Направо към съдържанието

ФК Шалке 04

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Шалке 04)
Шалке 04
Fußballclub Gelsenkirchen-Schalke 04 e.V.
Емблема на футболния клуб
ПрозвищеКралско сините, Миньорите
Основан4 май 1904 г.;
преди 120 години
 (1904-05-04)
Членове: 143 321
Фенклубове: 1500
ДържаваГермания
СтадионФелтинс-Арена
(бивш Арена ауф Шалке)
Гелзенкирхен, Германия
Капацитет62 273
Президент Бернд Шрьодер
Старши треньор Карел Герартс
ПървенствоВтора Бундеслига
2023/2410-то
СпонсорVeltins
ЕкипировкаАдидас
Уебсайтwww.schalke04.de
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Трети екип
ФК Шалке 04 в Общомедия

Футболен клуб „Гелзенкирхен – Шалке 04“ (на немски: Fußballclub Gelsenkirchen-Schalke 04 e. V.) или накратко „Шалке 04“ (на немски: FC Schalke 04) е спортен клуб от квартала Шалке на гр. Гелзенкирхен, провинция Северен Рейн-Вестфалия, Германия. Също така известно е съкратеното име S04. Цифровата комбинация „04“ произхожда от годината на основаване на клуба – 1904.

Клубът се състезава в Първа Бундеслига на Германия и е 7-кратен шампион на страната си, 9-кратен вицешампион, 5-кратен носител на Купата на Германия, победител в Суперкупата на Германия и победител в турнира за Купата на УЕФА през 1997 г. Шалке е първият немски клуб, който през 1935 г. успява да спечели дубъл като шампион и носител на купата.

Шалке 04 е третият най-голям спортен клуб в страната си със своите 143 321 членове (към ноември 2016 г., когато за първи път отстъпва второто място на Борусия Дортмунд) и петият по големина в света [1], като освен футбол, разполага и с отделения по баскетбол, тенис на маса, хандбал, лека атлетика, футбол за слепи и е-спорт. От месец август 2001 г. първият отбор по футбол на клуба домакинства срещите си на Фелтинс-Арена, един от най-модерните стадиони на света.

Рурското дерби (на немски: Revierderby) между Шалке и Борусия Дортмунд с години вълнува не само жителите на бившата миньорска област, а е от 1925 г. и класическото футболно съперничество на Германия.

Според класацията на клубни коефициенти на УЕФА към 3 ноември 2016 Шалке 04 е на 14-о място, като трети най-добър немски отбор[2], а във вечното класиране на Първа Бундеслига заема 7-о място[3].

Шалке 04 е основан на 4 май 1904 в миньорското селце Шалке под името Вестфалия Шалке. Повечето от основателите, играещите футболисти както и зрителите са работели на местната минна конструкция, откъдето произлиза прозвището на Шалке „миньорите“ (на немски: Die Knappen – миньори след завършване на училищно образование). След края на Първата световна война на 24 юли 1919 г. гимнастическото дружество Шалкер Турнферайн 1877 и Вестфалия Шалке се обединяват, като новото име на обединението е Гимнастическо и спортно обединение Шалке 1877. На 5 януари 1924 г. се състои събрание на членовете на клуба. На него се решава името на спортното дружество да се промени на Футболен клуб Шалке 04, а за нови цветове се избират синьото и бялото. За пръв път през 1925 г. Шалке се тренира от професионален треньор. През 1926 Ернст Куцора е първият футболист на Шалке повикан в националния отбор. През 1928 г. отборът играе първия си мач на Глюкауф-Кампфбан, който ще запази като официален стадион до 1973 г. На 25 август 1930 г. клубът е изключен от Западногерманския футболен съюз, след като 14 футболисти на гелзенкирхенския отбор са обявени за професионални играчи поради изплащането на парични възнаграждения след постигнати футболни успехи, нарушавайки така принципа за аматьорското начало в организацията. Между 1934 и 1942 г. Шалке са шампиони шест пъти, а веднъж печелят Купа Чамер (предшественик на днешната Купа на Германия). През 1963 г. Шалке 04 завършва на 6 място в Оберлига Запад и е приет за участие в новосформираната Първа Бундеслига, където играе без прекъсване до 1981 г. На 4 август 1973 „миньорите“ се местят на нов стадион, построен специално за Световното първенство по футбол в Германия 1974Паркщадион в гелзенкирхенския квартал Ерле. На 9 октомври 1976 г. Шалке 04, воден от легендарния футболист Клаус Фишер, разгромява Байерн Мюнхен със 7:0 и така постига най-убедителната си победа в Първа Бундеслига в историята. През сезона 1980/81 отборът изпада във Втора Бундеслига като 17-и в крайното класиране. През 80-те години Шалке на два пъти попада във втора дивизия и поради финансови проблеми рискува да загуби лиценза си на професионален футболен клуб. След завръщането в Първа Бундеслига през 1991 г. започва и спортният подем в отбора, където оттогава до днес Шалке играе без прекъсване.

Връх в клубното развитие е спечелената Купа на УЕФА през 1997 г. срещу Интер Милано. Поради борбеността си и себераздаването на терена в европейските срещи, този отбор на „кралскосините“ носи прозвището „евробойците“ (Eurofighter). През сезон 2000/01 „кралскосините“ завършват на второ място в първенството, като дори след последната си среща за сезона за 4 минути и 38 секунди са шампиони и празнуват титлата. Тържествата спират внезапно след изравнителния гол на Байерн в Хамбург за 1:1. Така Шалке получава нарицателното „шампион на сърцата“ (в смисъл на „морален шампион“) от медиите в Германия[4] и за първи път получава правото да играе в европейската Шампионска лига. През август 2001 г. се състои откриването на новия клубен стадион „Арена ауф Шалке“, който от 2005 г. носи името „Фелтинс-Арена“[5]. Започва период от 15 години, през които почти всяка година отборът се ръководи от нов треньор, а понякога смените са и по-чести[6]. През тях Шалке успява три пъти да спечели Купата на Германия (2000/01, 2001/02 и 2010/11), три пъти да бъде вицешампион на Бундеслигата (2004/05, 2006/07 и 2010/11), както и редовно да участва в европейските клубни турнири. Най-големия си успех в Шампионската лига Шалке постига през сезона 2010/11 достигайки полуфинала[7].

