Потребител беседа:Георгиалександров2

Здравей, Георгиалександров2! Добре дошъл/дошла в Уикипедия, свободната енциклопедия. Най-подходящото място, откъдето можеш да започнеш твоята работа тук, е въведението. Няма нужда да притежаваш някакви специални умения, за да допринасяш в полза на енциклопедията, така че не се колебай и дай своя принос! Уикипедия е свободна енциклопедия, базирана на уики-технологията. С нея изграждаме мрежа от статии, категории, портали и други, които могат да бъдат редактирани от всеки и по всяко време. Всички съвети и препоръки, които ще получиш от по-опитните уикипедианци, са само с добри намерения и с цел да те улеснят. Надяваме се и ти да помагаш на новите потребители след време. Моля да се запознаеш с условията за ползване, достъпни най-отдолу на всяка страница. Не ползвай Уикипедия и сродните проекти, ако не ги приемаш. Помощ Ако не можеш да се справиш с някой проблем чрез Наръчника на уикипедианеца, не се колебай да попиташ общността. Не се притеснявай, ако направиш грешка в редакцията си. Всяка страница има история на предишните си версии и загубената информация може лесно да бъде възстановена.

Съвети към новодошлите Преди да създадеш нова статия, увери се, че нейният обект отговаря на критериите за значимост. Много важно е статиите, които пишеш, да съблюдават неутралната гледна точка и информацията в тях да е подкрепена с цитирани източници и то благонадеждни. За тестове и чернови можеш да използваш твоя подстраница, например Потребител:Георгиалександров2/Пясъчник. Отбелязвай за наблюдение страниците, които редактираш или те интересуват, чрез звездичката горе в дясно на страниците или чрез отметката „Наблюдаване на страницата“ при редактиране. Така ще можеш да следиш промените по тях чрез твоя списък за наблюдение. В настройките можеш да включиш опцията „Добавяне на страниците, които редактирам, в списъка ми за наблюдение“, което прави това автоматично. Много от статиите в българската Уикипедия са изцяло или частично преведени от другоезични Уикипедии. Ако знаеш други езици, можеш да допринасяш и по този начин. По правило, най-отдолу на преведените статии се поставя шаблон {{Превод от}} Подписвай се когато пишеш на дискусионните страници (става с четири вълнообразни черти, ~~~~, или с щракване върху бутона за подпис над полето за редактиране). Ако искаш да привлечеш вниманието на друг редактор, използвай в своята реплика шаблона {{пинг}} заедно с потребителското име на редактора, например {{пинг|Георгиалександров2}}. Не забравяй за подписа от горната точка! Ако желаеш, може да споделиш нещо за себе си на твоята потребителска страница. Възможността другите да се запознаят с твоите знания и опит придава тежест на редакциите ти. Кутийката „Вавилон“ показва какви езици говориш. Желателно е да я добавиш към потребителската си страница. Картинките, които качваш за ползване в Уикипедия трябва да бъдат под свободен лиценз, а не със запазени авторски права. Ти притежаваш авторските права на картинките, създадени от теб, ако не са производни на други творби. Ако нещо не трябва да е в Уикипедия Ако откриеш статия с изцяло неенциклопедично съдържание или създадеш статия по погрешка, добави шаблона {{бързо изтриване|причина}} към текста, за да бъде статията премахната след преглед от администратор.

Don't speak Bulgarian?

Ket (беседа) 14:51, 13 февруари 2019 (UTC)

Микромъниче

Здравейте, моля, добавете към статията Малкълм II‎ още няколко изречения, ако е възможно. Така трябва да я маркирам като микромъниче, което подлежи на изтриване след 2 седмици. Успех! --Молли (беседа) 21:42, 12 декември 2019 (UTC)

Когато пишете стетия за крал, трябва да се добави и Шаблон:Личност/Монарх. Аз го добавих, но Вие тябва да го попълните. Друго, което е необходимо да се направи е да се включи към написаните на различни езици статии за обекта. В случая можете да го направите тук - [1]. Така, освен че българският ще фигурира между останалите езици, автоматично към нашата статия се добавят данните, посочени в Уикидата. Поздрави! --Молли (беседа) 21:51, 12 декември 2019 (UTC)

Малкълм II

Здравейте отново, погледнете какви корекции направих в статията, за която Ви писах по-горе. Включих я към Уикидата и така се появяват данни за монарха в шаблона, както и долу вляво списък на езиците, на които тази статия вече е написана.

