Olena Arabadjii – Proud to be Karaite in Ukraine

LIVING HERITAGE, 7-8, 2022 A PORTRAIT Олена Арабаджи – гордост да си караит в Украйна Olena Arabadjii – Proud to be Karaite in Ukraine Валентина Демян, Украйна / Valentina Demian, Ukraine Винаги съм искала да пиша за Олена Арабаджи и културната вселена на караитската общност в гр. Мелитопол. Двете с нея сме имали много общи планове и сме реализирали много споделени проекти. Наблюдавала съм я как работи, изцяло отдадена на онова, което върши, но до момента не бях имала повод да пиша за нея. Едва сега, докато бушува войната в Украйна, си дадох сметка, че е редно да говорим за такива хора, че не бива да се стесняваме да представяме тяхната работа и опит, особено когато става дума за нематериалното културно наследство. Позовавайки се на Преамбюла на Конвенцията от 2003 г., където се казва: „Като признава, че обществото и по-специално коренните общности и групи, а в някои случаи и отделни лица играят важна роля в процеса на създаване, опазване, съхраняване и пресъздаване на нематериалното културно наследство, като по този начин способстват за обогатяване на културното разнообразие и насърчават човешкото творчество”1, можем да заявим, че хората, които създават, модерират и защитават на различни нива своето нематериално културно наследство, както и това на цялата страна, играят жизненоважна роля в неговото опазване. Ето защо портретът на Олена Арабаджи ще бъде съставен от гледна точка на индивида, представляващ общността на караитите от Мелитопол като коренна общност на Украйна. И така, коя е госпожа Арабаджи, и защо смятам, че е важно да пиша за нея? Тя представлява общност, от чиято култура е вписан елемент на нематериално културно наследство в Националния регистър на Украйна през ноември 2018 г. Става дума за „Традицията на приготвянето на аяклък (караитско кюфте от месо). Опитът на караитите от Мели- I have always wanted to write about Olena Arabadji and the cultural universe of Karaite community of the city of Melitopol. We have had many common plans and have realized many shared projects, I have seen how she worked, fully committed, but I have had no occasion to write about her. With the war in Ukraine, we realized that we should let the world know about such people and their work, especially when it deals with the intangible cultural heritage. Referring to the Preamble of 2003 Convention, “Recognizing that communities, in particular indigenous communities, groups and, in some cases, individuals, play an important role in the production, safeguarding, maintenance and recreation of the intangible cultural heritage, thus helping to enrich cultural diversity and human creativity”1, we can say that people who create, moderate and advocate on various levels local Intangible Cultural Heritage as well as the Intangible Cultural Heritage of a whole country, play essential role in Intangible Cultural Heritage safeguarding. Thus, the portrait of Olena Arabadji will be composed through the prism of an individual representation of the Indigenous community of Ukraine, Karaites of Melitopol. Olena Arabadji represents a community whose Intangible Cultural Heritage element was inscribed on the National Register of ICH of Ukraine in November 2018. It is about “Tradition of preparation of et aiaklak (Karaite patty with meat). Experience of Karaites of Melitopol”2. The Living Heritage has presented in 2019 an interview with the eldest of the Karaite community, Sofia Yalpachyk. The activities of Olena Arabadji were also mentioned but I would like to add more details about her work, since it has recently gained a new significance. I have met Olena Arabadji in 2014, and the idea of https://ich.unesco.org/en/convention https://ich.mkip.gov.ua/inheritance/2d78586c-078a-4b09-b51eb148eed86bdb 1 2 1 https://ich.unesco.org/en/convention 87 ПОРТРЕТ топол“2. През 2019 г. сп. „Живи наследства“ помести интервю с най-възрастната представителка на караитската общност – София Ялпачик, в което вече бяхме споменали Олена Арабаджи, но ще представя нейната дългогодишна дейност, тъй като сега тя придобива нов смисъл и значимост. Запознах се с Олена Арабаджи през 2014 г., когато се роди идеята за изготвяне на номинация относно традициите на гостоприемство на караитската общност, с оглед вписването им в Националния регистър. Говорихме надълго и широко за изследователските интереси, за историята и културата на караитската общност и ролята � в живота на гр. Мелитопол. В хода на разговора научих, че Олена е географ по професия, заместник-ректор на Държавния педагогически университет „Богдан Хмелницки“ в града. Затова и настоящата история е съставена от три части: за човека, който изследва и популяризира нематериалното културно наследство на областта; за жената, която защитава на всички нива културата, езика и правата на коренното население – караитите; и накрая – за личност, която е носител на елемент