The Memory of Trees
The Memory of Trees | ||||
Албум на Еня | ||||
---|---|---|---|---|
Записан | 1993 – 1995 в Студио Aigle (Килини, Графство Дъблин, Ирландия) | |||
Издаден | 20 ноември 1995 | |||
Жанр | Ню ейдж Келтска музика | |||
Времетраене | 43:24 | |||
Музикален издател | Уорнър Мюзик (Обед. кралство), Рипрайз Рекърдс (САЩ) | |||
Пореден албум | Четвърти студиен | |||
Продуцент(и) | Ники Райън | |||
Език | Английски, ирландски, латински и испански | |||
Професионална оценка | ||||
Хронология на Еня | ||||
| ||||
Сингли от The Memory of Trees | ||||
|
The Memory of Trees (от англ. „Паметта на дърветата“) е четвъртият студиен албум на ирландската певица, композиторка и музикантка Еня, издаден на 20 ноември 1995 г. от Уорнър Мюзик UK. След като пътува по целия свят, за да популяризира предишния си албум Shepherd Moons (1991) и допринася за филмови саундтракове, Еня си взема кратка почивка, преди да започне да пише и записва нов албум през 1993 г. със своите дългогодишни записващи партньори: аранжорът и продуцентът Ники Райън и съпругата му – текстописката Рома Райън. Албумът е първият на изпълнителката, изцяло записан в Ирландия и обхваща теми, които включват ирландската и друидската митология, идеята за дома, пътуванията, религията, мечтите и любовта. Еня продължава да показва звученето си с многопистов вокал с клавирни инструменти и елементи на келтска и ню ейдж музика, въпреки че не смята, че музиката ѝ е от последния жанр. Тя пее на английски, ирландски, латински и испански.
The Memory of Trees получава предимно положителни отзиви от музикалните критици. Той има световен търговски успех, достигайки № 5 в Обединеното кралство и № 9 в Билборд 200 в Съединените щати. През 2000 г. е сертифициран като мултиплатинен от Асоциацията на звукозаписната индустрия на Америка за продадени 3 млн. копия.
Две песни от него са издадени като сингли: Anywhere Is през ноември 1995 г., който достига седмо място в Обединеното кралство, последван от On My Way Home през ноември 1996 г., който достига връх на № 26. Еня подкрепи албума с промоционално турне, включващо няколко интервюта и телевизионни изпълнения.
The Memory of Trees ѝ печели втора награда Грами за най-добър ню ейдж албум на през 1997 г. Той е ремастеризиран за японско издание с бонус парчета през 2009 г. и става достъпен на плоча през 2016 г.
Запис и производство
[редактиране | редактиране на кода]След като пътува по целия свят от края на 1991 г., за да популяризира предишния си албум Shepherd Moons (1991) и работи по саундтрака на романтичния приключенски драматичен филм „Далече, далече“ (1992), 31-годишната Еня си взема почти едногодишна пауза от музиката. Тя прекарва по-голямата част от времето със семейството си, опитвайки се „да се релаксира“ и посещава различни места по света, за да намери допълнително вдъхновение за писането на песни.[1] Тя се завръща към работа през 1993 г., когато чувства, че е подходящият момент да започне да пише и записва нов студиен албум с нейните дългогодишни звукозаписни партньори: аранжорът и продуцентът Ники Райън и съпругата му – текстописката Рома Райън.[2][3] Еня получава още предложения за саундтракове по време на записа на The Memory of Trees, но ги отказва, тъй като пожелава да се концентрира само върху албума.[3]