Носител на Купата на УЕФА (1 път)

Победител в Интертото (2 пъти)

Привърженици на Шалке 04 при гостуване на отбора

ШАМПИОН НА ГЕРМАНИЯ (7 пъти)

ВИЦЕШАМПИОН НА ГЕРМАНИЯ (9 пъти)

НОСИТЕЛ НА КУПАТА НА ГЕРМАНИЯ (5 пъти)

ФИНАЛИСТ ЗА КУПАТА НА ГЕРМАНИЯ (7 пъти)

НОСИТЕЛ НА КУПАТА НА ЛИГАТА (веднъж)

ФИНАЛИСТ ЗА КУПАТА НА ЛИГАТА (3 пъти)

  • Първенец на Втора Бундеслига (2): 1982, 1991;
  • Първенец на Оберлига Запад (2): 1951, 1958;
  • Западногермански шампион (6): 1929, 1930, 1932, 1933, 1951, 1958;
  • Носител на Западногерманската купа (1): 1955;
  • Шампион на Рур (6): 1927, 1928, 1929, 1930, 1932, 1933;
  • Шампион на Вестфалия (11): 1934, 1935, 1936, 1937, 1938, 1939, 1940, 1941, 1942, 1943, 1944;
  • Първенец на своята Ландеслига (2): 1946, 1947;
  • Носител на Купата на Вестфалия (2): 1943, 1944;
  • Окръжен първенец (2): 1924, 1925;
  • Първенец на западните окръзи (1): 1925;
  • Първенец на окръг Рур (1): 1925;
  • Първенец на окръжната лига (2): 1924, 1926;
  • Първенец на Гаулига Гелзенкирхен (1): 1926;
  • Първенец на местната втора лига (1): 1921;
  • Първенец на мастната трета лига (1): 1920.

ГОЛМАЙСТОРИ НА БУНДЕСЛИГАТА (3 пъти)

Победител в турнира „Деле Алпи“ (1)

На базата на правилото за 3 точки при победа Шалке 04, със своите 2319 точки, заема седмо място в таблицата по време на сезон 2016/17[3].

Шалке 04 е носител на Купата на УЕФА за сезон 1996/97, два пъти победител в Интертото (2003 г. и 2004 г.) и веднъж полуфиналист в Шампионската лига през сезон 2010/11 г.

С български отбори се е срещал два пъти в рамките на европейските клубни турнири. Това става веднъж в първия кръг на Купата на носители на купи през 1972/73 г срещу Славия София[8], като побеждава с общ резултат 5:2. Второто противопоставяне е срещу Левски София в четвъртфинал за Купата на УЕФА през 2005/06, където отборът на Шалке побеждава с общ резултат 4:2[9].

Сезон Турнир Кръг Страна Клуб Резултат
1958/59 Купа на европейските шампиони Кв. ФК Копенхаген 0:3, 5:2, 3:1
1/8 ФК Улвърхамптън Уондърърс 2:2, 2:1
1/4 Атлетико Мадрид 0:3, 1:1
1969/70 Купа на носителите на национални купи 1. Кр. Шамрок Роувърс 1:2, 3:0
1/8 ИФК Норшьопинг 0:0, 1:0
1/4 Динамо Загреб 3:1, 1:0
1/2 Манчестър Сити 1:0, 1:5
1972/73 Купа на носителите на национални купи 1. Кр. Славия София 2:1, 3:1
1/8 Корк Хибърниънс 0:0, 3:0
1/4 Спарта Прага 2:1, 0:3
1976/77 Купа на УЕФА 1. Кр. Порто 2:2, 3:2
2. Кр. Спортул Студенцеск 1:0, 4:0
1/8 Расинг Моленбек 0:1, 1:1
1977/78 Купа на УЕФА 1. Кр. Фиорентина 3:0, 2:1
2. Кр. Магдебург 2:4, 1:3
1996/97 Купа на УЕФА 1. Кр. Рода Керкраде 3:0, 2:2
2. Кр. Трабзонспор 1:0, 3:3
1/8 Брюж 1:2, 2:0
1/4 Валенсия 2:0, 1:1
1/2 Тенерифе 0:1, 2:0
Ф Интер Милано 1:0, 0:1 (4:1, сл. дузпи)
1997/98 Купа на УЕФА 1. Кр. Хайдук Сплит 2:0, 3:2
2. Кр. Андерлехт 1:0, 2:1
1/8 Спортинг Брага 0:0, 2:0
1/4 Интер Милано 0:1, 1:1 сл. прод.
1998/99 Купа на УЕФА 1. Кр. Славия Прага 1:0, 0:1 (4:5, сл. дузпи)
2001/02 Шампионска лига ГФ 1 Панатинайкос 0:2, 0:2
ГФ 1 Арсенал 2:3, 3:1
ГФ 1 Майорка 0:1, 4:0
2002/03 Купа на УЕФА 1. Кр. Гомел 4:1, 4:1
2. Кр. Легия Варшава 3:2, 0:0
3. Кр. Висла Краков 1:1, 1:4
2003 Интертото 3. Кр. Дачия Кишинев 1:0, 2:1
1/2 Слован Либерец 2:1, 0:0
Ф Пашинг 2:0, 0:0
2003/04 Купа на УЕФА 1. Кр. Камен Инград 0:0, 1:0
2. Кр. Брьонбю ИФ 2:1, 1:2 (1:3, сл. дузпи)
2004 Интертото 3. Кр. Вардар Скопие 5:0, 2:1
1/2 ФК Есбер 3:1, 3:0
Ф Слован Либерец 2:1, 1:0
2004/05 Купа на УЕФА 1. Кр. Лиепаяс Металургс 5:1, 4:0
ГФ ФК Базел 1:1
ГФ Хартс 1:0
ГФ Ференцварош 2:0
ГФ Фейенорд 1:2
3. Кр. Шахтьор Донецк 1:1, 0:1
2005/06 Шампионска лига ГФ ПСВ Айндховен 0:1, 3:0
ГФ Милан 2:2, 2:3
ГФ Фенербахче 3:3, 2:0
2005/06 Купа на УЕФА 3. Кр. Еспаньол 2:1, 3:0
1/8 Палермо 0:1, 3:0
1/4 Левски София 1:1, 3:1
1/2 Севиля 0:0, 0:1
2006/07 Купа на УЕФА 1. Кр. Нанси 1:0, 1:3
2007/08 Шампионска лига ГФ Валенсия 0:1, 0:0
ГФ Русенборг БК 2:0, 3:1
ГФ Челси 0:2, 0:0
1/8 Порто 1:0, 0:1 (4:1, сл. дузпи)
1/4 Барселона 0:1, 0:1
2008/09 Шампионска лига Кв.3 Атлетико Мадрид 1:0, 0:4
2008/09 Купа на УЕФА 1. Кр. АПОЕЛ Никозия 4:1, 1:1
ГФ Пари Сен Жермен 3:1
ГФ Манчестър Сити 0:2
ГФ Расинг Сантандер 1:1
ГФ Твенте 1:2
2010/11 Шампионска лига ГФ Олимпик Лион 3:0, 0:1
ГФ Бенфика 2:0, 2:1
ГФ Апоел Тел Авив 3:1, 0:0
1/8 Валенсия 3:1, 1:1
1/4 Интер 2:1, 5:2
1/2 Манчестър Юнайтед 0:2, 1:4
2011/12 Лига Европа Кв. ХЯК Хелзинки 6:1, 0:2
ГФ АЕК Ларнака 0:0, 5:0
ГФ Макаби Хайфа 3:1, 3:0
ГФ Стяуа 2:1, 0:0
1/32 Виктория Пилзен 3:1, 1:1
1/16 Твенте 4:1, 0:1
1/4 Атлетик Билбао 2:4, 2:2
2012/13 Шампионска лига ГФ Арсенал 2:2, 2:0
ГФ Монпелие 2:2, 1:1
ГФ Олимпиакос 1:0, 2:1
1/8 Галатасарай 2:3, 1:1
2013/14 Шампионска лига Кв. ПАОК 1:1, 3:2
ГФ Челси 0:3, 0:3
ГФ Базел 2:0, 1:0
ГФ Стяуа 3:0, 0:0
1/8 Реал Мадрид 1:6, 1:3
2014/15 Шампионска лига ГФ Челси 0:5, 1:1
ГФ Марибор 1:1, 1:0
ГФ Спортинг 4:3, 2:4
1/8 Реал Мадрид 0:2, 4:3
2015/16 Лига Европа ГФ АПОЕЛ 1:0, 3:0
ГФ Астерас Триполи 4:0, 4:0
ГФ Спарта Прага 2:2, 1:1
1/16 Шахтьор Донецк 0:3, 0:0
2016/17 Лига Европа ГФ Ред Бул Залцбург 3:1, 0:2
ГФ Краснодар 2:0, 1:0
ГФ Ница 2:0, 1:0
1/16 ПАОК 1:1, 3:0
1/8 Борусия Мьонхенгладбах 1:1, 2:2
1/4 Аякс 3:2, 0:2
Кв. = Квалификация; ГФ 1 = Групова фаза (първи групи); ГФ 2 = Групова фаза (втори групи); 1. Кр. = Първи кръг; 2. Кр. = Втори кръг;
1/16 = Шестнадесетинафинал; 1/8 = Осминафинал; 1/4 = Четвъртфинал; 1/2 = Полуфинал; Ф = Финал

