Нобелова награда за мир
Облик
Нобелова награда за мир | |
Златен медал от Нобелова награда за мир 1902 г. с профил на Алфред Нобел – модели на Густав Вигеланд | |
Присъждана за | За значими приноси към мира |
---|---|
От | Норвежки нобелов комитет |
Държава | Норвегия |
Първо връчване | 1901 |
Уебсайт | nobelprize.org |
Нобелова награда за мир в Общомедия |
Нòбеловата награда за мир е една от петте Нобелови награди, учредени през 1895 г. съгласно завещанието на шведския индустриалец и изобретател Алфред Нобел. От 1901 г. наградата се връчва ежегодно в деня на смъртта на Нобел – 10 декември. За разлика от Нобеловите награди за физика, химия, медицина и литература, които се дават всяка година в Стокхолм, наградата за мир се връчва в Осло.
Към 2009 г. паричната стойност на наградата е 10 милиона шведски крони (около 1,4 млн. US$).
Лауреати
[редактиране | редактиране на кода]Списък: Носители на Нобелова награда за мир
Година | Личност или организация | Страна | Основание |
---|---|---|---|
1901 | Жан Анри Дюнан | Швейцария | основател на Червения кръст и инициатор на Женевската конвенция |
Фредерик Паси | Франция | основател и председател на Дружеството за арбитраж между нациите | |
1902 | Ели Дюкомен Шарл Албер Гоба |
Швейцария | почетни секретари на Постоянното международно бюро за мир в Берн |
1903 | Сър Уилям Рандъл Кримър | Великобритания | секретар на Международната арбитражна лига |
1904 | Институт по международно право | Белгия | |
1905 | Берта Софи Фелицитас, баронеса фон Зутнер | Австро-Унгария | писателка, почетен председател на Постоянното международно бюро за мир |
1906 | Теодор Рузвелт | САЩ | Президент на САЩ, за участието му в мирния договор, сложил край на Руско-японска война. |
1907 | Ернесто Теодоро Монета | Италия | председател на Ломбардската мирна лига |
Луи Рено | Франция | преподавател по международно право | |
1908 | Клас Понтус Арнолдсон | Швеция | основател на Шведската асоциация за мир и арбитраж |
Фредрик Байер | Дания | почетен председател на Постоянното международно бюро за мир | |
1909 | Огюст Бернарт | Белгия | член на Международния арбитражен съд |
Пол Анри Бенжамен д'Естурнел дьо Констан | Франция | основател и председател на Френската парламентарна група за международен арбитраж. Основател на Комитет за защита на националните интереси и за международно примирие | |
1910 | Международно бюро за мир | Швейцария | |
1911 | Тобиас Михаел Карел Асер | Холандия | основоположник на Международни конференции по частно право в Хага |
Алфред Херман Фрид | Австро-Унгария | основател на Долу оръжията | |
1912 | Илайхю Рут | САЩ | за инициирането на многобройни арбитражни споразумения |
1913 | Анри Лафонтен | Белгия | председател на Международното бюро за мир |
1914 | неприсъдена | Първа световна война | |
1915 | неприсъдена | Първа световна война | |
1916 | неприсъдена | Първа световна война | |
1917 | Международен комитет на Червения кръст | Швейцария | Първа световна война |
1918 | неприсъдена | Първа световна война | |
1919 | Удроу Уилсън | САЩ | президент на САЩ, за дейното му участие в учредяването на Обществото на народите |
1920 | Леон Виктор Огюст Буржоа | Франция | председател на Съвета на Обществото на народите |
1921 | Ялмар Брантинг | Швеция | министър-председател, шведски делегат в Съвета на Обществото на народите |
Кристиан Лоус Ланге | Норвегия | генерален секретар на Интерпарламентарния съюз | |
1922 | Фритьоф Нансен | Норвегия | норвежки делегат в Обществото на народите, дал идеята за т. нар. Нансенов паспорт за бежанци |
1923 | неприсъдена | ||
1924 | неприсъдена | ||
1925 | Сър Остин Чембърлейн | Великобритания | за Локарнските споразумения |
Чарлс Гейтс Дос | САЩ | председател на Съюзническа репарационна комисия и инициатор на Плана Дауес | |
1926 | Аристид Бриан | Франция | за Локарнските споразумения |
Густав Щреземан | Германия | за Локарнските споразумения | |
1927 | Фердинан Бюисон | Франция | основоположник и президент на Лигата за човешки права |
Лудвиг Квиде | Германия | делегат на многобройни мирни конференции | |
