Варна (област)

Област Варна
Varna
	Област Варна Varna
Области в България
	Област Варна на картата на България
Страна	България
Район за планиране	Североизточен район за планиране
Областен център	Варна
Площ	3818 km²
Население	430 847 души (31 декември 2022 г.)
Общини	12
БВП (2021)	8 389 000 000 лв.
МПС код	B
Официален сайт	www.vn.government.bg
	Административно деление на областта
	Варна в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Варна.

Област Варна (също и Варненска област) е една от 28-те области на България. Граничи с област Бургас на юг, област Шумен на запад, област Добрич на север и Черно море на изток.

Пощенските кодове на населените места в област Варна са от 9000 (за град Варна) до 9299. МПС-кодът ѝ е В. Тя е 3-та по брой на населението и 12-а по площ. Има 159 населени места, разпределени в дванадесет общини.

География

Уникалният природен феномен Побити камъни край град Девня

Златни пясъци е най-известният курорт в областта

Плажът в комплекс Романтика край река Камчия

Географско положение

Област Варна е в източната част на Дунавската равнина. Тя включва части от Южна Добруджа, най-източните части на Предбалкана и Стара планина. На север граничи с област Добрич, на юг с област Бургас, на изток с Черно море и на запад с област Шумен. Разположена е на брега на Черно море и заема площ 3820 km² или 3,44% от територията на страната. Балансът на територията ѝ е 60,0% земеделски, 28,1% гори, населени места – 6,8%, пътища и пристанища – 2,3%, водни площи – 1,9% и за добив – 0,9%.

Релеф

По-голямата част от повърхнината е хълмиста. В границите на областта са разположени Франгенското плато с височина 356 m н.в. (Варненско плато), Момино плато 322 m н.в. (Авренско плато), източните части на Провадийското плато (Добринено плато), югозападните части на Добруджанското плато, Камчийската планина от Източна Стара планина. По долините на р. Камчия и Провадийска река релефът е равнинен. Черноморското крайбрежие на север започва с плажовете на курортните комплекси „Златни пясъци" и „Дружба", при които гористите склонове на Франгенското плато се спускат терасовидно към морето и достигат самата плажна ивица. При „Дружба" брегът се е отдръпнал по-навътре в сушата, между нос Св. Георги и нос Галата образува големият Варненски залив. Пясъчните ивици следят крайбрежието и достигат лиманното устие на Камчия. На юг към Камчийската планина брегът отново се издига и непосредствено до морето се спускат гористите склонове на Източна Стара планина. В отделни понижения, затворени между склонове, са разположени плажните ивици при село Шкорпиловци и град Бяла.

Природни ресурси

В областта се разкриват мергели, пясъчници, варовици, глини, пясъци и техни разновидности, предимно от палеогенска и неогенска възраст. Голяма част от тях се експлоатират в циментовата и химическата промишленост, в строителството (евксиноградски мергели, варовиците при Девня), в стъкларската промишленост (кварцовите пясъци при гр. Белослав). Каменна сол се добива при жп спирка Солна мина (близо до Провадия), манганова руда – при селата Игнатиево и Рудник. Минерални води богати на йод има в района на Варна и в долината на Камчия. Природен газ се добива в шелфа до нос Галата.

Климат

Климатът в областта е умереноконтинентален, силно повлиян от въздействието на Черноморския басейн, особено по крайбрежната ивица, където се оформя по-мек морски климат (средногодишната температура за крайбрежната ивица е 13 °С като от север на юг слабо се повишава). По отношение температурата на въздуха пролетта настъпва с около 10 – 13 дни по-късно и е сравнително дълга и прохладна. Лятото се характеризира със стабилизиране на времето – броят на дните с температура 25 °С или по-висока е голям. Есента е продължителна и топла. През пролетта и есента температурата на въздуха рядко спада под 5 °C. Средногодишната температура на морската вода е 13,6 °С. Средногодишните количества валежи в областта (около 500 mm в крайбрежните части, около 600 mm на 40 – 50 km навътре в сушата) са по-малки от средногодишните валежи за страната. Максимумът на валежите е през есента. Засушаванията са през лятото (средна продължителност 40 – 50 дни). Средната относителна влажност на въздуха по крайбрежието е 75 – 80%. Характерна с годишната и денонощната периодичност на ветровете. Североизточните ветрове преобладават през късна пролет, лятото и началото на есента, западните – през зимата и отчасти през есента.