на нематериално културно наследство. През 2014 г., когато бе дадено началото на просветителската кампания, посветена на караитската култура, Олена Арабаджи, като ръководител на неправителствената организация „Джамаат“, успя да обедини караитската общност около Културния център „Кале“, започвайки изготвянето на досието с номинацията за Националния регистър. Работата � включваше анкетиране на носители, заснемане на изображения, записване на спомени и много други неща. Подготовката на досието и изследването на живата култура положиха основите на различни други проекти и инициативи, предоставяйки възможност на караитската общност да осъзнае, че тяхната култура се ползва с уважение в Мелитопол и в цяла Украйна. Олена Арабаджи възприе лозунга: „Не бързаме за никъде. Важно е да обединим хората. За мен е важно какво мисли общността и всеки неин член“. Този подход доведе до резултати: цялата общност с ентусиазъм се включи в изготвянето на номинацията. Наред с изследователската работа около самия елемент на нематериално културно наследство, 2 https://ich.mkip.gov.ua/inheritance/2d78586c-078a-4b09-b51eb148eed86bdb 88 ЖИВИ НАСЛЕДСТВА, 7-8, 2022 На 30-ата годишнина от Независимостта на Украйна, Киев, Украйна. © Сн.: Валентина Демян. At 30-anniversary of the Independence of Ukraine, Kyiv, Ukraine. © Photo: Valentyna Demian. the nomination on Karaite hospitality was born. We talked at length about research, history and culture of the Karaite community and its role in the life of the city of Melitopol. I learned that Olena is a professional geographer and the Vice Rector of Melitopol State Pedagogical University „Bogdan Khmelnitsky”. Thus, my story consists of three parts: about a person who researches and promotes the intangible cultural heritage of the region, a person who advocates culture, language, and rights of the Indigenous people on all levels and on the Karaite community, and a person who actually represents the Intangible Cultural Heritage element. In 2014, when activities on raising awareness on the Karaite culture started, Olena Arabadji, as a leader of NGO “Djamaat”, managed to consolidate the Karaite community around the Cultural Center “Kale”. She began to prepare the nomination dossier for the National Register. This work included the survey of bearers, photos, records of memories, and much more. The preparation of the dossier and the research of the living culture gave the foundation to different projects and initiatives and allowed the Karaite community to recognize that their culture was respected in Melitopol and all over Ukraine. Olena Arabadji’s slogan is: “We are not in a hurry. Our most important task is to be united. The thoughts LIVING HERITAGE, 7-8, 2022 Олена Арабаджи се изказваше на конференции, кръгли маси и семинари, с единствената цел да разпространява информация за живата култура на една малка общност из цяла Украйна. Или дори, както ми се струваше тогава, по целия свят. Нейните разпалени речи се състояха, да кажем, от две части – от една страна, акуратно съставения научен доклад на изследователя, който чрез своя труд демонстрира богатия свят на караитската общност, а от друга – успешното прокарване на идеята, че дори една малка общност може да има дълбоки познания и умения, че тя се идентифицира със своята култура, език и история, и че се гордее с това. Спомням си как Олена Арабаджи представи за пръв път труда си на кръглата маса, организирана от Украинската национална информационна агенция през пролетта на 2015 г., как се притесняваше, защото нейният доклад бе посветен на живата култура на караитския народ. Това беше първото публично обявяване на намеренията й, а на всичко отгоре събитието се провеждаше онлайн. Тогава тя гордо заяви, че е караитка, че се идентифицира с караитската култура и желае да я представи. Оттогава Олена се е превърнала в посланик на караитското нематериално културно наследство. Нейната мъдрост, балансираният й подход, толерантността й към позицията на другия доведоха до още един проект, основан върху резултатите от проучванията й на нематериалното наследство. Спомням се как за пръв път чух за този проект: Олена Арабаджи обяви – с блеснали очи, че би желала да продължи и разшири работата си, и че търси начини и средства да привлече повече хора в изучаването на нематериалното културно наследство, да вдъхнови младите хора чрез организиране на интердисциплинарна платформа в Мелитопол за изследване, популяризиране и изучаване на нематериално културно наследство. Така се роди идеята за създаване на Научно-методическия център за изследване на нематериалното културно наследство на народите, обитаващи региона на Азовско море. Още веднъж, лозунгът беше: „Не бързай, изпипвай всичко“. Регионалният център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО организира срещата „Университетската мрежа за нематериално културно наследство“3, в която взеха участие представите3 