Няколко забележки - статиите се пишат в сегашно историческо време. Най-отдолу се добавя == Източници == и под него: <references/> Комбинацията от двете може да се извика, като кликнете на падащото меню „Елементи на статията“ в режим на редактиране и изберете текста „Източници“.

Сега моля, оформете по същия начин и статията Малкълм I, необходимо е. Ако нещо не Ви е ясно, моля питайте тук. Аз ще следя страницата и ако мога, ще Ви помогна. Поздрави! --Молли (беседа) 04:47, 13 декември 2019 (UTC)

Подпис

Моля Ви, подписвайте си репликите по беседите. Става с въвеждането на четири тилди (~~~~) в края на репликата. Благодаря! --Ted Masters (беседа) 15:52, 7 юни 2020 (UTC)

Благодаря, не съм се подписал защото доскоро имаше опция за автоматичен подпис, но напоследък не я намирам в менюто.(Георгиалександров2) 08:40, 11 юни 2020 (UTC))(беседа)

We sent you an e-mail

Hello Георгиалександров2,

Really sorry for the inconvenience. This is a gentle note to request that you check your email. We sent you a message titled "The Community Insights survey is coming!". If you have questions, email [email protected].

You can see my explanation here.

MediaWiki message delivery (беседа) 18:47, 25 септември 2020 (UTC)

Правопис

Здравейте! Моля, бъдете по-внимателен с правописа. Системни грешки правите при членуването (напр. "представен и в историческият роман"; "За средновековието съвсем не е необичайно един претендент за престола да се легитимира чрез брак със дъщерята, сестрата или вдовицата на покойният монарх"...) и в други случаи. Поздрави, --Simin (беседа) 07:04, 3 декември 2020 (UTC)

Злоупотреба с източници

Във връзка с редакциите Ви по статията за Ивайло [2] отбелязвам крайно произволното интерпретиране на източниците. Пишете неща, които въобще не фигурират в тях. Съветвам Ви да не продължавате по същия начин.--Randona.bg (беседа) 18:52, 4 февруари 2021 (UTC)

Цитирането, което сте направил в страницата Рагнар Лодброк, е крайно недостатъчно – дава само името на автора, годината и страниците. А ако въпросният автор има издадени няколко неща през същата година, какво правим? Да гадаем точно коя книга/периодика може би сте имал предвид ли? Моля, постарайте се да цитирате източниците в пълнота – заглавие, автори, издател, място на издаване, страници, година и т.н. --Ted Masters (беседа) 22:09, 31 май 2021 (UTC)

Отговори по темата започвам по реда на номерата.

@ Рандона Пламен Павлов бе написал, че Ивайло, не е ял марули, защото е живял в мизерия, а е спазвал социално -религиозно норми. Свършил съм изречението, в което съм го цигирал и съм дал ново изречение, в което вече не цитирам Пл. Павлов. За всеки е очевидно, че това е тълкувание. Тълкуванието което бях дал е, че може да е бил вегетаринец. Не виждам къде съм сбъркал? Голяма част от вегетарианците имат религиозни убеждения, поради които не ядат месо, но понеже не се отнася само за религия, думата социално-религиозно норма обяснява чудесно такова поведение. То значи, че е собствен избор на база морални и религиозни (обредни) практики. Друг вариант, който може лесно да се обясни с думите "социални-религиозни норми" е, че Ивайло е постил, като религиозен човек. Не съм го написал, но се подразбира. Не считам, че това е "крайно произволно интерпретиране" . Може би щеше да е по-лесно, ако поне по половината от темите се водеше реална дискусия на беседите, но обикновено някой пише по тях, само когато има проблем. Когато се опитам да коментирам нещо на беседа, по тема българска история следват месеци и години на мълчание, от модераторите.