Води

Почти всички реки, които текат през областта, се вливат направо в Черно море или чрез Белославското езеро. Най-големи са Камчия(дължина 245 km, водосборна площ 5358 km²), Провадийска (дължина 119 km, водосборна площ 2132 km²) и Батова река. Останалите реки са къси и маловодни – през лятото водите им намаляват и дори се губят във варовиците на Дунавската хълмиста равнина (Суха река). Най-големите езера са Варненското (повърхност 17,4 km², обем на водата 165,5 млн. m³)и Белославско (повърхност 3,9 km², обем на водата – 9 млн. m³) Областта е богата на подпочвени и на карстови води (Девненски извори).

Почви, растителност и животински свят

Преобладават сиви горски почви и карбонатни черноземи. По-малки площи заемат излужените черноземи, типичните черноземи, оподзолените черноземи, канелените горски и алувиално-ливадните почви.

Растителността е разнообразна. По Черноморското крайбрежие и в Южна Добруджа, която има степен характер, преобладават ксерофитни дъбови гори (цер, благун, мъждрян), на много места превърнати във вторични гори и храсталаци, в ксерофитни тревни съобщества, ливади, обработваеми земи. Горите в Източна Стара планина са от източен горун и източен бук, габър, мизийски бук. В долините на Камчия и Батова река има лонгозни гори. В блатистите места растат тръстика, папур, камъш, по пясъчните терени крайбрежието – песъчар, класник. Срещат се и много средиземноморски видове като смокиня, нар, райска ябълка, киви, финап, лаврово дърво, фотиния, магнолия.

Преобладават евросибирските животински видове, срещат се и представители на понтийската фауна. Голям брой видове птици – гларуси и други видове чайки, водоплаващи птици по крайбрежните езера.

За опазване на растителността са създадени природния парк „Златни пясъци“ и резерватите Камчия, Върбов дол, Крив дол, Калфата, Казашко и Вълчи проход в Източна Стара планина.

На запад от Варна по стария път за София се образуванията Побитите камъни.

Близо до Белослав се намират пещерите Горна и Долна Капладжа, на р. Армера е водопадът Орлов камък до с. Горен Чифлик.

Население

Численост на населението

Населението на областта и агломерацията нараства, както следва:

**Списък на общините в област Варна с тяхното население от 1934 до 2021 г. и брой на населените им места**
(към 30 септември 2016 г.)^[2]^[3].
Област Община	Площ km²	Население 31 декември 1934	Население 31 декември 1946	Население 1.12.1956	Население 1.12.1965	Население 2.12.1975	Население 4.12.1985	Население 4.12.1992	Население 1.3.2001	Население 1.2.2011	Население 7.9.2021	Брой общини	Градове	Села	Общо
Област Варна	3827,428	256 425	266 617	314 163	366 855	431 024	464 945	462 970	462 013	475 074	432 198	12	11	148	159
Община Аврен	353,776	16 976	17 686	15 842	12 934	11 269	9109	8817	8714	8574	8297		–	17	17
Община Аксаково	460,536	19 752	18 662	16 741	14 743	17 182	16 534	17 994	19 118	20 426	19 449		2	21	23
Община Белослав	60,079	3823	4189	7055	10 084	12 143	11 448	11 079	11 131	11 023	9870		1	3	4
Община Бяла	161,842	5455	5260	5461	4976	4346	4019	3787	3413	3242	3006		1	5	6
Община Варна	238,495	76 664	83 845	127 160	188 047	258 613	309 875	315 336	320 464	343 704	319 613		1	5	6
Община Ветрино	292,333	15 944	15 854	14 620	13 206	11 379	9180	7990	7023	5415	4508		–	10	10
Община Вълчи дол	472,518	28 950	27 448	26 665	24 101	20 014	16 484	14 792	12 973	10 052	7608		1	21	22
Община Девня	121,052	6000	6405	9661	12 231	13 923	10 735	9390	9683	8730	7230		1	2	3
Община Долни чифлик	489,093	17 324	19 293	21 607	20 791	20 535	20 782	20 944	20 217	19 360	15 666		1	16	17
Община Дългопол	440,945	20 687	21 589	22 217	20 882	18 797	18 105	16 514	15 901	14 389	12 208		1	16	17
Община Провадия	520,882	33 363	34 746	36 366	34 691	33 413	30 434	28 414	25 718	22 934	18 202		1	24	25
Община Суворово	215,877	11 497	11 640	10 768	10 169	9410	8240	7913	7658	7225	6491		1	8	9

