, както и останалите находки носят белези, характерни за
времето, в което стратиграфски се датира некрополът – втората половина на
V в. и няма съмнение, че става дума за некропол, който категорично може да
бъде свързан с готите на Теодерих, заселили се и пребивавали точно по това
време в Нове. Златните накити от некропола показват, че сред погребаните
има и високопоставени готски първенци.
Некрополът е организиран извън крепостните стени на ранновизантийс­
кия град, но в непосредствена близост до него, както и до улицата, която
358 Павлина Владкова

води към западната порта. Може да се каже, че всъщност е спазен принци-


път на некрополите на римските градове, които обикновено са разположени
от двете страни на пътищата, които водят към главните градски порти. Още
по-вече, че некрополът е разположен при западната порта.
Изградената базилика частично застъпва южната част на некропола. Из-
ключително интересен факт е, че в апсидата е разкрит зидан гроб и още три
съответно в южния и северния кораби и в южната част на нартекса. Всички
те принадлежат към първия строителен период на сградата, доказателство
за което е тухлената настилка от последния период. При нейното разкрива-
не не са установени данни, които да подсказват, че гробовете са били мар-
кирани по-някакъв начин, като модулът на подреждане на тухлите по целия
под е един и същ. Следователно, когато е бил изграден гробът от нартекса,
всъщност той е оставал извън църквата и в нея попадат само другите три.
Малките размери на гроба от източната част на южния кораб (външни
1,86 х 1,10 м, вътрешни 1,7 х 0,53 – 0,56 м) едва ли означават, че тук е по-
гребано дете. Смятам, че става дума за съоръжение, в което в реликварий
са съхранявани мощи на мъченик. Освен мястото на гроба и размерите,
доказателство за това мнение е и фактът, че при проучванията не са открити
кости, т. е. реликварият с мощите е бил целенасочено преместен при преу-
стройството на църквата (или откраднат!).
Най-интересен е гробът, попадащ под олтарното пространство. На
първо място впечатляват неговите размери, не оставящи съмнение, че тук
не става дума за съхранение на мощи (т. е. за части от тялото на светец), а
за погребано възрастно лице там, където то е намерило своята мъчениче-
ска смърт. Гробът е изграден от тухли и е с покритие от варовикови плочи.
Външните размери на съоръжението са 2,65 х 1,20 – 1,30 м, вътрешните –
2,00 х 0,60/0,70 м.
По въпроса дали е възможно мощите на светец/светци първо да са били
поставени в специално изградения мартириум в рамките на укрепената
площ и впоследствие да са пренесени в новоизградената извънградската
базилика може само да се предполага. Според мен такъв вариант не е изклю-
чен. Големите размери на църковната постройка са факт, който подкрепя
това мнение. Освен това трябва да се отчита, че всичко това се случва в един
много кратък период от време – най-малко около 30 години и най-много до
около 60 години.
И така стигаме до въпроса кои са мъчениците, чиито кости са съхраня-
вани в мартириума при Епископската базилика и в извънградската базилика
в Нове съответно през втората половина на V и през ранен VI век?
Св. Лупус е единственият, споменат в писмените извори местен светец.
Източникът на информацията са Теофилакт Симоката (ГИБИ 1958, 245,
20 – 251, 8) и Теофан (ГИБИ 1960, 274, 26 – 276, 11), които описват посеще-
нието на Петър, брата на император Маврикий, който е начело на визан-
Novae – резиденцията на Теодерих Велики... 359