По време на паузата на Еня сем. Райън се мести от дома им в Артейн – северно предградие на Дъблин, в Килини, графство Дъблин, което включва и преместването на Студио „Еглъ“ (Aigle Studio) – тяхното домашно звукозаписно съоръжение, където Еня записва предишните си три албума Enya (1987), Watermark (1988) и Shepherd Moons (1991). Преди преместването Еня и Ники обикновено започват да записват в Артейн, но трябва да завършат албумите в Лондон, тъй като Еглъ няма подходящото оборудване. Изпълнителката намира този факт за труден, тъй като работата в града предизвиква чести разсейване и води до висок наем за студио в сравнение с „много интимната и лична“ обстановка у дома.[3][4] Студио „Еглъ“ е преустроено като отделна сграда на територията и е обновено с ново оборудване, проектирано и построено според техните спецификации, като по този начин The Memory of Trees е първият албум на певицата, записан изцяло в Ирландия. Тя описва двуетажното студио така: „Много е тихо и спокойно. На горния етаж имаме тази дълга стая с два големи дъгови прозореца в двата края с пиано, гледащо към планините Уиклоу“.[3]
Темпото и часовете на работа на Еня в студиото се увеличават в последните осем месеца на запис, като тя се събужда в седем или осем сутринта и работи до късно, за да „даде колкото може“ за албума. По-късно тя казва, че е „дала 100 процента“ за него.[5] Когато записът приключва, албумът е мастеризиран от Арун Чакраверти, който работил и върху преиздаването на албума Enya през 1992 г. като The Celts.[6][7] Ники се радва, че албумът е завършен поради продължителността на времето, необходимо за запис. Той свързва последното с тях тримата, които са „най-лошите врагове при вземането на решение кога дадено парче е завършено... настъпва умора на слушателя и не можем да преценим дали творбата е готова“.[4]
Дизайнът на обложката на албума е подреден по оформление на Суки Чой, който, подобно на Чакраверти, е работил върху албума The Celts.[6][7] Предната ѝ част е адаптация на „Младият крал на Черните острови“ (The Young King of the Black Isles) – картина на американския художник Максфийлд Периш от 1906 г., сама по себе си базирана на едноименната история от „Хиляда и една нощ“.[8] Еня е изобразена като плачещия млад крал, седнал на трона си в костюм, проектиран от английската модна дизайнерка Елизабет Еманюел.[6] Кадри на живо на Еня в костюма и позата са използвани в музикалното видео към Anywhere Is.[9]
Музика и текст
[редактиране | редактиране на кода]Еня е единствената композиторка на музиката за The Memory of Trees и я аранжира заедно с Ники Райън.[6] Това е първият ѝ албум без участието на гост музиканти.[3] В допълнение към вокалите, пианото и набора от клавиатури и синтезатори, които определят нейното звучене, Еня свири на цигулка, виолончело и ударни инструменти.[2] Нейният метод на писане на песни се е отклонил съвсем малко от началото на кариерата ѝ. Той започва с влизането в студиото и забравянето за миналите успехи. След това идеите се записват на лента като вокал или мелодия на пиано. „Обикновено това, което се случва, е първата нота, втората нота и това ме отвежда на пътешествие и аз просто го следвам".[10] Когато колекцията от идеи е записана, Еня ги представя на Ники, като започва дискусии как да ги развие допълнително в песни. След това Рома работи върху текст, ако смята, че песента би му подхождала.
