Нико Жупанич

Нико Жупанич
словенски антрополог и политик
Роден	1 декември 1876 г. Грибле, Австро-Унгария
Починал	11 септември 1961 г. Любляна, Федеративна народна република Югославия
Учил във	Виенски университет
Научна дейност
Област	Антропология
Нико Жупанич в Общомедия

Нико Жупанич (на словенски: Niko Županič), известен и като К. Герсин (на немски: K. Gersin), е словенски и югослански антрополог и политик.

Биография

Жупанич е роден в Грибле, Австро-Унгарската империя на 1 декември 1876 година.

Основното си образование получава през 1884 и 1887 година в Подземльо, а между 1887 и 1897 година учи в гимназията в Ново место. След дипломирането си отбива военната служба и учи във Философския факултет на Виенския университет, а после и други специалности, сред които и антропология.

През 1901 година Жупанич във Виена издава културно-историческия вестник „Юг“, а през 1903 година получава докторска степен. През 1907 година Жупанич се мести в Белград по покана на Йован Цвиич, където през 1914 година завежда Етнографския музей.

По време на Балканските войни разгръща политическа и журналистическа дейност, а в периода 1915-1919 година участва в Югославския комитет, имащ за цел федерация на южните славяни в една държава.

През 1919 година като член на делегацията на новосъздаденото Кралство на сърби, хървати и словенци участва в мирна конференция в Париж. Става член на Националната радикална партия и е министър без портфейл в правителството на Никола Пашич през 1922-1923 година.

Жупанич е основава Етнографския музей (тогава Етнографски институт) в Любляна през 1921 и е негов пръв директор от 1923 до 1940 година. През 1926 година издава първия словенски етнографски вестник „Етнолог“, а през 1940 става ръководител на катедра „Етнология“ в университета в Любляна.

Умира в Любляна, НР Словения, Югославия на 11 септември 1961 година.

Трудове

• Macedonien und das türkische Problem (Македония и турският проблем), 1903
• Žumberčani i Marindolci (Жумберчани и Мариндолци), 1912
• Pontijski Bugari (Понтийските българи), 1913
• Hrvati kod Atine (Хърватите в Атина), 1914
• O Slovencima, 1915 (в съавторство с Ivan Mestrovic)
• Les premiers habitants des pays Yougoslaves, 1919
• Etnogeneza Jugoslovena (Етногенезис на югославяните), In: Rad 222, 1920
• Tragom za Pelazgima, 1922
• Srbi Ptolomeja i Plinija, 1924
• Prvobitni Hrvati (Първобитните хървати), 1925
• Altserbien und die albanische Frage (Стара Сърбия и албанският въпрос), 1912
• The strategical significance of Serbia (Стратегическото значение на Сърбия), 1915

Литература

• Christian Promitzer: Vermessene Körper. "Rassenkundliche" Grenzziehungen im südöstlichen Europa Архив на оригинала от 2011-05-17 в Wayback Machine. (Измерени тела. „Расовопознавателно“ теглене на граници в Югоизточна Европа) в Karl Kaser (изд.): Europa und die Grenzen im Kopf, Klagenfurt – Wien – Ljubljana, 2003