Санчо IV (Кастилия)
| Санчо IV | |
| крал на Кастилия и Леон | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Испания |
| Религия | католицизъм |
| Управление | |
| Период | 1284 – 1295 |
| Предшественик | Алфонсо X |
| Наследник | Фернандо IV |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Баща | Алфонсо X |
| Майка | Виоланта Арагонска |
| Братя/сестри | Беатрис Кастилска |
| Деца | Фернандо IV |
| Санчо IV в Общомедия | |
Санчо IV Храбри Кастилски (на испански: Sancho IV el Bravo; * 12 май 1258; † 25 април 1295, Толедо) e крал на Кастилия и Леон от 1284 г.
Произход и наследство
[редактиране | редактиране на кода]
Санчо е втори син на крал Алфонсо X и Виоланта Арагонска. През 1275 година неочаквано умира неговият по-голям брат, Фернандо де ла Серда. По закон, установен от Алфонсо X, наследник на кралската корона следва да стане по-големият от двамата непълнолетни сина на Фернандо – Алфонсо. Против това се противопоставя Санчо, който се опира на недоволната от краля аристокрация.
Санчо се позовава на древния закон, по който наследник става най-близкият родственик на краля, а така също твърди, че не следва да се прави крал непълнолетен. За да привлече на своя страна аристокрацията, той им обещава привилегии. Налага се Алфонсо X да отстъпи пред сина си. Той внася изменения в закона за престолонаследието, признавайки за наследник Санчо, лишавайки от права синовете на Фернандо де ла Серда.
Вдовицата на Фернандо, Бланш Френска, със синовете си бяга в Арагон, стремейки се да привлече на своя страна крал Педро III Арагонски, но поддръжка там не намира. Напротив, Педро III се договаря със Санчо и заключва двамата инфанти в крепостта Хатива.
Брак и деца
[редактиране | редактиране на кода]Брак: от юли 1282 година с Мария Алфонсо де Молина Велика (ок. 1264 – 1 юли 1321), дъщеря на инфант Алфонсо Кастилски, сеньор де Молина, и Майор Алфонсо де Мендес.
Деца:
- Изабел (1283 – 24 юли 1328); 1-ви брак: от декември 1291 или 1293 (анулиран в 1295) Хайме II (10 август 1267 – 5 ноември 1327), крал на Арагон; 2-ри брак: от 1310 година с Жан III (8 март 1286 – 30 април 1341), херцог на Бретан
- Фернандо IV (6 декември 1285 – 7 септември 1312), крал на Кастилия и Леон от 1295 година
- Алфонсо (1286 – август 1291)
- Енрике (1288 – 1299)
- Педро (1290 – 25 юни 1319), сеньор де лос Камерос, Алмасан
- Фелипе (28 май 1292 – 13/30 април 1327), сеньор де Кабрера и Рибера
Беатрис (1293 – 25 октомври 1359); брак: от 12 септември 1309 с Афонсу IV (8 февруари 1291 – 28 май 1357), крал на Португалия
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Arco y Garay, Ricardo (1954). Sepulcros de la Casa Real de Castilla. Instituto Jerónimo Zurita. Consejo Superior de Investigaciones Científicas. OCLC 11366237.
- Fernandes, Fátima Regina (1972). „A extinção da descendência varonil dos Menezes de Albuquerque em Castela e suas implicações na administração do seu património em Portugal“ (en portugués). Revista da Faculdade de Letras, História, Universidade do Porto, Série I (1): pp. 1453 – 1467. ISSN 0871-164X.
- Ferrer i Mallol, María Teresa (2005). Entre la paz y la guerra: la Corona-catalana-aragonesa y Castilla en la Baja Edad Media. Barcelona: C.S.I.C., Institución Milá y Fontanals, Departamento de Estudios Medievales. ISBN 8400083881.
- Gaibrois Riaño de Ballesteros, Mercedes (1936). María de Molina, tres veces reina. Colección Vidas Memorables (1ª edición). Madrid: Editorial Espasa-Calpe S.A.
- García de la Fuente, Arturo (1935). Los Castigos e documentos del rey don Sancho IV el Bravo. Estudio preliminar de una edición crítica de esta obra. San Lorenzo del Escorial (Madrid).
- Gómez Moreno, Manuel (1946). Instituto Diego Velázquez. Consejo Superior de Investigaciones Científicas, ed. El Panteón de las Huelgas Reales de Burgos. Madrid.
- González Jiménez, Manuel (octubre de 2004). Alfonso X el Sabio (1ª edición). Barcelona: Editorial Ariel S.A. ISBN 84-344-6758-5.
- Ibáñez de Segovia Peralta y Mendoza, Gaspar; Marqués de Mondejar (1777). Joachin Ibarra, ed. Memorias históricas del Rei D. Alonso el Sabio i observaciones a su chronica. Madrid.