Спящата красавица (филм, 1959)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Спящата красавица.
| Спящата красавица | |
| Sleeping Beauty | |
| Режисьори | Клайд Джероними Ерик Ларсън Волфганг Райтерман Лес Кларк |
|---|---|
| Продуценти | Уолт Дисни |
| Сценаристи | Ердман Пенер Милт Банта Уинстън Хайблър Бил Пийт Джо Риналди Тед Сиърс Ралф Райт |
| Базиран на | Спящата красавица от Шарл Перо |
| В ролите | Мери Коста Бил Шърли Елинор Одли Върна Фелтън Барбара Лъди Барбара Джо Алан Тейлър Холмс Бил Томпсън Марвин Милър |
| Музика | Джордж Брънс (адаптация на балета Спящата красавица от Чайковски) |
| Монтаж | Рой М. Брюър мл. Доналд Халидей |
| Филмово студио | Уолт Дисни Прадакшънс |
| Разпространител | Буена Виста Дистрибушън |
| Премиера | 29 януари 1959 г. (САЩ) |
| Времетраене | 75 минути |
| Страна |  САЩ |
| Език | английски |
| Бюджет | 6 млн. щ.д. |
| Приходи | 5,3 млн. щ.д. |
| Външни препратки | |
| IMDb Allmovie | |
| Спящата красавица в Общомедия | |
„Спящата красавица“ (на английски: Sleeping Beauty) е американски анимационен музикален фентъзи филм от 1959 г., продуциран от Уолт Дисни, базиран на едноименната приказка от Шарл Перо. Това е 16-ият пълнометражен анимационен филм на Дисни, чиято премиера е на 29 януари 1959 г., и разпространяван от Буена Виста Дистрибушън. Това е последната адаптация на приказка на Дисни за години напред поради първоначалния ѝ смесен критичен прием и недостатъчното приходи в боксофиса; студиото се връща към жанра 30 години по-късно, с излизането на „Малката русалка“ през 1989 г.
Филмът е озвучен с гласовете на Мери Коста, Елинор Одли, Върна Фелтън, Барбара Лъди, Барбара Джо Алан, Бил Шърли и Бил Томпсън.
Филмът е режисиран от Лес Кларк, Ерик Ларсън и Волфганг Райтерман под ръководството на Клайд Джероними, със сценарий от Ердман Пенер в сътрудничество с Джо Риналди, Уинстън Хайблър, Бил Пийт, Тед Сиърс, Ралф Райт и Милт Банта. Музикалната партитура и песните, изпълнени от Симфоничния оркестър на Граунке под диригентството на Джордж Брънс, са аранжименти или адаптации на балета Спящата красавица от 1890 г. на Пьотър Илич Чайковски.
„Спящата красавица“ е първият анимационен филм, заснет в широкоформатния процес Super Technirama 70, както и вторият пълнометражен анимационен филм, заснет в анаморфен широкоекранен формат, след филма на Дисни Лейди и Скитника от 1955 г. Филмът е представен в Super Technirama 70 и 6-канален стереофоничен звук в първите излъчвания по кината. През 2019 г. филмът е избран за съхранение в Националния филмов регистър на САЩ от Библиотеката на Конгреса като „културно, исторически или естетически значим“.[1]
Сюжет
[редактиране | редактиране на кода]
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
След много години без деца, на крал Стефан и кралица Лия се ражда дъщеря – принцеса Аврора. Обявен е празник, за да се отдаде почит на принцесата. Още при кръщенето си Аврора е сгодена за принц Филип, син на крал Хюбърт, най-близкия приятел на крал Стефан, за да се обединят двете кралства.
Сред гостите са трите добри феи кръстници, Флора, Фауна и Лъчезария. Флора и Фауна благославят Аврора съответно с красота и прекрасен глас, но орисването на Лъчезария е прекъснато от злата фея Злодеида, която е ядосана и обидена, че не е поканена. За да си отмъсти, Злодеида проклина принцесата, казвайки, че Аврора ще расте в благодат и красота, но преди слънцето да залезе на шестнадесетия си рожден ден, тя ще убоде пръста си на вретено на чекрък и ще умре. Кралят и кралицата молят феите да развалят проклятието, но те не са достатъчно силни. Лъчезария използва магията си, за да отслаби проклятието; вместо да умре, Аврора ще изпадне в дълбок сън, който ще се прекъсне от целувката на истинската любов. Крал Стефан заповядва да бъдат унищожени всички вретена в цялото кралство. По настояване на феите кралят и кралицата неохотно позволяват на Аврора да живее със своите кръстници, скрити в къща в гората.
