Направо към съдържанието

Чайот

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за вида растения. За рода вижте Чайот (род).

Обикновен чайот
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Фабиди (fabids)
разред:Тиквоцветни (Cucurbitales)
семейство:Тиквови (Cucurbitaceae)
триб:Sicyoeae
род:Sicyos
вид:Обикновен чайот (S. edulis)
Научно наименование
Jacq., 1760
Синоними
  • Sechium edule Sw., 1800
  • Chayota edulis Jacq., 1780
  • Sechium edule subsp. sylvestre
Обикновен чайот в Общомедия
[ редактиране ]

Чайотът (Sechium edule), наричан още мексиканска краставица, а също чочо или чучу, е вид тропическо многогодишно растение, чиито крушовидни плодове се използват в готварството и медицината. Той е основен представител на рода Чайот (Sechium) от семейство Тиквови[1].

Името „чайот“ е испанско произношение на думата „хицайотли“ от езика нахуатъл.

Според описанието на Рафаел Сааде[2], видът е разпознат като нов и описан за пръв път през 1756 г. от Патрик Брауни на остров Ямайка. През 1763 г. Николаус фон Яквин го класифицира като Sicyos edulus и по същото време Мишел Адансон го включва като Chocho edulus. Олуф Сварц го слага в днешния му род Sechium през 1800 г. Други приети синоними са Chayota edulus (Jacq., Sel. Stirp., 1780), Sechium americanum (Poir., Lam., 1806), Sicyos laciniatus (Descourt., 1827) и Sechium cayota (Hemsley, 1880).

Разглеждат се два подвида:

Дивият подвид се среща в южно Мексико, в западната част на щата Веракруз и в щата Оаксака.

Плантация с чайот, Иле-а-Видо, Реюнион

Култивиран е като земеделска култура от ацтеките в предколумбово Мексико, и се използва също от маите. Оттам се разпростира в цялата Централна Америка. В Мексико, където много етнически групи живеят в различни щати, както и в Гватемала, Коста Рика, Никарагуа, Салвадор и Хондурас, могат да се изброят над 30 различни имена на съответните местни езици[3].

Впоследствие е пренесен на другите континенти и понастоящем се отглежда още в Южна Америка, Средиземноморието, в южните части на Русия[4], тропическите части на Южна Азия, островите на Индийския океан и Океания.

Според Нюстром, цитирана в описанието на Сааде[3], в различните страни името на растението отразява пътя на колонизация и съответно района, откъдето видът е внесен. В европейските езици двете най-разпространени наименования са „чайот“/„кайота“ (от Централна Америка) и „чочо“/„чучу“ (от Южна Америка).

Чайотът е многогодишно пълзящо растение. Може да живее и плододава до 8 години, макар след първата реколтата да намалява. В по-студените райони живее от 1 до 3 години и в умерените ширини не може да преживее зимата.

Стъбла, ластарии и листа
Стъбла, ластарии и листа

Има дебел корен, който произвежда клубени. При култивирания подвид от един корен израстват няколко стъбла, които се удебеляват и изглеждат дървовидни в основата, а към върха имат тънки тревисти разклонения. Като почти всички представители на Тиквови, стеблата развиват ластари за опора[5].

Листата му са гладки и широки, със заострени връхчета. Дълги са 10 – 30 см и почти толкова широки. Дръжките са с дължина 8 – 15 см. Младите листа имат власинки и от двете страни, а с възрастта стават гладки и запазват власинки само от долната страна край дръжките.

Чайотът е еднодомно растение. Цъфти от април до декември. Цветовете му са еднополови и са организирани в съцветия с дължина 10 – 30 см, с китки на разстояние една от друга. Опрашва се от някои насекоми[6]медоносна пчела (Apis mellifera) в плантациите и пчели от род Trigona на средни и големи височини.

Прорастнал плод
Прорастнал плод

Връзва плод от септември до януари, поединично или на чифт, рядко по повече. Плодът е месест или месесто-влакнест, с различни форми и може да има надлъжни грапавини. Достига дължина 4,3 – 26,5 см и ширина 3 – 11 см. Цветът му е тъмно- до светлозелен, а при някои култивирани форми може да бъде бял до светложълт. Месестата е част бледозелена или белезникава, с кисел вкус при дивите растения. При култивираните вкусът е сладък, приятен или отсъства.

Плодът има една голяма овално-приплесната семка в средата, която прораства направо от плода – още докато е на стъблото при култивираните, а при дивите форми чак когато падне на земята.

Плод на чайот

Плодът на чайота се използва като зеленчук в готварството[7]. Плодът има тънка светлозелена кора, срастната с месестата част, която може да се отстрани преди или след термичната обработка. Сърцевината е бяла и мека, подобна на тиквичка. Може да се използва суров в салати, да се вари, пече или да се пържи. Може също да се пълни, да се стрива на пюре или да се консервира като туршия. Издържа дълго време в хладилник и може да се съхранява до 8 месеца.

Според информация в е-Кулинар[7] плодът е богат на калий и 100 гр. се съдържат 19 калории, 0,4 гр. мазнини, 4,1 гр. въглехидрати, 1 гр. белтъчини, 10 мг витамин С.

Клубените му също се ядат. След варене приличат на вкус на картофи[8]. Ядат се дори семките и младите филизи.

  1. Rafael Lira Saade. 1996. Chayote. Sechium edule (Jacq.) Sw. Архив на оригинала от 2009-02-25 в Wayback Machine. Promoting the conservation and use of underutilized and neglected crops. 8. Institute of Plant Genetics and Crop Plant Research, Gatersleben/International Plant Genetic Resources Institute, Rome, Italy. ISBN 92-9043-298-5 ((en))
  2. Rafael Lira Saade. 1996. Chayote. Sechium edule (Jacq.) Sw., стр. 8, „2. Taxonomy and names of the species“
  3. а б Rafael Lira Saade. 1996. Chayote. Sechium edule (Jacq.) Sw., стр. 11,13, „2.3. Common names“
  4. Тропики на подоконнике – Чайот – мексиканский огурец ((ru))
  5. Rafael Lira Saade. 1996. Chayote. Sechium edule (Jacq.) Sw., стр. 15 – 17, „3.1. Botanical description“
  6. Rafael Lira Saade. 1996. Chayote. Sechium edule (Jacq.) Sw., стр. 17 – 18, „3.2. Flower biology and polinators“
  7. а б е-Кулинар – енциклопедия продукти – Чайот[неработеща препратка]
  8. FLORANIMAL – растения и животные – Чайот (Sechium edule)[неработеща препратка] ((ru))