Discover new books on Goodreads
Meet your next favorite book
Деница Райкова's Reviews > Изгубеното сърце на Азия
Изгубеното сърце на Азия
by
by
Колин Таброн - "Изгубеното сърце на Азия", изд. "Вакон" 2019, прев. Маргарит Дамянов
Десет дни търсих "Изгубеното сърце на Азия".
А щяха да са по-малко. Предвидено беше да са по-малко. Но се намесиха други събития, други книги и други хора, и търсенето се удължи.
Това обаче не променя факта, че книгата - за разлика от "Йерусалим" - ми хареса. При това доста. И за пореден път ме накара до си дам сметка колко малко знам. Защото Таброн пише за места, за които всички сме чували. Но много от нас не познават тези места. Знаят само, че ги има,че са някъде там. И именно тогава книги като "Изгубеното сърце" могат да ни дадат известни познания, да ни запознаят с историята и географията на тези места. А в случая с книгите на Таброн - и с малко от политиката и с "живия живот". Защото, макар това да не е роман, а пътепис, по страниците "срещаме" и много хора - обикновени хора, които споделят своите преживявания и своите виждания за промяната - или отсъствието на такава - след разпадането на Съветския съюз.
Вероятно съм го казвала за много книги, но ще го кажа и за тази. "Изгубеното сърце на Азия" не може да бъде определена просто като "интересна" или "неинтересна" книга. Защото тя не е измислена история, а своеобразна хроника. И в нея има всичко - минало, настояще, догадки за бъдещето. Има докосване до непознати обичаи и култури. Има вяра. Има наивност. И живец - именно защото на страниците й се "чуват" и думите на обикновени хора. И защото има описания на живот, който би бил безкрайно чужд на повечето от нас.
Споменавала съм, че не харесвам у Таброн снизходителното и понякога високомерно отношение към местата и хората, за които пише. Тук не го открих. Тук има по-скоро съчувствие и опит да разбере тези хора. И - което наистина ме изненада - "самопризнание", че е склонен да "лепи етикети". Може би това също беше една от причините книгата да ми допадне повече от предишната - а, честно казано, и от повечето му книги.
Определят Таброн като сладкодумен разказвач. Мисля, че тук за пръв път усетих това сладкодумие и дори се изненадах, когато книгата свърши - толкова ме беше увлякла накрая.
Хареса ми това търсене на "Изгубеното сърце на Азия". Хареса ми, макар че по страниците му има понякога доста мъка и тъга. Но няма как да е иначе, след като това е историята на една разпаднала се страна, при това - на най-затънтената и загадъчна /за мен/ част от нея. Намерих ли това "изгубено сърце"? Едва ли. Но поне се докоснах малко до него. И усещането беше прекрасно.
Десет дни търсих "Изгубеното сърце на Азия".
А щяха да са по-малко. Предвидено беше да са по-малко. Но се намесиха други събития, други книги и други хора, и търсенето се удължи.
Това обаче не променя факта, че книгата - за разлика от "Йерусалим" - ми хареса. При това доста. И за пореден път ме накара до си дам сметка колко малко знам. Защото Таброн пише за места, за които всички сме чували. Но много от нас не познават тези места. Знаят само, че ги има,че са някъде там. И именно тогава книги като "Изгубеното сърце" могат да ни дадат известни познания, да ни запознаят с историята и географията на тези места. А в случая с книгите на Таброн - и с малко от политиката и с "живия живот". Защото, макар това да не е роман, а пътепис, по страниците "срещаме" и много хора - обикновени хора, които споделят своите преживявания и своите виждания за промяната - или отсъствието на такава - след разпадането на Съветския съюз.
Вероятно съм го казвала за много книги, но ще го кажа и за тази. "Изгубеното сърце на Азия" не може да бъде определена просто като "интересна" или "неинтересна" книга. Защото тя не е измислена история, а своеобразна хроника. И в нея има всичко - минало, настояще, догадки за бъдещето. Има докосване до непознати обичаи и култури. Има вяра. Има наивност. И живец - именно защото на страниците й се "чуват" и думите на обикновени хора. И защото има описания на живот, който би бил безкрайно чужд на повечето от нас.
Споменавала съм, че не харесвам у Таброн снизходителното и понякога високомерно отношение към местата и хората, за които пише. Тук не го открих. Тук има по-скоро съчувствие и опит да разбере тези хора. И - което наистина ме изненада - "самопризнание", че е склонен да "лепи етикети". Може би това също беше една от причините книгата да ми допадне повече от предишната - а, честно казано, и от повечето му книги.
Определят Таброн като сладкодумен разказвач. Мисля, че тук за пръв път усетих това сладкодумие и дори се изненадах, когато книгата свърши - толкова ме беше увлякла накрая.
Хареса ми това търсене на "Изгубеното сърце на Азия". Хареса ми, макар че по страниците му има понякога доста мъка и тъга. Но няма как да е иначе, след като това е историята на една разпаднала се страна, при това - на най-затънтената и загадъчна /за мен/ част от нея. Намерих ли това "изгубено сърце"? Едва ли. Но поне се докоснах малко до него. И усещането беше прекрасно.
Sign into Goodreads to see if any of your friends have read
Изгубеното сърце на Азия.
Sign In »
Reading Progress
June 20, 2019
– Shelved
June 20, 2019
– Shelved as:
to-read
June 20, 2019
– Shelved as:
owned-books
September 5, 2019
–
Started Reading
September 15, 2019
–
Finished Reading
Comments Showing 1-2 of 2 (2 new)
date
newest »
message 1:
by
Emiliya
(new)
-
rated it 4 stars
Sep 15, 2019 06:51AM
И аз не можах да прочета Йерусалим. А Таброн лепи здраво етикети, не може да се сдържи и тук понякога, но се бори с това. Тук и той самият се опитва да порастне, което прави прочита вълнуващ!
reply
|
flag
Emiliya wrote: "И аз не можах да прочета Йерусалим. А Таброн лепи здраво етикети, не може да се сдържи и тук понякога, но се бори с това. Тук и той самият се опитва да порастне, което прави прочита вълнуващ!"
"Йерусалим" го прочетох на инат - и държа да отбележа, че това никога, ама никога не съм го казвала за книга. И тази не вървеше много лесно, но определено ми хареса повече и има какво да се научи от нея.
"Йерусалим" го прочетох на инат - и държа да отбележа, че това никога, ама никога не съм го казвала за книга. И тази не вървеше много лесно, но определено ми хареса повече и има какво да се научи от нея.