Както при предишните ѝ два албума The Memory of Trees започва с едноименното инструментално парче с безмълвни вокали. Песента произлиза от Рома, след като тя прочита за ирландската митология и келтските друиди, които отдават голямо значение на дърветата и вярват, че са свещени и притежават мъдрост. Еня твърди, че това не означава някакво екологично изявление, а е повече за това какво биха могли да мислят дърветата за хората. Рома предлага заглавието и Еня се съгласява, смятайки, че то е особено силно и има усещане за двусмисленост, което позволява на слушателя да извайва собствени образи и идеи, когато го види и чуе.[2][11] Когато заглавието е договорено, Еня продължава да пише песента около две седмици по-късно, което е необичаен начин на работа, тъй като мелодията винаги е на първо място, следвана от заглавието и текста.[3]
Песни
[редактиране | редактиране на кода]Песента Anywhere Is е разработена от стакато линия, която Еня описва като имаща „маршово усещане“.[3] Първоначално това е песен, която тя и Ники искат да отхвърлят за албума, но е доразвита, след като Роб Дикинс – тогавашен председател на Уорнър Мюзик UK е поканен в Ирландия през август 1995 г., за да изслуша албума, приблизително година и половина в процеса на запис.[3][12] Еня и сем. Райън смятат, че песните се нуждаят от допълнителна работа, но Дикенс изразява задоволството си: „Повечето песни звучаха абсолютно превъзходно. Бяха готови“.[4] „Дикинс усеща, че Anywhere Is, в която са заличени единствено беквокалите, има заложби на хитов сингъл и ги насърчава да я завършат; това е последната песен, по която трябва да работят.[3][12] Мелодията на Еня за песента вдъхновява Рома да напише текстове за, по думите на сп. „Билборд“, „търсенето на временното небе, което всички култури наричат „дом““ – тема, която Еня смята за важна, тъй като тя пише и репетира песните си само в Ирландия.[11] Дикинс получава посвещение на обложката на албума на ирландски.[4]
Pax Deorum на латински значи „Мир на боговете“[6] и включва Еня, която свири на виолончело и цигулка – инструменти, които тя не е научила напълно, но е в състояние да свири основни акорди, които ѝ звучат ефектно, когато Ники ги наслоява в студиото с нейните синтезатори.[3] Докато работят по песента в ранните етапи около Коледа 1994 г., тя поема посока, от която Еня и Ники не да доволни, така че те я оставят за три месеца, преди да я преразгледат, коригирайки основната ѝ тема в процеса.[10] Когато Еня пуска песента на Рома, им става ясно, че тя подхожда на език, различен от английския, и решават да е латински по предложение на Рома заради „класическото ѝ усещане“.[2]
По отношение на песента на ирландски език Athair Ar Neamh, която се превежда като „Баща в небето“, Рома написва „Гласът на прозрението се намира в“Athair ar Neamh“. Това е гласът на деня, гласът на нощта, гласът на всички, на разбирането... мир, който е уникален за индивида, мир, който се усеща, а не се описва".[13]
From Where I Am („От където съм аз“) е второто от трите инструментални парчета в албума.
Заглавието на China Roses („Китайски рози“) препраща към цветето Rosa chinensis. Текстовете на песента се отнасят до растенията Коледен джел и Ангелски сълзи, птицата колибри сафо, Небесните ключове на Св. Петър и историите от „Хиляда и една нощ“. Рома обяснява, че песента се основава на идеята, че „всеки има своя собствена представа за рая... това е едно различно съкровище, което прегръщаме“.[6]
Hope Has a Place („Надеждата има място“) първоначално е разработена текстово, след като Рома посещава язовира Сайлънт Вали в планините Морн в Ирландия и написва думите ѝ, базирани на първата любов към дъщеря ѝ Ебони.[14] Впоследствие Еня написва мелодията и посещава язовира с Ники, който ѝ предлага да запише главния вокал на песента на място.[3][4]
Tea-House Moon („Чайна луна“) е третото инструментално парче от албума.
Once You Had Gold („Някога ти имаше злато“) е повлиян от опита на Еня да пее химни в младостта си и тя включва структурата и мелодията им в песента.[3]
La Soñadora на испански означава „Мечтателката“. Текстът ѝ е вдъхновен от стихотворение, рецитирано от Амергин Глуингел – друид, син на Мил (милезиец) при пристигането му в Ирландия от Испания.[6] Еня има родствена връзка с Испания от страна на майка си; и двата аспекта я вдъхновяват да я изпее на испански по предложение на Рома.[3][10]
За Еня On My Way Home („По пътя ми към дома“) е за „онези прекрасни спомени и мили моменти, които имаш, когато си на път за вкъщи“, и тя пожелава да представи положителното усещане в припева.[3] Песента съдържа семпли от две други нейни песни: Book of Days и Orinoco Flow.
