Уикипедия:IPA за ирландски
Облик
Произнасянето на ирландски думи е дадено в Уикипедия с Международната фонетична азбука, като е използвана следната транскрипция, която не е специфична за всеки ирландски диалект. За пълно описание на МФА вижте Уикипедия:IPA, където са включени звуци, които не са налични в английския. Можете да видите и английската версия на пълното описание на МФА, включваща звукови файлове. Знакът за ударение (ˈ) се намира преди ударената сричка.
Съгласни | |||||
---|---|---|---|---|---|
твърди[1] | меки[2] | (Приблизително) английско съответствие | |||
МФА | Пример | МФА | Пример | ||
bˠ | bain, scuab | bʲ | béal, cnáib | boot; beautiful | |
d̪ˠ | dorn, nead | dʲ | dearg, cuid | do (зъбно), though (ирландски английски); dew | |
fˠ | fós, graf pholl |
fʲ | fíon, stuif phríosún |
fool; fuel | |
ɡ | gasúr, bog | ɟ | geata, carraig | goose; argue | |
ɣ | dhorn ghasúr |
j | dhearg gheata |
(няма еквивалент); yellow | |
h[3] | Shasana, shean thaisce, theanga hata, na héisc |
hand | |||
k | cáis, mac | c | ceist, mic | coot; cute | |
l̪ˠ[4] | labhair, balla | l̠ʲ[4] | leabhair, goilleadh | filth; million | |
lˠ[4] | fhlaith, bealach | lʲ[4] | fhleasc, goile | pool; leaf | |
mˠ | mór, am | mʲ | milis, im | moot; mute | |
n̪ˠ[5] | naoi, donna | n̠ʲ[5] | ní, bainne | tenth; inch | |
nˠ[5] | dona | nʲ[5] | bainis | noon; new | |
ŋ | ngasúr | ɲ | ngeata | long; angular | |
pˠ | poll, stop | pʲ | príosún, truip | poor; pure | |
ɾˠ | rí, cuairt, barr, cairr | ɾʲ | fhréamh, tirim | rule (едноударено); real (едноударено) | |
sˠ | Sasana, tús, speal | ʃ | sean, cáis | soon; sheet | |
t̪ˠ | taisce, ceart | tʲ | tír, beirt | tool (зъбно), thorn (ирландски английски); tune | |
w[6] | bhain, dubh mhór, léamh vóta |
vʲ | bhéal, sibh mhilis, nimh veidhlín |
have; view | |
x | cháis, taoiseach | ç | cheist, deich | loch (шотландски английски); hue (произнася се силно) |
Гласни | |||
---|---|---|---|
МФА | Примери | (Приблизително) английско съответствие | |
a | mac | trap | |
aː | tá | father | |
ɛ | ceist | best | |
eː | mé, Gael | pay | |
ɪ | ith, duine | kit | |
iː | mín | mean | |
ɔ | olc, deoch | cloth | |
oː | bó, ceol | roll | |
ʊ | dubh, fliuch | good | |
uː | tú | too | |
ə | solas, milis | sofa | |
iə[7] | bia | idea | |
uə[7] | fuar | truant | |
əi[7] | saghas | light | |
əu[7] | leabhar | about |
Супрасегменти | ||
---|---|---|
МФА | Обяснение | |
ˈ | Първично ударение (поставя се пред ударената сричка); по принцип на първата сричка (с изключение на Мънстър) | |
ˌ | Вторично ударение (по принцип в словосъчетания) |
- ↑ В ирландския съгласните биват веларизирани (твърди) и палатизирани (меки). Твърдите съгласни, означени в МФА с горен индекс ‹ˠ›, се произнасят със задната част на езика, повдигната към мекото небце, при което се получава /l/ като в английското pill в някои диалекти, като в британския и стандартния американски английски, но не и в ирландския английски. В ирландския правопис твърдите съгласни са придружени от буквите ‹a›, ‹o›, ‹u›. Забележете, че горният индекс ‹ˠ› не е главно Y, а малката гръцка буква гама ‹γ›.
- ↑ Меките (палатизирани) съгласни, означени в МФА с горен индекс ‹ʲ›, се произнасят чрез повдигане на средата на езика към твърдото небце по такъв начин, както звука ‹y› в думата yes. В ирландския правопис меките съгласни са предшествани или последвани от буквите ‹e› и ‹i›.
- ↑ /h/ е нито мека, нито твърда съгласна.
- ↑ а б в г Малко съвременни диалекти на ирландския различават всичките четири звука "l". Повечето от тях са се слели – /l̪ˠ/ и /lˠ/ в /l̪ˠ/, докато други са се слели така: /l̠ʲ/ и /lʲ/ в /lʲ/ или /lˠ/ и /lʲ/ в /l/.
- ↑ а б в г Малко съвременни диалекти на ирландския различават всичките четири звука "n". Повечето от тях са се слели – /n̪ˠ/ и /nˠ/ в [n̪ˠ], /n̠ʲ/ и /nʲ/ в [nʲ], докато други са се слели така: /nˠ/ и /nʲ/ в n. В мънстърските части /n̠ʲ/ се е сляло с /ɲ/ в некрайна позиция.
- ↑ Също /vˠ/ на места и в някои диалекти.
- ↑ а б в г Всички дифтонги в ирландския имат низходяща звучност; следователно могат да бъдат по-точно транскрибирани като iə̯, uə̯, əi̯, əu̯.