Гъстота на населението

Областта е гъсто населена – 130 д./km² при 70 д./km² средно за България. Раждаемостта през 2005 г. е по-висока от тази в България, която е 9,2‰, докато в област Варна тя е 10,8‰. Смъртността е по-ниска: 12,5‰, при средна за страната 14,6‰. Естественият прираст е -1,7‰, в сравнение със средния за България 5,4‰. Най-гъсто населен район е промишлената агломерация Варна-Девня, където живее 83% от населението на областта (406 090). Ежедневната трудова миграция в рамките на агломерацията е в размер 45 хил. души дневно. Тя е свързана с промишлеността и туризма. Степента на урбанизация (процент градското население) е 81%, по-висока от средното за страната – 70%. Коефициентът на икономическа активност на населението е 56% при средно за страната 46%. Като цяло населението на България през 90-те години на XX век намалява. В област Варна то се задържа, а в агломерацията леко нараства. Това се дължи на по-доброто социално-икономическо положение в промишлената агломерация спрямо останалата част на Северна България.

Етнически състав

Населението с чуждо гражданство към 2001 г. в област Варна е 1,2%, според официалните данни от Преброяване 2001 за областта.^[4] Най-много са гражданите на Руската федерация, които живеят във Варненска област – 30,2 %. На второ място са гражданите на република Турция – 13,4%, следвани от украинците и англичаните. Според официалните данни на преброяването през 2001 г. етническата структура в областта е същата както и през предходните 10 години (1991 – 2001).^[4] Представителите на българския етнос, които живеят постоянно във Варненска област към първи февруари 2001 са 371 048 или 87,3% от населението. На второ място са турците – 30 469 или 7,2% и ромите – 13 432 или 3,2% от населението на областта. 87,9% от българите живеят в градовете на Варненска област, като урбанизацията при този етнос е най-висока, а при турците и при ромите е 46% и 37% съответно. 85,7% от преброените са декларирали българския език като свой майчин, за 8% това е турският и за 2,4% ромският. В това отношение българите са най-единодушни– 99,1% от тях заявяват българския като майчин език, при турците и ромите този процент е по-нисък.^[4]

Към февруари 2011 г. се наблюдава сродна за средната за страната етническа хетерогенност на населението в област Варна. 87% или 366 464 души се самоопределят като българи, следвани от 30 236 турци представляващи 7% от популацията. Третата по големина етническа група е ромската с близо 3%. Останалите по-малко от 3% принадлежат към други етноси, най-вече арменски, влашки и руски или не се самоопределят. ^[5]

Процесът на демографско застаряване на населението в област Варна продължава. Населението над 64 години е увеличено през последните десет години от 14,3% на 16,2%^[6] През 2001 г. лицата в подтрудоспособна възраст (под 15 години) са 16,7%, към 1 февруари 2011 г. този процент е намалял на 15,1. 64,2% от населението на Варненска област или над 305 000 души е в трудоспособна възраст. През 2001 г. на около 120 лица, постъпващи на трудовия пазар са се падали около 100 излизащи от него. Десет години по-късно ситуацията е влошена и пропорцията е 100 към 74. Населението на община Варна е 343 704 души, като община Варна заема второ място в България след Столична голяма община.^[6]

Численост и дял на етническите групи според преброяванията на населението през годините:^[7]^[8]

		Численост		Дял (в %)
		2001	2011	2001	2011
Общо		462 013	475 074	100.00	100.00
Българи		393 884	371 048	85.25	78.10
Турци		37 502	30 469	8.11	6.41
Цигани		15 462	13 432	3.34	2.82
Други	Руснаци	1358	5638	0.29	1.18
	Арменци	2240		0.48
	Власи	3620		0.78
	Македонци	147		0.03
	Гърци	223		0.04
	Украинци	208		0.04
	Евреи	67		0.01
	Румънци	440		0.09
	Други	1563		0.33
Не се самоопределят		3830	4306	0.82	0.90
Неотговорили		1469	50 181	0.31	10.56

Общини

Численост и дял на етническите групи по общини, според преброяването на населението през 2011 г.:^[7]

