Андижанска област

Андижанска област
Andijon viloyati
	Андижанска област Andijon viloyati
Страна	Узбекистан
Адм. център	Андижан
Площ	4240 km²
Население	3 088 600 души (2019); 728 души/km²
Райони (тумани)	11 + 2
Губернатор	Шухратбак Абдурахманов
Официален сайт	www.andijan.uz
	Андижанска област в Общомедия

Андижанска област (на узбекски: Andijon viloyati или Андижон вилояти) е една от 12-те области (вилояти) на Узбекистан. Площ 4240 km² (най-малката по големина в Узбекистан, 0,95% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 3 088 600 души^[1] (4-то място по население в Узбекистан, 9,21% от нейното население). Административен център град Андижан. Разстояние от Ташкент до Андижан 477 km.

Историческа справка

Най-старият град в Андижанска област е Андижан, който е и един от най-древните градове в Средна Азия. Известен е от историческите източници под името Андукан. Останалите 10 града в областта са признати за такива по време на съветската власт в периода от 1937 г. (Асака, предишно название Ленинск) до 1981 г. (Ходжаабад). Андижанска област е образувана на 6 март 1941 г. и е наследник на съществуващия дотогава Андижански окръг.

Географска характеристика

Андижанска област заема крайната източна част на Узбекистан. На север, изток и юг граничи с Джалалабадска и Ошка област на Киргизстан, на югозапад – с Ферганска област и на северозапад – с Наманганска област. В тези си граници заема площ от 4240 km² (най-малката по големина в Узбекистан, 0,65% от нейната площ). Дължина от запад на изток 120 km, ширина от север на юг 75 km.^[2]

Областта е разположена в източната част на Ферганската котловина. Западната ѝ част представлява издигната на 400 – 500 m равнина, а източната и югоизточната ѝ част е заета от предпланинските части, т.нар. „адири“ на Ферганския и Алайския хребети. Максимална височина 1528 m (40°32′48″ с. ш. 72°38′32″ и. д. / 40.546667° с. ш. 72.642222° и. д.40.546667, 72.642222), издигаща се на около 15 km на юг-югоизток от град Ходжаабад в северните разклонения на Алайския хребет. Областта е богата на полезни изкопаеми – петрол, природен газ, озокерит и варовик.^[2]

Климатът е рязко континентален със сравнително студена зима и горещо лято. Средна януарска температура -3 °C, а средна юлска 27,3 °C. Годишната сума на валежите е около 200 mm. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) в град Андижан е 217 денонощия.^[2]

Основната водна артерия в областта е река Карадаря (лява съставяща на Сърдаря), която тече през северната ѝ част от изток на запад с най-долното си течение. Водите на Карадаря, както и на другите по-малки реки спускащи се от околните планини широко се използват за напояване. Изградени са множество напоителни канали, като най-големи са Големия Фергански и Големия Андижански канали, отклоняващи се наляво от река Карадаря.^[2]

Почвите са предимно сиви, ливадни и ливадно-блатни. Голяма част от територията на областта е заета от обработваеми земи. В участъците където не се извършва земеделска дейност расте пелиново-солянкова, по ниските възвишения (т.нар. „адири“) – ефемерово-пелинова растителност, а по планинските склонове – шамфъстъци и бадеми.^[2]

Население

На 1 януари 2019 г. населението на Андижанска област област е наброявало 3 088 600 души (9,21% от населението на Узбекистан). Гъстота 728,4 души/km² (най-гъсто заселената област в страната). Градско население 25,02%. Етнически състав: узбеки 86,8%, киргизи 3,8%, татари 3,1%, кангли 2,0%, руснаци 2,0% и др.^[1]

Административно-териториално деление

В административно-териториално отношение Андижанска област се дели на 14 административни района (тумана), 11 града, в т.ч. 2 града с областно подчинение и 9 града с районно подчинение и 79 селища от градски тип.^[1]^[3]

