Хрупища
| Хрупища Άργος Ορεστικό | |
| — град — | |
 Църквата „Свети Нектарий“ в Хрупища | |
  Хрупища  Хрупища  Хрупища | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Хрупища |
| Географска област | Костенария |
| Надм. височина | 650 m |
| Население | 7237 души (2021 г.) |
| Демоним | Рупишчѐни |
| Покровител | Петка Римлянка[1] |
| Пощенски код | 522 00 |
| Телефонен код | 24670 |
| Хрупища в Общомедия | |
Хру̀пища (произнасяно в местния говор Ру̀пишча, на гръцки: Άργος Ορεστικό, Аргос Орестико, катаревуса: Άργος Ορεστικόν, Аргос Орестикон, до 1926 година Χρούπιστα, Хруписта,[2] на арумънски: Hrupisti, Хрупищи, на румънски: Hrupistea, Hrupişta, Хрупищя, на албански: Rupishti или Hurupishti) е град в югозападната част на Егейска Македония, Гърция. Градът е център на дем Хрупища в административната област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Градът е разположен в Костурската котловина на река Бистрица (Алиакмонас) на 12 километра южно от град Костур по главния път за Гревена, на надморска височина от 650 m.[3] Край Хрупища е разположено летището „Аристотелис“, а на южния му изход е разположен старият каменен Хрупищки мост. Махалите на градчето са Пачура (Пацура), Кадруш, Тепе мале (Калитеа) и Дере мале (Родяни). В южната част е новата Долна махала (Като махалас).
История
[редактиране | редактиране на кода]Античност
[редактиране | редактиране на кода]
На 1 km сезерозападно от Хрупища са развалините на античния град Диоклецианопол.
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XVII век турският писател Хаджи Калфа (Кятиб Челеби) пише в своето описание на Румелия и Босна за града:
| „ | Хорпища, на брега на Костурското езеро, 2 часа далече от Кесрие. Наблизо се намират Кесрие, Билища, Наслидж. Жителите са българи. | “ |
Гръцко просветно дело
[редактиране | редактиране на кода]Гръцко училище в Хрупища се появява през 40-те години на XIX век, отворено с помощта на застъпничеството на лекаря Константинос Руфос пред османските власти. Училището осигурява елементарна грамотност, а в 1860 година отваря врати и девическо. През юли 1872 година е завършена нова училищна сграда, като през учебната 1872/73 година в мъжкото училище са записани 120 ученици, а в женското - 60 ученички. До 1880 година методът на преподаване е взаимоучителен, заменен в тази година от преподаване в смесени класове. В 1907 година е построена модерна училищна сграда.[4]
Българско просветно дело
[редактиране | редактиране на кода]
В 1883 година, българската партия в града, начело с Димитър Сикавичовски и Кирязо Сикавичовски, Янко Кръстев, братя Типо и Христо Янакиеви, Яни Драшков и Никола Шкоев, успява да открие в Хрупища българско училище „Св. св. Козма и Дамян“ („Свети Врач“).[5][6] В него в учебната 1883 – 1884 година дълги години преподава училият в Одрин Апостол Калоянов от Загоричани,[7][8] който обаче в 1885 година заедно с други български учители в Костурско (Търпо Поповски, Григорий Бейдов, Кузман Шапарданов, Константин Дамянов) е вкаран в затвора и училището е затворено.[9] В 1895 – 1896 година учителка в Хрупища е Ангелина Бонева.[10] В 1898 – 1899 година главен български учител в Хрупища е Васил Шанов.[11]
В 1905 година в града е открит български параклис и архиерейско наместничество на Българската екзархия, като архиерейски наместници са Григорий Лазаров до 1912 година и Атанас Шишков.[12]
Турско и румънско просветно дело
[редактиране | редактиране на кода]„...отпѫтувахме къмъ Хрупища и стигнахме тамъ за 1 1/2 часъ. Тукъ населението, както и по околнитѣ села, не е погърчено. Това село брои 1000 аромѫне (повечето отъ тѣхъ произлизатъ отъ Грамости), 800 българе и 1000 мухамедане безъ гарнизона, който брои 600 души. Христианското население е съ гръцки духъ. Гръцкото училище има читире учители и една учителка, а романското — единъ учитель съ 30 ученика; толкозъ има и българското училище.