Оригиналното японско издание съдържа като бонус песен Oriel Window („Еркерен прозорец“) – инструментално пиано парче, записано по времето на албума Shepherd Moons.[15]
Издаване и комерсиален прием
[редактиране | редактиране на кода]За да популяризира албума, преди издаването му Уорнър Мюзик организира събитие в Лондон за журналисти и телевизионни компании на Силвър Баракуда – развлекателна лодка, която пътува от Чаринг Крос до Гринуич, където има прием в Куинс Хаус заедно с фойерверки. На следващия ден Еня дава частна прес конференция.[5] Издадена е ограничена серия промоционален бокс сет в 1001 копия, който включва албума на CD и касета с книжка от 14 стр. с бележки и предговор с автограф от Рома Райън и с отпечатани текстове.[16]
The Memory of Trees е издаден на 20 ноември 1995 г. от Уорнър Мюзик в Обединеното кралство и на 5 декември 1995 г. от Рипрайз Рекърдс в Съединените щати.[17][18][19] Той достига № 1 в Ирландската класация за албуми и става четвъртият албум на Еня, който влиза в Топ 10 на Класацията на албумите на Обединеното кралство, като влиза на № 6, преди да достигне пиковата си позиция от № 5 за две седмици през декември 1995 г. по време на първоначалните си 22-седмично движение в класацията. Албумът отново влиза в класацията за общо шест седмици през 1996 г. и още три седмици през 1997 г.[20] В САЩ той достига връх на № 9 в Билборд 200 и това е нейният албум най-високо класирал се албум там към момента на излизането си, по време на 66-седмичния си престой в класацията.[21] В Класацията на Билборд за ню ейдж албуми албумът става вторият пореден № 1 на изпълнителката по време на 104-седмичния му престой.[22] За по-нататъшно популяризиране на албума Еня и Ники пътуват по целия свят на медийно турне в 16 страни,[23] включващо интервюта, гостувания и изпълнения на Anywhere Is.
Албумът се превръща в международен търговски успех. През декември 1995 г. той е сертифициран като платинен от Британската фонографска индустрия (BPI) за 300 хил. продадени копия в Обединеното кралство. През август 1996 г. той става двойно платинен за 600 хил. продадени копия.[17] Най-големият му успех е в Съединените щати, където през февруари 1996 г. той е сертифициран като платинен от Асоциацията на звукозаписната индустрия на Америка (RIAA) за продадени 1 млн. копия. През следващите шест месеца са продадени още 1 млн. копия. През март 2000 г. той е тройно платинен за продажба на 3 млн. копия.[18] През ноември 2008 г. сп. „Билборд“ съобщава, че албумът е продаден в 2 397 724 копия в Съединените щати според данните на Nielsen SoundScan.[24]
Еня издава два сингъла от The Memory of Trees през 1995 и 1996 г. Anywhere Is е водещият сингъл, издаден през ноември 1995 г. Той става нейният втори сингъл в класациите в Обединеното кралство, достигайки връх от № 7 по време на 13-седмичния си престой в класацията.[20] През 2013 г. е сертифициран със сребро от BPI за 200 хил. продадени копия.[25] Музикалният видеоклип към песента е режисиран от Дейвид Шайнман, преди това работил с Еня по преиздаването на албума ѝ Enya и в други промоционални нейни видеоклипове.[9] On My Way Home е вторият сингъл; той е издаден през ноември 1996 г. Достига № 26 в Обединеното кралство по време на 2-седмичния си престой в Класацията на синглите.[20] Неговото видео е режисирано от Дикинс.[9]
През февруари 1997 г. The Memory of Trees печели на Еня втората награда Грами за най-добър ню ейдж албум на 39-о издание на церемонията по награждаването.[26]