**Административно-териториално деление на Андижанска област към 1 януари 2019 г.**
Административна единица	Площ (km²)	Население (2017 г.)	Административен център	Население (2017 г.)	Разстояние до Андижан (в km)	Други градове и сгт с районно подчинение
Град с областно подчинение
1. Андижан	74	425 500	гр. Андижан	425 500	-
2. Ханабад	?	35 181	гр. Ханабад	35 181	63	Фазилман
Административен район (туман)
1. Алтънкулски	210	163 230	кишлак Алтънкул	3697	18	Бустон, Далварзин, Жалабек, Ижтимоият, Кумакай, Куштепа, Маданий мехнат, Марказ, Маслахат, Намуна, Хондибоги
2. Андижански	400	250 500	сгт Куйганяр	8426	7	Агулик, Айрилиш, Акъяр, Бутакора, Гулистан, Гумбаз, Екин-Тикин, Заврок, Каракалпак, Кунжи, Кушарик, Намуна, Роввот, Хартум, Чилон, Чумбагиш, Янгиабад
3. Асакински	260	300 962	гр. Асака	107 400	17	Акбуйра, Кужган, Навкан, Т. Алиев
4. Балъкчински	340	185 548	сгт Балъкчи	3699	49	Ходжаабад, Чинабад-Марказ
5. Бозки	200	66 621	сгт Боз	9294	46	М. Джалалов, Холдевонбек
6. Булакбашински	200	132 903	сгт Булакбаши	8100	24	Андижан, Учтепа, Ширманбулак
7. Джалакудукски	370	173 543	гр. Джалакудук	11 043	29	Аим, Бештал, Джалалкудук, Кукалам, Куштепа, Южни Аламишик, Яркишлак
8. Избаскански	280	219 237	гр. Пайтуг	13 389	23	Гуркиров, Майгир, Турткул, Узункуча
9. Кургантепински	480	200 136	гр. Кургантепа	27 965	41	гр. Карасу Дардак, Султанабад
10. Мархаматски	320	160 412	гр. Мархамат	11 200	40	Бабахарасан, Карабагиш, Каракурган, Кутарма, Мархамат, Палванташ, Рават, Укчи, Хака, Ходжаарик
11. Пахтаабадски	290	177 612	гр. Пахтаабад	18 991	44	Дустлик, Избаскан, Пушман
12. Улугнорски	440	55 267	сгт Акалтън	6522	67
13. Ходжаабадски	230	102 089	гр. Ходжаабад	12 831	22	Гулистан, Дилкщушад, Кутарма, Манак, Хидирша
14. Шахрихански	330	275 841	гр. Шахрихан	75 539	32	Вахим, Сегаза-Кум, Чуджа

Стопанство

Главни отрасли в стопанството на Андижанска област са металургията, химическата промишленост, лека промишленост и хранително-вкусовата промишленост. Първият автомобилен завод в Средна Азия е открит в град Асака от узбекско-корейското смесено дружество UzDaewoo, в който се произвеждат моделите Daewoo Nexia, Tico и Damas minibus.

Селското стопанство в областта е развито добре. Основните селскостопански култури са памук, зърнени култури, лозарство и зеленчукопроизводство. Регионът и известен в Узбекистан с най-сладките пъпеши и дини. Основен животновъден отрасъл в селското стопанство в областта е говедовъдство.

Външни препратки

Официална страница Архив на оригинала от 2007-09-30 в Wayback Machine..

Източници

[Население_2017-1] а ^б ^в Давлат классификаторлари^{[неработеща препратка]}

[bse-2] а ^б ^в ^г ^д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Андижанская область, т. 2, стр. 13 – 14

[3] Постановление кабинета министров Республики Узбекистан 13.03.2009 г. N 68 о дополнительных мерах по совершенствованию административно-территориального устройства населенных пунктов Республики Узбекистан

[1]

[2]

[3]