Швайнфурти

Швайнфуртите (на немски: Haus Schweinfurt са стар немски благороднически род.

Първият маркграф Бертхолд е вероятно син или внук на Арнулф I († 14 юли 937 в Регенсбург, от 907 г. херцог на Бавария) от род Луитполдинги. Майка му е от род Попони. Маркграфовете измират през 1057 г. Техните владения наследяват графовете на Андекс, след като Гизела от Швайнфурт се омъжва за граф Арнолд от Дийсен.

Графството Швайнфурт има владения в Нордгау, Раденцгау и във Фолкфелдгау. Главният замък на фамилията се намирал в Петерщирн, източно от днешния град Швайнфурт.

След въстанието в Швайнфурт през август 1003 г. графството е разгромено. Сродяват се с Ардуините.

Личности

Бертхолд фон Швейнфурт († 15 януари 980), граф в Нордгау
Бурхард I фон Халберщат, епископ на Халберщат
Айлика фон Швайнфурт, съпруга на Бертхолд, основателка на Бенедиктинския манастир Швайнфурт
Хайнрих от Швайнфурт († 18 сепрември 1017), син na Бертхолд, маркграф в Нордгау
Ото от Швайнфурт († 28 сепрември 1057), негов син, 1024 – 1031 маркграф на Нордгау, от 1048 херцог на Швабия, ∞ 1036 за Ирмгард (Имила), † 1077/1078 (Ардуини)
Юдит фон Швайнфурт (* пр. 1003; † 2 август 1058), херцогиня на Бохемия

Литература

Rudolf Endres, Die Rolle der Grafen von Schweinfurt in der Besiedelung Nordostbayerns. Jahrbuch für Fränkische Landesforschung 32. Neustadt 1972. S. 1 – 45.
Werner Emmerich, Landesburgen in ottonischer Zeit. Archiv für Geschichte von Oberfranken. 37/3. Bayreuth 1957. S. 50 – 97.
Peter Ettel, Die Burgen der Schweinfurter – historische und archäologische Überlieferungen. Peter Sachenbacher, Hans-Jürgen Beier, Der Orlagau im Frühen und Hohen Mittelalter. Langenweissbach 2007. S. 185 – 197.
Erich von Guttenberg, Die Territorienbildung am Obermain, Teil I, II.: Bericht des Historischen Vereins für die Pflege der Geschichte des ehemaligen Fürstbistums Bamberg 39. Bamberg 1927.