Amellie's Reviews > Вампирът. Тайната история на лорд Байрон

Том Холанд създава забележителен роман за лорд Байрон. В него е намерен балансът между готика, хорър и историзъм с вплетени биографични елементи, а този похват на писане едновременно пренася читателя в епохата на Романтизма и го кара да я анализира в съвременността. Историята на скандалния поет е разказвана в съвремието от самия него (превърнал се във вампир) пред младата Ребека, която влиза в дома му, търсейки истината за изчезването на майка си.
Байрон говори за младостта си и съпътстващите я разочарования, за търсенето на удовлетворение от живота и невъзможността да го постигне, за дружбата си с Хобхаус, за странстванията им, за приятелството си с Шели и отношенията си с д-р Полидори, чиито роман „Вампирът“ е свързан с настоящата творба в много отношения. Паралелно с историческия наратив върви и готическият, т.е. хорър елементите не са за пренебрегване – има ги подземията, чудовищата, кръвопийците, убийствата и дебненето в нощта. Не са спестени и откровено погнусяващи сцени на разлагаща се плът и кръвосмешения.
Всяка една от тринадесетте глави започва с епиграф – стихове на Байрон, извадки от писма, цитати от „Дневници“ на описващия пътуванията им Хобхаус, биографията на поета от Томас Мур, уводът към „Франкенщайн“ на Мери Шели, както и извадки от „Вампирът“ на Полидори. Те допринасят за автентичното звучене на този вариант на Байроновата история. Фолклорът също присъства осезаемо при пътуването из земята на гърците, които панически се страхуват от чудовище, които пие кръв. Любовта на Байрон към Гърция е персонифицирана в образа на прекрасната Хаиде.
Джордж Байрон не може да бъде представян другояче, освен като противоречива и скандална персона, а Том Холанд се справя с тази задача доста успешно. Ако творбата бъде четена само като вампирски роман обаче, читателят едва ли ще намери нещо оригинално, което вече да не е описвано в съответния жанр.