Азъ живѣехъ при аромѫнския учитель и той ме запозна съ тамошнитѣ отношения. Аромѫнетѣ сѫ събрали една сума и искатъ да си съградятъ черква, за което сѫ получили ферманъ отъ правителството, но нѣкои албански бейове не позволявали да се съгражда, а искатъ 80 лири бакшишъ, че тогазъ да се подкачи строението и, въ противенъ случай заплашвали водителитѣ, че ще ги застрелятъ. Между това, съобщено ми е, че черквата[13] е съградена, като сѫ били примахнати прѣчкитѣ, а сѫщо и онѣзи отъ страна на костурския владика.“[14]
До изселването на турците в 1924 година, в града действат и две турски училища, прикрепени към джамии.[4]
В 1881 година в града е открито румънско училище за прорумънски настроените власи грамощени.[6] Учителите в румънското училище са издържани от румънския комитет и идват от Румъномакедонското училище „Свети Апостоли“ в Букурещ. Училището съобразно междуправителствено споразумение, подписано през 1913 година между Гърция и Румъния, продължава да действа до обявяването на Итало-гръцката война през 1940 година.[4]
Хрупища в началото на XX век
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Хрупища е център на нахия в Костурска каза и има силно смесено население. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Хрупища има 2690 жители, от които 1100 българи, 700 турци, 720 власи и 170 цигани.[15]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Хрупища е смесено българо-влашко-турско градче в Костурската каза на Корчанския санджак с 652 къщи.[16]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Хрупища има 560 българи екзархисти и 1616 българи патриаршисти, както и 100 гърци, 960 власи и 60 цигани, а в паланката функционират българско и гръцко училище.[17] Според Георги Константинов Бистрицки Хрупица преди Балканската война има 30 български, 200 турски, 20 гръцки и 100 куцовлашки къщи.[18]
Гръцки статистики от 1905 година показват Хрупища като градец с 2180 жители, от които 650 гърци, 300 българи, 1200 турци и 30 власи.[19] Според свещеник Златко Каратанасов от Бобища Хрупища има 700 – 800 къщи български и цинцарски.[20]
В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Хрупища като смесено българо-гъркоманско селище на българо-гръцката езикова граница:
| „ | Котловината на Кастория е българска, но самата Кастория както и Маврово са гръцки, респективно гърцизирани, в Хрупища гръцката партия е наистина много силна, но не може да става дума за гърцизиране.[21] | “ |
При избухването на Балканската война 14 души от Хрупища се включват в Македоно-одринското опълчение.[22]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]
В 1912 година по време на войната в градчето влизат гръцки войски и след Междусъюзническата война в 1913 година Хрупища остава в Гърция. В периода 1914 и 1919 шест, а след 1919 година девет души се изселват по официален път в България.[23] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Рупище (Рупиште) има 270 къщи славяни християни, 180 къщи власи християни, 50 къщи погърчени славяни и власи и гърци и 250 къщи турци.[24]
В 1924 година турското население на града е изселено и в него са настанени гърци бежанци от Мала Азия, които в 1928 година са 863 души[25][3] или според други данни 214 семейства с 852 души.[26] Някои хрупищани се заселват в село Бошинос (Каламонас), Драмско.[27]
В 1925 година, след изселването на мюсюлманското население, започва преустройството на Джумая джамия в църквата „Света Петка“, осветена в 1931 година.[28]
В 1926 градчето е прекръстено на Аргос Орестикон, по името на едноименния античен град, който още не е локализиран.[4]
В същата 1926 година владиката Йоаким Костурски нарежда изцяло да бъде съборен бившият български параклис „Свети Врач“. Параклисът след отнемането му от българската община е превърнат в обор за коне, но местните българи продължават да го посещават и да се молят там и затова владиката нарежда пълното му разрушаване. В сградата на бившето българско училище са настанени гърци бежанци.[29]
По време на Втората световна война в Хрупища има подразделение на Централния македонобългарски комитет и две подразделения на българската паравоенна организация Охрана – общо 180 души начело с Паскал Добролитски от село Добролища. След 1945 за участие в Охрана в Хрупища са арестувани над 200 души.[30][31]