1928 | неприсъдена | ||
1929 | Франк Б. Келог | САЩ | за Пакта Келог-Бриан |
1930 | Натан Сьодерблум | Швеция | водач на икуменическото движение |
1931 | Джейн Адамс | САЩ | международен председател на Международната женска лига за мир и свобода |
Никълъс Мъри Бътлър | САЩ | за прокарването на Пакта Келог-Бриан | |
1932 | неприсъдена | ||
1933 | Сър Норман Ейнджъл | Великобритания | писател, член на Изпълнителния комитет на Обществото на народите и на Националния мирен съвет |
1934 | Артър Хендерсън | Великобритания | председател на Конференцията по разоръжаването към Обществото на народите |
1935 | Карл фон Осиецки | Германия | журналист пацифист. |
1936 | Карлос Сааведра Ламас | Аржентина | председател на Обществото на народите и мирен посредник в конфликта между Парагвай и Боливия |
1937 | Робърт Сесил | Великобритания | основател и председател на Международната мирна кампания. |
1938 | Нансеновата служба за бежанците | Швейцария | |
1939 | неприсъдена | Втора световна война | |
1940 | неприсъдена | Втора световна война | |
1941 | неприсъдена | Втора световна война | |
1942 | неприсъдена | Втора световна война | |
1943 | неприсъдена | Втора световна война | |
1944 | Международен комитет на Червения кръст | Швейцария | Втора световна война присъдена със задна дата през 1945 г. |
1945 | Кордел Хъл | САЩ | за съоснователството на ООН. |
1946 | Емили Грийн Болч | САЩ | почетен международен председател на Международната женска лига за мир и свобода |
Джон Мот | САЩ | председател на Международния мисионерски съвет и на международния съюз на Младежките християнски организации YMCA | |
1947 | Квакерите | Обединеното кралство САЩ |
представени от Квакерски страж на мира и обществото (Лондон) и Американски благотворителен комитет на приятелите (Вашингтон) |
1948 | неприсъдена | По всяка вероятност същата година убийството на Махатма Ганди (Индия) осуетява присъждането на Нобел за мир на него: [1] | |
1949 | Джон Бойд Ор | Великобритания | главен директор на Организацията за земеделие и храни, председател на Националния съвет за мир и на Световния съюз на мирните организации |
1950 | Ралф Бънч | САЩ | за мирното посредничество в Палестина (1948) |
1951 | Леон Жуо | Франция | председател на Международния комитет на Европейския съвет, заместник-председател на Международната конфедерация на свободните синдикати, зам. председател на Световната федерация на свободните синдикати, член на ILO Council Архив на оригинала от 2023-02-23 в Wayback Machine., делегат в ООН |
1952 | Алберт Швайцер | Германия | за основаването на болницата Ламбарен в Габон |
1953 | Джордж Катлет Маршал | САЩ | за Плана Маршал |
1954 | Върховен комисариат на ООН за бежанците | ООН | |
1955 | неприсъдена | ||
1956 | неприсъдена | ||
1957 | Лестър Боулс Пиърсън | Канада | председател на VII сесия на Общото събрание на Обединените нации за включването на миротворци в решаването на Суецката криза |
1958 | Жорж Пир | Белгия | водач на Европа на сърцето в услуга на света, организация за облекчаване на положението на бежанците |
1959 | Филип Ноел-Бейкър | Великобритания | за дългогодишната му предана работа за международния мир и сътрудничество |
1960 | Албърт Лутули | Южна Африка | президент на Африканския национален конгрес |
1961 | Даг Хамаршелд | Швеция | генерален секретар на ООН (награден посмъртно) |
1962 | Лайнъс Полинг | САЩ | за кампанията му против опитите с ядрено оръжие. |
1963 | Международен комитет на Червения кръст и Международна федерация на Червения кръст и Червения полумесец | Швейцария | |
1964 | Мартин Лутър Кинг | САЩ | ръководител на Конференцията на южните християнски лидери, борец за граждански права |
1965 | УНИЦЕФ | ||
1966 | неприсъдена | ||
1967 | неприсъдена | ||
1968 | Рене Касен | Франция | президент на Европейски съд по правата на човека |
1969 | Международна организация на труда | Женева | |
1970 | Норман Борлауг | САЩ | за изследвания в Международен център за подобряване на царевицата и пшеницата |
1971 | Вили Брант | ФРГ | за Източната политика на ФРГ, представляваща ново отношение към Източна Европа и ГДР |