Аврора, наричана също Горска роза, се превръща в красива млада жена. На шестнадесетия ѝ рожден ден феите я молят да събере плодове, за да могат да подготвят парти изненада. Аврора се сприятелява с горските животни и им пее песента Мечтая. Филип, превърнал се в красив млад мъж, следва гласа на Аврора и моментално е поразен от нейната красота. Първоначално тя се стряска, тай като не ѝ е позволено да говори с непознати, но двамата с Филип се влюбват. Тя го кани да се срещне с кръстниците ѝ същата вечер.
Междувременно Флора и Лъчезария спорят за цвета на роклята на Аврора, магията им привлича вниманието на гарвана на Злодеида, който научава за местоположението на Аврора. Връщайки се у дома, Аврора е развълнувана, защото иска да каже на кръстниците си, че е влюбена. Феите най-накрая казват на Аврора, че е принцеса и сгодена и че никога повече не трябва да се вижда с този мъж. С разбито сърце Аврора плаче в стаята си. Филип разказва на баща си, че желае да се ожени за обикновено момиче, въпреки годежа си с принцесата, а крал Хюберт остава съсипан.
Феите отвеждат Аврора в замъка, за да изчакат тържествата за рождения ѝ ден и да се събере отново с родителите си. Появява се Злодеида, която примамва Аврора в тъмна кула и я подлъгва да докосне вретеното на въртящ се чекръг. Аврора убожда пръста си, изпълнявайки проклятието само миг преди слънцето да залезе. Трите феи поставят Аврора на легло в най-високата кула и хвърлят мощно заклинание върху поданиците в кралството, карайки ги да заспят, докато магията върху принцесата бъде разрушена. След като чуват разговор в просъница между двамата крале, те осъзнават, че Филип е човекът, в когото Аврора се е влюбила в гората. Те бързат да го намерят, но Злодеида го е отвлякла. Тя показва на Филип спящата принцеса Аврора и казва, че ще го заключи, докато той стане възрастен мъж на прага на смъртта. Само тогава тя ще го пусне да срещне любовта, която няма да е остаряла нито с ден.
Феите спасяват Филип, въоръжавайки го с магическия Меч на истината и Щита на добродетелта. Разгневена, Злодеида обгражда замъка с тръни, но не успява да го спре. Тя се изправя директно срещу него, привръщайки се в огромен черен дракон. По време на битката Филип хвърля меча, дарен от феите, директно в сърцето на Злодеида, като я убива.
Филип събужда Аврора с целувка, нарушавайки заклинанието и събуждайки цялото кралство. Кралската двойка се спуска в балната зала, където се събира с дъщеря си Аврора. Флора и Лъчезария продължават спора си за цвета на роклята на Аврора, докато тя и Филип танцуват.