тийска експедиция към Дунав, чиято цел е да сложи край на славянските


нападения. Денят съвпада с тържествата, посветени на светеца. Петър идва
предишния ден и остава и на следващия, 23 август, когато са литургичните
чествания.
Тук няма да се спирам на детайлите за това посещение и много интер-
сните изводи, които прави Илски за последователността на събитията и
за евентуален бунт на новенци, които защитават своя епископ, очевидно с
изключително висок авторитет сред гражданите (Ilski 2008, 213 – 224).
По важна в случая е информацията за честването на св. Лупус. Уста-
новяват се безспорно, според сведенията от изворите, две неща. Първо,
празненството в чест на светеца е традиционно и обичайно. В такъв случай
може да се приеме, че то се провежда в деня на неговото погребение, както е
по канон – 23 август. И второ, че празникът е бил пищен и представителен,
след като тържеството прави силно впечатление на лицата от византийския
императорски двор, както и на самия летописец Теофилакт, участвали и
видяли много подобни чествания. Вероятно са били приготвени специал-
ни храни и дрехи за участниците, във всички случаи е имало лице, което
символизира светеца, група негови последователи, изпълнени са специални
песни и химни.
И така, кой е свети Лупус? В научната литература са се наложили две
основни мнения, всяко едно от които е недостатъчно аргументирано
(Аtanasov 2016, 413 – 415 и цит. там литература; Атанасов 2011, 28 – 30; Ilski
2013, 24 – 25). Най-често изследователите представят и двете, без да се при-
съединяват категорично към някое от тях.
Първото мнение е свързано с тълкуването на името на светеца. Значе-
нието на думата lupus от лат. означава вълк и оттам се прави връзка с името
на Вулфила, което е със същото значение, но от немски. Без съмнение, това е
една интересна интерпретация, но без подкрепа от изворите или от резулта-
тите от археологическите проучвания. Готският епископ е починал един век
по-рано в Константинопол и едва ли е възможно тялото му да е пренесено
толкова далече. Разбира се, това, че липсват категорични данни, не означава,
че това мнение трябва непременно да бъде отхвърлено, но на този етап на
изследване то си остава само една хипотеза.
Втора група изследователи допускат, че става дума за св. Луп/Лупос,
който е свързан със св. Димитър Солунски и според житийната литература
е негов роб и слуга. Те не изключват и възможността да става дума за св. Лу-
пус, известен още от времето на Аврелиан (270 – 275), за когото обаче няма
никакви данни както за живота му, така и къде и кога е настъпила неговата
смърт. Каква е причината един от двамата светци да се чества в Нове е въ-
прос без отговор.
В последните години се появиха няколко статии на богослова Венцислав
Каравълчев, посветени на култа към св. Димитър и съответно към св. Лупус
360 Павлина Владкова

(Каравълчев 2016). Авторът детайлно разглежда известните извори, основ-


но житията на св. Димитър, и аргументирано подкрепя еретичното мнение
на френския изследовател Делее, че всъщност св. Димитър е обявен за све-
тец в Сирмиум, а впоследствие мощите му, съответно култът, са пренесени
в Солун. Според привържениците на тази теза събитието е станало през
441 г., след хунските нашествия в дунавския град Сирмиум. Посоченият по-
горе автор анализира обстойно и всички данни за св. Лупус, като стига до
заключението, че всъщност последният преди своята смърт е бил епископ
в Сирмиум (през IV – V век), а св. Димитър е негов дякон. Епископът Лупус
присъства на мъченическата смърт на Димитър и едва след това самият той,
с помощта на своя пръстен, напоен в кръвта на светеца, започва да върши
чудеса.
И ако до тук всичко е добре уточнено, то остава да бъде даден отговор
само на въпроса как култът към св. Лупус се появява в Нове. Възможностите
според Каравълчев са две. Логично звучи тази, според която епископ Лупус
е принуден да бяга от Сирмиум, но намира мъченическата си смърт в Нове,
където е погребан. Вторият вариант е по-малко вероятен и по-сложен за
реализация – Лупус загива и едва след това тялото е пренесено в Нове.
Според мен и двата варианта могат да бъдат свързани с готите на Те-
одерих Велики. Никъде в изворите не става дума за етническия произход
на светеца. Сирмиумската теза изключва категоричното мнение, че е грък.
Той просто е приеман за римлянин, както по това време е в цялата Империя.
Но предвид това, че става дума за Сирмиум и Панония, то не бива да се
пренебрегва фактът, че точно оттам тръгват към балканските провинции
готите, първоначално начело с бащата на Теодерих – годината е 471. И само
5 години по-късно те отново достигат до Дунав – в Нове. Когато през 488 г.
потеглят към западните части на Империята, пътят им пак е по Дунава, като
достигат до Сирмиум – столица на провинцията Панония. Така че връзка
между двата дунавски града съществува през последната четвърт на V  в.
чрез готите на Теодерих.
Според мен мъченическата смърт на епископ Лупус се случва в Нове
много скоро преди идването на готите на Теодерих. Той е погребан извън
градските стени и тази е причината около гроба да възникне готският не-
кропол и може би това е свързано с готския произход на мъченика. Според
мен това се е случило през третата четвърт на V в., във времето между хун-
ските нашествия в средата на века и идването на Теодериховите готи през
475 – 476  г. Впоследствие костите на светеца са преместени в мартириума
при епископската базилика, а върху мястото на гроба в началото на VI в. е
издигнат олтарът на новопостроената базилика extra muros.
Любопитен е въпросът за броя на готите, които се установяват в рези-
денцията Нове. Разбира се, точен отговор не може да се даде, но като изход-
на точка може да бъде приета информацията на Йорданес за броя на хората,
Novae – резиденцията на Теодерих Велики... 361