Рекордни резултати

[редактиране | редактиране на кода]

Настоящ състав 2016/17

[редактиране | редактиране на кода]
Нац. Играч Роден От До Бивш отбор
Вратари
1 Ралф Ферман 27.09.1988 г. 2011 2020 Айнтрахт Франкфурт
30 Тимон Веленройтер 03.12.1995 г. 2013 2017 Майорка
34 Фабиан Гийфер 17.05.1990 г. 2014 2018 Фортуна Дюселдорф
35 Александер Нюбел 30.09.1996 г. 2015 2018 Падерборн
Защитници
2 Марвин Фрийдрих 13.12.1995 г. 2011 2018 Шалке 04
3 Жуниор Кайсара 27.04.1989 г. 2015 2018 Лудогорец Разград
4 Бенедикт Хьоведес 29.02.1988 г. 2001 2020 Шалке 04
6 Сеад Колашинац 20.06.1993 г. 2011 2017 Шалке 04
14 Абдул Рахман Баба 02.07.1994 г. 2016 2017 Челси
15 Денис Аого 14 януари 1987 г. 2013 2017 Хамбургер ШФ
20 Тило Керер 21.09.1996 г. 2013 2016 Шалке 04
22 Атсуто Учида 27.03.1988 г. 2010 2018 Кашима Антлърс
23 Хорхе „Коке“ Андухар Морено 26.04.1987 г. 2016 2019 Севиля
24 Холгер Бадщубер 13.03.1989 г. 2017 2017 Байерн Мюнхен
27 Заша Рийтер 23.03.1983 г. 2015 2016 Фрайбург
28 Джошуа Битер 1 януари 1997 г. 2007 2019 Фрайбург
29 Налдо 10.09.1982 г. 2016 2018 Волфсбург
31 Матия Настасич 28.03.1993 г. 2015 2019 Манчестър Сити
Полузащитници
5 Йоханес Гайс 17.08.1993 г. 2015 2019 Майнц 05
7 Макс Майер 08.09.1995 г. 2009 2018 Шалке 04
8 Леон Горецка 06.02.1995 г. 2013 2018 Бохум
10 Набил Бенталеб 24.11.1994 г. 2016 2017 Тотнъм
11 Йевхен Коноплянка 29.09.1989 г. 2016 2017 Севиля
17 Бенжамин Стамбули 19.08.1990 г. 2016 2020 Пари Сен Жермен
18 Сидни Сам 31 януари 1988 г. 2014 2018 Байер Леверкузен
21 Алесандро Шьопф 07.02.1994 г. 2016 2019 Нюрнберг
18 Даниел Калиджури 15 януари 1988 г. 2017 2020 Волфсбург
Нападатели
9 Франко ди Санто 07.04.1989 г. 2015 2019 Вердер Бремен
13 Ерик Максим Чупо-Мотинг 23.03.1989 г. 2014 2017 Майнц 05
16 Фабиан Реезе 29.11.1997 г. 2013 2016 Шалке 04
19 Гуидо Бургщалер 29.04.1989 г. 2017 2020 Нюрнберг
25 Клаас-Ян Хунтелаар 12.08.1983 г. 2010 2017 Милан
32 Бернард Текпетей 03.09.1997 г. 2016 2018 Шалке 04
33 Донис Авдияй 25.08.1996 г. 2011 2019 Щурм Грац
36 Бреел Емболо 14.02.1997 г. 2016 2021 Базел

Треньорски щаб и персонал 2016/17

[редактиране | редактиране на кода]
Настоящият треньор на Шалке 04 е Маркус Вайнцирл
Име Функция
Треньорски щаб
Маркус Вайнцирл старши треньор
Тобиас Целнер помощник-треньор
Волфганг Белер помощник-треньор
Зимон Хенцлер треньор на вратарите
Медицински отдел
Андреас Фаларцик лекар на отбора
Томас Кюн физиотерапевт

Аматьорският отбор на Шалке 04 се състезава в четвъртодивизионната Регионална лига Запад. На 17 август 2009 г., на среща на втория отбор на „кралскосините“ е постигната рекордна зрителска посещаемост на мач от четвърта германска дивизия – 16 495 души на Фелтинс-Арена на дербито срещу Рот-Вайс Есен.[10]

