Тимишоара
Тази статия се нуждае от подобрение. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Тимишоара Timişoara | |
— град — | |
Площадът на победата с катедралата „Три Светители“ | |
Страна | Румъния |
---|---|
Окръг | Тимиш |
Площ | 130,5 km² |
Надм. височина | 90 m |
Население | 319 279 души (2011) |
Първо споменаване | 1175 г. |
Пощенски код | 300030 |
Телефонен код | 02 56 |
МПС код | TM |
Официален сайт | www.primariatm.ro |
Тимишоара в Общомедия |
Тимишоа̀ра (на румънски: Timişoara; на унгарски: Temesvár, на банатски български: Timišvár, на немски: Timeswar, Temeschwar или Temeschburg, на сръбски: Темишвар или Temišvar) е град и административен център на Окръг Тимиш, Банат, Западна Румъния. Със своите 319 279 жители (2011 г.) Тимишоара е третият по големина град в Румъния и е стопански и културен център на Банат. [1] Заема площ 130,5 км². Историческото име на града идва от унгарското название на река Тимиш и думата за крепост vár.
Общи данни
[редактиране | редактиране на кода]Градът е известен като „Виената на Балканите“, защото дълго време е част от Австро-унгарската империя и центърът му, запазен и до днес, напомня за старата Виена. Той е важен университетски център, в който се изучават медицина, механотехника, електротехника, право.
Международното летище е разположено на изток от града. На запад от града е изградено малко частно летище.
Край пешеходна зона в градския център са разположени множество магазини и улични кафета. В двата му края се намират величествената православна катедрала и градската опера. Интересни за туристите са старата градска крепост около площад „Унири“ (Piaţa Unirii), площад „Домплац“ (Domplatz) с неговите внушителни сгради от времето на Австро-унгарската империя, католическата катедрала и сръбската църква.
История
[редактиране | редактиране на кода]През 1154 г. тогавашен Темешвар е споменат за първи път писмено от арабския географ Ал Идриси. През 1718 г., след отблъскването на османското нашествие, градът е присъединен към Австрия и става важен отбранителен пункт. През следващите 2 века той е австрийско и унгарско владение. Историята на Тимишоара е изпълнена с холерни и чумни епидемии, обезлюдявали града, многобройни военни обсади и революции.
През втората половина на 19 век Тимишоара изживява стопанския си и културен разцвет, за което допринасят и изграждането на железопътна линия и прокарването на канал за минаващата през града река Бега. На 12 ноември 1884 г. Тимишоара става първият град в Европа с електрическо улично осветление. На 8 юли 1869 г. се пуска в експлоатация първата конска трамвайна линия. По времето на кметуването на банатския българин Карол Телбиз (от 1885 до 1914) се създава акционерно дружество „Обществени електрически трамваи – Тимишоара“ (1897) г., а през 1899 г. се електрифицира трамвайният превоз в града.
След Трианонския договор от 1920 г. градът става румънски. На 15 декември 1989 в Тимишоара избухва Румънската революция срещу диктатора Николае Чаушеску и довежда до свалянето му от власт.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Градът е известен от столетия с мирното съжителство на многобройни различни националности. Етническият състав на града се променя през годините заедно с преминаването на града към различни държави. През втората половина на 19 век градът е заселен предимно с немци и унгарци, но има и значително румънско, сръбско и българско малцинство. До около 1944 г. немската етническа група е най-голямата в града. Днес преобладаващата етническа група са румънците.
Средногодишният естествен прираст на населението е около –1,5 %. 14,2 % от населението е под 15-годишна възраст, а 4,0 % са над 75 г.
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]№ | етнос | население (2002) | процент |
---|---|---|---|
1 | румънци | 271 677 | 85,52 |
2 | унгарци | 24 302 | 7,65 |
3 | германци | 7157 | 2,25 |
4 | сърби | 6311 | 1,98 |
5 | цигани | 3062 | 0,96 |
6 | българи | 1218 | 0,38 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]В 1845 г. тук е роден Йосиф Иванович – най-известният композитор на валсове след фамилията Щраус. Джони Вайсмюлер – световният шампион по плуване, е роден през 1904 г. във Фрайдорф, днес квартал на Тимишоара. Темешвар е родното място на немско-унгарския специалист по история на изкуството Арнолд Хаузер и на тогавашния директор на Виенската държавна опера Йоан Холендер.
Стопанство
[редактиране | редактиране на кода]Стопанството на Тимишоара, както и на цялата област Румънски Банат, е в истински разцвет. Тук навлизат големи инвестиции от страните от Европейския съюз – предимно от Германия и Италия, както и от САЩ.
Continental AG от години произвежда автомобилни гуми, а понастоящем производството на завода се разширява. Фирмата Linde AG произвежда технически газ, а фирма Dräxelmaier – част от кабелните инсталации за автомобилите BMW и Audi. Северноамериканската фирма Solectron има в западната част на града голям завод за производство на мобилни телефони и GPS уреди.
Международни отношения
[редактиране | редактиране на кода]Побратимени градове
[редактиране | редактиране на кода]Тимишоара е побратимен град с:
Консулства
[редактиране | редактиране на кода]Административно деление на града (квартали)
[редактиране | редактиране на кода]- Фрайдорф (Freidorf)
- Зона Одобеску (Zona Odobescu)
- Фрателиа (Fratelia)
- Мехала (Mehala) I, II
- Ронац (Ronaț)
- Фабрик (Fabric)
- Елизабетин (Elisabetin)
- Йозефин (Iosefin)
- Джирокулуи (Girocului)
- Чиркумвалациуни (Circumvalaţiunii) I, II, III, IV
- Соарелуи (Soarelui)
- Четате (Cetate) (в превод – крепост, историческият център на града)
- Типографилор
- Шагулуи (Şagului)
- Дъмбовица (Dâmboviţa)
- Стяуа (Steaua)
- Буковина (Bucovina)
- Торонталулуи (Torontalului)
- Калеа Арадулуи (Calea Aradului)
- Липовей (Lipovei)
- Блашкович (Blașcovici)
- Чарда Рошие (Ciarda Roşie)
- Плопи (Plopi)
- Гирода (Ghiroda)
- Кунц (Kuncz)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Populaţia stabilă pe judeţe, municipii, oraşe şi localităti componenete la RPL_2011 – VOLUMUL I: POPULAŢIA STABILĂ (REZIDENTĂ) – STRUCTURA DEMOGRAFICĂ (román nyelven). Nemzeti Statisztikai Intézet. (Hozzáférés: 2014. február 4.)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- В Общомедия има медийни файлове относно Тимишоара
- Официален сайт на кметството
- Сайт за града Архив на оригинала от 2017-09-14 в Wayback Machine.
- Тимишоара Турист Архив на оригинала от 2018-05-01 в Wayback Machine.
- Сайт на Международно летище Тимишоара
- Университет Тимишоара Архив на оригинала от 2006-02-04 в Wayback Machine.
- Mehala – частен сайт
- Политехнически университет Тимишоара – Футболен клуб Тимишоара Архив на оригинала от 2006-10-04 в Wayback Machine.
- City Info Архив на оригинала от 2006-01-29 в Wayback Machine.
- Информация
- Прогноза за времето в Тимишоара
- Посещение на Симеон Сакскобургготски в града във връзка с честването на 270 г. от заселването на българите в Банат[неработеща препратка]
|
|