@ Тед Мастърс - първо очаквах Благодарност, защото този който е създал страницата за Рагнар Лодброк сума ти години я е оставил без източници (темата е създадена 2012 в нея са влизали различни хора, но до 2020 когато съм влязъл аз никой не е слагал източник). По правилата на Уикипедия, тя би следвало да бъде затворена.Дори и частичният източник е по-добър от никакъв. Второ ако погледнете английската версия за Рагнар Лодброк там са цитирани няколко източника, по точно същия начин -само име, година и страници.Напр. Harrison 1993, p. 16.,Sven Aggeson, p. 106, Storm (1877), p. 399 и пр.. Сравнете с Kendrick, 2004, с. 204 152 Явно правилата го позволяват. Освен това срещам често такъв начин на цитиране сред англичаните. ОСвен това с повече от осем месеца закъснение се коментира това което съм добавил. Наистина ли трябва да помня откъде съм го взел преди почти една година? Защо не е имало навременна реакция след като говорим за популярен герой? Все пак - твърде е вероятно да става дума за този извор Kendrickq T. D (2004) История на викингите https://books.google.bg/books?id=3Z8NgXgRytUC&pg=PA238&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false Разбира се, не претендирам, че съм дал цитата в пълнота, възможно е да съм го взел от някъде, където е бил цитиран така, но щом не съм дал на име на книгата е твърде вероятно така да го цитират този автор. Георгиалександров2 (беседа) 10:12, 3 юни 2021 (UTC)

Първо - нямате право на собствено тълкуване, можете да пишете само това, което е дадено в източниците. Второ - не сте длъжен да помните кое от къде сте взел. Длъжен сте веднага да посочите източника, и то по начина, който се изисква в българската У. Това, че някой, някъде, в другоезична У. го е направил по друг начин, не Ви освобождава от нашите изисквания, когато пишете тук. Поздрави! --Молли (беседа) 10:52, 3 юни 2021 (UTC)

Да продължа аз:
Трето – абсолютно произволно пишете. Дори не става дума за тълкуване, а за измислици! Написали сте: „проф. Божидар Димитров счита че е Ивайло е незаконен син на областен управител от управител от Провадия - теза, която все повече се налага днес“ и сте цитирали книгата му „12 мита в българската история“.[3] Е, там няма абсолютно нищо подобно на незаконен син!!!

Четвърто – явно въобще не си давате сметка как пишат в английската уикипедия. Там не е само „Напр. Harrison 1993, p. 16... и пр..“ (това са Footnotes) – като кликнете на въпросния Harrison 1993, p. 16, това води до пълното описание на източника в References – Harrison, Mark (1993). Viking Hersir 793–1066 AD. Osprey Publishing. ISBN 978-1-85532-318-6. Дайте си сметка, че абсолютно никой никъде не цитира като Вас и не е толериран.
Накрая – странна е претенцията Ви за реална дискусия по беседите, след като на написаното на 4 февруари от мен отговаряте днес. --Randona.bg (беседа) 13:50, 3 юни 2021 (UTC)

проф. Йордан Вълчев

Здравейте, в тази редакция сте използвали израза "Проф. Вълчев". Бихте ли споделили от къде Ви е информацията, че Йордан Вълчев е професор? --Стан (беседа) 07:36, 15 октомври 2021 (UTC)

Нур Султан

Привет! Добавили сте източник в статията за Нур Султан, който е книга - моля да посочите страницата/страниците, в които е посочено цитираното обстоятелство, за да може да се провери при необходимост от четящия. Предварително благодаря! Elizaiv22 (беседа) 09:01, 8 септември 2022 (UTC)