с които първоначално Теодерих побеждава сарматите още докато баща


му е жив. Цифрата, която авторът посочва, според мен е реална  – „близо
6000 души преминават Дунава“ (ЛИБИ 1958, 364/282). Не е без значение
и информацията, която Йорданес дава за хората, които участват в похо-
да – „повикал някои от бащината си свита, към които присъединил и свои
привърженици и клиенти от народа...“ (пак там). Сведението тълкувам в
смисъл, че посочената цифра отразява само броя на тези, които действи-
телно участват във военния поход, а не техните семейства, за които не става
изобщо дума и които, следователно не се движат с войската. Смятам, че
при настаняването в Нове едва ли броят на готите се е увеличил, напротив,
много по-логично е цифрата да намалява. Освен това трябва да се отчете, че
докато дунавският град е постоянна резиденция, самият Теодерих не преби-
вава там през цялото време. Така например със сигурност той седи известно
време в Константинопол в императорския двор и с него е свитата му и със
сигурност известен брой войска.
Интересни са обаче две сведения за готите, когато през 488 г. тръгват
от Нове към Италия. Йорданес пише, че „той (Теодерих) отправил цялото
племе на готите, които се съгласили с него, към Хесперия (т. е. към Италия)“
(ЛИБИ 1958, 366/292). Т.е. би могло да се тълкува, че е имало и такива, кои-
то не тръгват с Теодерих и си остават в/около Нове. За Павел Дякон няма
съмнение, че всички готи, не само от Нове, но и от цялата област, тръгват
след своя вожд – „... И тъй, като извел от Мизия цялото множество готи
с всичката им покъщнина, преминал през Сирмиум и Панония и дошъл в
Италия...“ (ЛИБИ 1958, 410/XV, 11).
От посочената пестелива информация според мен могат да бъдат на-
правени два извода. Първият е, че готите начело с Теодерих, пребиваващи
в столицата Нове, не са били многобройни. В противен случай древните
автори щяха да го отбележат. И вторият – че голямата част от тях през 488 г.
напускат лагера и неговата околност.
Анализът на данните от некропола, западно от лагера, на който се спрях
по-горе, води към същите заключения. На първо място, по стратиграфски и
археологически данни, той съществува кратко време, само през последната
четвърт на V  в. Следователно възниква с идването на готите на Теодерих
и е изоставен след тяхното отпътуване. Максималното време, през което
функционира, е от 475 до 488 г. При проучванията неговата площ е почти
изцяло уточнена. В северна, източна и западна посока са изследвани всички
гробове. В южна посока, под нивото на по-късната базилика, вероятно съ-
ществуват още няколко, но те не стигат по-далеч от улицата, която минава
южно и влиза през западната порта в Нове. Максималният възможен брой
на гробовете със сигурност не надхвърля цифрата 150. Което означава, че
ако за 13 години това е броят на починалите, то за 1 година те са средно око-
ло 12. Като се вземе предвид и това, че от над 120 гроба детските са само 2, то
362 Павлина Владкова