През 2009 г. албумът е ремастеризиран за японско издание на Super High Material CD с три бонус парчета: I May Not Awaken, първоначално издаден като B страна на сингъла On My Way Home, и single edit на On My Way Home и Anywhere Is.[27][28] На 11 ноември 2016 г. Рипрайз Рекърдс издава албума на плоча за първи път.[29]
Критичен прием
[редактиране | редактиране на кода]Професионален рейтинг | |
Детайлни резултати | |
---|---|
Източник | Оценка |
Олмюзик | |
Ентъртейнмънт Уикли | B |
Лос Анджелис Дейли Нюз | |
Лос Анджелис Таймс | |
Мюзик Уийк | |
Сп. Q | |
Ролинг Стоун |
Често се обсъжда колко малко са се променили звученето и стилът на Еня. Някои критици приветстват изпълнителката за това. Джоди Калахан от в.„Синсинати Пост“ възкликва, че The Memory of Trees е „поредният запис на Еня с целия мит и топлина, които предполага“,[30] а Дон Хекман от в. „Лос Анджелис Таймс“ пише, че стилът все още би се харесал на феновете ѝ.[31] Репортерката на сп. „Ролинг Стоун“ Елиза Гарднър избира "China Roses" като песен, която ѝ напомня за „спокойното излъчване“ на песента Caribbean Blue от албума Shepherd Moons, а "Once You Had Gold" звучи „еднакво нежно, с успокояващ текст и всичката красота на коледна песен“.[32] Други обаче намират липсата на еволюция за недостатък и водеща до скучно изживяване.[33][34] Съливан чувства, че албумът не е „толкова екзотичен или трансцендентен“ като предишните два албума на Еня и пожелава повече „движение и драма“.[35] Дейвид Браун от Ентъртейнмънт Уикли нарича Еня с новата ѝ творба „още по-малко живота на пъб-а“ и казва: „Със своите многослойни хорални хармонии с уроци по дишане, омекотени в мрачни клавиатури, албумът, с изключение на няколко весели момента, е тъжен до присмех“.[36]
Продукцията на Ники Райън и пеенето на Еня са аплодирани. Хауърд Коен от в. „Лос Анджелис Дейли“ заявява, че албумът „не разочарова, поне не стилистично" със своя „безупречен запис и разкошно звучене“.[37] „Техническата компетентност и поддържащите настроението качества“ на музиката, която Хекман нарича „мистериозни“ и „богати“, съчетани с „ангелското, фолк сопрано“ и „носталгичното“ пиано на Еня, се стичат, за да създадат един безпроблемен албум, което „почти изисква албумът да бъде чут изцяло".[38] Калахан хвали „звучните мелодии, светещи от струни, пиано и ударни перкусии, и луксозните вокали".[30] Джойс хвали нейния вокал и продукцията на Ники Райън като формиращи „каскаден душ от хармонии“.[34] Джим Съливан от „Бостън Глоуб“ смята, че тя и сем. Райън създават „спокойна атмосфера“ и „ню ейдж музика с изтънченост и интелигентност“.[35]
Списък с песни
[редактиране | редактиране на кода]Цялата музика е дело на Еня. Всички текстове са на Рома Райън. Всички аранжименти са на Еня и Ники Райън.
№ | Име | Време | |||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
1. | The Memory of Trees | 4:18 | |||||||
2. | Anywhere Is | 3:58 | |||||||
3. | Pax Deorum | 4:58 | |||||||
4. | Athair Ar Neamh | 3:39 | |||||||
5. | From Where I Am | 2:20 | |||||||
6. | China Roses | 4:47 | |||||||
7. | Hope Has a Place | 4:44 | |||||||
8. | Tea-House Moon | 2:41 | |||||||
9. | Once You Had Gold | 3:16 | |||||||
10. | La Soñadora | 3:35 | |||||||
11. | On My Way Home | 5:08 | |||||||
43:24 |
1995 г. Бонус песен към японското издание | |||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
№ | Име | Време | |||||||
12. | Oriel Window | 2:22 |
