Статията отразява достигнатото ниво на познание за култовите места на траките в Източните Родопи до края на 90-те години на 20 в. В нея са представени събраните по археологически път данни за източнородопските тракийски култови места,...
moreСтатията отразява достигнатото ниво на познание за култовите места на траките в Източните Родопи до края на 90-те години на 20 в. В нея са представени събраните по археологически път данни за източнородопските тракийски култови места, тяхната класификация по формален признак и са очертани както някои от установените им общи характеристики, така и специфичните им особености.
В резултат на анализа, илюстриран с примери, са предложени няколко обобщаващи извода:
- В Източните дялове на Родопите най-широко са разпространени култовите места, разположени на билото на планински върхове или възвишения, доминиращи над околността. Установеното предпочитание към върховете у родопските траки се потвърждава от сведението на Херодот за тракийското прорицалище на Дионис, което се намира на “най-високата планина” ( Hdr. VII, 111). Планината в древните религиозни вярвания олицетворява центъра на космоса и се възприема като връзка между земята и небето или тя е axis mundi (Елиаде 1998, 26). Разположените на връх култови места не са изолирано явление в културните традиции на Източното Средиземноморие, подобни планински светилища са засвидетелствани от ІІ хил. пр. Хр. в Егейския свят и тяхното функциониране не прекъсва през следващите хилядолетия (Rutkowski 1972, 130-138; Jones 1999, 22-27).
- Представените култови обекти от Източните Родопи по отношение на своето място в йерархията на култовите места, значение и функции попадат в първите две категории на “светите места” в Тракия, по предложената от Домарадски категоризация. (Domaradzki 1994, 69).
Към първата категория – “оброчищата” могат да се причислят тези от разположените на било обекти, които нямат каменно ограждане. Тези места били посещавани от населението от близката околност в определени дни на годината за извършването на обредни действия, следи от които са находките по повърхността. Установената по-ниска степен на наситеност с археологически материали при някои от тях може да се обясни с по-краткия период на използването им и по-тесния кръг от поклонници. Вероятно това са били най-често срещаните обекти за провеждане на ритуални дейности, като не е изключено около едно селище да е имало няколко такива. Това предположение може да се подкрепи с по-късни примери – в някои съвременни селища още се пази спомена за десетки оброци и оброчища, разположени в околността. Култовите места от тази категория, които са удовлетворявали религиозните потребности на населението от близкото селище, не са еволюирали и при тях не са се появили признаците за определянето им като светилища.
Втората категория – “светилищата” обединява обектите с очертана свещена територия. Като правило тези обекти се характеризират с висока концентрация на археологически материали – следи от интензивните култови дейности провеждани там. За разлика от оброчищата, на светилищата се откриват глинени замазки, огнища, части от постройки. Основният елемент при тях е каменната ограда, която отделя сакралното от профанното пространство. При няколко от проучените култови места е констатирано, че каменните ограждения са изградени в определен момент от функционирането им, което подсказва за настъпили промени в организацията им и в обредните практики. По-късното ограждане на свещената територия е установено и на светилища в други части на тракийските земи (Domaradzki 1994, 77). Тази категория култови паметници са имали локално или регионално значение, като с времето популярността на някои от тях може да е надхвърляла родовата или племенна територия и да са придобивали общотракийско значение, както известното прорицалище на Дионис. От друга страна известността и почитанието към определено култовото място може да се превърне в селищнообразуващ фактор. Това добре се илюстрира от казаното от Флавий Филострат за Родопското светилище на Рез, който съобщава, че около светилището му има много села (Phil. Her. 62 ff).
- Регистрираните особености при някои култови места подсказват за многообразието на обредните практики. Отсъствието на животински кости в културните напластявания на някои от обектите означава, че на тях не са извършвани животински жертвоприношения, а вероятно са принасяни храни с растителен произход. Откритите части кремъчни или метални сърпове на няколко от проучените, дава допълнителни основания да се предположи, че на тези светилища са се почитали божества, покровителстващи земеделието и плодородието.
- В Източните Родопи е засвидетелствана хилядолетна традиция в почитането на определени места. Известни са обекти със следи от култови дейности от енеолита до средновековието (Пчеларово, Татул). Някои от върховете, заемани от тракийски светилища, и до днес са обект на религиозни обреди (вр. Дамбалъ).
