Направо към съдържанието

Мислодежда

Мислодежда
Мислодежда
— село —
41.3° с. ш. 20.6933° и. д.
Мислодежда
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаСтруга
Географска областКараорман
Надм. височина1230 m
Население720 души (2002)
Пощенски код6338
Мислодежда в Общомедия

Мисло̀дежда (на македонска литературна норма: Мислодежда; на албански: Misllodezhdi) е село в Северна Македония, в община Струга.

Селото е разположено в югозападните поли на планината Караорман.

Според академик Иван Дуриданов името е първоначалното притежателно прилагателно със суфикс -ja (според вьсь „село“) от личното име *Мыслодѣдъ.[1]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Мислодежда е албанско село в Охридска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Мислошча (Mislostcha) е посочено като село с 14 домакинства, като жителите му са 36 мюсюлмани.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Мислодежда има 300 жители арнаути мохамедани.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Мисложда е чисто албанско село в Охридската каза на Битолския санджак с 60 къщи.[4]

В Сърбия, Югославия и Северна Македония

[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

Според преброяването от 2002 година селото има 720 жители.[5]

Националност Всичко
северномакедонци 1
албанци 717
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 2
  1. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 178.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 104-105.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 32. (на македонска литературна норма)
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 19 септември 2007