2009 г. Бонус песни към японския презапис | |||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
№ | Име | Време | |||||||
12. | Anywhere Is (single edit) | 3:48 | |||||||
13. | On My Way Home (ремикс) | 3:38 | |||||||
14. | I May Not Awaken | 4:23 |
Състав
[редактиране | редактиране на кода]Информацията е адаптирана от бележките на албума.[6]
- Музика
- Еня – вокал, пиано, клавирни, синтезатор, виолончело, цигулка, перкусии
- Продукция
- Ники Райън – продуцент, аранжимент, звукозаписен инженер, аудио миксиране
- Роб Дикинс – изпълнителен продуцент
- Арун Чакраверти – мастеризиране (акредитиран като „Арун“)
- И Ем Ай Сонгс Ltd. – издател
- Максфийлд Париш – фотография на обложката (вдъхновена от)
- Елизабет Еманюел – дизайн на костюми
- Суки Чой – оформление на обложката (акредитиран като „Суки“)
Класации
[редактиране | редактиране на кода]
Седмични класации[редактиране | редактиране на кода]
|
Годишни класации[редактиране | редактиране на кода]
|
Сертификати и продажби
[редактиране | редактиране на кода]Регион | Сертификат | Продадени бройки |
---|---|---|
Аржентина (CAPIF) | Платинен | 60 хил.^ |
Австралия (ARIA) | 4× Платинен | 280 хил.^ |
Австрия (IFPI Austria) | Платинен | 50 хил.* |
Белгия (BEA) | Златен | 25 хил.* |
Бразилия (Pro-Música Brasil) | Платинен | 250 хил.* |
Канада (Music Canada) | Платинен | 100 хил.^ |
Финландия (Musiikkituottajat) | Златен | 21 714 |
Франция (SNEP) | Златен | 176 700 |
Германия (BVMI) | Златен | 250 хил.^ |
Италия | — | 250 хил. |
Япония (RIAJ) | 3× Платинен | 600 хил.^ |
Мексико | — | 20 хил. |
Нидерландия (NVPI) | Платинен | 100 хил.^ |
Нова Зеландия (RMNZ) | Платинен | 15 хил.^ |
Полша (ZPAV) | Златен | 50 хил.* |
Испания (PROMUSICAE) | 3× Платинен | 300 хил.^ |
Швеция (GLF) | Платинен | 100 хил.^ |
Обединено кралство (BPI) | 2× Платинен | 600 хил.^ |
САЩ (RIAA) | 3× Платинен | 3 млн.^ |
Европа | 2× Платинен | 2 млн.* |
* Данни за продажбите се основават на самото сертифициране.
^Данните за пратките се основават на самото сертифициране. |
История на изданието
[редактиране | редактиране на кода]Страна | Дата | Формат | Лейбъл |
---|---|---|---|
Различни | 20 ноември 1995 г. | Уорнър Мюзик | |
Съединени щати | 5 декември 1995 г. | Рипрайз Рекърдс | |
Япония | март 2009 г. | CD | Уорнър Мюзик Япония |
Различни | 11 ноември 2016 г. | LP |
|
Източници и бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Brennan, Enya (17 November 1995). "An Interview with Enya Архив на оригинала от 2021-12-06 в Wayback Machine.". GMTV (Interview). Interviewed by Eamonn Holmes. London: ITV. Посетено на 21 декември 2021 г.
- ↑ а б в г Kelly, Merilee. Transcript of Enya's radio interview with Merilee Kelly on KSCA-FM // Архивиран от оригинала на 2021-12-06. Посетен на 22 June 2016.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Zimmerman, Keith. Enya & the Memory of Trees // Gavin (2089). 25 January 1996. Архивиран от оригинала на 2016-06-19.
- ↑ а б в г д Gritten, David. Enya Dreams // Los Angeles Times. Архивиран от оригинала на 2021-02-13. Посетен на 6 January 2016.
- ↑ а б Courtney, Kevin. The enigma of Enya // The Irish Times. 30 December 1995. Архивиран от оригинала на 11 September 2016. Посетен на 22 June 2016.
- ↑ а б в г д е ж з Ryan, Roma (1995). The Memory of Trees [Promotional Box Limited Edition] (Liner notes and booklet) (Media notes). Warner Music. 0630-12879-2/4.
- ↑ а б The Celts (Media notes). Enya. Warner Music. 1992. 4509-91167-2.
