Направо към съдържанието

Юлиус Ернст (Брауншвайг-Даненберг)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Юлиус Ернст
Julius Ernst von Braunschweig-Dannenberg
княз на Люнебург
Роден
Починал
Управление
Период1598 – 1636
Герб
Семейство
РодВелфи
БащаХайнрих (Брауншвайг-Даненберг)
МайкаУрсула фон Саксония-Лауенбург
Братя/сестриАвгуст II (Брауншвайг-Волфенбютел)
Сибила Елизабет фон Брауншвайг-Даненберг
СъпругаМария от Източна Фризия (1 септември 1614 – 9 юли 1616)
Сибила фон Брауншвайг-Люнебург (18 декември 1617 – 1636)
ДецаМария Катарина фон Брауншвайг-Даненберг

Юлиус Ернст (на немски: Julius Ernst von Braunschweig-Dannenberg; * 1571, † 1636) от род Велфи, княз на Люнебург е от 1598 до смъртта си собственик на Господството Даненберг на Елба в Долна Саксония.


Даненберг с двореца 1645 г.

Той е най-възрастният син на княз Хайнрих фон Брауншвайг-Даненберг (1533 – 1598) и Урсула фон Саксония-Лауенбург (1545 – 1620), дъщеря на херцог Франц I от Саксония-Лауенбург. По-малкият му брат е Август II Млади (1579 – 1666).

След смъртта на баща му през 1598 г. той става княз на Даненберг. На 1 септември 1614 г. той се жени за графиня Мария от Източна Фризия (* 1 януари 1582; † 9 юли 1616), дъщеря на граф Едзард II от Източна Фризия и принцеса Катарина Васа (1539 – 1610), дъщеря на шведския крал Густав I Васа. След смъртта ѝ Юлиус се жени втори път през 1617 г. за принцеса Сибила фон Брауншвайг-Люнебург (* 3 юни 1584; † 5 август 1652), дъщеря на Вилхелм от Брауншвайг-Люнебург и принцеса Доротея Датска, дъщеря на крал Кристиан III от Дания.

Юлиус умира без мъжки наследник и е наследен от брат му Август.

От Мария от Източна Фризия има децата:

От Сибила фон Брауншвайг-Люнебург има децата:[1]

  • Август (* 1619)
  • Анна Мария (* 1622)
  • Christa Geckler: Die Celler Herzöge. Leben und Wirken 1371 – 1705. Georg Ströher, Celle 1986, ISBN 3-921744-05-8.
  • Michael Reinbold: Fürstlicher Hof und Landesverwaltung in Dannenberg 1570 – 1636. Hof-und Kanzleiordnungen als Spiegel herrscherlichen Selbstverständnisses am Beispiel einer welfischen Sekundogenitur. In: Niedersächsisches Jahrbuch für Landesgeschichte. Bd. 64/1992, S. 53 – 70.