Актьори
[редактиране | редактиране на кода]- Мери Коста – Принцеса Аврора
- Хелън Стенли – Принцеса Аврора (вокал)
- Бил Шърли – Принц Филип
- Ед Кемър – Принц Филип (вокал)
- Елинор Одли – Злодеида
- Джейн Фоуър, Елинор Одли – Злодеида (вокал)
- Върна Фелтън, Барбара Джо Алан, Барбара Лъди – Феите (Флора, Фауна, Лъчезария)
- Франсис Бейвър, Мейдж Блейк, Спринг Бингтън – Феите (вокал)
- Тейлър Холмс – Крал Стефан
- Франс Конрад – Крал Стефан (вокал)
- Върна Фелтън – Кралица Лия
- Джейн Фоуър – Кралица Лия (вокал)
- Бил Томпсън – Крал Хюберт
- Дон Бъркли – Крал Хюбърт (вокал)
- Марвин Милър – Разказвач
Продукция
[редактиране | редактиране на кода]Развитие на историята
[редактиране | редактиране на кода]През ноември 1950 г. Уолт Дисни обявява, че разработва „Спящата красавица“ като пълнометражен анимационен филм.[2] Писането по филма започва в началото на 1951 г., в който частични сюжетни елементи произхождат от отпаднали идеи от „Снежанка и седемте джуджета“, включително залавянето на принц Филип от Злодеида и драматичното му бягство от нейната крепост и „Пепеляшка“, където главните герои танцуват върху облак.[3] Към средата на 1953 г. режисьорът Уилфред Джаксън записва диалога, сглобява сюжетна лента и трябва да започне предварителна анимационна работа, където принцеса Аврора и принц Филип трябва да се срещнат в гората и да танцуват, въпреки че Дисни решава да промени действието и това забавя издаването на филма, който първоначално е планиран за 1955 г.[4]
В продължение на няколко месеца Джаксън, Тед Сиърс и двама писатели и сценаристи правят пренаписване на историята, която получава хладна реакция от Дисни. По време на процеса на пренаписване на историята авторите усещат силното влияние на оригиналната приказка и с целувката за събуждане, служеща като кулминационен момент, решават да се концентрират върху първата половина, акцентирайки върху романтиката.[5] Те обаче чувстват, че между принца и принцесата има малко романтика, затова художниците изработват сложна последователност, в която кралят организира търсене на съкровища. В крайна сметка идеята отпада, тъй като настъпва отклонение от централната сюжетна линия.[5] Вместо това са създадени сцените, в които принц Филип и принцеса Аврора се срещнат в гората случайно, докато принцесата (преименувана на Горска роза) разговаря с горските животни. Освен това, тъй като в оригиналната приказка на Шарл Перо присъства проклятие за сън в продължение на сто години, сценаристите решават да съкратят времето на няколко часа, в което принц Филип преодолява препятствията и се бие срещу Злодеида, превърната в дракон.[5]
Името, дадено на принцесата от нейните родители, е „Аврора“ (на латински „зора“), както е в оригиналния балет на Чайковски. Това име се среща и във версията на Шарл Перо, но не като името на принцесата, а като името на дъщеря ѝ.[6] В скривалището тя се нарича Горска роза, името на принцесата във версията на братя Грим.[7] Принцът получава кралско име, най-познато на американците през 50-те години: принц Филип. Героят получава името на принц Филип, херцог на Единбург; персонажът е първият принц на Дисни, който има собствено име, тъй като двамата принцове в „Снежанка и седемте джуджета“ (Принцът) и „Пепеляшка“ (Очарователен принц/Принц) нямат собствени имена.
През декември 1953 г. Джаксън получава сърдечен удар, в резултат на което режисьрът аниматор Ерик Ларсън поема поста режисьор. До април 1954 г. филмът „Спящата красавица“ е планиран за издаване през февруари 1957 г.[8] Дисни инструктира Ларсън, чийто отдел анимира сцените в гората, че картината трябва да бъде „движеща се илюстрация, най-добрата анимация“ и добави, че не го интересува колко време ще отнеме. Поради закъсненията, датата на издаване отново е изместена от Коледа на 1957 г. на Коледа през 1958 г.[9]
Относително късно в продукцията Дисни отстранява Ларсън като надзорен режисьор и го заменя с Клайд Джероними.[10][11] Режисьорът и аниматор Волфганг Райтерман се присъединява към Джероними като режисьор на сцените в битката с дракона, коментирайки, че „Ние възприехме подхода, че ще убием този проклет принц!“.[12] Лес Кларк е режисьор на сложната начална сцена, където тълпи от граждани в кралството пристигат в двореца за представянето на принцеса Аврора.[13]
Стил
[редактиране | редактиране на кода]Стилът във филма се отдалечава от стила рококо в Пепеляшка, а също така не просто се основава на модата и женските стандарти за красота от това време, а се основава на отличителна визуална комбинация от средновековни художествени изображения и дизайна ар деко.