Играч Рождена дата В отбора от См Кг Мач. Гол. Предишни клубове
Вратари
- Нурулла Джан 01.05.1988 г. 2006 190 81 - - Рот-Вайс Есен
- Тони Тапалович 10.10.1980 г. 2007 191 94 29 0 Кикерс Офенбах, Юрдинген 05, Бохум, Шалке 04, Фортуна Гелзенкирхен
- Ларс Унерщал 20.07.1990 г. 2008 198 100 - - Пройсен Мюнстер, Грюн-Вайс Щайнбек, Уфелн
Защитници
- Андре Килиан 18.05.1987 г. 2002 183 80 - - Вестфалия Херне
- Филип Краска 22 януари 1989 г. 2007 188 76 - - Ватеншайд 09
- Денис Лапачински 26.09.1981 г. 2009 185 81 - - Ройтлинген, Хофенхайм, Ханза Росток, Херта Берлин, Ройтлинген, Щутгарт, Ройтлинген
- Кристиан Мелхнер 10.07.1990 г. 2003 174 72 - - Есен-Шьонебек, Фринтроп
- Седриц Мимбала 22.08.1986 г. 2009 190 85 - - Фортуна Кьолн, Байерн Хоф, Десел Шпорт, Алемания Аахен, Юрдумспор Кьолн, Ем Ес Фау Бон, Бон, Кьолн
- Давид Мюлер 09.02.1990 г. 2004 172 75 - - Везел-Лакхаузен
- Флориан Торварт 20.04.1982 г. 2008 184 84 - - Фелберт, Рот-Вайс Есен, Любек, Борусия Дортмунд, Дорстфелд 09
Полузащитници
- Морис Кюн 07.12.1988 г. 2006 194 93 - - Вестфалия Херне
- Кристоф Мориц 27 януари 1990 г. 2009 186 73 7 1 Алемания Аахен, Виктория Арнолдсвайлер
- Паскал Одрих 21.09.1990 г. 2009 184 75 - - Германия Гладбек, Ватеншайд 09, Шалке 04, Ханза Шолфен
- Милко Тришич 22 януари 1987 г. 2008 187 79 - - Арминия Билефелд, Ватеншайд 09, Алемания Аахен
- Джефри Туманан 22.09.1987 г. 2008 166 69 - - Фелберт, Байер Леверкузен, Сао Паоло, Сао Каетано, Понте Прета, Гуарани Кампиняш, Рио Бранко Американа
- Маси Уаси 18.06.1988 г. 2007 188 70 - - Пройсен Мюнстер, Волфсбург, Рот Вайс Аален
Нападатели
- Кристиан Ервих 16.12.1983 г. 2008 184 82 - - Фортуна Дюселдорф, Шалке 04, Шермбек, Щатлон, Пройсен Мюнстер, Вестфалия Гемен, Вестфалия Грос-Рекен, Хюлстен/Мария Феен
- Шохей Мацунага 7 януари 1989 г. 2008 171 62 - - Юноша на клуба
- Даниел Пръшкало 27.10.1990 г. 2009 190 92 - - Щурм Грац, Земриах
- Марсел Рамзи 30.08.1990 г. 2008 188 83 - - Рот Вайс Аален, Айнтрахт Дортмунд, Бракел, Вестфалия Викеде, Борусия Дортмунд, Кьорне
- Мурат Турхан 26.04.1987 г. 2009 195 82 - - Вийденбрюк 2000, Ратенов, Йешилюрт, Енерги Котбус, Хесен Касел, Тасмания Гропиусщат 1973, Херта Целендорф, Мариендорф
Мануел Нойер произлиза от клубната школа

Юношите старша възраст (U23), наречени още Die Knappenschmiede, играят към ноември 2016 в четвъртото футболно ниво на ГерманияРегионална лига Запад. Мениджър на отбора от ноември 2016 е бившият играч на Шалке и национален състезател Джералд Асамоа.[11]. Известни играчи, произлезли от школата на Шалке, са Мануел Нойер, Юлиан Дракслер, Илкай Гюндоган, Бенедикт Хьоведес, Йенс Леман, Кристоф Мецелдер и Месут Йозил,

Успехи на юноши старша възраст

[редактиране | редактиране на кода]
  • Шампион на Германия: 1976, 2006;
  • Купа на ГФС: 2005;
  • Купа на Кикер: 2002.

Успехи на юноши младша възраст

[редактиране | редактиране на кода]
  • Шампион на Германия: 1978, 2002.

Надзорен съвет и ръководство

[редактиране | редактиране на кода]

Ежедневните оперативни дейности са разпределени между президента Йозеф Шнузенберг, изпълнителния директор Петер Петерс и треньора Феликс Магат, който действа и като спортен директор на клуба. Дейността на тримата се следи и оценява от надзорен съвет. Негови членове са:

Член на надзорния съвет Професия
Клеменс Тьонийс Директор на завод за колбаси
Йенс Бухта Адвокат от Каарст
Уве Кемер -
Петер Ланге Предприемач от Мюлхайм
Андреас Шолмайер -
Тил Цех Адвокат от Мюнстер
Ханс-Йоаким Бурденски Общински съветник от Гелзенкирхен
Ролф Ройек Търговец от Гелзенкирхен
Карл-Хайнц Ройл -
Хорст Поганац Ръководител на спонсорския отдел на „Виктория АД“

Личности от историята на Шалке 04

[редактиране | редактиране на кода]

Бивши известни футболисти

[редактиране | редактиране на кода]

Единадесеторка на ХХ век

[редактиране | редактиране на кода]
Големи пластики на легендарни играчи на Шалке 04, изработени от скулптора Жак Тили
Хууб Стевенс е избран от феновете за треньор на ХХ век на Шалке 04
Инго Андербрюге
Раул
Ебе Санд е един от най-успешните нападатели на отбора
Джералд Асамоа е един от любимците на феновете и от есента на 2016 мениджър на младежкия отбор.