https://www.unesco-centerbg.org/en/2018/06/19/ A PORTRAIT and the opinions of the community and all its members are essential.” The community was keen on preparing the nomination. Along with her research work, Olena Arabadji spoke at conferences, round tables and workshops for the purpose to spread the word on the living culture of the small community both near and far. Her passionate speeches had two sides – on one hand, it was the exact report of the scientist who researched and demonstrated the rich world of the Karaite community, on the other hand, it brought the idea that a community can be small but rich in traditional knowledge and skills. Olena identified herself with its culture, language and history, and was truly proud of it. I remember how she presented her work at the round table at the Ukrainian National Information Agency in the spring of 2015, her devotion to the living culture of the Karaite people, her first public speech about her future intentions and the whole presentation in online format. That is when she proudly stated that she was Karaite and that she identified herself with the Karaite culture. Since then, she became the ambassador of Karaite Intangible Cultural Heritage. Her wisdom, balanced approach and tolerant attitude led to one more project as a result of her Intangible Cultural Heritage research. While talking about the project, Olena Arabadji’s eyes were gleaming . She stated that she would like to continue and widen her work , that she was looking for ways and tools to involve more people in the Intangible Cultural Heritage learning, that she hoped to inspire youngsters through organizing the interdisciplinary platform in Melitopol for Intangible Cultural Heritage research, promotion and study. That is how the idea on creating the Scientific and Methodological Center for Research the Intangible Cultural Heritage of Peoples Living in Azov Sea Region was established. Again, the slogan was “Don’t hurry, do it thoroughly.” The Regional Centre for the Safeguarding of Intangible Cultural Heritage in South-Eastern Europe under the auspices of UNESCO organized the meeting «University network for Intangible Cultural Heritage»3 where representatives from ten countries took part and negotiated the collaboration within the existing university programs 3 https://www.unesco-centerbg.org/en/2018/06/19/%d1% 83%d0%bd%d0%b8%d0%b2%d0%b5%d1%80%d1%81%d 0%b8%d1%82%d0%b5%d1%82%d1%81%d0%ba%d0%b0%d0%bc%d1%80%d0%b5%d0%b6%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%bd%d0%b5%d0%bc%d0%b0%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%b8 %d0%b0%d0%bb%d0%bd/ 89 ПОРТРЕТ ли на десет държави – Албания, Босна и Херцеговина, България, Грузия, Гърция, Кипър, Молдова, Северна Македония, Украйна и Хърватия, за да договорят сътрудничеството помежду си по съществуващите програми. Като представител на Украйна, тя взе участие в дискусиите по образованието за нематериално културно наследство и обмена на академични програми и изследвания. Вдъхновена от дейността на Регионалния център и от опита на своите университетски колеги, Олена Арабаджи се върна в Украйна с ясна визия и план за действие за Научно-методическия център. Центърът фокусира своята работа върху фундаментални и приложни изследвания на нематериалното културно наследство на народите около Азовско море, както и върху подготовката на специалисти, способни да организират работата с нематериално културно наследство в училищата и в други учебни заведения за следдипломно образование. До неотдавна специалисти от Центъра анализираха съвременните тенденции, обобщаваха вътрешния и международен опит в сферата на нематериалното културно наследство, споделяха събраната информация. Под ръководството на Олена Арабаджи. Центърът реализира научни и комуникационни проекти във връзка с нематериалното културно наследство, включително изготвяне и публикуване на академични доклади. Резултатите от научните изследвания се внедряват в практиката посредством медиите, чрез доклади на конференции, семинари, форуми, кръгли маси и пр. От 24 февруари 2022 г. гр. Мелитопол се намира под временна руска окупация. Докато беше изобщо възможно, Елена Арабаджи остана в града, за да подкрепя местната общност, но впоследствие сподели: „Не можех да дишам там, чувствах се като с примка на шията, опитвах се да довърша всичко започнато, за да не предам хората, но ставаше все по-трудно и накрая реших да се махна от града, защото нямах сили да остана там повече…“. Има толкова много неизказано в тези нейни думи. Оставайки в града, Олена Арабаджи се опитвала да поддържа връзка с онези представители на общността, които нямали възможност да напуснат, както и с вече напусналите. Тъй като караитската общност е малобройна и голяма част от членовете й са в напреднала възраст, главната й задача била да поддържа духа им и университетска-мрежа-за-нематериалн/ 90 ЖИВИ НАСЛЕДСТВА, 7-8, 2022 