е ясно, че в некропола са погребвани и деца и жени, но основно починалите


са мъже. Така, оптималниата цифра, която може да бъде предложена за броя
на населението, което некрополът обслужва, е приблизително 1000.
Друг важен проблем, който все още не е намерил своя отговор, е къде
живеят тези 1000 Теодерихови готи – в или извън ранновизантийския град.
Централната част на Нове е почти цялостно проучена чрез системни
дългогодишни разкопки на българо-полския археологически екип.
Най-важно място в градоустройствената схема заема комплексът на
Голямата епископска базилика с резиденцията към нея. Очевидно това не
е мястото, където трябва да търсим жилищата на новопристигналото насе-
ление.
В източна посока от Епископския комплекс се намират принципиите
на римския лагер. След средата на V в. те със сигурност не се използват с
по-ранното си предназначение. Според мен, много е възможно именно тук
някои от южните помещения, където при разкопките са регистрирани точ-
но от това време преустройства, да са използвани от готската аристокрация,
принадлежаща към свитата на Теодерих, и от самия владетел при неговите
краткотрайни пребивавания в Нове. Вероятно е ползван пълноценно и голе-
мият по площ по-ранен двор на щаба на легиона, като, разбира се, неговото
ниво е било повдигнато и теренът подравнен.
Изключително впечатляваща е липсата на сериозни градежи от ранно-
византийския период на града източно от принципиите, там, където преди
това се намират бараките на I кохорта на легиона. Според мен и в тази част
теренът е бил заравнен и върху него готите са разпънали своите шатри и
палатки.
В последните години археолозите от Познанския университет про-
учват комплекса, ситуиран западно от базиликата. За сградата от времето
на принципата изследователите предполагат, че изпълнява функциите на
армаментариум. Но прави впечатление, че и през по-късните строителни
периоди градежите са доста стабилни и представителни. Смятам, че в тази
част на града със сигурност не са били настанени готи, а представителните
сгради са с обществен характер.
Не е изключено готи да живеят и върху руините на ранните Флавиеви
бани, валетудинариума и вилата урбана от IV  в. Не е случайно, че в тази
част са единствените открити в града архитектурни структури и некропол
от раннобългарската епоха.
Предвид мястото на некропола северозападно от западната крепостна
стена на града и северно от улицата, пак западно от града, но южно от пътя,
е било също добро място за лагеруване и временно пребиваване.
Като доказателство за твърдението, че готите на Теодерих напускат за-
едно с него Нове, когато тръгва към новата столица Равена и в/около града
са много малко тия, които остават, е липсата на движим археологически
Novae – резиденцията на Теодерих Велики... 363

материал, типичен за готската култура, както и на некропол с характерните


за този етнос накити и други предмети, датирани през VI в. Намерените на-
ходки са единични, жилища и други съоръжения не са разкривани на този
етап на проучване.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА/REFERENCES

