Явор Конов
| Явор Конов | |
| български пианист, музиколог и музикален педагог | |
| Роден |
23 октомври 1964 г.
|
|---|---|
| Националност |  България |
| Учил в | Национална музикална академия |
| Научна дейност | |
| Област | Изкуствознание |
| Работил в | Югозападен университет Нов български университет |
| Семейство | |
| Съпруга | Теодора Болярова-Конова |
| Деца | Тереза (р. 2000), Андрей (р. 2007) |
| Уебсайт | yavorkonov.alle.bg |
Явор Светозаров Конов (роден 1964 г.) е български музикант, професор, автор и преводач на книги, статии и учебни пособия за музика.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]През 1983 г. завършва с медал Националното музикално училище „Любомир Пипков“ в София със специалност пиано, а през 1991 г. – Националната музикална академия в София със специалности „музикознание“ (полифония) и „хорово дирижиране“. През 1998 г. става доктор по изкуствознание с дисертация на тема „Първият трактат по клавесин – „Принципите на клавесина“, Дьо Сен Ламбер (Париж, Балар, 1702)“, а през 2006 г. – доктор на науките с дисертация на тема „Лексикографско и историографско наследство на Себастиан дьо Бросар (1655-1730) – духовник, музикант и ерудит“.
От началото на 1990-те години работи в Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград. От 2005 г. е професор е по полифония в катедра „Музика“ на Факултета по изкуства. През 2008 г. става директор на Университетския ресурсен център за франкофонски изследвания към ЮЗУ. От декември 2010 г. преминава на работа като професор в Департамент „Музика“ на Нов български университет. Преподавал и в Софийския университет и НАТФИЗ.
Съосновател и секретар е на Музикално общество „Васил Стефанов“ (София). Заместник главен редактор на списание „Музика. Вчера. Днес“ (София, ISSN 1310-1443) от основаването му до 2012 г.
През 1999 г. сключва брак с доц. д-р Теодора Болярова-Конова, доктор по медицина. Имат 2 деца – Тереза (2000) и Андрей (2007).
Публикации
[редактиране | редактиране на кода]Явор Конов е автор на повече от 200 публикации, сред които:
- „За полифоничността“ (1995, 2/2001, 3/2003)
- „Култура и музикално изкуство“ (1997)
- „Идеи и подходи за естествено свирене на пиано“ (2003)
Монографии
[редактиране | редактиране на кода]- „Първият трактат по клавесин – „Принципите на клавесина“ на Дьо Сен Ламбер, 1702“ (1998)
- „Себастиан дьо Бросар и неговият Речник по музика“ (2003)
- „За Джозефо Царлино и Изкуството на контрапункта“ (2004)[1]
- „Лексикографско, историографско и библиографско наследство на Себастиан дьо Бросар (1655–1730) – духовник, музикант и ерудит“ (2008)[2]
- „Бросар, Себастиан дьо – Речник по музика (ІІ, 1705). Явор Конов – превод и коментари“ (2010)[3]
Анотирани преводи
[редактиране | редактиране на кода]- „Принципите на клавесина“ (1702) и „Нов трактат за акомпанимента на клавесин, на орган и на други инструменти“ (1707) на Дьо Сен Ламбер (1998)
- „Практически елементи на генералбаса“ на В. А. Моцарт (1999)
- „Изкуството на контрапункта“ (1558) на Джозефо Царлино (2003)[4]
Електронни публикации
[редактиране | редактиране на кода]- Конов, Явор (2014) За Йохан Себастиан Бах, инвенциите, преподаването ми в НБУ. Working Paper. Научен електронен архив на НБУ
- Феран, Доминик and Конов, Явор (2014) Исторически преглед на старите пръстовки / Доминик Феран, Явор Конов, превод и коментари. Научен електронен архив на НБУ
- Спиит, Ноел and Конов, Явор (2014) Свиренето /докосването/ на клавесина според прочита на Франсоа Купрен, Сен-Ламбер и Рамо / Ноел Спиит, Явор Конов, превод и коментари. Научен електронен архив на НБУ
- Бомон, Оливие and Серу, Брюно and Конов, Явор (2015) Клавесинът във всичките му състояния: Интервю с проф. Оливие Бомон, клавесинист, 4 и 8 юли 2003 / Явор Конов, превод и коментари. Научен електронен архив на НБУ
- Конов, Явор (2015) За какво би могло да разговаряме с всеки, дошъл да учи музика и музикология в НБУ. Научен електронен архив на НБУ
- Конов, Явор (2018) Падре Атанасиус Кирхер (1602 – 1680) и неговата Musurgia Universalis (Рим, 1650). Itinerarium illustratum. Научен електронен архив на НБУ.
Признание
[редактиране | редактиране на кода]Познанията, трудовете и постиженията на проф. д.н. Конов са с най-голямо признание не само в България, но и в чужбина, вкл. от най-авторитетните институции в областта – Ателието за изследвания към Центъра за барокова музика във Версай и Факултета по музика и музикознание на Парижкия университет (Сорбоната) („превъзходен специалист“, 2009).[5]
В чест на българското издание на „Речника по музика“ на дьо Бросар, по инициатива на водещите френски музиколози, на 24 ноември 2011 г. в Библиотеката на Версай се провежда „Кръгла маса около Явор Конов“ – прецедент във френско-българските отношения.[5]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Удостоена с наградата „Книга на годината“ на Съюза на българските композитори, секция „Музиколози“.
- ↑ Удостоена с наградата „Книга на годината“ на Съюза на българските композитори, секция „Музиколози“.
- ↑ Удостоена със Специалната награда „Книга на годината“ на СБК, секция „Музиколози“.
- ↑ Удостоена с наградата „Книга на годината“ на Съюза на българските композитори, секция „Музиколози“.
- ↑ а б „Версай отвори врати за български учен“, в. „24 часа“, год. ХХI, бр. 2 (7300), 4 януари 2012 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт на Явор Конов
- Профил на проф. Явор Конов на сайта на департамент Музика на НБУ
- Биография и творчество на Явор Конов в сайта на Съюза на българските композитори
- „Поглед върху монографиите и преводите на Явор Конов“, в. „Култура“, бр. 28 (2555), 22 юли 2009
- „Хроника на изобретяването на съвременното музикално мислене“, в. „Култура“, бр. 42 (2615), 3 декември 2010
- „Книга на годината 2011: Себастиан дьо Бросар, Речник по музика, превод и коментари от Явор Конов“, в. „Култура“, бр. 42 (2615), 3 декември 2010
|