in Albania, Bosnia and Herzegovina, Bulgaria, Croatia, Cyprus, Georgia, Greece, Moldova, North Macedonia, and Ukraine. Olena took part in discussions concerning the ICH education and the academic exchanges. Inspired by the Regional Centre in Sofia activities and the experience of university colleagues, Olena Arabadji returned to Ukraine with an action plan for her Scientific and Methodological Center. The Center focused its work on fundamental and applied research of the intangible cultural heritage of peoples around the Azov Sea region and on the preparation of experts on Intangible Cultural Heritage in schools or other educational establishments. Until recently, the Center’s experts analyzed modern trends, generalized domestic and foreign experience in the Intangible Cultural Heritage field and shared information. The Center, under Olena Arabadji leadership, organized scientific and communication projects related to Intangible Cultural Heritage, including preparation and publication of academic papers. The results of the scientific research were put into practice through media, conferences, seminars, forums, round tables, etc. Since February 24, 2022, the city of Melitopol has been temporally occupied by Russian troops. Until circumstances permitted, Olena Arabadji stayed at the city and supported the local community. However, as she said, “I could not breathe there, I felt like I had a rope around my neck. I tried to complete all issues and not disappoint people, but it became harder and harder, and I decided to get out of the city, since I didn’t have the strength to stay…” There is so much unsaid behind those words. While staying in the city, Olena Arabadji tried to be connected with those representatives of the community who had no possibility to leave and those who left. Since the Karaite community is small and many of its members are elderly people, the main task was to support their spirit and not to disperse the community all over the world. On March 18, 2022, the meeting organized by the Secretariat of 2003 Convention with representatives of Ukrainian communities with Intangible Cultural Heritage elements inscribed on the Representative List and the National Register took place. Unfortunately, she wished to take part in the event, but could not be present because of the lack of communication and the real danger involved. However, she managed to convey a message from the Karaite community: „We are holding on and continue tracking the existence of the Intangible Cultural Heritage elements and the fates of its bearers. It is most important that we shouldn’t lose the power of LIVING HERITAGE, 7-8, 2022 да направи така, че общността да не се „разпръсне“ по целия свят. На 18 март 2022 г. по инициатива на Секретариата на Конвенцията от 2003 г. се проведе среща с представители на украинските общности, чиито елементи са вписани в Представителния списък и в Националния регистър на нематериалното културно наследство. За голямо съжаление, Олена, въпреки огромното си желание да се включи в събитието, не успя да го направи поради липса на комуникация и реална опасност за живота й. Тя обаче съумя да предаде послание от караитската общност, което бе прочетено на срещата. То се основаваше на тезата, че „ние се държим и продължаваме да проследяваме съществуването на елемента на нематериално културно наследство и съдбата на неговите носители; при никакви обстоятелства не бива да губим силата на духа и хуманността си, това е най-важното“. Така тя, заедно с най-възрастната представителка на общността – София Ялпачук (94 год.), се опита да овладее ситуацията, да проучи къде са се преселили членовете на общността и как се чувстват. При контактите помежду ни след евакуирането й на безопасно място, тя знаеше с точност местоположението на всички членове на общността и ситуацията им към момента. Каза ми: „Сърцето и душата ми останаха в Мелитопол, но аз се опитвам да държа връзка с всички, с които мога да се свържа по телефона или другояче. Важно е да разберат, че нашата общност е задружна, че живата ни култура ни подкрепя и вдъхновява“. Като ръководител на Научно-методическия център, тя се нагърби със задачата за възстановяване на контактите, за оценка на нуждите и за информиране за статуса на носителите към момента, и то не само на вписания вече елемент, а на всички форми и прояви на нематериалното културно наследство, изследвани от Центъра. Каза ми: „За начало с колегите възобновихме работата на Центъра, установихме контакти с караитски семейства, разселени в Полша, Хърватия, Германия, Литва. Запозната съм с дейността на Наталия Вислохузова-Атар, която сега пребивава със семейството си близо до Тракай, топло посрещната от местните караити. Те й организираха обмяна на опит; караитските жени са готови да преподават на всеки желаещ начините за приготвяне на „аяклък“. По този начин Олена Арабаджи възобнови изследователската