Кей Нилсън – чиито скици са в основата на Нощ на плешивата планина във „Фантазия“ – е първата, която създава скици за стила на филма през 1952 г.[14] Художественият стил възниква, когато Джон Хенч наблюдава прочутите гоблени с еднорози в манастирите, разположени в Музея на изкуствата Метрополитън в Ню Йорк. Когато Хенч отива в студиата на Дисни, той носи репродукции на гоблените и ги показа на Уолт Дисни, който отговоря: „Да, бихме могли да използваме този стил за „Спящата красавица“.“[15]
Ейвин Ърл се присъединява към Уолт Дисни Прадакшънс през 1951 г., като за първи път е назначен като асистент-художник на фона на Питър Пан, преди да бъде повишен като художник на фона в анимационния филм за Гуфи For Whom the Bulls Toil и цветен стилист на носителя на Оскар късометражен филм Toot, Whistle, Plunk and Boom.[16][17] За Спящата красавица Ърл каза, че „чувствам се напълно свободен да вложа собствения си стил“ в картините, базирани на рисунките на Хенч, в които се казва „Където дърветата могат да се извият, аз ги изправям… Взех темата на Хенч и композицията, която той имаше, и просто се превърна в моя стил.“[18] Освен това Ърл намира вдъхновение във Френския ренесанс, използвайки произведения на Албрехт Дюрер, Братя Лимбург, Питер Брьогел Стари, Николас ван Ейк, Сандро Ботичели, както и в персийското изкуство и японските графики.[19] Когато Джероними става режисьор, той и Ърл влизат в яростни творчески различия. Джероними коментира, че чувства, че в картините на Ърл „липсва настроението. Всички тези красиви детайли в дърветата са хубави, но кой, по дяволите, ще заглежда това? Фоновете стават по-важни от самата анимация. Беше ги направил по-скоро като коледни картички“.[20] Ърл напуска студията на Дисни през март 1958 г., преди „Спящата красавица“ да бъде завършена, за да започне работа в Джон Съдерланд Прадакшънс. В резултат на това цветовете на фоновите картини на Ърл са омекотени и разредени от тяхната отличителна средновековна черта.[21]
Издаване
[редактиране | редактиране на кода]Премиера
[редактиране | редактиране на кода]Премиерата на „Спящата красавица“ е на 29 януари 1959 г. в Лос Анджелис.[22] При първоначалната прожекция на филма е излъчен и късометражният документален музикален филм Grand Canyon, който печели награда Оскар.[23]
По време на първоначалното си издание през януари 1959 г., „Спящата красавица“ събира приблизително 5,3 милиона долара от кината (дял за дистрибутора от касите).[24][25] Производствените разходи за „Спящата красавица“, които възлизат на 6 милиона долара,[26] го превръщат в най-скъпия филм на Дисни до този момент и над два пъти по-скъп от всеки от предходните три пълнометражни анимационни филма на студиото – „Алиса в Страната на чудесата“, „Питър Пан“ и „Лейди и Скитника“.[27] Високите производствени разходи водят до това, че компанията публикува първата си годишна загуба от десетилетие за фискалната 1960 г.[26]
Преиздаване
[редактиране | редактиране на кода]Подобно на филма „Алиса в Страната на чудесата“ (1951), който първоначално също не е успешен, „Спящата красавица“' никога не е преиздаван за кино през живота на Уолт Дисни. През десетилетията обаче има много преиздавания в кината. Филмът е преиздаден през 1970 г.,[28] като е излъчен на стандартен 35-милиметров филм. Изданието събира приходи в размер на 3,8 милиона долара.[29] Филмът има излъчвания в кината през 1979 г., 1986 г. и 1995 г.[30][31][32][33] Успешните преиздавания на Спящата красавица го превръщат във втория най-успешен филм, излязъл през 1959 г., на второ място след Бен-Хур,[34] с брутни приходи в САЩ и Канада от 51,6 милиона долара.[35] Когато се коригира спрямо инфлацията на цените на билетите, общият брутен приход възлиза на 623,56 милиона долара, което го поставя в топ 30.[36]
Домашна употреба
[редактиране | редактиране на кода]„Спящата красавица“ излиза на VHS, бетамакс и лазердиск на 14 октомври 1986 г. като част от колекцията Уолт Дисни Класикс,[37] превръщайки се в първото видео от колекцията, обработено цифрово в Hi-Fi стерео. През 1986 г. са продадени над един милион VHS копия на филма.[38] През 1997 г. отново е преиздаден на видеокасета.
