Maria Yankulova's Reviews > Онова, за което не искам да мисля

Много хубав роман със силни послания и важни теми. Признавам си, че ако не беше попаднал в списъка за Международния Букър щях да го подмина, ако разчитах само на анотацията.

Едно и две са брат и сестра близнаци. И двамата харесват момчета. Едно се самоубива на 35 години. Две не може да се сбогува с него, чете дневниците му, живее в апартамента му, спи в леглото му. Романът са нейните реминисценции и спомени за детството и отношенията им в търсене на причината какво се е объркало.

Първоначално си мислех, че авторката ще
отдели прекалено много на темата за самоубиството, но далеч не се оказа така. За мен в основата си “Онова, за което не искам да мисля” е книга за всепоглъщащата сила на депресията и за малките детайли в живота, които могат да ни тласнат в нейните дълбоки и тъмни дебри. Без да ни насочва директно, Йенте Постюма е оставила малки кукички в историята, които за мен оформиха причините за края на Едно.

Ако депресията е болестта на съвременния човек, то това е изключително важна, смислена и значима книга! Ако обичате ясни и точни послания, ясен и конкретен край, пряка реч, динамика и диалози това не е книга за вас.

Съзнавам, че с написаното от мен вероятно ще отблъсна много читатели, но на мен книгата ми хареса и смело и давам 5⭐️

“Склонността към самоубийство била признак на интелигентност , потребност да избягаш от затвора на егото. За онзи, който виждал безсмислие във взичко, самоубийството - или пълното себеотдаване - било единствената алтернатива.”

“Самоубийството е агресивен акт. За да сложиш край на живота си, трябва да умееш да проявяваш агресия.”

“Животът явно е достатъчно хубав в очите на всеки, който е избрал да остане жив.”