4 Веста

4 Веста
Откриване A
Открит от	Хайнрих Вилхелм Олберс
Дата	29 март 1807 г.
Категория	Основен пояс (Семейство Веста)
Орбитални параметри C Епоха 14 юли 2004 г. (юлиански ден 2453200,5)
Ексцентрицитет (e)	0,089
Голяма полуос (a)	353 323 Gm (2,362 АЕ)
Перихелий (q)	321 956 Gm (2,152 АЕ)
Афелий (Q)	384 689 Gm (2,571 АЕ)
Орбитален период (P)	1325,768 дни (3,63 години)
Средна орбитална скорост	19,38 km/s
Инклинация (i)	7,133°
Дължина на възходящия възел (Ω)	103,936°
Параметър на перихелия (ω)	150,271°
Средна аномалия (M)	69,905°
Физически характеристики
Размери	468,3 km
Маса	2,701×1020 kg
Плътност	5 g/cm³
Повърхностна гравитация	0,30 m/s²
Втора космическа скорост	0,39 km/s
Период на въртене	0,2226 дни
Спектрален клас	V-клас астероид
Абсолютна величина	3,20
Албедо	0,423
Средна повърхностна температура	~162 K
4 Веста в Общомедия

4 Веста е третият по големина астероид в основния пояс с размери приблизително 530 на 468 km. Открит е на 29 март 1807 г. от немския астроном Хайнрих Вилхелм Олберс и носи името на богинята на домашното огнище от римската митология Веста. Името е предложено от математика Карл Фридрих Гаус. До откриването на следващия астероид 5 Астрея минават 28 години.

Физически характеристики

Високото албедо го прави най-яркия астероид и единствения видим понякога с невъоръжено око.

В зората на Слънчевата система вътрешността на Веста вероятно е била разтопена, позволявайки диференциация на вътрешните слоеве. Кората му се състои от базалтови скали, формирани под действието на вулканизъм в далечното минало на астероида, докато за вътрешността му се счита, че се състои предимно от желязо и никел.

За скалистите и железните метеорити са счита, че са остатъци от тела от ранната Слънчева система, разрушени вследствие на сблъсъци, като скалистите метеорити са части от силикатната им кора, а железните – части от ядрата им.

Снимки на телескопа Хъбъл от 1996 г. разкриват обширен кратер на повърхността на астероида с диаметър от 430 km. За сблъсъка, образувал кратера, се смята, че е породил и V-клас астероидите. През 2001 г. за астероида 1929 Кола е установено, че произхожда от вътрешността на кората на Веста, както и точното му местонахождение преди сблъсъка, който го е изхвърлил на самостоятелна орбита.

Ефектът на Ярковски поражда разместване на орбитите на астероидите от семейство Веста. Някои от членовете се станали близкоземни астероиди като 9969 Браил, като някои от по-малките попадат на Земята като метеорити. За Веста се счита, че е източник на ХЕД метеоритите.

Космическият апарат „Дон“ (на английски: Dawn, в превод „зора“), изстрелян на 27 септември 2007 г., е роботизиран космически кораб, изпратен от НАСА за космическо изследване към два от най-масивните членове на астероидния пояс: астероида 4 Веста и планетата джудже 1 Церера. „Дон“ изследва Веста между 2011 и 2012 и Церера през 2015 г. Той е първият апарат, посетил едно от двете тела. Веста, снимана от „Дон“.

Външни препратки

• Информация за 4 Веста (орбитална диаграма; ефемерида) в базата данни за малки тела на JPL/НАСА
• ((en)) Изгледи от Слънчевата система: Веста
• ((en)) Снимки на телескопа Хъбъл
• ((en)) Още снимки на Хъбъл
• ((en)) Снимки на Кекската обсерватория
• Астрономически календар. Актуална информация за видимостта на ярки астероиди Архив на оригинала от 2009-12-31 в Wayback Machine..