дейност на центъра, като чрез A PORTRAIT На конференцията „Езикът като двигател на нематериалното културно наследство“, Киев, Украйна. © Сн.: Валентина Демян. At the conference "Language as a vehicle of the intangible cultural heritage". Kyiv, Ukraine. © Photo: Valentyna Demian. spirit and humaneness under such circumstances.” So, she and the eldest of the community, 94 years old Sofia Yalpachy, tried to track and keep the information on where community members have moved to and how they were coping. After her moving to a safer location, Olena kept track of the exact whereabouts of the community members and their situation. She said that “my heart and soul are in Melitopol and I try to keep in touch by phone or in any other ways; it’s important to understand that our community is together, that our living culture supports and inspires us.” As the leader of the Scientific and Methodological Center, she put the task to reestablish contacts, assess needs and learn about the bearers of the element “Tradition of preparation of et aiaklak (Karaite patty with meat) and „Еxperience of Karaites of Melitopol,” as well as of all Intangible Cultural Heritage representations researched by the Center. As she says, “Firstly, my colleagues and I resumed work at our Center and made contacts with Karaite families displaced to Poland, Croatia, Germany, Lithuania. I know about the activity of Natalia Vislohuzova-Attar which stays with her family near Trakai. Local Karaites welcomed her and there followed an experience exchange. For example, Karaite women 91 ЖИВИ НАСЛЕДСТВА, 7-8, 2022 ПОРТРЕТ language and culture,” this law became the second law after the Law of Ukraine “On Culture”4. Articles 3 and 45 are dedicated to the intangible cultural heritage and, of course, on the languages of the Indigenous peoples as an integral part of the Intangible Cultural Heritage. 4 4 5 92 love to share their knowledge of aiaklak cooking.” This is how Olena Arabadji resumes research and shows through the Intangible Cultural Heritage element on the National Register how the heritage unites the community and supports its spirit by the promotion of social cohesion. Before the war, jointly with colleagues from Dnipro, Kyiv, and Mykolaiv, Olena started the research on Karaite traditional hospitality as a possible Intangible Cultural Heritage element for inscription based on the experience of Karaites from Melitopol and from other cities where Karaites reside. She expects to continue the research after the war. One very important direction of her activities is closely related with Intangible Cultural Heritage issues, and it is the advocacy of Indigenous cultures. She herself is a representative of the Indigenous people. For a long time, she has participated in discussions and submissions of proposals. She is a member of the working group preparing the draft law “On Indigenous peoples of Ukraine” together with Rafat Chubarov, Eskender Bariev and Viacheslav Lombrozo, representing respectively Crimean Tartars and Krymchaks. Due to Olena’s proposal that the Indigenous people is “a bearer of unique вписания в Националния регистър елемент на нематериалното културно наследство демонстрира как споделеното наследство сплотява общността и поддържа духа й, способства за социалното сближаване на нейните членове. Преди войната тя, съвместно с колеги от градовете Днипро, Киев и Миколаев (Николаев), започва изследване върху караитското гостоприемство като възможен елемент на нематериалното културно наследство, който да бъде вписан в регистъра. Изследването се базира върху опита на караитите не само от Мелитопол, но и от други градове с караитско население, като се очаква да продължи след войната, с ясното разбиране, че междувременно трябва да се преодолеят предизвикателствата и последиците от военните действия. Друго важно направление на нейната дейност, тясно свързано с проблемите на нематериалното културно наследство, е защитата на коренните култури. Самата тя е представител на коренното население. Дълго време е работила на всички равнища – обществени дискусии, представяне на предложения, застъпничество, член е на работната група по изготвянето на законопроекта „За коренните народи на Украйна“ като представител на караитския народ, заедно с Рифат Чубаров и Ескендер Бариев, както и с Вячеслав Ломброзо, представители съответно на кримските татари и на кримчаците. Благодарение на предложения от Олена текст, според който коренното население „е носител на уникален език и култура“, това става вторият закон, след този „За културата“4, в който се споменава в членове (3) и (4)5 за нематериалното културно наследство и, разбира се, за езиците на коренните населения като неразделна част от това наследство. Именно тя подкрепи през 2018 г. идеята за провеждане на междуобластни практически семинари на тема „Езикът като носител на нематериалното културно наследство“ (в чест на Международната година на коренните езици). Сега Олена Арабаджи обявява на всички нива, че нейният народ е съставен елемент от украинската нация, че караитската култура е неразделна част от украинската култура. Тя представляваше Украйна на Двадесет и първата сесия на Постоянния форум на ООН по въпросите на коренното население (25 април–6 май 2022 г.) и наhttps://zakon.rada.gov.ua/laws/show/2778-17#Text https://zakon.rada.gov.ua/laws/show/1616-20#Text На празника на караитската култура в Център „Кале“, Киев, Украйна. © Сн.: Валентина Демян. At the holiday of Karaite culture in the Center “Kale”, Kyiv, Ukraine. © Photo: Valentyna Demian. 