Община	Численост							Дял (в %)
Община	Общо	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се само-определят	Не отговорили	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се само-определят	Не отговорили
Общо	475 074	371 048	30 469	13 432	5638	4306	50 181	78.10	6.41	2.82	1.18	0.90	10.56
Аврен	8574	5437	1502	902	130	194	409	63.41	17.51	10.52	1.51	2.26	4.77
Аксаково	20 426	14 284	316	2309	1071	193	2253	69.93	1.54	11.30	5.24	0.94	11.03
Белослав	11 023	8727	760	64	255	156	1061	79.17	6.89	0.58	2.31	1.41	9.62
Бяла	3242	2458	308	103	18	10	345	75.81	9.50	3.17	0.55	0.30	10.64
Варна	343 704	290 780	11 089	3535	3481	2315	32 504	84.60	3.22	1.02	1.01	0.67	9.45
Ветрино	5415	3457	972	144	55	39	748	63.84	17.95	2.65	1.01	0.72	13.81
Вълчи дол	10 052	5539	1942	1068	35	82	1386	55.10	19.31	10.62	0.34	0.81	13.78
Девня	8730	6459	658	525	154	125	809	73.98	7.53	6.01	1.76	1.43	9.26
Долни чифлик	19 360	11 127	3298	400	250	240	4045	57.47	17.03	2.06	1.29	1.23	20.89
Дългопол	14 389	5755	5918	685	22	193	1816	39.99	41.12	4.76	0.15	1.34	12.62
Провадия	22 934	13 220	2418	3381	90	447	3378	57.64	10.54	14.74	0.39	1.94	14.72
Суворово	7225	3805	1288	316	77	312	1427	52.66	17.82	4.37	1.06	4.31	19.75

Езици

Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.^[9]

Роден език	Численост	Дял (в %)
Общо	462 013	100.00
Български	392 053	84.85
Турски	41 229	8.92
Цигански	13 079	2.83
Други	10 956	2.37
Не се самоопределят	3227	0.69
Непоказано	1469	0.31

Вероизповедания

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяванията на населението през годините:^[10]^[11]

	Численост			Дял (в %)
	2001	2011	2021	2001	2011	2021
Общо	462 013	475 074	432 198	100.00	100.00	100.00
Православие	394 357	283 143	290 407	85.35	59.59	67.19
Католицизъм	749	1569		0.16	0.33
Протестантство	1395	2849		0.30	0.59
Ислям	45 672	20 533	25 738	9.88	4.32	5.96
Друго	1827	1145	639	0.39	0.24	0.15
Нямат	–	20 049	22 905	–	4.22	5.30
Не се самоопределят	16 544	29 921	52 107	3.58	6.29	12.06
Непоказано	1469	115 865	40 402	0.31	24.38	9.35

Политика

Има генерални консулства на Руската федерация, Украйна и почетни консули на Германия и Франция, Италия, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, Швеция, Унгария, Дания.

Областен управител

През 2005 г. Атака, НДСВ, ВМРО и други организации свикват във Варна обществен протест срещу издигането на областен управител, посочен от ДПС при съставянето на правителството на Сергей Станишев.^[12]^[13] Гражданското негодувание се тушира, като ръководството на ДПС посочва дотогавашния областен управител Петър Кандиларов.^[14]

Настоящият областен управител на област Варна е Андрияна Андреева.

Икономика и инфраструктура

Област Варна е център на Североизточен приморски район.

Брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Варна е 4794 лв., който е по-висок от средния за страната – 4416 лв. (2003) Произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) в областта през 2002 г. е над 6% от общия БВП. Морската индустрия през 2003 г. осигурява 11% от приходите в областната икономика. За областта е характерно наличието на вътрешнообластни икономически различия между община Варна и останалите общини. В община Варна се намират 87% от предприятията, 70% от дълготрайните материални активи и се реализират 83% от приходите от дейността и 80% от печалбите за областта.

Туризмът осигурява 6% от приходите в областната икономика. Общият обем на легловата база в област Варна е 60 428 легла в 370 хотела (2005). Реализираните нощувки с 32%, пренощували лица с 22%, приходи от нощувки със 125 519 868 лева или 29,3% от тези в страната. През 2003 г. общият размер на чуждестранните инвестиции в областта с натрупване е 433 394,7 хил. щатски долара – на второ място след област София град. През 2004 г. областта е привлякла 8,6% от инвестициите в България. (Всички данни са от издания на НСИ.)

Варненска корабостроителница АД, Варна – производство на плавателни съдове
Дружба-стил АД, Варна – производство на облекла
Елдом Инвест, Варна – производство на домакински електроуреди
Корабостроителен и кораборемонтен завод АД, Варна – ремонт и производство на плавателни съдове
Агрополихим АД Архив на оригинала от 2004-10-20 в Wayback Machine., Девня – производство на азотна киселина, амоняк, моно- и дикалциев фосфат, натриев триполифосфат, стабилизирана амониева селитра, троен суперфосфат
Захарен завод, Девня – производство на рафинирана захар
Полимери АД, Девня – производство на дихлоретан, натриева основа, по-рано и поливинилхлорид (PVC) - обявен фалит през 2012 г.
Солвей-Соди АД, Девня – производство на лека, тежка сода и сода бикарбонат
ТЕЦ – Варна, Езерово – производство на електроенергия
Девня-Цимент АД Архив на оригинала от 2004-06-06 в Wayback Machine., Девня

