Diana's Reviews > Дневник на една лоша година

„Дневник на една лоша година” е многостранен експеримент на Кутси. Жанрово неопределим, опит за автобиография в обем от два дневника, смес от фикция и мемоари. Изпитание за читателите дали и в каква степен ще го разпознаят там, ако разбира се, имат търпение и налучкат своя си правилен начин да прочетат книгата. Защото това е единственото, които евентуално би затруднило някого в асимилирането на литературното му предизвикателство като форма и съдържание.

"Роман ли? О, не. Вече нямам тази издръжливост. За да пишеш роман, трябва да си като Атлас, да крепиш целия свят върху плещите си и да го държиш там в продължение на месеци и години, докато нещата се избистрят от само себе си." Опровергава се през 2013 г. с The Childhood of Jesus, но при написването на дневниците изглежда изцяло погълнат от идеята да нахвърля само отделни мисли. Резултатът е триптих, в който дори и страниците са разделени визуално в началото на две, а след първите глави – на три.

В горната част е гръбнакът на книгата, есета по различни, най-често глобални теми, в които прави интересни асоциации и сравнения: за политическия живот в Австралия, засяга също Южна Африка, САЩ и Канада, за анархизма и демокрацията, тероризма и Ал Кайда, за затвора в Гуантанамо, бежанските лагери, аборигените и апартейда, за клането на животни и птичия грип, тялото, педофилията, интелигентния дизайн и животът след смъртта, конкуренцията, музиката, литературата, английския език и университетите.

В средата на страниците един стар, кротък, наивен, меланхоличен и трудно контролиращ мускулите си писател работи по книга. В нея шестима известни автори от различни страни ще споделят "Категорични мнения" за онова, което според тях е сбъркано в този свят и той се опитва да спази кратките срокове за своята част с есетата. В общата пералня на сградата среща красива млада жена. Единственият начин да случи наивната си мечта за една последна любов, каквато е възможна извън и след физическите желания, е да задържи обсебилото го миньонче край себе си с предложение срещу почти нереално високо заплащане „да го разбира интуитивно” и да набира и оформя текстовете му.
В общуването между двамата и взаимното им опознаване образът на Аня се развива от работеща бързо, но без мисъл сексапилна машинописка, цинична и глуповата, типична златотърсачка до чувствена млада жена с неподозирани качества и умствени способности. Писателят започва да се възприема през нейните очи, да осъзнава колко остарели, скучни и резки са мненията му. Съветите й резултират в по-краткия, по-интимен и мек втори дневник, където той споделя за баща си, еротиката, остаряването, целувката, птиците, децата, Бах, Достоевски и съседката, която носи кофа с вода на жабите в пресъхващия в парка поток.

И както това не е точно класически роман, така и любовният триъгълник не е съвсем такъв. След първите глави в двата дневника в дъното на страниците се включва и светът на Аня. Алан, чийто живот тя споделя, е тръгнал от нищото на сиропиталището и си е осигурил охолен и сравнително скучен живот – работа, самообразоване и неистова възбуда, когато други мъже си падат по скъпо платената му, красива домашна кукла. Работата й с писателя обаче е отдалечаване от този й образ и от Алан, тя започва да има мнение, да го изказва и в обсъждането на части от книгата и автора й вижда другата, тъмна страна на алчния, пресметлив и циничен мъж до себе си.

Втората и третата част от страниците са и различните гледни точки за проблемите в една любовна история. Оформени са като бележки под линия, вървят с различно темпо една спрямо друга и спрямо есетата, понякога доминират над тях, но трите нишки остават чудесно вплетени до последната страница. Поведението на двойката, анализите й на книгата и автора и сблъсъкът с него е отговорът, който писателят получава на въпросите и предизвикателствата към света, изразени в есетата му. В едно дълго писмо на Аня са както финалните щрихи на образа й, така и развръзката.