- ↑ Singer-Songwriter Enya. HuffPost Live. 14 March 2016. Event occurs at 21:25–21:48. http://live.huffingtonpost.com/r/segment/enya-dark-sky-island-album-interview/56b8fef26f753a30670000eb Посетен на 21 март 2016.
- ↑ а б в The Very Best of Enya – Limited Edition (Media notes). Warner Music. 2009. 825646850051.
- ↑ а б в Brennan, Enya (15 January 1996). "Enya: The Memory of Trees Архив на оригинала от 2021-12-06 в Wayback Machine.". All Things Considered (Interview). Interviewed by Noah Adams. National Public Radio. Посетено на 21 декември 2021 г.
- ↑ а б White, Timothy (25 November 1995). "Enya: 'Memory,' Myth & Mythology". Billboard. p. 5. Retrieved 24 June 2016.
- ↑ а б Gorman, Paul. Enya: Conjuring up More Studio Magic // Music Week. 20 November 1995. Архивиран от оригинала на 2021-12-06.
- ↑ Ryan, Roma. The Memory of Trees lyrics - Enya Blues // EnyaBlues. Посетен на 11 July 2019. Athair ar Neamh (Father in Heaven) [...] Lyrics by Roma Ryan
- ↑ Roma Ryan (2002). Only Time – The Collection (Booklet notes, pages 15, 16, 19, 21). Enya. Warner Music. 0927 49211-2.
- ↑ The Memory of Trees (Media notes). WEA Japan. 1995. WPCR-550.
- ↑ The Memory of Trees [Box Set Limited Edition]. WEA. 1995.
- ↑ а б British album certifications – Enya – The Memory of Trees // British Phonographic Industry. Архивиран от оригинала на 2015-09-05. Посетен на 18 July 2016. Напишете "The Memory of Trees" в полето 'Keywords'. Изберете 'Title' в полето 'Search by'. Изберете 'Album' в полето 'By Format'. Натиснете 'Search'.
- ↑ а б "American album certifications – Enya – Shepherd Moons". Recording Industry Association of America. Посетен на 21 дек. 2021 г.
- ↑ The Memory of Trees // Allmusic.com. Посетен на 21 дек. 2021.
- ↑ а б в Official Charts – Enya // UK Official Charts. Посетен на 9 February 2017.
- ↑ а б Enya Chart History: Billboard 200 // Billboard. Посетен на 19 June 2020.
- ↑ Enya Chart History: New Age Albums // Billboard. Посетен на 19 June 2020.
- ↑ Stewart, Ken (7 September 1996). "Ireland: The Billboard Spotlight". Billboard. Vol. 108 no. 36. ISSN 0006-2510. Посетен на 21 дек. 2021 г.
- ↑ Sutherland, Mark (29 November 2008). "Simple Gift: Christmas Comes Early for Enya, Warners". Billboard. Vol. 120 no. 48. p. 43. ISSN 0006-2510. Посетен на 21 дек. 2021.
- ↑ British album certifications – Enya – Anywhere Is // British Phonographic Industry. Архивиран от оригинала на 2015-09-05. Посетен на 2 March 2017. Напишете "Anywhere Is" в полето 'Keywords'. изберете 'Title' в полето 'Search by'. Изберете 'Single' в полето 'By Format'. Натиснете 'Search'.
- ↑ American album certifications – Enya – Shepherd Moons // Recording Industry Association of America. Посетен на 21 дек. 2021.
- ↑ The Memory of Trees (Media notes). WEA Japan. 2009. WPCR-13300.
- ↑ Enya the Memory of Trees Japanese SHM CD (459822)
- ↑ The Memory of Trees // Amazon UK.
- ↑ а б Callahan, Jody. Enya's New 'Trees' Lovely, Layered Sound // Архивиран от оригинала на 2016-09-11. Посетен на 1 March 2017.
- ↑ Heckman, Don (2 December 1995). "ALBUM REVIEWS : Musical Spirits Continue to Inspire Enya". Los Angeles Times. Посетен на 22 септември 2013.