Топ 10 компании по оборот през 2015 г. ^[15]

	Компания	Оборот (млн.лв.)	Печалба (млн.лв.)
1.	Енерго-про Варна ЕАД	915,4	31,6
2.	Енерго-про Продажби АД	687,6	9,3
3.	Агрополихим АД	554,2	56,0
4.	Фармнет АД	488,7	1,5
5.	Солвей Соди АД	445,4	135,0
6.	Афер България ЕООД	373,5	1,6
7.	Параходство Български Морски Флот АД	274,5	– 39,9
8.	Октопод Инвест Холдинг ЕАД	239,9	– 6,0
9.	Енерго-про Мрежи АД	231,9	25,6
10.	Сойлем С.П.А. клон България КЧТ	219,5	1,5

Транспорт

Варна е многофункционален транспортен възел съчетаващ четирите вида транспорт и има международно значение. Международното летище Варна осъществява връзка с 35 страни и 101 града по света. Пристанище Варна заема ключово положение и е основен логистичен и дистрибуторски център.

Образование и здравеопазване

В област Варна има 5 висши учебни заведения, 3 колежа с 31 123 студенти и 5 значими научноизследователски института. Осигуреността на населението в региона с общо практикуващи лекари (7,35 на 10 000 души) е над средното за страната.

Списък на общините в област Варна

Градовете са с удебелен шрифт.

Източници

↑ www.nsi.bg
↑ Преброяване на населението, 1 февруари 2011, НСИ, архив на оригинала от 13 юни 2018, https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf, посетен на 13 февруари 2021
↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
↑ ^а ^б ^в news.varna24.bg // Посетен на 17 февруари 2012.
↑ Национален статистически институт // Посетен на 17 февруари 2012.
↑ ^а ^б news.varna24.bg // Посетен на 17 февруари 2012.
↑ ^а ^б „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 1 октомври 2017. (на английски)
↑ „Население към 1.03.2001 г. по области и етническа група“ // nsi.bg. Посетен на 1 октомври 2017.
↑ „Население към 1.03.2001 г. по области и майчин език“ // nsi.bg. Посетен на 1 октомври 2017.
↑ „Население към 1.03.2001 г. по области и вероизповедание“ // eurac.edu. Архивиран от оригинала на 2018-07-15. Посетен на 1 октомври 2017.
↑ „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 1 октомври 2017. (на английски)
↑ news.bpost.bg // Посетен на 17 февруари 2012.
↑ www.mediapool.bg // Посетен на 17 февруари 2012.
↑ vesti.bg // Посетен на 19 февруари 2012.
↑ Първите в бизнеса. Поглед отвътре 2017. Сп. Мениджър. с. 304, 340 стр.

Външни препратки

В Общомедия има медийни файлове относно област Варна
Областна администрация Варна Архив на оригинала от 2007-02-06 в Wayback Machine.
Източник с данни за БВП на човек от населението на БНБ Архив на оригинала от 2007-10-15 в Wayback Machine.
((bg)) Музикални изпълнители в стил рок или свързаните с него подстилове музика от областта в Български рок архиви

[wikidata-53445dafe1a83300de9a0c37fa13ca9b5a6a3586-v6-1] www.nsi.bg

[2] Преброяване на населението, 1 февруари 2011, НСИ, архив на оригинала от 13 юни 2018, https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf, посетен на 13 февруари 2021

[3] НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ

[Varna24.bg-4] а ^б ^в news.varna24.bg // Посетен на 17 февруари 2012.

[5] Национален статистически институт // Посетен на 17 февруари 2012.

[Varna24.bg_1-6] а ^б news.varna24.bg // Посетен на 17 февруари 2012.

[Ethnic_composition,_all_places:_2011_census-7] а ^б „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 1 октомври 2017. (на английски)

[8] „Население към 1.03.2001 г. по области и етническа група“ // nsi.bg. Посетен на 1 октомври 2017.

[9] „Население към 1.03.2001 г. по области и майчин език“ // nsi.bg. Посетен на 1 октомври 2017.

[10] „Население към 1.03.2001 г. по области и вероизповедание“ // eurac.edu. Архивиран от оригинала на 2018-07-15. Посетен на 1 октомври 2017.

[Religious_composition:_2011_census-11] „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 1 октомври 2017. (на английски)

[12] ws.bpost.bg // Посетен на 17 февруари 2012.

[13] www.mediapool.bg // Посетен на 17 февруари 2012.

[14] vesti.bg // Посетен на 19 февруари 2012.

[15] Първите в бизнеса. Поглед отвътре 2017. Сп. Мениджър. с. 304, 340 стр.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]