Херман Щаудингер

Херман Щаудингер
Hermann Staudinger
	Херман Щаудингер Hermann Staudinger
германски химик
Роден	23 март 1881 г. Вормс, Германия
Починал	8 септември 1965 г. (84 г.) Фрайбург в Брайсгау, Германия
Погребан	Фрайбург, Федерална република Германия
Националност	Германия
Учил в	Хале-Витенбергски университет; Швейцарски федерален технологичен институт в Цюрих
Научна дейност
Област	химия
Работил в	Технически университет, Цюрих
Известен с	Изследвания по макромолекуларна химия
Награди	Нобелова награда за химия (1953)
Семейство
Баща	Франц Щаудингер (1849 – 1921)
Майка	Аугусте Щаудингер
Съпруга	Магда Щаудингер (ж. 1927 – 1965)
	Херман Щаудингер в Общомедия

Херман Щаудингер (на немски: Hermann Staudinger) е германски химик, носител на Нобелова награда за химия за 1953 година „за изследванията в областта на химията на високомолекулните съединения“, член на Баварската академия на науките (1949).

Биография

Роден е на 23 март 1881 година във Вормс, Германия, в семейството на гимназиалния професор, политик и евангелистки пастор Франц Щаудингер (1849 – 1921) и съпругата му Аугусте Щаудингер (по баща Венк).

През 1899 г. Щаудингер започва да следва химия в Хале (Саале), Дармщат и Мюнхен. След 1907 г. той е извънреден професор в института по органична химия в Карлсруе, а от 1912 е професор в Техническия университет на Цюрих, където започва изследванията си по целулоза и каучук.

През 1926 г. става професор в Института по органична химия на Университета във Фрайбург, където започва успешните си изследвания по макромолекуларна химия, който от 1962 г. носи името „Hermann-Staudinger-Haus“.

Женен е за латвийската биоложка и ботаничка Магда Щаудингер.

Умира на 8 септември 1965 година във Фрайбург в Брайсгау на 84-годишна възраст.

Научна дейност

Щаудингер е един от основоположниците на химията на високомолекулните съединения. През 1910 г. предлага нов метод за синтез на изопрен, който е основна съставна част на естествения каучук.

През 1922 г. доказва, че молекулата на естествения каучук е съставена от верига от изопренови единици, свързани помежду си с ковалентни връзки, и съдържа хиляди атоми. На основата на неговата теория са разработени методи за изследване на макромолекулите и е осъществен синтезът на много от тях. За откритията му през 1953 получава Нобеловата награда за химия.

Произведения

Arbeitserinnerungen. Hüthig Verlag, Heidelberg 1961.
Thesen zur Größe und Struktur der Makromoleküle. Ursachen und Hintergründe eines akademischen Disputes. Verlag Chemie, Weinheim 1980, ISBN 3-527-25838-8 (заедно с Херман Франц Марк и Курт Хайнрих Майер)
Die Ketene, Verlag Enke, Stuttgart 1912
Anleitung zur qualitativen organischen Analyse, Verlag Springer, Berlin 1923
Tabellen zu den Vorlesungen der allgemeinen und anorganischen Chemie, Verlag Braun, Karlsruhe 1927
Die hochmolekularen Verbindungen, Kautschuk und Cellulose, Verlag Springer, Berlin 1932
Organische Kolloidchemie, Verlag Vieweg, Braunschweig 1940
Fortschritte der Chemie, Physik und Technik der makromolekularen Stoffe, (заедно с проф. Фивег и проф. Рьорс), Verlag Lehmann, München 1939
Vom Aufstand der technischen Sklaven, Verlag Chamier, Essen-Freiburg 1947
Die makromolekulare Chemie und ihre Bedeutung in der Protoplasmaforschung, Springer Verlag, Wien 1954

Източници

Elfriede Husemann, Staudinger-Festband. Hüthig Verlag, Heidelberg 1956.
Magda Staudinger, Das wissenschaftliche Werk Hermann Staudingers. Gesammelte Arbeiten nach Sachgebeten geordnet. Hüting & Wepf, Basel 1969.
Claus Priesner, Hermann Staudinger und die makromolekulare Chemie in Freiburg, in: Chemie in unserer Zeit 21, 1987, S. 151 – 160
Adolf Steinhofer, Hermann Staudinger, Chemie in unserer Zeit, S. 122 – 126 (1965)
Paul Walden, Geschichte der organischen Chemie seit 1880, Springer Verlag, Berlin 1972, ISBN 3-540-05267-4

Външни препратки

Institut für Makromolekulare Chemie, Albert-Ludwigs-Universität Freiburg
Staudinger's Nobel Foundation biography
Staudinger's Nobel Lecture Macromolecular Chemistry