Велислав Върбанов's Reviews > Първо лице единствено число

Много готини разкази... Въпреки че не са от най-силните творби на Мураками, в 8-те кратки истории, авторът най-вероятно е вплел преживени от него събития, а и в тях се съдържат характерните за творчеството му теми и послания, както и поредната обилна порция качествена музика!




„Все пак, ако ни провърви, успяваме да задържим при себе си някои думи. Те се покатерват до върха на хълма нощем, пропълзяват в малките дупки, изкопани по мярка на телата им, застиват неподвижно и изчакват бурните ветрища на времето да отминат. Най-сетне се разпуква зората, силният вятър се усмирява и оцелелите слова тихо надникват отгоре.“


„Може би не трябва да го казвам аз, но според мен измислената история звучеше правдоподобно – подробностите бяха убедителни, текстът беше въздействащ. Дотолкова, че накрая и аз самият повярвах в съществуването на такъв запис.“


„Излязоха много нови записи, но любимото ми изпълнение си остана това на Рубинщайн. Неговото пиано не смъква насила маските на хората. То се заиграва с тях нежно, леко, прелита в пролуката между маската и действителността.
Щастието неизменно е относително. Не мислите ли?“