Планинска стърчиопашка

	Планинска стърчиопашка
	♂ Планинска стърчиопашка
	♀ Планинска стърчиопашка
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Сауропсиди (Sauropsida)
клас:	Влечуги (Reptilia)
(без ранг):	Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):	Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):	Архозаври (Archosauria)
(без ранг):	Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):	Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:	Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):	Неотераподи (Neotheropoda)
клон:	Целурозаври (Coelurosauria)
клон:	Neocoelurosauria
клон:	Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:	Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):	Авиали (Avialae)
клас:	Птици (Aves)
разред:	Врабчоподобни (Passeriformes)
семейство:	Стърчиопашкови (Motacillidae)
род:	Стърчиопашки (Motacilla)
вид:	Планинска стърчиопашка (M. cinerea)
	Научно наименование
	Motacilla cinerea Tunstall, 1771
	Разпространение
	Планинска стърчиопашка в Общомедия
	[ редактиране ]

Планинската стърчиопашка^[2] (Motacilla cinerea) е дребна пойна птица срещаща се и в България.^[3]

Разпространение

Среща се най-често покрай потоци, езера и мочурливи ливади високо в планините. Прави си гнездо в дупки между камъните и цепнатини на планини.

Начин на живот и хранене

Гнездовият период започва праз май и началото на юни. Гнездото си прави в дупки по бреговете между камъни, цепнатини на скали. Изградено е от трева, листа, мъх и коренчета, а от вътре е обилно застлано с косми. Женската снася 4-6 жълтеникави яйца, изпъстрени с дребни ръждиви петна и точици. Тя мъти яйцата две седмици. Малките напускат гнездото след 14 дни. През това време женският и мъжкият ги хранят. Отглежда по едно поколение годишно.

Планинската стърчиопашка се храни с насекоми и техните ларви, които събира по бреговете и плитките потоци.

В сравнение с другите стърчиопашки (Бяла, жълта и др.) тя има най-дългата опашка и най-късите крака. Сивите гръб, глава и черната шия контрастират с жълтия корем и правят птицата лесна за определяне. Може да се сбърка с жълтата стърчиопашка, която обаче има кафеникаво зелен гръб, жълта шия и черна глава. Често движи опашката си нагоре–надолу.