Международная научно-практическая конференция „Социалистическая альтернатива для человечества: вчера, сегодня, завтра.“, 2023
Современная идея социализма опирается как на теории этой общественноэкономической формации, так и... more Современная идея социализма опирается как на теории этой общественноэкономической формации, так и на обобщения практики стран с "реальным социализмом" (в основном в СИВ до 1990 г.), а также на эволюции "государства всеобщего благосостояния" (особенно в Европе после Второй мировой войны) и "гармоничного социалистического общества" (в Китае после 2006 г.). И теория, и практика исторически иллюстрируются фактами того, что "социалистическая политическая система имеет не просто скрытое превосходство над капиталистическими политическими системами, но эта латентность теперь становится явной и реализуется" на практике (Boer, 2023, p. viii). Более того, наука управления экономикой при социализме становится все более развитой, так что это не просто "светская вера" (Znamenski, 2021), а историческая возможность для лучшего мира.
Uploads
Papers by Boyan Durankev
The questions of effectiveness of the market economy and the parlamental democracy are much sharpened, - they pass over in new quality condition, which does not express the general needs and necessaries. But this is a theme of another marketing analysis.
In modern economic theory, justice is viewed as multidimensional: as horizontal justice, such as vertical justice, as fairness of tax-paying opportunities and fairness in relation to end consumption.
The existence of different tax practices around the world, which are often justified as "tax competition" between countries, raises the question of which tax system is both competitive and fair. Or at least "fairer".
It turns out that justice is an imaginary reality, not an objective one. It is more an emotional feeling and not an emotion or a reason.
Depending on the different emotional feelings of "more justice" to its citizens, as well as the aims of society, the state can successfully maneuver with taxes and perform its tasks.
Актуалността на въпросите преразпределителните процеси (в частност: за данъчното облагане) в света, в Европейския съюз и в България, много често се свързва с демократичното изискване за по-голяма социална справедливост. Този факт е отбелязан още от класиците на политическата икономия.
В съвременната икономическа теория справедливостта се разглежда многопосочно: като хоризонтална справедливост, като вертикална справедливост, като справедливост на възможностите за плащане на данъци и като справедливост по повод на крайното потребление.
Наличието на различни данъчни практики по света, които често се обосновават с „данъчна конкуренция“ между различните страни, поставя въпроса коя данъчна система е едновременно и конкурентна, и справедлива. Или поне „по-справедлива“.
Доказва се, че справедливостта е въобразима реалност, а не обективна реалност. Тя е повече емоционално чувство, а не емоция или разум.
В зависимост от различните емоционални чувства за „повече справедливост“ на своите граждани, както и според целите на обществото, държавата може успешно да маневрира с данъците и да изпълнява своите задачи.
The questions of effectiveness of the market economy and the parlamental democracy are much sharpened, - they pass over in new quality condition, which does not express the general needs and necessaries. But this is a theme of another marketing analysis.
In modern economic theory, justice is viewed as multidimensional: as horizontal justice, such as vertical justice, as fairness of tax-paying opportunities and fairness in relation to end consumption.
The existence of different tax practices around the world, which are often justified as "tax competition" between countries, raises the question of which tax system is both competitive and fair. Or at least "fairer".
It turns out that justice is an imaginary reality, not an objective one. It is more an emotional feeling and not an emotion or a reason.
Depending on the different emotional feelings of "more justice" to its citizens, as well as the aims of society, the state can successfully maneuver with taxes and perform its tasks.
Актуалността на въпросите преразпределителните процеси (в частност: за данъчното облагане) в света, в Европейския съюз и в България, много често се свързва с демократичното изискване за по-голяма социална справедливост. Този факт е отбелязан още от класиците на политическата икономия.
В съвременната икономическа теория справедливостта се разглежда многопосочно: като хоризонтална справедливост, като вертикална справедливост, като справедливост на възможностите за плащане на данъци и като справедливост по повод на крайното потребление.
Наличието на различни данъчни практики по света, които често се обосновават с „данъчна конкуренция“ между различните страни, поставя въпроса коя данъчна система е едновременно и конкурентна, и справедлива. Или поне „по-справедлива“.
Доказва се, че справедливостта е въобразима реалност, а не обективна реалност. Тя е повече емоционално чувство, а не емоция или разум.
В зависимост от различните емоционални чувства за „повече справедливост“ на своите граждани, както и според целите на обществото, държавата може успешно да маневрира с данъците и да изпълнява своите задачи.
През последните десетилетия Китай е постигнал значителен икономически растеж и постижения.