Синявица
Синявица | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Червена книга на България | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Уязвим[2] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1758 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Синявица в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Синявицата (Coracias garrulus) е средно голяма, красиво оцветена в синьо птица от разред Синявицоподобни (Coraciiformes).[3]
Общи сведения
[редактиране | редактиране на кода]Дължината на тялото ѝ е около 32 cm, размаха на крилете – 55–75 cm, тежи 140–200 гр. По външен вид и размери напомня Чавката. Човката ѝ е силна и плътна, леко сплесната странично, подобна на птиците от семейство Вранови, в основата ѝ се забелязват твърди и стърчащи косъмчета. Крилете са добре развити и силни, първостепенните махови пера са 11 на брой. Опашката ѝ е средно дълга и широка, завършваща равно, с 12 пера. Краката също, подобно на семейство Вранови са добре развити и силни. Имат полов диморфизъм - мъжката е оцветена в ярко светло синьо по главата, гърдите, опашката, гушата и крилете, кафяво по гърба и много тъмно синьо в краищата на крилете. Женската е много по-бледа. Младите птици приличат по цвят на женската. Гласът ѝ е грачене, подобно на Врана.
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Среща се в Африка, Азия и Европа, прелетна птица. Северните популации зимуват на юг от Сахара. Обитава покрайнините на сухи гористи райони или открити местности с групички дървета. Като цяло предпочита открити местности. Среща се и в България.
Начин на живот и хранене
[редактиране | редактиране на кода]Обикновено живее по двойки. Храната си търси по дърветата и земята. Храни се с дребни безгръбначни, насекоми, червеи, влечуги, земноводни, улавя при възможност дори и дребни птици, и бозайници. Понякога яде и растителна храна.
Размножаване
[редактиране | редактиране на кода]Гнезди в дупки по дърветата, речни брегове, стръмни скалисти склонове. Дупката в земята бива изкопавана от самите птици, като нейната дължина е над половин метър с разширение за гнездото накрая. Постилат съвсем малко меки материали или въобще не постилат гнездото. Женската снася 4–6 кръгли, блестящи, бели яйца, с размери 28х35 мм., които и двамата родители мътят в продължение на 17–20 дни. Малките напускат гнездото след около 28 дни, като по това време родителите им ги хранят. Годишно отглеждат едно люпило.
Допълнителни сведения
[редактиране | редактиране на кода]В България е защитен вид, включен в Червената книга.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Синявица в защитена зона Мост на Арда BG0002071, Източни Родопи, България
-
Синявица в защитена зона Мост на Арда BG0002071, Източни Родопи, България
-
Синявица в защитена зона Мост на Арда BG0002071, Източни Родопи, България
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Coracias garrulus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
- ↑ Червена книга на Република България. Синявица. Посетен на 21 март 2012
- ↑ BirdLife International. Coracias garrulus // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2013.2. International Union for Conservation of Nature, 2012. Посетен на 26 ноември 2013. (на английски)
|