1М (космически апарат)
1М е серия от два съветски безпилотни космически апарата за изследване на Марс.[1]
В САЩ и други страни тези апарати са популярни с името Mарсник (от съединяването на думите „Mарс“ и „Спутник“, тъй като програмата първоначално предвиждала извеждане на обекти в орбита около Марс и търсене н живот. Изстрелването на апаратите станало през 1960 г. В целите на програмата се включвало изследване на йоносферата на Марс, магнитосферата, фотографиране на повърхността на планетата от орбита, а също така изследване на междупланетното пространство между орбитите на Земята и Марс.
Програмата „1М“ е първата в света планирана експедиция към друга планета, но претърпяла пълен неуспех. През 1961 г. върху тяхната основа е разработена втората серия апарати „2МВ“ за изследване на Марс и Венера.
Апарати
[редактиране | редактиране на кода]Проектирането на сондите и ракетите-носители станало през 1958 – 1960 г. в ОКБ-1. Монтажа на блоковете се изпълнявало на Байконур.
Теглото на апарата е около 640 kg. В оборудването влизали магнитометър, радиометър, детектор за микрометеорити и много други. Двигателят бил течностен с гориво (Асиметричен диметилхидразин/азотна киселина).
Мисии
[редактиране | редактиране на кода]- Марс 1960А („Mарсник-1“, „Кораб-4“, „Марс 1М“ № 1):[2] предполагаема дата на прелитане около Марс – 13 май 1961 г. Дата на старта – 10 октомври 1960 г. Ракета-носител – 8К78. На 300-а секунда от полета, на височина около 120 km се получава отказ на системата за управления, довели до отказ на двигателите на третата степен на ракетата. Третата и четвъртата степен и космическия апарат изгорели в атмосферата след команда за самоунищожение (324-та секунда от полета).
- Марс 1960Б („Mарсник-2“, „Кораб-5“, „Марс 1М“ № 2):[3] разчетна дата на прелитане – 15 май 1961 г. Дата на старта – 14 октомври 1960 г. Ракета-носител – 8К78. На 290-а секунда от полета става отказ на двигателя на третата степен поради изтичане на течен кислород и последвало замръзване на горивото – (керосин), преди старта. Третата и четвъртата степен с космическата сонда изгорели в атмосферата.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Уикипедия разполага с Портал:Космически полети |
- Русия. На Марс! Константин Лантратов. „Новости космонавтики“, № 20, 1996.
- Трудния път към Марс. Александър Дашков 6.11.99, „Калининградска правда“.
- ((ru)) Автоматические межпланетные станции для исследования планет Марс, Венера и Луны
- The Soviet Mars program Архив на оригинала от 2013-10-13 в Wayback Machine., Professor Chris Mihos, Case Western Reserve University
- Марсник 1 (Марс 1960A) Архив на оригинала от 2010-04-21 в Wayback Machine., проект „Нашият Марс“.
- Mission(s) to Mars. Bryan Christie.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Wade, Mark. Mars 1M // Encyclopedia Astronautica. Посетен на 9 септември 2012.
- ↑ Marsnik 1 Архив на оригинала от 2013-02-19 в Wayback Machine. ((en)) – описание на станцията на сайта на НАСА
- ↑ Marsnik 2 Архив на оригинала от 2013-02-19 в Wayback Machine. ((en)) – описание на станцията на сайта на НАСА
|