Направо към съдържанието

Нестиме

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Нестиме
Νόστιμο
— село —
Панорама на Нестиме
Панорама на Нестиме
Гърция
40.3881° с. ш. 21.2042° и. д.
Нестиме
Западна Македония
40.3881° с. ш. 21.2042° и. д.
Нестиме
Костурско
40.3881° с. ш. 21.2042° и. д.
Нестиме
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемХрупища
Географска областКостенария
Надм. височина920 m
Население73 души (2021 г.)
Нестиме в Общомедия

Нèстиме или Нèстим (на гръцки: Νόστιμο, Ностимо, катаревуса: Νόστιμον, Ностимон, до 1928 година Κουφοξυλιά, Куфоксилия,[1] до 1927 година Νιστήμιον, Нистимион[2]) е село в югозападната част на Егейска Македония, Гърция. Селото е част от дем Хрупища, административна област Западна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]
Сградата на Палеонтологическия и палеоботанически музей

Селото е разположено в най-източните склонове на планината Одре (Одрия) в областта Костенария (Кастанохория) на 18 километра южно от Хрупища (Аргос Орестико). Землището на селото е 9 km2.[3]

Между Нестиме и съседното село Бела църква (Аспроклисия) има запазена вкаменена гора. В селото има Палеонтологически и палеоботанически музей.[4]

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В миналото селото е било малко по-южно от сегашното му местоположение в местността Старо Нестиме (Палео Ностимо), където сега има развалини на къщи и са разположени църквите „Свети Анастасий“ и „Свети Архангели“. Селото е разрушено по времето на Али паша Янински и се премества на сегашното място.[5]

В края на XIX век Нестиме е българско село в Населишка каза на Османската империя. Около 1868 година в селото е открито гръцко училище. В 1897 година български дейци правят опит да убият гръцкия учител Георгиос Панайотидис от съседното село Виделуща, но той се спасява с помощта на поп Яни Анагност.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Нестимъ има 260 жители българи християни.[7]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Нестима е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 60 къщи.[8] Същевременно Нестин е чисто българско село в казата Населица на Серфидженския санджак с 40 къщи.[9]

В началото на XX век християнските жители на Нестиме са под върховенството на Цариградската патриаршия. Според Христо Силянов през април 1904 година Нестимъ минава под върховенството на Българската екзархия,[10] но според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Нестин има 320 българи патриаршисти гъркомани.[11]

В 1904 година при реорганизацията на Костенарийския революционен район след Илинденско-Преображенското въстание, в Нестиме е създаден революционен комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[12] На 9 май 1904 година кмета на Нестиме Хараламби (Ламбро) Пагунадов предава Костенарийската чета на ВМОРО, която попада на засада на път за Долени и води сражение.[13]

На 8 ноември 1904 година, празника на Свети Архангел Михаил, Костенарийската чета на ВМОРО в състав Костандо Живков, Киряк Шкуртов, Тома Желински и Никола Добролитски обсажда нестимския параклис „Свети Архангели“, разположен югозападно над селото. Затварят вратите на църквата, в която е и кметът предател Ламбро Пагунадов, и карат свещеника на продължи службата. След края Живков и Шкуртов държат реч, в която заявяват, че не се борят за злато, а за човешки правдини и отвън Пагунадов, който е и лидер на гръцкия комитет, е съсечен.[14][6] Бруталното убийство прави голямо впечатление в Нестиме и околните села и гръцкият комитет, начело с поп Стерьо Панайотов, се събира на съвещание в Жиковищкия манастир. На 8 ноември 1906 година, отново в деня на празника на Архангел Михаил, в едноименната църква се отслужва служба и панихида за упокой на душата на Ламбро Пагунадов. Участие взимат свещениците поп Стерьос (или Стилиянос) Панайтидис от Виделуща, поп Стерьо Кирадов от Либешево, поп Никола Апостолов от Долени, поп Константин Попкостов и поп Теохар Попконстантинов, баща и син свещеници от Нестиме, поп Танасис Папатанасиу от Чърчища и поп Пасхал Попгеоргиев от Жиковища. На панихидата присъстваха няколко жители от околните села, както и водачите на гръцките чети капитан Вардас и капитан Никола Белов с четите си. В 1996 година пред параклиса е поставена мраморна плоча в памет на Пагунадов.[6] През май 1905 година поп Яни, свещеник в Шкрапари, е убит от гръцки андарти в църквата на Шкрапари, защото казал, че българите са по-справедливи.[15]