Повече от 10 000 привърженици на Шалке 04 участват в анкета по избирането на отбора на ХХ век по случай 100-годишнината на „кралскосините“.[12] За треньор на столетието е обявен Хууб Стевенс. Избрани са:

Играч Бележка
Вратари
Норберт Нигбур Световен шампион от 1974 г., без да изиграе нито една среща от турнира, той е резерва на Сеп Майер. „Специалист“ в спасяването на дузпи. Във финала за Купата на Германия през 1972 г. хваща три удара от бялата точка и сам вкарва една дузпа.
Защитници
Клаус Фихтел Най-възрастният полеви играч, играл в Първа Бундеслига. Защитникът изиграва 552 мача в първа дивизия на Германия между 1965 и 1988 г., от които 477 с екипа на Шалке – клубен рекорд! Поради стабилната си игра в защита е наречен „Бора“.
Ролф Рюсман Солиден защитник, играл от 1969 до 1984 г. в Шалке 04. Изиграва 134 поредни мача за „миньорите“, без да получи контузия, да покаже слаба форма или да изтърпи наказание. По-късно за кратко е директор в клуба.
Олаф Тон Още на 18 години той отбелязва 3 гола на Байерн Мюнхен в мач за Купата на Германия, завършил 6:6. Така футболистът си извоюва титулярно място в полузащитата на „кралскосините“ и дебют с националната фланелка. След период в Мюнхен, Тон се завръща в Шалке и играе в защитата на отбора, спечелил Купата на Германия през 2002 г.
Полузащитници
Марк Вилмотс Борбен полузащитник, част от „евробойците“ през сезон 1996/97, спечелили Купата на УЕФА. Белгиецът сам отбелязва решаващите голове през успешната година.
Фриц Сцепан Шест пъти шампион на Германия, победа за Купата на Германия, две участия на световни първенства, капитан на германския национален отбор. Състезава се в продължение на две десетилетия и има решаваща роля за възхода на отбора през 20-те години и за успехите през 30-те. През 60-те години е вицепрезидент на Шалке 04 за две години. Притежавал е текстилна фабрика в Гелзенкирхен.
Ернст Куцора Заедно с роднината си Фриц Сцепан успешно въвеждат „шотландския футбол“ в Германия. През 30-те и 40-те години изпълнява ролите на играч, треньор, ръководител и скаут на Шалке 04, чийто капитан е бил. Почетен гражданин на Гелзенкирхен, а улицата, която води до административната сграда на клуба, е кръстена на негово име.
Инго Андербрюге Бившият играч на Борусия Дортмунд ознаменува 12-годишния си престой в Гелзенкирхен със спечелването на Купата на УЕФА, но въпреки това никога не получава повиквателна за германския национален отбор. На пето място във вечната голмайсторска класация на Шалке 04, особено добре играе с левия си крак при изпълнение на преки свободни удари и дузпи.
Нападатели
Райнхард Либуда Нападателят получава прякора си „Стан“ след като демонстрира на терена прословутия финт на английската легенда Стенли Метюс. Либуда е технично и бързо крило, което става трети на Световното първенство в Мексико през 1970 г. Неговата кариера в Германия приключва с разрастването на скандала с манипулирането на срещи от Първа Бундеслига.
Клаус Фишер Става известен с акробатичните си удари от далечно разстояние. През 1977 г. така той отбелязва изключително красив гол за Германия срещу Швейцария. По-кусно попадението е избрано за „Гол на века“ в Германия. Неговите 182 гола за Шалке 04 в Първа Бундеслига и до днес са клубен рекорд.
Рюдигер Абрамчик Дясното крило, наричано от феновете и медиите „бог на центриранията“, първоначално играе заеднос с Клаус Фишер, а по-късно и сам в атаката на „кралскосините“. При дебюта си през 1973 г., става най-младият футболист в Първа Бундеслига за всички времена.

Други известни играчи

[редактиране | редактиране на кода]
Играч Бележка
Раул Раул Гонзалес Бланко е един от най-добрите футболисти в света и може би най-известната интернационална звезда играла за Шалке. В двата сезона 2010/2011 и 2011/2012, през които той играе за отбора в 98 мача и вкарва 40 гола Раул успява за пръв път в богатата си кариера да спечели националната купа на една страна.
Мануел Нойер Един от най-добрите вратари в света, произлиза от школата на Шалке 04, където играе до 2011. Световен шампион през 2014 в Бразилия с националния отбор на Германия.
Юлиан Дракслер Атакуващ полузащитник, една от младите надежди на немския футбол, произлиза от школата на Шалке 04, където играе до 2015. Световен шампион през 2014 в Бразилия с националния отбор на Германия.
Херберт Бурденски Последният жив участник от първия знаменит отбор на Шалке, който умира през 2001 г. Футболистът с прякор „Буде“ отбелязва единствения гол за Германия в първия официален мач на националния отбор след Втората световна война.
Михаел Бюскенс Дипломираният готвач играе в продължение на 10 години с екипа на „миньорите“, през които записва 257 срещи в Първа Бундеслига, печели Купата на УЕФА и на два пъти триумфира с Купата на Германия.
Ив Айгенраух 229 мача за Шалке 04 с впечатляващ „феър-плей“ рейтинг, фотограф, автор на публикации в германските медии.
Херман Епенхоф Идва в отбора през 1938 г. и заиграва като десен външен халф. За четири години спечелва три титли на страната си. След края на войната Епенхоф отново облича синята фланелка в Оберлига Запад, като участва и във финала за Купата на Германия през 1955 г.
Рудолф Гелеш Един от членовете на отбора, който печели шампионата и Купата на Германия през 1937 г. Играе в дясната част на нападението на отбора, а с националната фланелка има 20 срещи.
Ернст Калвицки Шесткратен шампион на Германия. По-късно работи като домакин на стадиона на Шалке.
Берни Клод „Дванайсетия световен шампион“ от 1954 г. Брат на вратаря Ханс Клод. На терена играе като плеймейкър, голмайстор и капитан на шампионския отборна „миньорите“ от 1958 г.
Ханс Клод По-голям брат на Берни Клод, вратар на Шалке при три шампионски сезона и при спечелването на Купата на Германия през 1937 г. Той пропуска четвъртата титла на „кралскосините“, поради получена травма от източния фронт.
Йохан де Кок Холандецът стабилна защита през 90-те години, заедно с Олаф Тон и Томас Линке. След това участва като архитект в проектирането на новия стадион на Шалке Фелтинс-Арена.
Хайнер Кьордел Днес е член на почетния президентски съвет на клуба.
Вили Козловски Роден в непосредствена близост до стадиона на Шалке, играе в нападението на „миньорите“ от 1952 до 1965 г., става шампион на Германия, участва в Световното първенство по футбол през 1962 г. и вкарва първия гол за Шалке в Първа Бундеслига.
Ервин Кремерс Част от отбора, спечелил Купата на Германия през 1972 г. Нападателят изиграва 261 мача в германската елитна дивизия, повечето от които заедно с брат си Хелмут Кремерс. Играе с променлив успех в германския национален отбор, с който става европейски шампион през 1972 г.
Хелмут Кремерс Носител на Купата на Германия от 1972 г., 276 мача в Първа Бундеслига. Световен шампион от 1974 г., без да влезе в игра. През 1994 г. е президент на клуба за 43 дни.
Радослав Латал Победител в турнирите за Купата на УЕФА и Купата на Германия, изиграва 187 мача за 7 години със синята фланелка. Играе на различни позиции в дефензивната линия на Шалке.
Йенс Леман Освен че печели Купата на УЕФА през 1997 г. вратарят касира само 32 гола през целия сезон във всички състезания на отбора си, включително и период от 603 игрови минути без допуснато попадение. Отбелязва победен гол с глава срещу Борусия Дортмунд след края на официалните 90 минути в последното си дерби като играч на „миньорите“ срещу дортмундци. Година по-късно обаче преминава в редиците на кръвния враг.
Херберт Люткебомерт Полузащитник, играе в 286 мача на клуба, носител на Купата на Германия през 1972 г.
Юри Мулдер Носител на Купата на УЕФА през 1997 г., играе в Шалке 04 от 1997 до 2002 г. Любимец на гелзенкирхенската публика.
Андреас Мьолер Световен и европейски шампион и две пъти носител на Купата на лигата с Шалке. Един от малкото които са играли и за кръвния враг Борусия Дортмунд.
Херман Наткемпер Член на успешния отбор на Шалке 04 преди Втората световна война. Двукратен шампион на Германия.
Иржи Немец Между 1993 и 2002 г. изиграва 247 срещи за Шалке 04 и се превръща в любимец на гелзенкирхенската публика.
Герхард Нойзер Играе в отбора от 1965 до 1970 г.
Ернст Пьортген През ранните 30 години на ХХ век професионалният бояджия получава прозвището „Вълшебника с топка“.
Ебе Санд Известният със спортсменството си датчанин държи клубния рекорд на Шалке с 10 гола от 31 мача в европейските клубни турнири.
Гюнтер Шлипер Поради техничната си игра е наричан от запалянковците „Шлипиньо“.
Вили Шулц Играе за Шалке 04 от 1960 до 1965 г. Взема участие на Световното първенство през 1962 г. в Чили.
Йоте Тибулски Член на легендарния отбор на Шалке, шесткратен шампион на Германия.
Адолф Урбан Също член на знаменития шампионски отбор на Шалке преди войната. В 21 мача с националния екип той вкарва 11 гола. Лявото крило умира през 1943 г. като войник на източния фронт.

