Радювене
- Тази статия е за селото в Община Ловеч. За селото с подобно име в Община Роман вижте Радовене.
Радювене | |
Изглед от централната част на Радювене | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 736 души[1] (15 март 2024 г.) 10,3 души/km² |
Землище | 71,81 km² |
Надм. височина | 298 m |
Пощ. код | 5540 |
Тел. код | 069292 |
МПС код | ОВ |
ЕКАТТЕ | 69523 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Ловеч |
Община – кмет | Ловеч Страцимир Петков (ИТН, БВ; 2023) |
Кметство – кмет | Радювене Галя Петрова (ГЕРБ) |
Радювене в Общомедия |
Ра̀дювене е село в Северна България. То се намира в община Ловеч, област Ловеч.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Радювене се намира на 10 км запад-югозападно от Ловеч. Разположено край река Тоша, приток на река Вит, в Среден Предбалкан, на около 300 метра надморска височина. Умереноконтинентален климат. Тъмносиви горски почви.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Година | 1880 | 1900 | 1910 | 1920 | 1926 | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 1996 | 2007 |
Население | 1655 | 2819 | 3423 | 3624 | 3644 | 3562 | 3533 | 2682 | 2292 | 1772 | 1302 | 1173 | 1260 | 802 |
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 699 | 100,00 |
Българи | 618 | 88,41 |
Турци | 46 | 6,58 |
Цигани | 8 | 1,14 |
Други | 3 | 0,42 |
Не се самоопределят | 6 | 0,85 |
Неотговорили | 18 | 2,57 |
История
[редактиране | редактиране на кода]Според една от легендите, селото е кръстено на жена на име Рада. Тя е създала селото, като се е преселила там със синовете си. Това е първоначалното име на селото.
От 1950 година е наименувано „Стояново“, на родения и живял тук Стоян Едрев, комунистически партизанин. През 1996 година селото връща старото си име Радювене.
Религии
[редактиране | редактиране на кода]Християнската (източноправославна) религия е основна.
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]- Читалище „полк. Стоян Едрев“.
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
- В землището на с. Радювене има тракийски надгробни могили. В местностите „Хайдушката чешма“, „Пейов кладенец“ и „Табашкото“ има останки от тракийски селища, в „Табашкото“ – и от некропол. В местността „Шаковец“ е открито тракийско сребърно съкровище от IV-III век пр.н.е. (от 1912 г. е в Народния археологически музей в София със съдействието на директора д-р Богдан Филов). Съкровището от Радювене съдържа 10 сребърни фиали, 2 сребърни арибаловидни съда и 2 апликации за конска амуниция.
- В местността „Балика“ през 1989 г. е намерено монетно съкровище от 72 сребърни денари на Римската Република.
- Запазена е църквата „Св. Параскева“ (от 1889 г.) с дърборезбени царски двери и венчилка[ неясно? ]
- „Доновската“ пещера, дължина 76 метра, денивелация 5 метра.
- Язовир „Радотина“ с площ от 65,074 дка.
- Паметник на Стоян Едрев.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Читалище „Полковник Стоян Едрев“
-
Черквата „Света Параскева“
-
Радювене – спирка
-
Радювене – магазин
-
Радювене
-
Радювене – Кръчма
-
Радювене – ветеринарен кабинет
-
Радювене – община
-
Радювене – салон
-
Радювене – община (гръб)
-
Паметник на Стоян Едрев
-
Паметник на Стоян Едрев близък кадър
-
Из Радювене
-
Паметник
-
С.Радювене
-
Изглед
-
Площадът
-
Къща
-
Къщи
-
Черквата „Св. Параскева“
-
Черквата „Св. Параскева“ пак
-
Жител на селото
-
Къщи в селото
-
Къща в с. Радювене
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Ненчо Ганев, народен представител
- Милко Недялков (1956), политик
- Марин Колев, български поет
- Иван Станев Митев, български киносценарист и писател
- Цачо Стоянов Шишков, доброволец
- Минко Минков (1924-2008), български офицер, генерал-полковник от МВР
- Стоян Едрев (Йордан, Дано), партизанин, убит в с. Беглеж
- Стойко Панов Джамбазов, партизанин
- Дочо Пенков Маринов (Гроздан), партизанин, убит в м. „Бялка“
- Вълко Тодоров Дойчинов (Методи), партизанин, убит в м. „Китката“
- Вълчо Гетов Шатров (Давид), партизанин, убит в м. „Бялка“
- Вълко Цанов Пелтешки (Найден), партизанин, убит в м. „Бялка“
- Ненчо Станев Ненчев, министър на Народната просвета
- Кочо Кочев Караджов, стопански деец
- Борис Семков, търговец
- Пенка Кузманска, певица
- Михаил Гетов Маринов, поет
- Христо Гетов Маринов, лекар
- Гето Маринов Вълчев, учител
- Цано Петров Бочев, учител
Литература
[редактиране | редактиране на кода]В „Българи от старо време“ Любен Каравелов (1867) пише:
„ | Кунино, Радювене, Горня и Долна Скравена, Ихтиман и Копривщица се славят с красотата на жените. | “ |
Други
[редактиране | редактиране на кода]- Радювенец е придворен готвач на Султана. Дядо Стоян, родом от Радювене, на младини забегнал в Цариград, където при неизвестни обстоятелства станал придворен готвач. Тук той спечелил симпатиите и благоволението на двореца, служил дълго време и се върнал в Ловеч богато възнаграден. Отворил фурна и станал доставчик на войската в града. Дядо Стоян е баща на Цачо Шишков, който на 15 юли 1877 г. загива в Ловеч, в битка срещу османците.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Снимки от с. Радювене Архив на оригинала от 2013-01-05 в Wayback Machine.
- Радио и телевизия в Радювене Архив на оригинала от 2008-02-21 в Wayback Machine.
|