Атанасов 2011: Г. Атанасов. 345 раннохристиянски светци – мъченици от бъл-


гарските земи I – IV век. София, 2011./G. Atanasov. 345 rannohristiyanski svettsi
– machenitsi ot balgarskite zemi I – IV vek. Sofia, 2011.
Велков 1988: В. Велков. ZIKIDEBA – ΣΥΚΙΔΑΒΑ = дн. Велико Търново? – В: Сб.
в памет на проф. Ив. Гълъбов. Ред. К. Попконстантинов и др. Велико Търново,
1988, 76 – 82./V. Velkov. ZIKIDEBA – ΣΥΚΙΔΑΒΑ = dn. Veliko Tarnovo? – V: Sb.
v pamet na prof. Iv. Galabov. Red. K. Popkonstantinov i dr. Veliko Tarnovo, 1988,
76 – 82.
Владкова 2014: П. Владкова. За архитектурния комплекс западно от Нове през
V – VI  в.  – Известия на Регионален исторически музей Разград, т. 1, Разград,
2014, 169 – 187./Za arhitekturniya kompleks zapadno ot Nove prez V – VI v. – Izvestia
na Regionalen istoricheski muzey Razgrad, t. 1, Razgrad, 2014, 169 – 187.
ГИБИ 1954: Гръцки извори за българската история. Т. І. София, 1954./Gratski
izvori za balgarskata istoriya. T. І. Sofia, 1954.
ГИБИ 1958: Гръцки извори за българската история. Т. ІІ. София, 1958./Gratski
izvori za balgarskata istoriya. T. ІІ. Sofia, 1958.
ГИБИ 1960: Гръцки извори за българската история. Т. ІІІ. София, 1960./Gratski
izvori za balgarskata istoriya. T. ІІІ. Sofia, 1960.
Димитров 2008: К. Димитров. Към въпроса за развитието на комплекса extra
muros (VIII A) на Нове в Долна и Втора Мизия. – В: Сб. в чест на 80-годишнина-
та на М. Чичикова (Phosphorion Stidia in honorem Mariae Čičikova). София, 2008,
421 – 443./K. Dimitrov. Kam vaprosa za razvitieto na kompleksa extra muros (VIII A)
na Nove v Dolna i Vtora Miziya. – V: Sb. v chest na 80-godishninata na M. Chichikova
(Phosphorion Stidia in honorem Mariae Čičikova). Sofia, 2008, 421 – 443.
Иванов, Иванов 1994: Т. Иванов, Р. Иванов. Никополис ад Иструм. Т. І. София,
1994./T. Ivanov, R. Ivanov. Nikopolis ad Istrum. T. І. Sofia, 1994.
Каравълчев 2016: В. Каравълчев. Св. Димитър Солунски или Сирмиумски
(Сремски) Чудотворец и неговият слуга св. Луп от Нове (Свищов).  – https://
dveri.bg/component/com_content/Itemid,100521/catid,280/id,22967/view,article/
(28.11.2018  г.)./V. Karavalchev. Sv. Dimitar Solunski ili Sirmiumski (Sremski)
Chudotvorets i negoviyat sluga sv. Lup ot Nove (Svishtov). – https://dveri.bg/component/
com_content/Itemid,100521/catid,280/id,22967/view,article/ (28.11.2018 g.).
364 Павлина Владкова