След Гражданската война до Хрупища е основано селището Каслас, което в 1961 година има 575 жители. На следната година то е преименувано на Стадион, а в 1971 година е слято с града.[32] По същия начин е основано и селището Аеродромио, което в 1961 година има 152 жители, но по-късно е присъединено към града.[33]
В северната част на града има археологически музей.[34]
| Име | Име | Ново име | Ново име |
|---|---|---|---|
| Парницани | Παρνίτσανι | Просилио | Προσήλιο |
| Борвояни | Μπορβόγιαννη | Криовриси | Κρυόβρυση |
| Горица | Γκορίτσα | Маврохома | Μαυρόχωμα[35] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 2948[3] | 3603[3] | 3605[3] | 4215[3] | 4196[3] | 5104[3] | 5147[3] | 5979[3] | 6653[3] | 7558 | 7473 | 7237 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
В XIX и началото на XX век Хрупища е със силно смесено население – българи, власи, турци, цигани и гъркомани.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8.
- Ρούφος, Δ.Κ., „Χρούπιστα“ Μακεδονικό Ημερολόγιο 1908.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Архивиран от оригинала на 2018-01-29. Посетен на 5 януари 2018.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 39. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г Τσολάκης, Πάνος. Δύο αξιόλογα σχολικά κτήριατου Άργους Ορεστικού // Ανακοίνωση στο συνέδριο του Άργους Ορεστικού στις 8.12.2012. Посетен на 23 юли 2020 г.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 107.
- ↑ а б Σιώκης, Νικόλαος Δ. Όψεις από τη ζωή και τη δράση μιας οικογένειας κατά την περίοδο του μακεδονικού αγώνα και του μεσοπόλεμου μέσα από ανέκδοτες πηγές // Βαλκανικά Σύμμεικτα. 2014. ISSN 2407-9456. σ. 156. Архивиран от оригинала на 2015-09-24. Посетен на 22 август 2015 г. (на гръцки)
- ↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 34.
- ↑ Поповски, Търпо. Македонски дневник: Спомени на отец Търпо Поповски. София, Фама, 2006. ISBN 954-597-245-9. с. 47.
- ↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 27.
- ↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 36.
- ↑ Билярски, Цочо, редактор. Даме Груев. Живот и дело. Сборник, Том 2. София, Анико, 2007. с. 527. Посетен на 15 януари 2016.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 111 – 112, 133 – 134.
- ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 124.
- ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 125.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 267.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 100. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182 – 183. (на френски)
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 9.
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Argos Orestiko Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine.. В гръцките статистики „българи“ са единствено българите екзархисти, а патриаршистите се броят за „гърци“.
- ↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 9.
- ↑ Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465 – 466.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 886.
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Argos Orestiko., архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726033951/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/043.htm, посетен на 29 юни 2007
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 18. (на сръбски)
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Mavrohori., архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726035904/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/005.htm, посетен на 8 февруари 2008
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Официален сайт на дем Каламбаки, архив на оригинала от 27 февруари 2009, https://web.archive.org/web/20090227070219/http://www.kalabaki.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=7&Itemid=20, посетен на 27 ноември 2008
- ↑ Ιστορικό του Ναού // Ι.Ν.Αγίας Παρασκευής Άργους Ορεστικού. Архивиран от оригинала на 2022-05-02. Посетен на 24 август 2015.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 720.
- ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
- ↑ МИА[неработеща препратка]
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 23. (на македонска литературна норма)
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 7. (на македонска литературна норма)
- ↑ Αρχαιολογικό Μουσείο // Δήμος Άργους Ορεστικού. Архивиран от оригинала на 2016-10-24. Посетен на 21 октомври 2016.
- ↑ Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 711. (на гръцки)
|
| |||||||||||||||||||||||||||||||||