През 2003 г. „Спящата красавица“ е издадено специално издание на DVD, което включва широкоекранна версия (форматирана в 2.35: 1). Платинено издание на филма е издадено през 2008 г. в DVD формат, а също е издадено и първото Blu-Ray издание на филма. През 2014 г. е издадено диамантено издание на филма, а през 2019 г. е пуснато в продажба издание, част от колекцията Walt Disney Signature, по случай 60-годишнината на филма.[39]
Адаптация
[редактиране | редактиране на кода]В игралната адаптация на Уолт Дисни Пикчърс Господарка на злото, чиято премиера е през май 2014 г., Анджелина Джоли изиграва ролята на Злодеида, а Ел Фанинг – на принцеса Аврора. Филмът е режириран от Робърт Стромбърг, продуциран от Джо Рот, по сценарий на Линда Улвъртън.[40] Продължението на този филм започва производството през май 2018 г. и излиза по кината през октомври 2019 г.[41][42]
Българска версия
[редактиране | редактиране на кода]- Синхронен дублаж
| Роля | Изпълнител |
|---|---|
| Аврора/Горска роза | Вилма Карталска (диалог) Емилия Иванова (вокал) |
| Принц Филип | Явор Караиванов (диалог) Орлин Павлов (вокал) |
| Фауна | Румелия Знаменова |
| Флора | Слава Рачева |
| Лъчезария | Адриана Андреева |
| Злодеида | Недялка Монеджикова |
| Крал Стефан | Стефан Стефанов |
| Крал Хюбърт | Николай Петров |
| Разказвач | Мариан Маринов |
- Други гласове
| Василка Сугарева |
| Георги Георгиев |
| Георги Стоянов |
- Хор
| Александрина Стоянова |
| Вера Гиргинова |
| Гиргина Гиргинова |
| Йоланта Вангелова |
| Марияна Арсенова |
| Пламена Гиргинова |
| Цветомира Братанова |
| Цветелина Коцева |
| Атанас Сребрев |
| Боян Василев |
| Богомил Спиров |
| Георги Борисов |
| Димитър Бонев |
| Ненчо Балабанов |
| Николай Петров |
| Явор Генчев |
- Песни
| Песен | Изпълнява |
|---|---|
| „Мечтая“ | Емилия Иванова |
| „В моя сън“ | Емилия Иванова Орлин Павлов |
| „Тост“ | Николай Петров Стефан Стефанов |
- Екип
| Обработка | Александра Аудио (2008) |
|---|---|
| Режисьор на дублажа | Василка Сугарева |
| Превод | Венета Янкова |
| Музикален режисьор | Десислава Софранова |
| Музикален асистент | Цветомира Михайлова |
| Превод на песните | Десислава Софранова Цветомира Михайлова |
| Творчески директор | Венета Янкова |
| Продуцент на българската версия | Disney Character Voices International |
Номинации
[редактиране | редактиране на кода]- 1959 г. – номинация за „Грами“ за най-добър саундтрак албум
- 1960 г. – номинация за „Оскар“ за най-добра филмова музика (Джордж Брънс)
- 1980 г. – номинация за награда „Млад артист“[43]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Tartaglione, Nancy. National Film Registry Adds 'Purple Rain', 'Clerks', 'Gaslight' & More; 'Boys Don't Cry' One Of Record 7 Pics From Female Helmers // Deadline Hollywood. December 11, 2019. Посетен на December 11, 2019.
- ↑ Hopper, Hedda (November 25, 1950).„Walt Disney Plans 'Sleeping Beauty' Film“. Los Angeles Times. Част II, с. 6 – via Newspapers.com.
- ↑ Robb, Brian. A Brief History of Walt Disney. Running Press, December 9, 2014. ISBN 978-0762454754. Посетен на October 27, 2015.
- ↑ Hollywood Cartoons: American Animation in Its Golden Age
- ↑ а б в Koenig 1997, с. 104.
- ↑ Anne Heiner, Heidi. Annotations for Sleeping Beauty // SurLaLune Fairy Tales, 1999. Архивиран от оригинала на 2020-07-05. Посетен на 2020-11-14.
