Симеон Пиронков

Симеон Пиронков
	Симеон Пиронков
български композитор
Роден	18 юни 1927 г. Лом, Царство България
Починал	25 януари 2000 г. (72 г.) София, Република България
Учил в	Национална музикална академия
Музикална кариера
Стил	опера, класическа музика
Уебсайт	Страница в IMDb

Симеон Ангелов Пиронков е български композитор, автор на камерна, хорова, симфонична и оперна музика, представител на българския музикален авангард.

Биография

Роден е на 18 юни 1927 г. в град Лом.

През 1952 г. завършва специалност композиция в класа на проф. Парашкев Хаджиев и дирижиране в класа на проф. Ас. Димитров. Последователно е диригент на оркестъра на Народния театър за младежта, през 60-те работи като музикален оформител в Студия за игрални филми, от 1968 г. работи на свободна практика, а от 1980 г. е доцент във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, където води лекции по музикално оформление на спектакъла. През 1990 г., съвместно с Георги Тутев е един от основателите на Дружеството за нова музика в България, българска секция на Международното общество за съвременна музика (ISCM) (1990), като след смъртта на Тутев от 1994 до 2000 г. става негов председател и директор на фестивала Musica Nova Sofia. Председател на фондацията и международния конкурс за млади оперни певци „Борис Христов“ (от 1992).

Паметна плоча на Симеон Пиронков на входа на дома му на бул. „Витоша“ № 56, София

Умира на 25 януари 2000 г. в София.

Награди

Почетно звание „Заслужил артист“ (1977),
Почетно звание „Народен артист“ (23 май 1985),
Лауреат на „Димитровска награда“ (17 юни 1982),
Носител на Хердерова награда (1985),
Орден „Народна република България“ втора степен (1987).

Творби

Симфоничен оркестър

El Tango вариации (1996)
Босненска приспивна (1993)
Пасакалия (1991)
Оркестрова сюита „Модерн“ (1988)
Симфонична скица върху една популярна мелодия (1986)
Български фолклорен танц „Петрунко“ (1983)
„Нощна музика“ (1968)

Музикално сценични

„О, моя мечта…“ – лирична комедия по собствено либрето (1985)
„Пъстрата птица“ – комична опера по собствено либрето (1979)
„Добрият човек от Сечуан“ – опера по Бертолд Брехт (1965)

Кантатно ораториални

„Житие и страдания грешнаго Софрония“ – оратория за хор и орк. (1976)
„Истинската апология на Сократ“ за бас, ударни и струнни инструменти по текст на Костас Варналис (1967)

За камерен оркестър

„Четири капричии от Паганини“ – транскрипция за струнен ансамбъл (1994)
Kammersinfonie за 11 солисти (1990)
„Лирична сюита“ (1983)
„Балетна музика в памет на Стравински“ (1972)
„Реквием за един неизвестен млад човек“ за 13 струнни (1968)
„Движения за 13 струнни“ (1967)
Симфония (1960)

Камерна музика

„Три движения“ за соло арфа (1992)
Екологично трио за цигулка, кларинет и контрабас (1987)
Струнен квартет №3 (1985)
Tema con variationi за цигулка и пиано (1985)
„Приспивна песен“ за кларинет и пиано (1983)
„Интрада и капричио“ за соло виолончело (1980)
„Четири епизода“ за валдхорна и пиано (1975)
Струнен квартет №2 (1966)
Соната за соло обой (1956)
Соната за соло цигулка (1955)
Струнен квартет №1 (1951)
Дуо за 2 цигулки (1951)
Трио за цигулка, виола и виолончело (1950)

Филмова музика

Игрални филми

1990 – Племенникът чужденец (реж. Мариана Евстатиева-Биолчева)
1986 – Място под слънцето (реж. Румен Сурджийски)
1984 – Спасението (реж. Борислав Пунчев)
1983 – Константин Философ (реж. Георги Стоянов)
1983 – Завръщане (реж. Стефан Димитров)
1982 – Дяволското оръжие (реж. Мариана Евстатиева-Биолчева)
1981 – Хан Аспарух (реж. Людмил Стайков)
1980 – Голямото нощно къпане (реж. Бинка Желязкова)
1980 – Прозорецът (реж. Георги Стоянов)
1979 – Черешова градина (реж. Иван Андонов)
1979 – Мигове в кибритена кутийка (реж. Мариана Евстатиева-Биолчева)
1979 – Роялът (реж. Борислав Пунчев)
1978 – Утрото е неповторимо (реж. Никола Любомиров)
1977 – Басейнът (реж. Бинка Желязкова)
1977 – Година от понеделници (реж. Борислав Пунчев)
1976 – Допълнение към Закона за защита на държавата (реж. Людмил Стайков)
1976 – Самодивско хоро (реж. Иван Андонов)
1975 – При никого (реж. Иванка Гръбчева)
1974 – Дневна светлина (реж. Маргарит Николов)
1974 – Зарево над Драва (реж. Зако Хеския)
1973 – Последната дума (реж. Бинка Желязкова)
1972 – Обич (реж. Людмил Стайков)
1972 – Наковалня или чук (реж. Христо Христов)
1972 – Стихове (реж. Маргарит Николов)
1971 – Изпит (реж. Георги Дюлгеров)
1971 – Тримата от запаса (реж. Зако Хеския)
1970 – Черните ангели (реж. Въло Радев)
1970 – Князът (реж. Петър Василев)
1967 – Привързаният балон (реж. Бинка Желязкова)
1967 – Най-дългата нощ (реж. Въло Радев)
1966 – Между двамата (реж. Димитър Петров)
1966 – Цар и генерал (реж. Въло Радев)
1965 – Краят на една ваканция (реж. Людмил Кирков)
1964 – Крадецът на праскови (реж. Въло Радев)
1963 – Инспекторът и нощта (реж. Рангел Вълчанов)
1962 – Слънцето и сянката (реж. Рангел Вълчанов)
1962 – Хроника на чувствата (реж. Любомир Шарланджиев)
1961 – А бяхме млади (реж. Бинка Желязкова)
1960 – Първи урок (реж. Владимир Петров, Рангел Вълчанов)
1959 – Звезди (реж. Конрад Волф, Рангел Вълчанов)
1958 – На малкия остров (реж. Рангел Вълчанов)

Тв сериали

1986 – Васко да Гама от село Рупча (реж. Димитър Петров)
1983 – Милионите на Привалов (реж. Дитхард Кланте, Николай Попов)

Анимационни филми

1970 – Петльовата пара (реж. Радка Бъчварова)
1966 – Дупката (реж. Зденка Дойчева)
1966 – Недовършеният (реж. Зденка Дойчева)
1965 – Маргаритка (реж. Тодор Динов)
1963 – Ревност (реж. Тодор Динов)
1962 – Гръмоотводът (реж. Тодор Динов)
1960 – Снежният човек (реж. Радка Бъчварова)

Документални филми

1968 – Хиляда жерави (реж. Христо Ковачев)
1963 – Празник на надеждата (реж. Христо Ганев)
1973 – Възможното – невъзможно (реж. Александър Обрешков, научнопопулярен)

Външни препратки

Симеон Пиронков в Internet Movie Database
Екатерина Дочева, „Симеон Пиронков – прозрения в модерното“, в-к „Култура“, бр. 17 (1924), 26 април 1996
Симеон Пиронков – младши, „Симеон Пиронков – един преводач на всекидневие“, в-к „Култура“, бр. 6 (2167), 16 февруари 2001
Лъчезар Каранлъков, „Упованията на Симеон Пиронков“, в-к „Дума“, 21 декември 2017