Тодор Конов
| Тодор Конов | |||||||||
| Лична информация | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Прякор | Бакиш | ||||||||
| Роден | 1910 г. | ||||||||
| Починал | януари 1985 г. | ||||||||
| Пост | вратар | ||||||||
| Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
| Треньор | |||||||||
| |||||||||
| 1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . | |||||||||
Тодор Конов – Бакиш е български футболист и треньор. Той е първият наставник в историята на юношеския национален отбор на България.[1] Брат е на боксьора Кръстьо Конов.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е през 1910 г. в село Добролево. На ранна възраст остава сирак и израства в сиропиталището „Христо Ботев“ във Враца. По време на престоя си във военния пансион за сираци в София се запалва по футбола и така през 1927 г. е привлечен в отбора на Владислав (София). Междувременно завършва техническото училище „Цар Борис III“ с два профила – лесовъд и земемер.
Талантът му е забелязан на по-високо ниво и през 1928 г. става част от втородивизионния тогава Шипка (София). Още в първия си сезон Конов помага на тима да се класира в Първа софийска дивизия. Отборът постига значителни успехи в края на 30-те години – през 1937 г. е спечелена купата „Улпия Сердика“, а през 1939 г. за единствен път в историята си тримуфира в турнира за Царската купа. Също през 1939 г. е повикан в разширения състав на националния отбор на България, но не влиза в игра.
По време на Втората световна война е треньор на сборния отбор на София, който играе приятелски мачове.
След 9 септември 1944 г. става част от тима на Чавдар (София), който възниква от обединението на Шипка с АС-23 и Спартак (Подуяне).[2]
През 1946 г. е треньор на националния отбор на България на Балканското първенство. Под негово ръководство „трикольорите“ завършват наравно с Румъния и губят от Албания и Югославия.[3] Впоследствие води и юношеския национален отбор. През 1950 г. е старши треньор на Червено знаме (София).[4] В средата на 50-те години става юношески треньор в Локомотив (София).[5]
През 1954 г. става първият наставник в историята на националния отбор за юноши. Води тима в общо 16 мача, като има 9 победи, 2 равенства и 5 загуби. Следващата година е помощник-треньор при дебюта на юношите ни в турнирите на УЕФА. Оставя трайна следа като юношески треньор, работейки още в Спартак (София), Ботев (Враца), ФК Димитровград, ФК Сливен и Металург (Перник).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Милчев, Силвестър. Футболни отломки от стари времена, с. 33 – 44
- Профил в Transfermarkt
| |||||