В 1906 година селото пострадва от гръцки андартски нападения.[16] Според Георги Константинов Бистрицки Нестиме преди Балканската война има 30 български и 20 помашки къщи.[17]

В Екзархийската статистика за 1908/1909 година Атанас Шопов поставя Нестин в списъка на „българо-патриаршеските, полупогърчени села“ в Населичка каза.[18]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Нестиме (Νεστήμι) в 1910 година има 60 „българогласни“ семейства - 43 християнски и 17 мюсюлмански. Християнските са „от стари времена с гръцко съзнание и никога не са се поддали към отстъпване въпреки увещанията и натиска на комитаджиите.[19] Миналата година в Драма, където работят като мелничари, под действията на Паница част от търговците, за да не загубят насъщния си хляб, се принудиха да приемат славянската идея“. В селото работи начално гръцко училище с 1 учител и 35 ученици мъже.[20]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Нестиме е обозначено като българско селище.[21]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]
Учители, ученици и жители на селото на училищен празник, снимани пред училището през 1930 година. Тогава училището има 122 ученици заедно с предучилищната паралелка. В средата горе е поп Теохарис Папаконстантину (андартски деец) и учителите Щеряна, Спиро Каминас и Теано.[22]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Нестими има 55 къщи славяни християни и 15 къщи славяни мохамедани.[23]

В 1922 година малкото мюсюлмански семейства се изселват в Турция и на тяхно място са настанени същия брой гърци бежанци.[3]

В 1927 година селото е прекръстено на Куфоксилия, но на следващата името му отново е сменено на Ностимон. В документ на гръцките училищни власти от 1941 година се посочва, че в Нестиме:

„ населението е славянско... говори се на гръцки и на славянски.[24] “

Населението произвежда предимно жито, като се занимава и частично със скотовъдство.[3]

Селото пострадва силно по време на Гражданската война (1946 - 1949). След войната много от жителите на селото емигрират отвъд океана.[3]

Църквата „Света Троица“ се смята, че е изградена заедно със селото в XVIII век. По-късно е разрушена и на нейно място е издигнат по-голям храм базилика с женска църква. В 1952 година поради пукнатини в стените сградата е разрушена и построена наново.[25]

В 1972 година селото заедно с Жиковища (Спилиос) и Либешево (Агиос Илияс) е откъснато от ном Кожани и предадено на ном Костур. В църковно отношение трите села продължават да са част от Сисанийската и Сятищка епархия.[26]

Прекръстени с официален указ местности в община Нестиме на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Селища[27] Σέλιστα Врисес Βρύσες[28] река на С от Нестиме, десен приток на Галешово[27]
Думба[27] Ντόμπα Орихея Όρυχεϊα[28] връх в Одре на С от Нестиме (931,8 m)[27]
Старо Нестиме[27] Παλιό Νεστίμ Ламброс Λάμπρος[28] възвишение в Одре на З от Нестиме[27]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 451[3] 498[3] 410[3] 455[3] 266[3] 261[3] 200[3] 191[3] 147[3] 115 108 73

