Иван Величков's Reviews > Слен

Поредният емблематичен роман от ван Вогт, който е надскочил съвремието си. Макар да не блести със стил, Слен е положил темелите на цял поджанр във фантастиката, чиито плодове, като X-Men и цялото творчество на Сандърсън, берем и днес.

Писана преди повече от 75 години, книгата се опитва да побере десетки идеи в малкия си обем, което направо пръска повествованието по шевовете. Засяга нетрадиционни за времето си теми като расизъм, психология на тълпата, еволюция, революция и дори се опитва да вкара, за съжаление неуспешно, силни женски образи.

Джоми е слен – еволюирало човешко същество, преследвано и заплашвано от нормалните хора и себеподобните си – в един свят, деградирал до индустриалната епоха, забравил за електроника и атомна енергия. Благодарение на интелекта и особените си дарби, момчето ще се опита да открие съмишленици и да промени света.
Романът показва един умиращо човечество, което се е вкопчило в закостенелите си идеи и е управлявано от ирационални страхове и злобна пропаганда. Една фракция „несъвършени” мутанти се е внедрила в редиците му и планира революция. Един единствен, може би последен от вида си, слен е предопределен да преобърне статуквото, с помощтта на познания наследени от родителите му (една забавна и много сбъркана употреба на атомна енергия).

Много любим автор ми е Алфред ван Вогт и няма как да не съм пристрастен. Всеки път надскача пълп сюжетите на съвремието си и чертае нови пътеки в жанра. Та сигурно раздувам оценките, когато става въпрос за неговите книги.