Северноказахстанска област
| Северноказахстанска област Солтүстік Қазақстан облысы | |
| област в Казахстан | |
 | |
 | |
| Страна |  Казахстан |
|---|---|
| Адм. център | Петропавловск |
| Площ | 97 993 km² |
| Население | 554 517 души (2019) 5,66 души/km² |
| Райони | 13 + 1 |
| Губернатор | Кумар Аксакалов |
| Официален сайт | www.gov.kz/memleket/entities/sko |
| Северноказахстанска област в Общомедия | |
Северноказахстанска област (на казахски: Солтүстік Қазақстан облысы; на руски: Северо-Казахстанская область) е една от 14-те области на Казахстан. Площ 97 993 km² (най-малката по големина в Казахстан, 3,6% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 554 517 души[1] (най-малката по население в Казахстан, 3,02% от нейното население). Административен център град Петропавловск. Разстояние от Астана до Петропавловск 491 km.
Историческа справка
[редактиране | редактиране на кода]През 1752 г. на десния бряг на река Ишим е основано военно укрепление, което през 1807 г. е утвърдено за град Петропавловск. Останалите 4 града в областта са признати за такива през 1962 г. (Таинша) и 1969 г. Северноказахстанска област е образувана на 27 юли 1936 г. На 14 октомври 1939 г. 11 района от южната част на областта са отделени и присъединени към новообразуваната Акмолинска област. През 1997 г. Кокчетавска област е закрита и територията ѝ е присъединена към Северноказахстанска област. На 10 април 1999 г. 3 района са предадени на Акмолинска област, в т.ч. и град Кокшетау (бивш Кокчетав), който става областен център на Акмолинска област.
Географска характеристика
[редактиране | редактиране на кода]Северноказахстанска област е разположена в най-северната част на Казахстан. На север граничи с Курганска, Тюменска и Омска област на Русия, изток – с Павлодарска област, на юг – с Акмолинска област и на запад – с Костанайска област. В тези си граници заема площ от 97 993 km² (най-малката по големина в Казахстан, 3,6% от нейната площ). Дължина от запад на изток 500 km, ширина от север на юг 300 km.[2][3]
Северноказахстанска област заема южната периферия на Западносибирската равнина, а на юг в пределите ѝ навлизат най-северните разклонения на Казахската хълмиста земя с максимална височина 523 m (), разположена северно от езерото Имантау. На север и изток в релефа преобладават многочислените езерни понижения, малки степни блюдца, ниски възвишения и ували с малки котловини между тях. Тук надморската височина варира от 115 – 120 m на североизток до 200 m на запад и югозапад. Източната част е заета от Ишимската равнина с височина от 70 до 200 m.[2][3]
Климатът е рязко континентален, с продължителна (над 5 месеца), студена и малоснежна зима и горещо лято с характерни силни и сухи югозападни ветрове. Средна януарска температура от -19,5 °C на север до -16 °C на юг. Средната юлска температура се колебае от 18,8 °C на север до 20 °C на югозапад. Годишната сума на валежите варира от около 230 mm на изток до 300 – 340 mm на север, като 3/4 от тях падат през летния период. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е от 109 – 129 денонощия на север до 165 – 175 денонощия на югозапад.[2][3]
Речната мрежа в областта е рядка. Всички реки през пролетта силно се разливат, през лятото намаляват и пресъхват частично или напълно. В западната част на областта от юг-югозапад на север-североизток на протежение от 520 km преминава участък от средното течение на река Ишим (от басейна на Об) с притоците си Акан-Бурлък и Иман-Бурлък. В най-източната част протича река Силети с най-долното си течение. В Северноказахстанска област има над 1200 езера, като много от тях през лятото периодично пресъхват. Преобладават сладководните езера (Шагалалътениз, Северен и Южен Как, Акуш, Таранкол, Менгисор и др.), както и множество солени (Атансор, Майлисор, Шалкар, Калмакол, Силетитениз, Теке, Улкен-Карой, Киши-Карой, Калибек, Алабота и др.).[2][3]