- ↑ Gardner, Elysa (25 January 1996). "Enya: The Memory of Trees : Music Reviews". Rolling Stone. p. 73. Archived from the original on 9 June 2008. Retrieved 22 September 2013.
- ↑ Cohen, Howard. SOUND CHECK POP // Архивиран от оригинала на 2017-03-02. Посетен на 1 March 2017.
- ↑ а б Joyce, Mike. Enya's 'Trees': That Eire Quality // The Washington Post. 7 January 1996. Архивиран от оригинала на 11 September 2016. Посетен на 22 June 2016.
- ↑ а б Sullivan, Jim. ENYA THE MEMORY OF TREES Reprise/Warner Bros. // The Boston Globe. 28 December 1995. Архивиран от оригинала на 11 September 2016. Посетен на 22 June 2016.
- ↑ Browne, David (8 December 1995). "The Memory of Trees Review". Entertainment Weekly. Посетен 22 септември 2013.
- ↑ Cohen, Howard (15 December 1995). "SOUND CHECK POP". Los Angeles Daily News. Архивиран от оригинала на 2 март 2017. Посетен на 1 март 2017 чрез HighBeam Research.
- ↑ Heckman, Don (2 December 1995). "ALBUM REVIEWS : Musical Spirits Continue to Inspire Enya". Los Angeles Times. Retrieved 22 September 2013.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м ENYA - THE MEMORY OF TREES (ALBUM) // spanishcharts.com. Посетен на 2 март 2017.
- ↑ "Top Albums/CDs - Volume 62, No. 21" (PHP). RPM (magazine)]]. 8 януари 1996. Retrieved 4 март 2017. Check date values in:
|accessdate=, |date=
(help) - ↑ Hits of the World – Italy // Billboard. 9 март 1996. с. 50. Посетен на 27 януари 2020.
- ↑ Hits of the World – Japan // Billboard. 9 март 1996. с. 50. Посетен на 27 януари 2020.
- ↑ Hits of the World – Spain // Билборд. 13 January 1996. с. 46. Посетен на 12 януари 2020.
- ↑ Official Albums Chart Top 100 10 December 1995 - 16 December 1995 // Official Charts Company. Посетен на 2 март 2017.
- ↑ ARIA Top 100 Albums for 1995 // Посетен на 17 декември 2020.
- ↑ Jaaroverzichten 1995 // Посетен на 17 декември 2020.
- ↑ Jaaroverzichten – Album 1995 // Посетен на 17 декември 2020.
- ↑ Year list Album (incl. Collections), 1995 // Посетен на 30 декември 2020.
- ↑ End of Year Album Chart Top 100 – 1995 // Посетен на 30 декември 2020.
- ↑ ARIA Top 100 Albums for 1996 // Посетен на 17 декември 2020.
- ↑ Jahreshitparade Alben 1996 // Посетен на 17 декември 2020.
- ↑ RPM Year End Top 100 Albums // RPM. Архивиран от оригинала на 21 October 2012. Посетен на 30 декември 2020.
- ↑ Jaaroverzichten – Album 1996 // Посетен на 17 декември 2020.
- ↑ Top 100 Album-Jahrescharts // GfK Entertainment. Посетен на 8 септември 2016.
- ↑ Top Selling Albums of 1996 // Архивиран от оригинала на 2020-11-05. Посетен на 17 декември 2020.
- ↑ Year list Album (incl. Collections), 1996 // Посетен на 30 декември 2020.
- ↑ Schweizer Jahreshitparade 1996 // Посетен на 17 декември 2020.
- ↑ End of Year Album Chart Top 100 – 1996 // Посетен на 30 декември 2020.
- ↑ "Billboard 200 Albums – Year-End 1996". Billboard. Retrieved 17 декември 2020. Check date values in:
|accessdate=
(help)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Дискография на Еня на Discogs
- Дискография на Еня на Allmusic
- Дискография на Еня на Last.fm
- Канал на Еня в Ютюб
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата The Memory of Trees в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|