Свети Никола (град)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Никола.
| Свети Никола Свети Николе | |
| — град — | |
  | |
 | |
  Свети Никола  Свети Никола | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Скопски |
| Община | Свети Никола |
| Географска област | Овче поле |
| Надм. височина | 271 m |
| Население | 13746 души (2002) |
| Пощенски код | 2220 |
| Телефонен код | (+389) 032 |
| Официален сайт | www.svetinikole.gov.mk |
| Свети Никола в Общомедия | |
Свети Никола (на македонска литературна норма: Свети Николе) e град в централната част на Северна Македония, в Овчеполската котловина. Според преброяването на населението през 2002 година градът има 13 280 жители. Свети Никола е център на едноименната община Свети Никола.
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Свети Никола е голямо смесено българо-турско село. Турското име на селото е Клисели. Църквата „Свети Никола“ е от 1847 година.[1] През 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) село Свети Николе (Клисели) брои 1100 българи християни и 800 турци.[2]
Всички християнски жители на градчето са под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Свети Николе се състои от 1440 българи екзархисти и в града има 1 основно и 1 средно българско училище.[3]
В 1910 година е изградена гробищната църква „Свети Стефан“.[1]
В 1910 година селото пострадва при обезоръжителната акция. Българският първенец Коле П. Пандов е пребит, жена му – мушкана с щикове, а дъщеря му рязана по ръцете. Жестоко е пребит и първенецът Наце и зет му.[4]
В Сърбия и Югославия
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Свети Никола живеят 641 турци и 1200 българи.[5]
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Клисели (Kliseli) като смесено българо-турско селище.[6]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Никола Петров Кюркчиев от Велес е български кмет на Свети Никола от 9 август 1941 година до 22 юли 1943 година. След това кмет е Димитър Ефтимов Парталев от Кюстендил (8 ноември 1943 - 9 септември 1944).[7]
От 1983 до 1990 година е изградена новата голяма църква „Свети Никола“, надградена над старата.[1]
В 1994 година градът има 13 292, а в 2002 година – 13 746 жители.[8]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
От Свети Никола са българските революционери Наце Гичев, Страхил Попсандев (1901 – 1923) и Панзо Зафиров (1896 – 1924), както и генерал-майор Христофор Серафимов (1893 – 1951). Виден жител на града е Лазар Колишевски (1914 – 2002), югославски комунист, политик, секретар на Македонската комунистическа партия. От Свети Никола са и лекарят Георги Гаврилски (1911 – 1987) и художникът Свето Манев (р. 1945).
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт на Община Свети Никола Архив на оригинала от 2009-03-30 в Wayback Machine.
- Константин Григоров Ангелов от Свети Николe - "Бунтът на Македонските Българи - Първите новобранци от Македония, които публично, на официално място, отказаха да приемат сръбската войнишка клетва на 10 април 1914 г. в гр. Крагуевац (Шумадия)", машинопис, София, 1963 година
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Светиниколски парохии // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-29. Посетен на 2 април 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 232.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 134-135. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 35, 15 март 1911, стр. 3.
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 241.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Официален сайт на Община Свети Никола
| ||||||||
| |||||