ТОП 10 Играчи с най-добри постижения

[редактиране | редактиране на кода]
Име Брой срещи
Клаус Фихтел 477
Норберт Нигбур 355
Ролф Рюсман 304
Клаус Фишер 295
Олаф Тон 295
Херберт Люткебомерт 286
Джералд Асамоа 279
Михаел Бюскенс 257
Иржи Немец 256
Ив Айгенраух 229
Име Брой голове
Клаус Фишер 182
Ебе Санд 74
Клас-Ян Хюнтелар 81
Кевин Курани 71
Олаф Тон 52
Ервин Кремерс 50
Инго Андербрюге 46
Хелмут Кремерс 45
Рюдигер Абрамчик 44
Джералд Асамоа 44
Име Брой срещи
Клаус Фихтел 52
Ролф Рюсман 42
Норберт Нигбур 41
Клаус Фишер 39
Ернст Куцора 39
Херберт Люткебомерт 39
Ернст Калвицки 36
Фриц Сцепан 35
Ото Тибулски 34
Райнхард Либуда 32
Име Брой голове
Клаус Фишер 34
Ернст Калвицки 28
Ернст Куцора 24
Фриц Сцепан 20
Ебе Санд 18
Ернст Пьортген 17
Херман Епенхоф 14
Джералд Асамоа 12
Хелмут Кремерс 12
Клас-Ян Хюнтелар 12

Европейски клубни турнири

[редактиране | редактиране на кода]
Име Брой срещи
Бенедикт Хьоведес 59
Джералд Асамоа 51
Марсело Бордон 36
Леван Кобиашвили 35
Франк Рост 34
Ебе Санд 31
Джеферсон Фарфан 33
Джърмейн Джоунс 32
Рафиня 31
Жоел Матип 30
Име Брой голове
Клас-Ян Хюнтелар 22
Ебе Санд 10
Майк Ханке 9
Раул 9
Марк Вилмотс 9
Клаус Фишер 7
Леван Кобиашвили 7
Кевин Курани 7
Линкълн 12
Джералд Асамоа 5
Президент Период
Вилхелм Гийс 1904 – 1909
Хайнрих Хилгерт 1909 – 17.03.1912
Фриц Ункел 17.03.1912 – 1915
Роберт Шюрман 1915 – 25.07.1919
Фриц Ункел 25.07.1919 – 23.07.1932
Вилхелм Мюнстерман 23.07.1932 – 04.1933
Георг Щолце 04.1933 – 24.06.1933
Фриц Ункел 24.06.1933 – 06.08.1939
Хайнрих Ченшер 06.08.1939 – 30.04.1940
Хайнрих Пийнек 30.04.1940 – 02.1946
Президент Период
Фриц Матнер 02.1946 – 25.05.1946
Фридрих Мария Лених 25.05.1946 – 22.02.1947
Йозеф Вийтфелд 18.07.1947 – 21.06.1950
Алберт Вилдфанг 21.06.1950 – 29.07.1953
Алберт Мьориц 29.07.1953 – 1958
Ханс-Георг Кьоних 04.09.1959 – 27.07.1964
Фриц Сцепан 27.07.1964 – 21.07.1965
Курт Хатлауф 21.07.1965 – 5 януари 1966
Фриц Сцепан 14.09.1966 – 27.09.1967
Гюнтер Зийберт 27.09.1967 – 11.11.1976
Президент Период
Карл-Хайнц Хюч 11.11.1976 – 09.03.1978
Гюнтер Зийберт 09.03.1978 – 01.12.1979
Ханс-Йоахим Фене 06.05.1980 – 05.12.1986
Гюнтер Зийберт 02.02.1987 – 19.09.1988
Михаел Цюлка 21.11.1988 – 24.11.1988
Гюнтер Айхберг 16 януари 1989 – 17.10.1993
Бернд Тьонийс 07.02.1994 – 01.07.1994
Хелмут Кремерс 12.09.1994 – 06.12.1994
Герхард Реберг 12.12.1994 – 18.06.2007
Йозеф Шнузенберг от 18.06.2007

