Френска Полинезия

Френска Полинезия Polynésie François
— владение на Франция —
Знаме        Герб
Девиз: Liberté, égalité, fraternité („Свобода, равенство, братство“)
Химн: La Marseillaise
Местоположение на Френска Полинезия
География и население
Площ	4167 km²
Води	12%
Климат	тропичен субекваториален
Столица	Папеете
Най-голям град	Фааа
Официален език	френски език
Религия	християнство
Демоним	френски полинезиец
Население (2020)	295 121 (на 181-во място)
Население (2017)	275 918
Гъстота на нас.	66,2 души/km² (на 130-о място)
Градско нас.	62% (на 93-то място)
Управление
Форма	Зависима територия
Президент	Еманюел Макрон
Президент	Едуард Фрич
Организации	ООН
История
Протекторат	1842 г.
Територия	1946 г.
Икономика
БВП (ном., 2018)	6,163 млрд. щ.д.
Прод. на живота	76,1 години (на 63-то място)
Детска смъртност	4,5/1000 (на 70-о място)
Валута	Тихоокеански франк (XPF)
Други данни
Часова зона	UTC-10, -9:30, -9
Формат на датата	дд/мм/гггг
Автомобилно движение	дясно
Код по ISO	PF; FR-PF
Интернет домейн	.pf
Телефонен код	+689
Официален сайт	www.polynesie-francaise.pref.gouv.fr
Френска Полинезия в Общомедия

Френска Полинезия (на френски: Polynésie française; на таитянски: Pōrīnetia Farāni) е отвъдморска територия на Франция със статут на департамент, има свои представители във френския сенат и парламент. Френска Полинезия се състои от 5 островни групи с обща площ 3936 km²:

• Тубуай (Австралски острови) – площ 174 km², население 6310 жители (2007 г.), 6 острова и 1 атол;
• Туамоту – площ 810 km², население 18 229 жители (2007 г.), 5 острова и 73 атола;
• Дружествени острови (Общество) – площ 1647 km², население 227 912 жители (2007 г.), 7 острова и 7 атола;
• Маркизки острови – площ 1274 km², население 8632 жители (2007 г.), 12 острова и множество малки островчета и скали;
• Гамбие (Мангарева) – площ 31 km², население 1337 жители (2007 г.), 4 по-големи и 25 малки островчета.

Административен център – Папеете на остров Таити (26 хил. жители, агломерация 107 хил. жители)

Държавно устройство

Автономна територия на Франция. Управлява се от Върховен комисар. Законодателен орган – Териториална асамблея от 41 депутати, избирани от населението за срок от 5 години. Изпълнителна власт – правителство, начело с председател. Френска Полинезия е представена в парламента на Франция от двама депутати и един сенатор.

География

Релеф

Релефът на остров Таити е планински с най-високи върхове Орохена (2241 m) и Аоран (2064 m). Островите от Маркизкия архипелаг също са планински с множество малки и плодородни междупланински долини. Освен големите планински острови с вулканичен произход в състава на Маркизкия архипелаг влизат и множество малки островчета и скали. Най-високата точка на архипелага се издига на остров Хива Оа (1250 m). Склоновете на планините стръмно се спускат към океана и не оставят място за малки крайбрежни равнини. Удобните за корабоплаването заливи са малки, като най-достъпният е заливът Танохае на остров Нуку Хива. Архипелагът Туамоту представлява най-голямото на земята струпване на едно място на коралови атоли. Височината на повечето от тях не превишава 6 m н.в.

Климат

Климатът на Дружествените острови е тропичен, горещ и влажен, характеризиращ се с високи температури през цялата година и обилни валежи, особено през „зимния“ сезон. Максималната температура е 32°С, а минималната – 22°С. По наветрените склонове количеството на валежите е няколко пъти повече, в сравнение с подветрените. Често духат пасатни ветрове, които са особено интензивни през летния период. Климатът на Маркизките острови е също горещ и влажен, но съществуват големи годишни колебания в разпределението на валежите. През влажни години падат до 2540 mm валежи, а през сухите – до 500 – 1000 mm. Често се случват и засушавания, продължаващи няколко месеца.

Води, поччви

Високите вулканични острови вследствие на обилните валежи имат гъста речна мрежа, като реките се с голяма денивелация. Най-голямата река Папеноо е разположена на остров Таити, като се стича от височина 1500 m и образува каскада от водопади. На Маркизките острови също има много малки планински реки с водопади. На остров Нуку Хива протича река Тоипиваи, най-голямата в Полинезия, която в долното си течение няма долина и чрез висок водопад се влива в океана.

