Ернст Ото Фишер
| Ернст Ото Фишер Ernst Otto Fischer | |
| германски химик | |
 | |
| Роден |
10 ноември 1918 г.
Солн (днес в Мюнхен), Германска империя |
|---|---|
| Починал |
Мюнхен, Германия |
| Погребан | Мюнхен, Федерална република Германия |
| Учил в | Мюнхенски технически университет Мюнхенски университет |
| Научна дейност | |
| Област | химия |
| Работил в | Мюнхенски технически университет |
| Награди | Нобелова награда за химия (1973) |
| Подпис |  |
| Ернст Ото Фишер в Общомедия | |
Ернст Ото Фишер (на немски: Ernst Otto Fischer) е германски химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1973 г. за приноса му към металоорганичната химия.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Фишер е роден на 10 ноември 1918 г. в Солн, днес квартал на Мюнхен. Той е дете на Карл Фишер, професор по физика в Мюнхенския технически университет, и Валентине Данцер. Средното си образование завършва през 1937 г. Малко преди да завърши двугодишната си задължителна военна подготовка, избухва Втората световна война, в хода на която той служи в Полша, Франция и Съветския съюз. По време на отпуск за учене, към края на 1941 г., той започва да изучава химия в Мюнхенския технически университет. След края на войната, той е освободен от американските сили през есента на 1945 г. и продължава висшето си образование, завършвайки го през 1949 г.[1]
Фишер работи по докторската си дисертация като асистент на професор Валтер Хибер в института по неорганична химия. Работата му засяга „Механизмите на реакциите на въглероден моноксид от соли на никел(II) при наличието на дитионити и сулфоксилати“.[2] След като получава докторска степен през 1952 г., той продължава да се занимава с металоорганичната химия на преходни метали.[3] Малко след това публикува структурните данни на фероцена.[4] Назначен е за лектор в Мюнхенския технически университет през 1955 г., а през 1957 г. е направен професор. През 1964 г. поема ръководството на катедрата по неорганична химия в университета. В същата година е избран за член на отдела по математика/естествени науки към Баварската академия на науките. През 1969 г. е избран за член на Германската академия на естествени науки Леополдина.[1]
Води лекции върху металните комплекси на циклопентадиенил, инденил, арени, олефини и метални карбонили в различни държави по света. През 1960-те години неговата научна група открива метални алкилиденови и алкилидинови комплекси, които впоследствие са наречени карбени и карбини на Фишер.[5] Той публикува общо 450 статии в списания и обучава много докторанти. Той е канен за гост-преподавател в Уисконсинския университет (1969), Флоридския университет (1971) и Масачузетския технологичен институт (1973). През 1973 г. е награден с Нобелова награда за химия за приноса му към металоорганичната химия.
Умира на 23 юли 2007 г. в Мюнхен.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Ernst Otto Fischer – Biographical // The Nobel Prize. Посетен на 17 юли 2019.
- ↑ Ũber den Mechanismus der Kohlenoxydreaktion von Nickel(II) und KobaIt(II) – Salzen bei Gegenwart von Dithionit // Zeitschrift für anorganische und allgemeine Chemie 269 (4 – 6). 1952. DOI:10.1002/zaac.19522690417. с. 292 – 307.
- ↑ E. O. Fischer. Metallverbindungen des Cyclopentadiens und des Indens // Angewandte Chemie 67 (7). 1955. DOI:10.1002/ange.19550670708. с. 211.
- ↑ Zur Kristallstruktur der Di-Cyclopentadienyl-Verbindungen des zweiwertigen Eisens, Kobalts und Nickels // Z. Naturforsch. B 7. 1952. с. 377 – 379.
- ↑ Fischer, E. O. On the way to carbene and carbyne complexes // Advances in Organometallic Chemistry 14. 1976. DOI:10.1016/S0065-3055(08)60647-4. с. 1 – 32.
|