Бивши изпълнителни директори

[редактиране | редактиране на кода]
Руди Асауер
Изпълнителен директор Период
Гюнтер Зийберт 1976 – 1978
Руди Асауер 15.05.1981 – 04.12.1986
Ролф Рюсман 25.02.1987 – 10.08.1987
Хериберт Бруххаген 1988 – 1992
Руди Асауер 01.04.1993 – 17.05.2006
Андреас Мюлер 17.05.2006 – 09.03.2009
Феликс Магат 01.07.2009 – 16.03.2011
Хорст Хелдт 16.03.2011 – 17.05.2016
Ралф Рангник
Треньор Период
Георг Гавличек 01.07.1963 – 25.04.1964
Фриц Лангнер 26.04.1964 – 30.06.1967
Карл-Хайнц Мароцке 01.07.1967 – 13.11.1967
Гюнтер Брокер 18.11.1967 – 17.11.1968
Руди Гутендорф 22.11.1968 – 07.09.1970
Слободан Чендич 08.09.1970 – 30.06.1971
Ивица Хорват 01.07.1971 – 30.06.1975
Макс Меркел 01.07.1975 – 09.03.1976
Фридел Рауш 10.03.1976 – 20.12.1977
Ули Масло 21.12.1977 – 24.05.1978
Ивица Хорват 01.07.1978 – 17.03.1979
Гюла Лорант 19.03.1979 – 04.12.1979
Дитмар Швагер 05.12.1979 – 22.04.1980
Фарудин Юсуфи 21.04.1980 – 26.05.1981
Треньор Период
Руди Асауер 27.05.1981 – 30.06.1981
Зиги Хелд 01.07.1981 – 20 януари 1983
Юрген Зундерман 24 януари 1983 – 30.06.1983
Дитхелм Фернер 01.07.1983 – 30.06.1986
Ролф Шафщал 01.07.1986 – 07.12.1987
Хорст Франц 29.12.1987 – 18.09.1988
Дитхелм Фернер 20.09.1988 – 10.04.1989
Петер Нойрурер 11.04.1989 – 13.11.1990
Клаус Фишер 14.11.1990 – 31.12.1990
Александър Ристич 1 януари 1991 – 30.04.1992
Клаус Фишер 1 януари 1992 – 30.06.1992
Удо Латек 01.07.1992 – 17 януари 1993
Хелмут Шулте 18 януари 1993 – 10.10.1993
Йорг Бергер 11.10.1993 – 03.10.1996
Треньор Период
Хууб Стевенс 09.10.1996 – 01.07.2002
Франк Нойбарт 01.07.2002 – 26.03.2003
Марк Вилмотс 26.03.2003 – 30.06.2003
Юп Хайнкес 01.07.2003 – 15.09.2004
Еди Ахтерберг 15.09.2004 – 28.09.2004
Ралф Рангник 28.09.2004 – 12.12.2005
Оливер Рек 12.12.2005 – 04.04.2006
Мирко Сломка 4 януари 2006 – 13.04.2008
Михаел Бюскенс 13.04.2008 – 30.06.2008
Фред Рутен 01.07.2008 – 26.03.2009
Михаел Бюскенс
Юри Мулдер
Оливер Рек
27.03.2009 – 30.06.2009
Феликс Магат 01.07.2009 – 16.03.2011
Треньор Период
Йозеф Айхкорн 16.03.2011 – 20.03.2011
Ралф Рангник 21.03.2011 – 22.09.2011
Йозеф Айхкорн 22.09.2011 – 26.09.2011
Хууб Стевенс 27.11.2011 – 16.12.2012
Йенс Келер 16.12.2012 – 07.10.2014
Роберто ди Матео 07.10.2014 – 26.05.2015
Андрé Брайтенрайтер 12.06.2015 – 24.05.2016

Клубна среда на Шалке 04

[редактиране | редактиране на кода]

Днешната арена на Шалке 04 носи името на бирата Фелтинс, поради финансовите изгоди, които тази реклама носи в клубния бюджет.

Вътрешност на Фелтинс-Арена
  • Фелтинс-Арена (до юли 2005 г. – „Арена ауф Шалке“);
    • Откриване на 13 и 14 август 2001 г.;
    • Капацитет: 61 673 зрители, при международни срещи: 54 142 зрители;
    • Един от най-модерните стадиони в света, с най-голямото в Европа (към октомври 2016) видео-кубче на фирмата Хайсенс [13].
Паркщадион със строежа на новия стадион на заден план
  • Паркщадион, домакински стадион на Шалке 04 до 2001 г.;
    • Откриване на 4 август 1973 г. срещу Фейенорд Ротердам;
    • Капацитет: 70 600 зрители, след преустройство през 1998 г. – 62 004 зрители;
    • Стадион през годините на „Евробоеца“ и „Шампиона на сърцата“;
    • В началото на 2004 г. започва частитно събаряне на стадионните конструкции.
Глюкауф-Кампфбан през 2005 г.
  • Глюкауф-Кампфбан
    • Капацитет: 34 000 зрители;
    • Откриване на 29 август 1928 г.;
    • Стадион през годините на „Шотландския футбол“;
    • Зрителски рекорд: 70 000 през 1931 г.;
    • Последна среща от Първа Бундеслига: 6 юни 1973 г. срещу Хамбург, спечелена с 2:0 от Шалке 04;
    • Глюкауф-Кампфбан до 2005 г. е стадион на младежките и аматьорските отбори на клуба.

Приятелства и съперничества между привърженици

[редактиране | редактиране на кода]
Фенове на Борусия Дортмунд

От началото на 80-те години съществува близко приятелство с привържениците на Нюрнберг.[14] Феновете на Шалке 04 могат да влязат по всяко време в блока на привържениците на Нюрнберг по време на двубоите на двата отбора на Фелтинс-Арена, където да обсъждат положения от мача. „Франките“ на свой ред подкрепят „кралскосините“ при гостувания в Южна Германия, например в Мюнхен или Щутгарт. Началото на дружбата започва от съвместна среща на членовете на два от фенклубовете на отборите. След това последват общи пътувания с влак, побратимяване срещу Байерн Мюнхен и общи статии в пресата, засягащи клубовете. Освен с Нюрнберг, някои запалянковци на Шалке 04 поддържат добри отношения с феновете на холандския Твенте. Местно приятелство е налице и с Борусия Вупертал.