Елизабет I

Здравей, благодаря за добавката към статията. Преместих текста в съответния съществуващ раздел, но те моля да провериш в източника за коя Мери става въпрос, която била царувала по-кратко - затова сложих шаблон {{поясни}}. Освен това изречението с комисионите не беше ясно (получавала или давала комисиони?) и го махнах.--Ket (беседа) 08:57, 15 май 2023 (UTC)

Кет, благодаря за редакцията по отношение на ситуацията с комисионните - моя грешка, имал съм предвид, че това са своего рода концесии. Елизабет продава право на монопол/или патент, и в замяна Короната получава пари - да речем монопол върху солта.. В следствие солта скача единадесет пъти, защото лицето Х е монополист, друг няма право да продава сол. Тези концесии раздадени в края на 90-те години водят до една сериозна инфлация, която се усеща при Джеймз, който няма откъде да намира средства.

За кралицата съм почти убеден, че става дума Мария/Мери Стюарт, която управлява в Шотландия 15 години, но довечера ще проверя и утре ще дам по-точна информация тук. Георгиалександров2 (беседа) 09:19, 15 май 2023 (UTC)

Здравей, Кет, благодаря за редакцията. Права си, става дума за Мери Тюдор, а не за Мери Стюарт. Мери Тюдор е оставила държавен дълг от 300 000 английски лири, а Елизабет въпреки инфлация - от 360 000. За втората ми грешка за комисионните - искал съм да кажа, че това са своего рода концесии. Елизабет раздава монополи и патенти, хазната получава пари, а определена група лица - правото да вдигат налозите. Това води до инфлация. Георгиалександров2 (беседа) 06:37, 16 май 2023 (UTC)

Направих проверка. Извинявам се за объркването, грешката е моя. В "ИСтория на Великобритания" на сър Кенет Морган на стр.254 пише че дълговете на Мери Тюдор са 300 000, а на Елизабет - 360 000. Вероятно съм объркал Мери Тюдор с Мери Стюарт, защото в следващото изречение се споменава Джеймс I, което разбира се не ме извинява. Георгиалександров2 (беседа) 06:16, 16 май 2023 (UTC)

Страници „Брандън Сандерсън“ и „Библиография на Брандън Сандерсън“

Здрасти,

Видях, че и ти правиш редакции, свързани с книгите на Брандън Сандерсън!

Забелязах, че потребителите са решили да пишат, че поредицата „Мъглороден“ има две серии: първата трилогия, както и тетралогията за Уакс и Уейн. Според мен те са част от едноименната серия „Мъглороден“, а те самите са нейни подсерии (както например новото издателство, издаващо книгите от „Света на Диска“ определя книгите, в зависимост от главните герои). Или, мога да ги напиша като „Ера първа“ и „Ера втора“, както решават да ги определят от тук нататък от издателството (виж тук) и тук). Ти как мислиш?

Също така е добре винаги да се пишат имената на поредици на български. Например вселената Космер се пише така на български, според заглавието на тази книга, със английско заглавие "Arcanum Unbounded: The Cosmere Collection" („Арканум: необуздан. Колекция за Космера“, където името Cosmere е преведено като Космер).

Поздрави.

П.п.: Аз следя издателството и ще добавям, когато излезе ново издание, но когато се появи с ISBN код в Националния регистър на издаваните книги в България (което обикновено се случва даже и преди да ги обявят за предварителна поръчка от издателството). Иначе, вече пишат и кога ще ги издават, вътре във самите книги (в новите издания, например в юбилейните на първите три на „Мъглороден“).

Пътешествието преди целта!