1972 | неприсъдена | ||
1973 | Хенри Кисинджър Ле Дък Тхо (отказана) |
САЩ Виетнам |
за „Виетнамските мирни споразумения“ от Париж |
1974 | Шон Макбрайд | Ирландия | Президент на Международно бюро за мир и на Комисията на ООН за Намибия. |
Ейсаку Сато | Япония | премиер-министър. | |
1975 | Андрей Сахаров | СССР | за кампания му за човешки права |
1976 | Бети Уилямс Марийд Кориган |
Основателки на северно ирландската организация „Общност на хората, радетели за мир“ (Community of Peace People). | |
1977 | Амнести интернешънъл | Обединеното кралство | за проведената кампания срещу прилагането на мъчения. |
1978 | Мохамед Ануар Садат Менахем Бегин |
Египет Израел |
за договаряне на мирни отношения между Египет и Израел. |
1979 | Майка Тереза | Индия | „за подетата работа в борбата за превъзмогване на бедността и страданията, които също представляват заплаха за мира“ |
1980 | Адолфо Перес Ескивел | Аржентина | в борбата му за човешки и граждански права |
1981 | Върховен комисариат на ООН за бежанците | ||
1982 | Алва Мюрдал Алфонсо Гарсия Роблес |
Швеция Мексико |
делегати на Общото събрание на ООН по въпросите на разоръжаването. |
1983 | Лех Валенса | Полша | основател на Солидарност и защитник на човешките права. По-късно е избран за първия президент на Полша след разпадането на комунистическата система. |
1984 | Дезмънд Туту | Южна Африка | за борбата му срещу апартейда |
1985 | Лекарите в света за предотвратяване на ядрената война | САЩ | за разпространяването на авторитетна информация и за изграждането на всеобща осъзнатост за опасностите на ядреното оръжие. |
1986 | Ели Визел | САЩ | писател, преживял Холокоста |
1987 | Оскар Ариас Санчес | Коста Рика | за инициирането на мирни преговори в Централна Америка. |
1988 | Международни сили на ООН за поддържане на мира | За участието си в многобройни конфликти след 1956 г. До 1988 г. 736 души са загинали по време на мироопазващи мисии. | |
1989 | Тензин Гяцо, 14-и Далай Лама | Тибет | за постоянното му противопоставяне срещу употребата на сила по време на борбата на народа му за свобода. |
1990 | Михаил Горбачов | СССР | „за своето участие в развитието на мира което днес се характеризира като важна част в международните отношения“ |
1991 | Аун Сан Су Чи | Мианмар | за нейната ненасилствена борба за демокрация и човешки права. |
1992 | Ригоберта Менчу | Гватемала | като признание на нейните усилия за социална справедливост и етническо-културно помирение, основаващо се на правата на местните народи. |
1993 | Нелсън Мандела Фредерик де Клерк |
Южна Африка | за техните усилия за мирно преустановяване на режима на апартейда и поставянето на основите на нова демократична Южна Африка. |
1994 | Ясер Арафат Шимон Перес Ицхак Рабин |
Палестина Израел Израел |
за техните усилия да изградят мира в Близкия изток. |
1995 | Юзеф Ротблат Пъгуошки конференции за наука и световни проблеми |
Обединеното кралство Канада |
за техните услия да намалят ролята на ядрените оръжия в международната политка и в дългосрочен план – да се постигне пълно ядрено разоръжаване. |
1996 | Карлош Фелипе Шименеш Бело Жозе Рамош Орта |
Източен Тимор | за техните усилия да се постигне справедливо и мирно разрешение на конфликта в Източен Тимор. |
1997 | Международна кампания за забрана на противопехотните мини Джоди Уилямс |
САЩ | „за работата им за забрана и отстраняване на противопехотните мини“ |
1998 | Джон Хюм Дейвид Тримбъл |
Северна Ирландия | за техните усилия да се постигне мирно разрешение на конфликта в Северна Ирландия. |
1999 | Лекари без граници | Франция | като признателност за хуманитарните операции, извършени на няколко континента. |
2000 | Ким Те Чжун | Южна Корея | за неговите усилия за демокрацията и човешките права в Южна Корея и Източна Азия, както и за помирението със Северна Корея. |
2001 | Организация на обединените нации Кофи Анан |
ООН Гана |
за усилията за по-добре организиран и по-мирен свят. |
2002 | Джими Картър | САЩ | за всички десетилетия неуморна работа в търсене на мирни разрешения на международните конфликти, за разпространението на демокрацията и човешките права и приносите му за икономическото и социално развитие. |