Изключително силна е враждата със съседите от Борусия Дортмунд. Рурското дерби с години вълнува не само жителите на бившата миньорска област, а и цяла Германия. Към 23 октомври 2016 г. от 170 официални срещи Шалке 04 e спечелил 67 пъти, Борусия Дортмунд 60 пъти, а 43 мача завършват наравно. Головата разлика разбира се също е в полза на Шалке – 325:265. Друго яростно съперничество съществува срещу Рот-Вайс Есен, което обаче позатихва в последните две десетилетия след спада в представянето на есенци. Разбира се, никой привърженик на Шалке 04 не понася и рекордния шампион на страната Байерн Мюнхен. Кьолн също се „радва“ на омразата на „кралскосините“. Едностранна вражда, насочена срещу Шалке, е обявена от феновете на Херта Берлин.[15]

Blau und weiß, wie lieb ich Dich („Синьо и бяло как ви обичам“) и Königsblauer S04 („Кралскосин Шалке 04“) са официалните клубни химни. Известни неофициални песни са Oppa Pritschikowski, Wir sind Schalker, Schalke ist die Macht.

Също така песен е посветена и на датския футболист Ебе Санд.

Представяне на новия спонсор Газпром на 20 януари 2007 г.

Традиционно футболистите на Шалке 04 носят сини екипи и предимно бели или сини шорти и сини чорапи. Фланелките за гостувания са в повечето случаи бели, с бели или сини шорти и бели чорапи. В миналото резервните екипи са били с цветове оранжево, черно или синьо-зелено. От сезон 2008/09 отборът има трети екип за срещите си от Шампионската лига в тъмносиньо и със светлосини елементи. Вратарите на тима обличат черни, бели или оранжеви екипи.

Куриоз се получава на 18 април 1998 г., когато преди мача между Шалке 04 и Карлсруе главният съдия на срещата Хелмут Фандел преценява, че белите екипи на Карлсруе не се отличават достатъчно от сините на Шалке и инструктира гелзенкирхенци да сменят фланелките си. Тъй като „кралскосините“ са донесли само титулярните си екипи за гостуването си в Баден, те играят срещата в жълтите екипи за гостуване на Карлсруе. [16]

Сигнализацията за слепи в Гелзенкирхен

В градчето Гелзенкирхен всичко е Шалке. Дори цветовете на сигнализацията за слепи по светофарите, която има законово предписана, но неподходяща цветова комбинация от жълто-черно (цветовете на кръвния враг Борусия Дортмунд), бива поправена от общината чрез емблемата на Шалке 04.

През 2012 е открито официално гробище за фенове на Шалке, което има формата на стадион и гробищен парк с 1904 места, които желаещите могат да закупят предварително[17]. Приходите не са в полза на отбора, който просто предоставя безплатно лиценза за ползване на името и не желае да прави печалба от смъртта на феновете си.

Сюжетът на излезлия през 1999 г. филм „Футболът е нашият живот“ („Fußball ist unser Leben“) е тясно свързан с Шалке 04. В него се разказва история за двама привърженици на „кралсосините“, които преминават през множество куриозни ситуации. Във филма се появяват и Руди Асауер, Хууб Стевенс и Ив Айгенраух.

Отборът на Шалке се споменава и в комерсиалната лента „Подводницата“ („Das Boot“), където в разговор между екипажа се казва: „Имам лоши новини за вас. Шалке са загубили с 5:0, изглежда, че няма да сме на финал тази година!“.

Талисманът на отбора се казва Ервин (на немски: Erwin) и от 4 май 1994 е неразделна част от фен културата около отбора.

Бира „Фелтинс“

Основаната през 1824 г. пивоварна Фелтинс от зауерландския град Мешеде от дълги години произвежда официалната бира на Шалке 04. Днес стадионът на отбора и фентрибуната в него носят името на пивото, а то се предлага изключително по време на двубоите на „миньорите“. Освен светла бира, пивоварната произвежда и различни нискоалкохолни плодови напитки. Един от символите на футболния отбор Шалке 04 вече е в България.[18]

Шалке има свой собствен отбор по League of Legends [19], който ги представяше на League of Legends Championship Series, но през август 2016 изпада в League of Legends Challenger Series.

Също така се работи по създаването на отбор от професионални играчи на FIFA, като за целта селекцията се прави от бивш световен и европейски шампион на играта[20].

  1. BVB hat erstmals mehr Mitglieder als Schalke 04WAZ // 8 ноември 2016. Архивиран от оригинала на 2016-11-01. Посетен на 8 ноември 2016.
  2. UEFA Team Ranking 2017 // Архивиран от оригинала на 2017-02-22. Посетен на 2016-11-20.
  3. а б www.fussballdaten.de
  4. www.11freunde.de[неработеща препратка]
  5. www.faz.net
  6. www.transfermarkt.de
  7. www.11freunde.de, архив на оригинала от 27 ноември 2016, https://web.archive.org/web/20161127021650/http://www.11freunde.de/artikel/als-schalke-bei-inter-mailand-52-gewann, посетен на 26 ноември 2016 
  8. slavia.fr.yuku.com, архив на оригинала от 26 ноември 2016, https://web.archive.org/web/20161126200612/http://slavia.fr.yuku.com/topic/837/#.WDlern0vYVs, посетен на 26 ноември 2016 
  9. topsport.bg
  10. Schalke 04 II stellt neuen Zuschauerrekord für die 4. Liga auf Архив на оригинала от 2009-09-18 в Wayback Machine., Website des FC Schalke 04 vom 17. August 2009
  11. Asamoah wird Nachwuchsmanager auf Schalke
  12. Fußballportal.de, архив на оригинала от 29 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070929095455/http://www.fussballportal.de/Schalke-04/index.php?kat=81_168_356, посетен на 4 октомври 2009 
  13. Schalke-Arena bekommt wieder größten Videowürfel Europas // 21 октомври 2016. Посетен на 21 октомври 2016.
  14. „Schalke und der FCN“ – die Fanfreundschaft, архив на оригинала от 27 ноември 2016, https://web.archive.org/web/20161127145159/http://www.schalke04.de/de/fans/tausend-freunde/schalke-und-der-fcn/page/270--270--.html, посетен на 30 ноември 2016 
  15. Die Geschichte einer einseitigen Rivalität
  16. KSC zuhause mit Ladehammung
  17. 60 Gräber fest gebucht – Schalke eröffnet Friedhof
  18. exporter.bg
  19. pcmania.bg, архив на оригинала от 23 май 2016, https://web.archive.org/web/20160523164930/http://www.pcmania.bg/%D0%A8%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B5-04-%D0%B8%D0%BC%D0%B0-%D1%81%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD-League-of-Legends-%D0%BE%D1%82%D0%B1%D0%BE%D1%80/?go=news&p=detail&newsId=13231, посетен на 8 март 2021 
  20. www.golem.de
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата FC Schalke 04 и страницата FC Schalke 04 в Уикипедия на немски и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.