Mimiyokihni (беседа) 21:47, 29 август 2023 (UTC)

Здравей. Благодаря за включването. Да, голям привърженик съм на Сандърсън, чета и предговорите. Лично за мен това е подсерия, но последната книга от втората подсерия Сандърсън е писал, че тя е станала известна най-вече като Уакс и Уейн, макар това да не е официално име. Мнозина също така наричат тази поредица - Мъглороден - 300 г. по-късно, по името на първата (четвъртата)книга, за да отличат, че става дума за съвършено нов сетинг. Не съм писал Мъглороден II, защото и в оригиналната трилогия има Мъглороден II и да не се омешат нещата.

Впрочем не винаги преводите спазват логиката на оригиналното заглавие. Самият Сандърсън е дал заглавие на една от поредиците си "Ескадра Дръзки", но у нас стана известно като четирилогията за Спенса (хъм четирилогия....има и три свързани новели. Една позната е направила фенарт), и всяка следваща книга на български започва с Към - към небето, към звездите, към никъде. И ако за първите две книги няма проблема, то оригиналното име на третата книгата е Сайтоник. Само че Арт Лайн са си преценили, че поредицата няма да е Ескадра дръзки, а Към небето.

така че ми е трудно да преценя как да се процедира с преводните имена.

П.С. Аз следя активно Сандърсън и знам че има две неща предвидени за 2024 г. на Мъглороден 7 си пише точно кои са. Георгиалександров2 (беседа) 11:34, 13 септември 2023 (UTC)

Злоупотреба с източници №2

Забелязвам, че продължавате да злоупотребявате с източници. Това е по-лошо от другото, което правите, а именно да не посочвате такива. Информацията, която добавяте трябва напълно да се препокрива от източниците. Също така източниците трябва да са благонадеждни, а блогът на Традиция Шумен не е такъв. Стан (беседа) 15:55, 25 октомври 2023 (UTC) Може ли да обясните, къде съм злоупотребил с източници, напоследък? Конкретно. и какво считате за злоупотреба от моя страна и кое с кой източник не се е покрило? Освен това ми е любопитно защо блогът на Традииця Шумен не е благонадежден? Това е национално дружество и е подпомагало редица културни прояви в цялата страна. Ако се съмнявате в информацията, мога да добавя като източник блога на българска история. https://bulgarianhistory.org/panaiot-volov/ - финансиран по проект от ЕС, в който често пишат учени (например Пл.Павлов). Впрочем преди пусках много повече източници, но бях обвинен, че слагам твърде много източници и съм претрупвал страници. Сега пък съм добавяла малко. Вземете се разберете по този въпрос. Иначе за мен не е проблем, да добавя още 4-5 източника.Георгиалександров2 (беседа) 08:50, 27 октомври 2023 (UTC)

Блоговете и от двата сайта са ненадежден източник на информация. Статията за Волов на "Българска история" е писана от 24 годишен студент по право, което е крайно ненадеждно. На цитирания адрес в статията за Панайот Волов не присъства информацията, което сте добавили, а за авторката няма никаква информация за да се прецени до колко е надеждна. Всеки може да си пише статии в блогове. Ако искате да пишете статии в Уикипедия на историческа тематика, трябва да цитирате утвърдени историци, а не упражнения на студенти. Ако не сте сигурен че авторът е надежден, просто намерете друг източник, който е надежден. Библиотеките са пълни с такива. Стан (беседа) 10:10, 27 октомври 2023 (UTC)

Не ми стана ясно - по подобни теми може ли да се цитират Раковски, Захарий Стоянов, Пайсий, Петър Богдан които по днешни критерии не биха минали дза утвърдени историци, но навремето на тях са се упоповали Иречек, Златарски и пр. Какво минава за "утвърден" историк, защото често са ми трили мнение, по логиката, че някой е писал през комунизма, а за други като Г.Бакалов не трием, въпреки че и те са писали през време на комунизма. Георгиалександров2 (беседа) 14:59, 30 октомври 2023 (UTC)

Гюргевски революционен комитет

Добавили сте следния източник към раздел Предпоставки: [4]. Моля да ми обясните кой точно текст от източника потвърждава информацията в трите изречения от раздела. --Стан (беседа) 13:30, 27 октомври 2023 (UTC)