Почвите на Дружествените острови са предимно червеноземни и оподзолени латерити. Особено плодородни са почвите в алувиалните низини, разположени точно под планинските склонове, долините на малките реки и крайбрежните равнини. Същите са почвите и на Маркизките острови, а на архипелага Туамоту те са бедни, тънки и пясъчни.

Растителност, животински свят

По вулканичните острови расте буйна тропическа растителност и тя е много по-богата от тази на кораловите острови, където преобладават асоциациите на кокосовата палма. По правило, горите растат предимно по наветрените склонове на планините, а по подветрените преобладава саваната. В района на високите планини на остров Таити се наблюдава вертикална зоналност. За целия архипелаг са характерни видовете на палеотропическата флористична област с висок процент на ендемитите (бобови, орхидееви, маренови, папрати, плауни, фикуси, казуарини, панданус, различни видове палми, банани, хлебно и сандалово дърво и др.).

Животинският свят на Френска Полинезия е много беден. Бозайниците са представени само от прилепи, мишки, кучета и свине. Видовете птици също са малко, като се срещат някои видове гълъби, папагали, дроздове и др. Крайбрежната морска фауна е много богата и разнообразна.

Население

През 2017 г. населението възлиза на 275 918 жители. Гъстота – 67,7 д./km². Естествен прираст – 22. Етнически състав – таитяни 55,8%, туамотуанци 7,8%, тубуайци 7,1%, маркизци 6,8%, мангареванци 0,7%, френско-полинезийски метиси 8,1%, французи 4,4%, китайци 8,9%, други 0,4%. Официални езици – френски и таитянски. Използват се и други полинезийски езици. Азбука – латиница. Неграмотни – 9%. Конфесионален състав – християни 92,2% (протестанти 64,7%, католици 35,3%), будисти 3,2%, конфуцианци 4,1%, други 0,5%. Разпределение на населението – Дружествени о-ви – 87,8%, Туамоту и Гамбие – 6,5%, Тубуай – 2,4%, Маркизки о-ви – 3,3%. По-големи градове – Ваитапе (5 хил. ж.), Утуроа (4 хил. ж.), Паопао (4 хил. ж.), Хаапити (4 хил. ж.), Аверо (3 хил. ж.).

Административно деление

Карта на Френска Полинезия.

Френска Полинезия се дели на 5 окръга – Таити и Зависими острови (Наветрени острови), Подветрени острови, Туамоту-Гамбие, Тубуай и Маркизки острови. Окръзите се делят на 48 комуни (общини). Някои от тях обединяват по няколко т.нар. асоциирани (съединени) комуни – общо 99.

История

Островите са заселени с полинезийци през I в. сл. Хр. През 1521 г., по време на първото околосветско плаване Фернандо Магелан вижда два атола от архипелага Туамоту, а през 1595 г. испанският мореплавател Алваро Менданя де Нейра открива Маркизките острови. През XVIII и XIX в. Франция постепенно установява протекторат над островите. През 1897 г. всички острови са обединени в една колония – френски владения в Океания, а през 1958 г. стават задморска територия на Франция – Френска Полинезия.

Стопанство

Основната стопанска дейност е обслужване на чуждестранни туристи, добив и износ на бисери. Открити са големи залежи на фосфати и кобалт. Основни селскостопански продукти – кокосова палма и тропически плодове. Силно развит риболов – около 6,5 хил. т годишно. Промишлеността е представена от малки предприятия за преработване на селскостопанска продукция. 800 km пътища, от които половината са асфалтирани. Основно пристанище – Папеете. Международни летища – Папеете и Утуроа (на остров Раиатеа, разположен на 110 km северно от о-в Моореа). На атола Моруроа е изграден френски изпитателен ракетно-ядрен център. Общо обществено производство – 18 000 $. Съотношение селско стопанство-промишленост-обслужване – 5:18:77. Парична единица – евро. Посещава се от 212 хил. туристи.

Вижте също

• Национално знаме на Френска Полинезия

Източници

• Луканов, Ангел, Н. Божинов, С. Димитров, Страните в света 2010 Архив на оригинала от 2012-01-11 в Wayback Machine., София, 2010 г.