5 https://zakon.rada.gov.ua/laws/show/2778-17#Text https://zakon.rada.gov.ua/laws/show/1616-20#Text LIVING HERITAGE, 7-8, 2022 прави изказване в Диалога с коренните населения като член на културната организация „Асоциация на караитите“ и заместник-ректор на Мелитополския държавен педагогически университет „Богдан Хмелницки“. Основното й послание бе, че караитите представляват едно от трите коренни населения на Украйна, които страдат заедно с украинския народ под руската окупация от 2014 г., когато Крим бе временно завзет от руснаците. Тази инвазия разруши датиращи от векове родови връзки на караитския етнос. Последва пълномащабната руска агресия от 24 февруари 2022 г., която прокуди караитите от родния им Мелитопол и ги разпръсна из други украински градове и по целия свят. „Децата и внуците нямат възможност да изучават караитски език, тъй като преподавателката им е останала във временно окупираните територии“ – споделя Олена Арабаджи – „а достъпът до Караитския културен център е блокиран“. Организираната онлайн Консултативна среща относно нуждите на националните малцинства в Украйна се проведе на 31 май 2022 г., в рамките на проекта на Съвета на Европа „Защита на малцинствата, включително ромите, и на малцинствените езици в Украйна“. И за пореден път Олена Арабаджи надигна глас в подкрепа на живата култура на един малък народ. Останаха малко щрихи, с които да завърша портрета на една крехка жена с голямо сърце и изключителна сила на духа. „Горда съм да бъда караит в Украйна“ – заявява тя. Авторката изказва благодарности на: Олена Арабаджи – за гражданската � позиция, цялостната � дейност и нейното приятелство; на Олександър Буценко – за консултациите и подкрепата. Валентина Демян Ръководител на Отдела за научно-координационна дейност към Националната академия на изкуствата на Украйна, заместник-директор на Центъра за развитие „Демокрация чрез култура“, национален експерт по нематериално културно наследство, учен изследовател. За контакт: [email protected] A PORTRAIT Olena supported the 2018 idea of interregional practical workshops “Language as a vehicle of the intangible cultural heritage” which took place in honor of the International Year of Indigenous Languages. She continues to be active in accentuating the role of her people as part of the Ukrainian nation and the importance of Karaite culture is an integral part of Ukrainian culture. Olena represented Ukraine at the UN Permanent Forum on Indigenous Issues Twenty-First Session (April 25 -May 6, 2022) and took part in the Dialogue with Indigenous peoples as a member of CSO “Association of Karaites” and the Vice Rector of Melitopol State Pedagogical University ”Bogdan Khmelnitsky”. Her message was that Karaites represent one of the three Indigenous peoples of Ukraine suffering along with the Ukrainians since 2014 when the temporary occupation of the Crimean Peninsula by Russia broke down the centuries-old family relations of Karaite ethnos. Then, the full-scale Russian aggression on February 24, 2022, expelled Karaites from their native Melitopol and they were scattered around Ukrainian cities and all over the world. “Children and grandchildren have no possibility to learn Karaite language since the teacher remained in the temporary occupied territory,”, says Olena Arabadji , “and the access to the Cultural Karaite Center is blocked.” The online consultation meeting on the needs of national minorities in Ukraine was held on May 31, 2022, within the frames of the Council of Europe project ‘’Protecting national minorities, including Roma, and minority languages in Ukraine’’. And again, Olena Arabadji raised her voice in support to the living culture of minorities. This tender but brave lady with a big heart and extraordinary power of spirit is proud to declare: “I am proud to be Karaite in Ukraine.” Acknowledgement: Olena Arabadji for her activities and friendship and Oleksandr Butsenko for his consultancy and support Valentyna Demian Chief of the Department on scientific and coordination activities and information of the National Academy of Arts of Ukraine, vice director of the Development Centre “Democracy through Culture”, national Intangible Cultural Heritage expert, researcher. For contact: [email protected] 93