- ↑ Ashliman, D.L. Little Brier-Rose // University of Pittsburgh.
- ↑ Hollywood Cartoons: American Animation in Its Golden Age
- ↑ Gabler 2006, с. 558 – 559.
- ↑ Hollywood Cartoons: American Animation in Its Golden Age
- ↑ Gabler 2006, с. 560.
- ↑ Folkart, Burt. Wolfgang Reitherman, 75 : Disney Animator Dies in Car Crash // May 24, 1985. Посетен на September 9, 2016.
- ↑ Deja, Andreas. The Art of Sleeping Beauty // Deja View. Blogger, January 3, 2013. Посетен на October 27, 2015.
- ↑ Barrier 1999, с. 555.
- ↑ Thomas 1997, с. 104 – 105.
- ↑ Hollywood Cartoons: American Animation in Its Golden Age
- ↑ Oliver, Myrna. Eyvind Earle; Artist and Disney Painter // July 25, 2000. Посетен на October 27, 2015.
- ↑ Barrier 1999, с. 557.
- ↑ Thomas 1997, с. 105.
- ↑ Gerry Geronimi – An Interview by Michael Barrier and Milton Gray
- ↑ Hollywood Cartoons: American Animation in Its Golden Age
- ↑ Спящата красавица в каталога на Американския филмов институт
- ↑ Disney Readies Film About Grand Canyon // January 6, 1959. Посетен на May 9, 2016.
- ↑ All-Time Top Grossers // January 4, 1961. с. 49. Посетен на October 3, 2019.
- ↑ Schickel, Richard. The Disney Version: The Life, Times, Art and Commerce of Walt Disney. Chicago, Simon & Schuster, 1968. ISBN 1-5666-3158-0. с. 299.
- ↑ а б Thomas 1976.
- ↑ Hollywood Cartoons: American Animation in Its Golden Age
- ↑ Cinema Scene // July 10, 1979. Посетен на April 21, 2016.
- ↑ Thomas, Bob. 'Beauty' napped at the box office // St. Petersburg Times, September 16, 1979. Посетен на May 9, 2016.
- ↑ "'Sleeping Beauty' B.O. Strong In First Seattle Weekend". Daily Variety. May 9, 1979. p. 4.
- ↑ Gaul, Lou. Unappetizing Thanksgiving movie menu // November 20, 1979. Посетен на April 21, 2016.
- ↑ Thomas, Bob. A Renaissance: Animated films are enjoying a surprise // April 11, 1986. Посетен на May 9, 2016.
- ↑ 9 Things You Didn't Know About Sleeping Beauty // Посетен на August 2, 2017.
- ↑ Movies: Top 5 Box Office Hits, 1939 to 1988 // Ldsfilm.com. Посетен на 2014-04-13.
- ↑ Sleeping Beauty // Посетен на January 5, 2012.
- ↑ All Time Box Office Adjusted for Ticket Price Inflation // Boxofficemojo.com. Посетен на May 10, 2016.
- ↑ Hunt, Dennis. Disney 'Sleeping Beauty' To Go Out With $29.95 Tag // August 4, 1986. Посетен на February 5, 2018.
- ↑ Yarrow, Andrew. Video Cassettes Pushing Books Off Shelves // February 22, 1988. Посетен на May 9, 2016.
- ↑ "101 Dalmatians", „Sleeping Beauty“ Released as Part of The Walt Disney Signature Collection Blu-rays in September // The Laughing Place, August 26, 2019. Посетен на September 19, 2019.
- ↑ Maleficent в
Internet Movie Database
- ↑ Filming Begins on 'Maleficent II' as Cast and Synopsis Revealed // Collider. May 29, 2018. Посетен на June 18, 2018.
- ↑ D'Alessandro, Anthony. Angelina Jolie Sequel 'Maleficent 2' Moves Up To Fall 2019 // March 6, 2019. Посетен на January 2, 2020.
- ↑ Awards for Sleeping Beauty // IMDb. Посетен на 22 декември 2009. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Sleeping Beauty в Internet Movie Database
- Повече информация за приказката от сайта на Уолт Дисни (на английски)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Sleeping Beauty (1959 film) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||||||