Разбира се. Цитираният източник обяснява, че Ботев изпада в конфликт с останалата част от "младите" непосредсвено преди разпускането на комитета поради идеологически (и лични) различия. Тъй като не избират нов председател на БРЦК и той се разпуска, се налага да се свика нов комитет, който да продължи делото на БРЦК - това е Гюргевският. Показателно е, че хората са същите (без Ботев), идеите - също. Георгиалександров2 (беседа) 15:03, 30 октомври 2023 (UTC)

Извинявам се, горе съм обяснил само питаненето за първия изтоочник ми е ясно кое в цитираното в бележка втора считате за невярно или неясно? Сега виждам, че искате обяснение и за втория източник, който вече е в Предпоставки? Наистина не разбирам кое считате за невярно? Събитието е отразено от З. Стоянов, има цяла глава как точно са се случили събитията.

За целта те изграждат в Гюргево политическа организация, останала в нашата история под името Гюргевски революционен комитет.'

текст на З.Стоянов "В това време, когато всичко гореизложено в началото на предидущата глава се вършеше в България през 1875 година, по-главните български революционерни деятели от Старозагорското въстание и от другите революционерни пунктове бяха сполучили да избягат през Дунава в святата и благословена свободна Румъния, люлка на нашето политическо възраждание. По-главните измежду тия емигранти бяха: познатият вече на читателите Стефан Николов Стамболов.... Още в началото около месец ноемврий 1875 горе-поменатите емигранти и бъдещи апостоли за Априлското въстание допаднали един по един в историческия румънски градец Гюргево, гдето с помощта на редкия патриот Димитра Горов[6] тия успели да си наемат една отделна къщица, която отпосле нарекоха казарма." - наистина ли трябва цялата глава да пускам, как се основава Гюргевският комитет?

Като отчитат сериозните политически затруднения на Турция и задълбочаването на Източната криза, някои от членовете на саморазпусналия се БРЦК решават да пристъпят към подготовка на ново въстание в България. - текст в уикипедия

Първите въпроси, които се предложили в това събрание, биле: „Ако турското правителство се уплаши от едно нищо и никакво Заарско въстание и издаде ферман, с който отстъпва уж на българите някои правдини; ако това същото въстание даде такъв подтик на свободата на печата; ако българският народ се разшава и придоби такъв кураж, щото се осмели да поиска да има равни права с турчина, нещо нечуто до него време; ако най-после народът е до такава степен готов, то що ще да стане с турската държава, когато се приготви на пролетта всеобщо въстание, когато се възбунтуват 7 милиона[7] българи?“ Разбира се, че тия въпроси били решени по начин твърде удовлетворителен....Между това събранията на бъдещите виновници на Априлското въстание следвали непреривно деня и нощя. Тия изработили различни правилници, наставления, рорми за клетва, начина за агитацията, съобщенията лежду разните пунктове, тайните пощи и полиции, плана ла въстанието и пр.

- кое тук е неясното? потвърждава се, че в Гюргево апостолите са започнали подготовката на ново въстание, потвърждава се че това е станало ноември, потвърждава се, че според "младите" момента е благоприятен за въстание и пр. и пр.Георгиалександров2 (беседа)15:17, 30 октомври 2023 (UTC)

Първият цитат не съществува в посочения източник, а вторият не потвърждава нито дума от абзаца. Никъде не пише, че неуспехът „предизвиква разочарование сред част от българската емиграция“, не пише за „благоприятна обстановка“, не пише за отчитат не „сериозните политически затруднения“, не пише и защо се създава Гюргевски революционен комитет. За пореден път Ви казвам, че нямате право да правите каквито и да е било собствени анализи и интерпретации на информацията от изворите. Информацията от изворите трябва еднозначно и в цялост да подкрепя изнесените факти. Ако продължавате с тези манипулации, ще бъдете блокиран за достатъчно дълъг период, за да имате време да прочетете и разберете принципите на Уикипедия. --Стан (беседа) 09:15, 31 октомври 2023 (UTC)

