Rabies virus
Rabies virus | ||||||||||||||
Геном | ||||||||||||||
Група V: евРНК вируси (ssRNA-) | ||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||
Синоними | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
Rabies virus в Общомедия | ||||||||||||||
[ редактиране ] |
Rabies virus е РНК вирус от род Lyssavirus. Той е един от основните причинители на заболяването бяс при животните и човека.
Морфология
[редактиране | редактиране на кода]Rabies virus има нишковидна и по-често куршумоподобна форма. Диаметърът му е 70 – 170 nm, а дължината му е 300 nm. В антигенно отношение вирусът е стабилен. Известен е само един серотип. Изменчивостта е едно от най-важните му свойства. Благодарение на нея е получен virus fixe, с който са поставени основите на имунопрофилактиката на беса. Има значителнa устойчивост във външната среда. При температура 20 °C вирусът се инактивира за 28 – 53 дни, при 50 °C за 1 час, при 80 °C за 2 минути. Вирусът се инактивира при pH 3,0, а се запазва при pH 5 до 10,0. Устойчив е на йод и други антисептици. Дезинфекционните средства като 2% натриева основа, 5% формалин и 3 – 5% хлорна вар го убиват при въздействие от няколко часа.[1]
Класификация
[редактиране | редактиране на кода]Вирусът заедно с още няколко причинителя на бяс при прилепите е класифициран в род Lyssavirus. Заедно с род Vesiculovirus образуват семейство Rhabdoviridae.
При изследване на циркулацията на вируса в Европа посредством методите на молекулярна епидемиология са установени 4 групи на вируса[2]:
- Североизточна група – установена е в западна Русия, Финландия, Прибалтика, Полша и Словакия. В последните години вирусът от тази група се адаптира към енотовидни кучета.
- Източна група – вируси от тази група циркулират на територията на Австрия, Босна и Херцеговина, Чехия, Унгария, Сърбия, Черна гора и Полша. Адаптиран е към всички видове месоядни животни.
- Западна група – разпространен е в Австрия, Франция и Белгия. Адаптиран е предимно към лисици.
- Централноевропейска група – Представителите на тази група са установени в Чехия, Германия и Полша. Адаптиран е към всички месоядни животни.
При огнища през 1979 г. и 1981 г. в бивша Югославия (днес на територията на страните Черна гора и Сърбия) са изолирани два щама на вируса, които не са характерни за Европа. Такива щамове циркулират на територията на Грузия и североизточна Турция. Предполага се, че това са щамове вируси, които са съществували в Европа преди да навлязат гореописаните четири[3].
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Ветеринарномедицинска вирусология“, проф. д-р Милка Николова, 1996 г. Издателска къща Ариел.
- ↑ McElhinney LM, Marston D, Johnson N, Black C, Matouch O, Lalosevic D, Stankov S, Must K, Smreczak M, Zmudzinski IF, Botvinkin A, Aylan O, Vanek E, Cliquet F, Muller T, Fooks AR, Molecular epidemiology of rabies viruses in Europe
- ↑ Matouch O, Vitasek J, Semerad Z, Malena M, Elimination of rabies in the Czech Republic
|