Направо към съдържанието

Черница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за растението. За селото в България вижте Черница (село). За езерото в Румъния вижте Черница (езеро).

Черница
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Фабиди (fabids)
разред:Розоцветни (Rosales)
семейство:Черничеви (Moraceae)
род:Черница (Morus)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Черница в Общомедия
[ редактиране ]
Черница в Англия.
Клони на черница в парка Емигран, Истанбул.
Полу-узрели плодове на черница.

Черницазападните български говори църница) или в някои диалекти дуда (на латински: Morus) е род покритосеменни растения от семейство Черничеви (Moraceae)[1]. Включва десетина вида дървета, разпространени главно в субтропичните области на Азия, Европа, Африка и Америка.[2]

Дърветата обикновено са ниски и достигат в редки случаи до 10 – 15 метра височина. Плодът е с размер 2 – 3 сантиметра, многосеменен, с къса дръжка, наподобяващ плода на ягода и се използва за плънка на сладкарски изделия. От него могат да се правят също така сокове и вина. За успешното съхранение, трябва да се има предвид, че плодовете са нетрайни. Запазват се 1 – 2 дни, ако се държат в хладилник, без да са измити предварително. Измиват се преди консумация. Плодовете узряват през юниавгуст. От плодовете се приготвят петмези, компоти, сиропи и др. [3] В някои области на България плодът се нарича барабонка. Листата на черницата са зелени, обикновени и са основна храна на копринената пеперуда. Най-широко разпространени са бялата (Morus alba) и черната черница (Morus nigra). Листата на бялата черница са по-лъскави и едри, с грапави власинки. Плодът е много сладък. Среща се и във формата на плачещо дърво, предимно в по-топлите райони. Черните черници са големи и сочни, с равномерно количество сладост и тръпчив вкус. Има разновидности във форма на храст. [4]

Класификацията на черниците е предмет на продължаващи спорове. В литературата са описани повече от 150 вида, но едва десетина са общоприети като самостоятелни:

В народната медицина черницата се използва като слабително, откашлящо, пикочогонно, хипогликемично и седативно средство. Прилага се за лечение на запек, лека форма на захарен диабет и бронхити. Листата се употребяват при авитаминиза, като укрепващо средство и при задух. Отварата от кората и корените се препоръчва за регулиране на нередовна менструация, при полова слабост и бъбречна недостатъчност. [5]

На черницата е наречена улица в квартал „Илиянци“ в София (Карта).

  1. Делков, Недялко. Дендрология. София, Земиздат, 1988. с. страница 127.
  2. www.zdravnitza.com
  3. https://goldenplants.bg/[неработеща препратка]
  4. https://diagnozata.bg/
  5. www.zdravnitza.com