Според мен вие четете нещо друго? Първият цитат съществува много ясно, снощи съм го взел, специално заради вас. Освен това ще ви помоля да бъдете по-точен, какво разбирате под "първи" и "втори". Нищо не ви се разбира. Ако е въпросът за крамолата на Ботев с "младите", тя е обяснена много ясно "Биографията". Там е дадено писмо на Ботев, с което се оттегля, даден е слухът който се пуска срещу нето, че е присвоил пари, описан е целият процес на взимане на курс по въстание. Вие въобще прочели ли сте дадения източник?

иначе ако става дума затова, че "младите" разчитат на едно въстание, което да съвпадне с това в Сърбия, че и Русия това е разказвано на не едно и две места от З. Стоянов в "Записките" и "Биографията". Впрочем това че младите са разчитали на намесата на Русия, има го на десетки места. Вие просто се заяждате. Пак Захари Стоянов обяснява, че още през 1875 Бенковски се срещал с руския консул, и той го гълчал, че не е моментът за въстание.

В това време, когато всичко гореизложено в началото на предидущата глава се вършеше в България през 1875 година, по-главните български революционерни деятели от Старозагорското въстание и от другите революционерни пунктове бяха сполучили да избягат през Дунава в святата и благословена свободна Румъния, люлка на нашето политическо възраждание. По-главните измежду тия емигранти бяха: познатият вече на читателите Стефан Николов Стамболов... Взето е от "Записките" глава V, ч. 1, средата на главата https://chitanka.info/text/3748-zapiski-po-bylgarskite-vystanija/6#textstart  Прочетете цялата глава

'Третя о-сериозна причина за тия въстания са били въстанията в разни времена за независимост на околните християнски народи — гърци, сърби и черногорци,' — които са разваляли рахатлъка на агата, напомняли му, че и мирната българска рая може би един ден да направя това същото, имал благосклонни причини да мрази и ненавижда тия последните, защото мнозина българи, които ламтели за священо отмъщение и за християнска война, вземали живо участие в борбата на гръцките и сръбските въстаници...От друга страна обаче, и тия въстания немалко стреснали българина. На много места по градовете по-развитичките хорица, ако можем да ги наречем така, посъбрали се на тайни места тук-там и жертвували по няколко часа да разискват за целта и намерението на въстаналите си съседи. Това било начало....българинът си е задал следующия въпрос: „Не можем ли да направим ние това същото и с недуховните си тирани, т.е. не можем ли да вирнем глава и против турците?“ Малкото събитие влече след себе си голямото.

В цялата глава се пише, че Турция е взела-дала. Всъщност още на последното събранине на БРЦК се коментира херцеговското въстание и че сърбите всеки момент ще въстнат.

По онова време, когато съдбата на тая стара държава се решаваше от българския комитет, събранията на който ставаха из мрачните изби, т.е. в 1875 г., не само главатарите на комитета, хора без никакви военни познания, мислеха така, но цели държави, военни знаменитости и хитросплетници-дипломати брояха на пръсти дните на босфорския скелет, който бил уж на издъхвание… Който иска да се увери в казаното, от нас, то нека вземе за пример Сърбия в 1876 г., самонадеяността на генерал Чернаева и Гурко, па и на самия руски генерален щаб, който мислеше да пропъди турските войски само с помощта на казашките нагайки.

Трябва да ви кажа и това, че по време на Херцеговското въстание работите се вършеха повечето с лъжи. От една страда, турците лъжат, а, от друга — болните мозъци на горещите славянофили (измисляха всевъзможни небивалици. Така например, от двадесят сражения, станали в Босна, петтях са били само истински, а останалите — плод на сръбско-славянски патриотизъм!