2003 | Ширин Ебади | Иран | за усилията в полза на демокрацията и човешките права, най-вече правата на жените и децата. |
2004 | Вангари Маатаи | Кения | за нейния принос за непрекъснато развитие, демокрация и мир. |
2005 | Международна агенция за атомна енергия Мохамед ел Барадей |
Австрия Египет |
за техните усилия да предотвратят използването на атомната енергия за военни цели и да съблюдават използването на атомната енергия да става чрез възможно най-безопасния начин. |
2006 | Мухамад Юнус Грамин Банк |
Бангладеш | за развитието на икономическите и социални възможности за бедните хора, най-вече жени |
2007 | Ал Гор Междуправителствен панел за климатични промени |
САЩ ООН |
на Ал Гор и на отдела на ООН по въпросите на климата за усилията им за повишаване на информацията за климатичните проблеми (IPCC) |
2008 | Марти Ахтисаари | Финландия | за неговите „важни приноси на различни континенти, в продължения на три десетилетия за потушаването на международни конфликти“ |
2009 | Барак Обама | САЩ | за неговите „изключителни усилия за укрепването на международната дипломация и сътрудничеството между народите.“ |
2010 | Лиу Сяобо | Китай | „за продължителната му и ненасилствена борба за основни човешки права в Китайската народна република“. |
2011 | Елен Джонсън Сърлиф Лейма Гбоуи Тауакул Карман |
Либерия Либерия Йемен |
за ненасилствената им борба за сигурност на жените и за пълноправното им участие в изграждането на мира. |
2012 | Европейски съюз | за продължаващия над шест десетилетия принос за напредъка на мира и съгласието, демокрацията и човешките права в Европа. | |
2013 | Организация за забрана на химическите оръжия | „за усилията за премахване на химическите оръжия“ | |
2014 | Кайлаш Сатяртхи Малала Юсафзай |
Индия Пакистан |
„за тяхната борба срещу потискането на деца и младежи и за правото на децата на образование.“ |
2015 | Тунизийски квартет за национален диалог | Тунис | „заради неговия решителен принос за изграждане на плуралистична демокрация в Тунис след Жасминовата революция през 2011 г.“ |
2016 | Хуан Мануел Сантос | Колумбия | „за решителните му усилия да сложи край на продължилата над 50 години гражданска война в страната“ |
2017 | Международна кампания за забрана на ядреното оръжие | Швейцария | „за нейната дейност за привличане на вниманието към катастрофалните хуманитарни последствия от всяко използване на ядрени оръжия и за нейните решаващи усилия за постигане на договорна забрана на тези оръжия“ |
2018 | Денис Муквеге | Демократична република Конго | „за техните усилия за прекратяване на употребата на сексуално насилие като оръжие във войни и въоръжени конфликти“ |
Надия Мурад | Ирак | ||
2019 | Абий Ахмед | Етиопия | „за усилията си да постигне мир и международно сътрудничество и за решаващата си инициатива за уреждане на граничния конфликт между Етиопия и съседна Еритрея“ |
2020 | Световна продоволствена програма | „за усилията на служителите на организацията в борбата срещу глада в световен мащаб, за приноса им към подобряването на условията за живот на милиони хора по света“ | |
2021 | Мария Реса | Филипини | „за смелостта да отстояват свободата на словото“ |
Дмитрий Муратов | Русия | ||
2022 | Алес Бяляцки | Беларус | „за борбата за правото да се критикува властта и да се защитават основни права на гражданите и за изключителното усилие за документиране на военни престъпления, нарушения на човешките права и злоупотребата с власт“ |
„Мемориал“ | Русия | ||
Център за граждански свободи | Украйна | ||
2023 | Наргиз Мохамади | Иран | „за борбата ѝ срещу потисничеството на жените в Иран и борбата ѝ за разпространение на правата на човека и свободата за всички хора“ |
2024 | „Нихон Хиданкьо“ | Япония | „за техните усилия за постигане на свят, свободен от ядрени оръжия, и за демонстрирането чрез свидетелства на очевидци, че ядрени оръжия не трябва да бъдат използвани никога повече“[1] |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]
|