Северноказахстанска област попада в пределите на лесостепната и степната зони. В лесостепната зона се обособяват южна лесостеп и бодлива лесостеп. Южната лесостеп заема северните чести на областта и представлява съчетание от брезови и осиково-брезови гори, развити върху сиви горски почви и солоди с тревисто-ливадни степи, развити върху излужени черноземни и ливадно-черноземни почви. Срещат се и множество блата обрасли с тръстика. Бодливата лесостеп заема по-голямата част от територията на областта и е развита върху обикновени черноземи, като голяма част от нея представляват обработваеми земи. Горите заемат около 8% от площта на областта и са предимно брезови. На изток, в затворените котловини и около големите солени езера е развита пелиново-солянково-ливадна растителност. В областта се срещат лос, сибирска сърна, вълк, лисица, заек, гризачи (полска и степна мишка, хамстер, лалугер и др.).[2][3]
Население
[редактиране | редактиране на кода]На 1 януари 2019 г. населението на Северноказахстанска област област е наброявало 554 517 души (3,02% от населението на Казахстан). Гъстота 5,86 души/km².[1]
| Етнически групи | 1989 % | 1999 % | 2006 % | 2019[5] % |
|---|---|---|---|---|
| руснаци | 51.49 | 49.79 | 48.5 | 49,53 |
| казахи | 22.59 | 29.57 | 32.3 | 35,03 |
| украинци | 7.73 | 6.47 | 6.3 | 4,13 |
| германци | 9.51 | 5.67 | 3.9 | 3,55 |
| татари | 1.80 | 1.54 | 2.2 | 2,17 |
| поляци | 2.51 | 2.58 | 2.7 | 2,07 |
| беларуси | 2.89 | 2.46 | 1.2 | 0,97 |
| други етноси | 2.18 | 2.11 | 2.9 | 2,55 |
Административно-териториално деление
[редактиране | редактиране на кода]В административно-териториално отношение Северноказахстанска област се дели на 13 административни района, 5 града, в т.ч. 1 град с областно подчинение и 4 град с районно подчинение, селища от градски тип няма и 2 градски района в град Петропавловск.
| Административна единица | Площ (km²) |
Население (2019 г.) |
Административен център | Население (2019 г.) |
Разстояние до Петропавловск (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Град с областно подчинение | ||||||
| 14. Петропавловск | 225 | 218 956 | гр. Петропавловск | 218 956 | - | |
| Административен район | ||||||
| 1.Аиртаусски район | 9620 | 36 951 | с. Саулалкол | 9288 | 293 | |
| 2.Акжарски район | 8040 | 15 702 | с. Талшик | 3691 | 298 | |
| 3.Аккаински район | 4500 | 18 972 | с. Смирново | 5718 | 65 | |
| 4.Есилски район | 5140 | 22 356 | с. Явленка | 5630 | 80 | |
| 5.Жамбилски район | 7470 | 19 447 | с. Пресновка | 5725 | 147 | |
| 6.Магжана Жумабаевски район | 7810 | 29 924 | гр. Булаево | 7742 | 82 | |
| 7.Кизилжарски район | 6150 | 44 214 | с. Бишкул | 11 263 | 15 | |
| 8.Мамлютски район | 4100 | 17 845 | гр. Мамлютка | 6866 | 45 | |
| 9.район Габит Мусрепов | 11 090 | 40 850 | с. Новоишимское | 12 028 | 246 | |
| 10.Таиншински район | 11 430 | 43 140 | гр. Таинша | 11 422 | 147 | |
| 11.Тимирязевски район | 4510 | 11 290 | с. Тимирязево | 4415 | 259 | |
| 12.Уалихановски район | 12 877 | 16 293 | с. Кишкенекол | 6814 | 437 | |
| 13.Шал акински район | 4841 | 18 577 | гр. Сергеевка | 7344 | 165 |
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Численность населения Республики Казахстан по полу в разрезе областей, городов, районов и районных центров и поселков на начало 2019 года // Комитет по статистике Министерства национальной экономики Республики Казахстан. Архивиран от оригинала на 2020-06-13. Посетен на 2019-08-02.
- ↑ а б в г д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Северо-Казахстанская область, т. 23, стр. 149
- ↑ а б в г д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Кокчетавская область, т. 12, стр. 404 – 405
- ↑ Социално-политическата ситуация в Северен Казахстан, архив на оригинала от 27 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070927141745/http://www.kisi.kz/old/Parts/IntPol/02-22-02Mustafaev.html, посетен на 5 май 2010
- ↑ От официалния сайт на областта
| ||||||||||