По отношение на другия въпрос - в Уикипедия пише да се цитира дословно. Сега вие ми казвате, че не трябвало да правя анализи. За мен не е проблема да цитирам дословно. Георгиалександров2 (беседа) 09:57, 31 октомври 2023 (UTC)

Забележка - вие дори не сте оттеглили въпроса си за източник за това че Планът на Гюргевския комитет не приведен в дейстиве, въпреки че много ясно съм обяснил, че според З.Стоянов "този правилник или по-скоор този катезхис не се приведе в действие, защото въстанието го изпревари с десетина дена". И съм дал конкретни примери, че не е приведен в действие.

Ето и още цитати, които доказват, че "Младите" Херцеговското въстание е решаващо за "младите" Ако стотина-двесте хиляди голи херцоговци поддържаха въстание толкова време и уничтожаваха по цели батальони турска войска — размишляваха те, — ако турският кредит падна отведнъж от 40 на 15, то какво ще бъде положението на османската държава, ако седмомилионният народ подигне глава и каже тържествено: не съм вече рая!“ Впрочем всеки който е чел З.Стоянов знае, че през 1875 вече има слухове, че Херцеговското въстание ще се поднови и точно с тези слухове Стамболов лъже селяните, че ще връхлетят 12 000 души сърби. Може би най-ясно това личи в главата за убийството на Бенковски Мисля, че не е нужно да ви разказвам като с каква огнена сила се отражиха на нас думите на стареца за 12-те байряка, за топовните гърмежи, за Россия и Сърбия. Няма така също нужда да ви разказвам, че тия новини ние ги приехме за чиста монета. Когато ние бяхме уверени още преди три месеца, че Сърбия, па и Россия е готова да отвори бой, щом препукат нашите чакмаклии пушки, то засега ни най-малко не се съмнявахме в казаното от дяда Въляhttps://chitanka.info/text/3748-zapiski-po-bylgarskite-vystanija/17#textstart

Прецизно цитиране на източници

Здравейте! Позволявам си да Ви споделя нещо, което е важно за подобряване на приносите Ви към Уикипедия.

Когато цитирате източници, изключително важно е да ги цитирате по такъв начин, че да е лесно да бъдат проверени от читателите, а и от останалите редактори. Проверимостта е от ключово значение за свободна енциклопедия като Уикипедия, в която всеки може да редактира. Това означава, както е описано в У:ЦИ, че, например, когато цитирате уеб сайтове, трябва да цитирате конкретен URL към конкретната статия, когато става дума за книги, трябва да укажете конкретното издание и конкретната страница (между различни издания може да има разлики в страницирането), когато става дума за списания, трябва да укажете конкретен брой, година и, ако е приложимо, отново страница. Цитиране с препратка само към основен сайт на медия е категорично недопустимо. Цитиране само на заглавие на книга също. И т.н.

Също така е важно да се указват източници за всички нетривиални твърдения в статиите (тривиални са твърдения като „небето е синьо“), особено твърдения, които може да бъдат оспорени от други редактори, и още повече, ако става дума за живи личности. За последните източниците трябва да бъдат цитирани крайно внимателно и прецизно.

Моля Ви да прегледате редакциите си и да нанесете корекции, където е нужно. Благодаря Ви!
— Luchesar • Б/П 11:43, 8 април 2024 (UTC)

Също не копирайте източници дословно. Това е нарушение на авторските права на авторите, освен когато съдържанието на източника е публикувано под свободен лиценз, съвместим с този на Уикипедия. В последния случай обаче е нужно да спазите изискванията за указване на авторство, точно както са описани от авторите. Затова най-добре винаги преразказвайте съдържанието със свои думи. Споменавайки това, също се придържайте към енциклопедичния стил. Той е различен от журналистическия. В никоя енциклопедия няма например да видите „както предава БТА“, но разликите са много повече и по-дълбоки.
— Luchesar • Б/П 14:21, 8 април 2024 (UTC)