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Паметна плоча на мястото на убийството на местния гъркомански деец Хараламби Пагунадов от българска чета на 8 ноември 1904 година
Родени в Нестиме
  • Васил Зисов (Βασίλειος Ζήσης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[29]
  • Георги Тръндов (Γεώργιος Τράντας), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[29]
  • Георги Филипов (Γεώργιος Φιλίππου), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[29]
  • Дачо, български революционер, деец на ВМОРО, убит[30]
  • Димитър Апостолов (Δημήτριος Αποστόλου), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[31]
  • Константин Попкостов (Παπακωνσταντίνος Παπακώστας), гръцки свещеник в селото в началото на XX век[6]
  • Петър Пагодоников (Πέτρος Παγοδονίκας), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[29]
  • Петър Фотев (Πέτρος Φώτης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[29]
  • Теохар Попконстантинов (Παπαθεοχάρης Παπακωστας), гръцки свещеник в селото в началото на XX век[6]
  • Хараламби Пагунадов (? - 1904), кмет на селото и деец на гръцкия комитет, убит от български дейци[6]
  • Яни Друнгов, български революционер, деец на ВМОРО[13][32]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 33. (на македонска литературна норма)
  4. ↑ Fossil Exhibition (Nostimo) // The Museums of Macedonia. Посетен на 8 февруари 2018.
  5. ↑ Σιδερίδης, Μιλριάδης Δημήτριος. Άγνωστες σελίδες της ιστορίας: το χωριό Νόστιμο των Καστανοχωρίων Ν. Καστοριάς στο διάβα των αιώνων και το απολιθωμένο δάσος, Νόστιμο, 2002, σ 47.
  6. ↑ а б в г д е Η προσφορά του χωριού Νόστιμο στον Μακεδονικό Αγώνα και ο εθνομάρτυς Λάμπρος Παγουνάδης // fouit.gr. Посетен на 6 септември 2024 г. (на гръцки)
  7. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 272.
  8. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 99. (на македонска литературна норма)
  9. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 77. (на македонска литературна норма)
  10. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
  11. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
  12. ↑ Шкуртовъ, Кириякъ. Революционната епоха въ Костенарията - 1903 - 1908 год. // Илюстрация Илиндень XII (3 (113). Издание на Илинденската Организация, мартъ 1940. с. 10.
  13. ↑ а б Шкуртовъ, Кириякъ. Революционната епоха въ Костенарията - 1903 - 1908 год. // Илюстрация Илиндень XII (3 (113). Издание на Илинденската Организация, мартъ 1940. с. 10.
  14. ↑ Αρχιμανδρίτης Μιλτιάδης - Δημήτριος Σιδερίδης. Άγνωστες σελίδες της ιστορίας: το χωριό Νόστιμο των Καστανοχωρίων Ν. Καστοριάς στο διάβα των αιώνων και το απολιθωμένο δάσος. Νόστιμο, 2002. σ. 47-48. (на гръцки)
  15. ↑ Шкуртовъ, Кирякъ. Революционната епоха въ Костенарията - 1903 - 1908 год. // Илюстрация Илиндень XII (4 (114). Издание на Илинденската Организация, априлъ 1940. с. 11.
  16. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 220.
  17. ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 9.
  18. ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 - 1944. Т. I, част втора: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 247.
  19. ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 134. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
  20. ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 135. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
  21. ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  22. ↑ Μακρής, Χάρης Σ. Η Καστοριά: Συνοπτική ιστορία της πόλης. Κυριακίδη Αφοί, 2000. ISBN 960-343-557-0. σ. 84.
  23. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 18. (на сръбски)
  24. ↑ Цитирано по Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 236.
  25. ↑ Ιεροί Ναοί και Μoνές της Αγίας Τριάδος (Αγίου Πνεύματος) στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-05. Посетен на 5 януари 2015.
  26. ↑ Ιεροί Ναοί του Προφήτη Ηλία στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-03. Посетен на 3 януари 2015.
  27. ↑ а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  28. ↑ а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)
  29. ↑ а б в г д Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 88. (на гръцки)
  30. ↑ Тзавелла, Христофор. Спомени на Анастас Лозанчев. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2008. ISBN 978-954-07-2636-6. с. 664.
  31. ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 87 - 88. (на гръцки)
  32. ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 620.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Нестиме&oldid=12363250“.