Ковачева 2003: Т. Ковачева. Готското археологическо наследство в Плевенския


край.  – В: Готите и старогерманското културно-историческо присъствие по
българските земи. Съст. Р. Милев. София, 2003, 93 – 96./T. Kovacheva. Gotskoto
arheologichesko nasledstvo v Plevenskiya kray. – V: Gotite i starogermanskoto
kulturno-istorichesko prisastvie po balgarskite zemi. Sast. R. Milev. Sofia, 2003, 93 – 96.
ЛИБИ 1958: Латински извори за българската история. Т. І. София, 1958./Latinski
izvori za balgarskata istoria. T. І. Sofia, 1958.
Мункхамар 2012: Л. Мункхамар. Вулфила. София, 2012./L. Munkhamar. Vulfila.
Sofia, 2012.
Станев 2003: Ал. Станев. Източногермански паметници от епохата на ост-
готското присъствие на Балканите. – В: Готите и старогерманското културно-
историческо присъствие по българските земи. Съст. Р. Милев. Balkan Media,
2003, 76 – 85. /Al. Stanev. Iztochnogermanski pametnitsi ot epohata na ostgotskoto
prisastvie na Balkanite. – V: Gotite i starogermanskoto kulturno-istorichesko prisastvie
po balgarskite zemi. Sast. R. Milev. Balkan Media, 2003, 76 – 85.
Хараламбиева, Ковачева 1992: А. Хараламбиева, Т. Ковачева. Фибули от епоха-
та на Великото преселение на народите в Плевенския музей. – ИМСБ, 18, 45 – 51.
/A. Haralambieva, T. Kovacheva. Fibuli ot epohata na Velikoto preselenie na narodite
v Plevenskiya muzey. – IMSB, 18, 45 – 51.
Atanasov 2016: G. Atanasov. À propos de martyrium de st. Loup de Novae (Svich-
tov). – In: Moesica et Christiana. Studies in honour of professor Alexandru Barnea.
Brȃila, 2016, 413 – 419.
Biernacki 2013: A. Biernacki. The Episcopal Complex in Novae (5th and 6th Cent.
A.D.). – In: Buskupstwo w Novae (Moesia Secunda) IV–VI w. Historia – Architektu-
ra – Źycie codzienne. T. 1. Historia – Architektura. Poznań, 2013, 31 – 54.
Czerner 2013: R. Czerner. Architektura kompleksu budowli biskupstwa v Novae i jej
przemiany w szasie. – In: Buskupstwo w Novae (Moesia Secunda) IV–VI w. Historia –
Architektura – Źycie codzienne. T. 1. Historia – Architektura. Poznań, 2013, 55 – 96.
Čičikova 1997: M. Čičikova. La basilique et la nécropole paléochréstiene extra muros
de Novae (Moesia Inferior). – In: Late Roman and Early Byzantine Cities on the Lower
Danube (IV–VI AD). Poznań, 1997, 57 – 69.
Fuchs 1944: S. Fuchs. Kunst der Ostgotenzeit. Berlin, 1944.
Gibbon: Ed. Gibbon. Decline and Fall of the Roman Empire. Vol. 2, Ch. XXVI, part
V. – www.gutenberg.org/files/25717/25717-h25717.htm (27.11.2018 г.).
Ilski 2008: K. Ilski. Sources Concerning Christianity in Novae. – In: Novae. Legionary
Fortress and Late Antique Town. Vol. 1. A Companion to the Study of Novae. Warsaw,
2008, 213 – 224.
Novae – резиденцията на Теодерих Велики... 365

Ilski 2016: K. Ilski. Chrześcijaństwo w Novae. – In: Novae. Studies and Materials IV.
Ed. A. B. Biernacki. Buskupstwo w Novae (Moesia Secunda) IV–VI w. Historia – Ar-
chitektura – Źycie codzienne. T. 1. Historia – Architektura. Poznań, 2013, 17 – 29.
Meier-Arendt, Marinescu 1994: W. Meier-Arendt, L. Marinescu. Goldhelm, Schwert
und Silberschetze. Frankfurt a. M., 1994.
Prostko-Prostyński 2008: J. Prostko-Prostyński. Novae in the Times of Teodoric the
Amal. – In: Novae. Legionary Fortress and Late Antique Town. Vol. 1. A Companion
to the Study of Novae. Warsaw, 2008, 141 – 158.
Thiry 1936: Die Chronologie der Vogelfibeln. – Ipek, 17, 1936, 73 – 84.
Vaday 1989: A. Vaday. Die sarmatische Denkmäler des Komitats Szolnok. Budapest,
1989.
Werner 1980: J. Werner. Der goldene Armring des Frankenkönings Childerrich und
die germanischen Handelenkringe der jungeren Kaiserzeit.  – Frühmittelalterliche
Studien 14, 1980, 1 – 49.
366 Павлина Владкова

Обр. 1. План на базилика extra muros от VI в. и готския


некропол от последната четвърт на V в. в Novae.

You might also like