Марк Емилий Лепид (триумвир)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Марк Емилий Лепид .
| Марк Емилий Лепид | |
 | |
| Консул на Римската република | |
| Мандат | 46 – 45 пр.н.е., 42 – 41 пр.н.е. |
|---|---|
| Триумвир | |
| Мандат | 43 – 36 пр.н.е. |
| Лична информация | |
| Роден |
89 или 88 пр.н.е.
|
| Починал | 13 или 12 пр.н.е.
|
| Националност | римлянин |
| Родства | Луций Емилий Павел |
| Съпруга | (1) Корнелия (2) Юния Секунда |
| Деца | Марк Емилий Лепид (Младши) |
| Подпис | M·AEMILIVS·M·F·Q·N·LEPIDVS |
| Марк Емилий Лепид в Общомедия | |
Марк Емѝлий Лѐпид (на латински: Marcus Aemilius Lepidus; роден 89 или 88 пр.н.е., починал в края на 13 или началото на 12 пр.н.е.)[1] е римски патриций, член на Втория триумвират и носител на длъжността Понтифекс максимус (Върховен жрец на Рим).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Баща му, Марк Емилий Лепид - консул през 78 г. пр.н.е. - е замесен във въстание срещу Римската република, което довежда до смъртта му.
Самият Лепид е измежду големите съюзници на Юлий Цезар и участник в събитията около окончателното разпадане на Първия триумвират (споразумението за общо и съгласувано тайно властване над Републиката, сключено от Цезар, Гней Помпей и Марк Лициний Крас). Започва политическата си кариера като претор през 49 пр.н.е. Определен е за главнокомандващ на Рим, докато Цезар побеждава Гней Помпей в Испания и е провъзгласен за консул през 46 г. пр.н.е., след победата над Помпеите на изток.[2] Когато през февруари 44 пр.н.е. Цезар е провъзгласен от сенаторите за пожизнен диктатор, той прави Лепид началник на конницата.[3] Техният съюз приключва внезапно, когато Цезар е убит на 15 март 44 пр.н.е. (мартенските Иди).
Касий, един от главните конспиратори, стоящи зад убийството на Гай Юлий Цезар, настоява да убият Лепид и Марк Антоний, но Брут го убеждава, че това действие е убийство, а не борба за политическо надмощие.[4] След убийството на Цезар, Лепид, въпреки че убеждава Сената в своята вярност и лоялност, се съюзява с Марк Антоний и започва битка за надмощие. Цезар е оставил наследник – своя племенник и осиновен син Гай Юлий Цезар Октавиан, наречен по-късно Август. Тримата - Лепид, Антоний и Октавиан - се срещат на един остров близо до Мутина (сега - Модена) и формират официално узаконения Втори триумвират.[5] Армиите им слагат началото на края на Римската република и създаването по-късно на Римската империя, начело с Октавиан.
След войната срещу Секст Помпей през 36 пр.н.е., Лепид иска контрола над цяла Сицилия.[6] Въпреки че великодушно се съгласява да размени Сицилия и контрола над Африка за подчинените му Нарбонска Галия, Далечна и Близка Испания,[6] Октавиан използва това за да го отстрани като свой конкурент. Обвинява го в опит за заграбване на остров Сицилия и подклаждане на бунт. Легионите на Лепид се присъединяват към Октавиан,[6] който едностранно и без да се допита до Антоний,[6] позволява на Лепид да запази живота и имуществото си, както и титлата Понтифекс максимус, но го изключва от триумвирата, изпраща го в изгнание. Отстранява го от командването на провинциите му и те преминават под контрола на Октавиан.[6] Премахването на третия участник в съюза засилва противопоставянето между първите двама и способства за избухването на гражданската война между тях.
След отстраняването си, Лепид е принуден да напусне Рим. Tой остава Понтифекс максимус и сенатор до смъртта си през 13 или 12 пр.н.е.[7]
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]Емилий Лепид се жени за римлянка от знатно потекло на име Корнелия. През 52 пр.н.е. те се разделят и Лепид се жени за Юния Секунда, сестра на Марк Юний Брут и Юния Терция – съпругата на Гай Касий Лонгин. Има син на име Марк Емилий Лепид (Младши), бъдещ сенатор и заговорник против Октавиан.[8][9]
Родословно дърво
[редактиране на кода]Легенда:
- (1) - първа съпруга / първи съпруг
- (2) - втора съпруга / втори съпруг
- x - убиец на Цезар
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Weigel, Lepidus: The Tarnished Triumvir стр. 9 – 10, 98
- ↑ Holland, Rubicon, стр 316
- ↑ Holland, Rubicon, стр. 346
- ↑ Holland, Rubicon, стр. 347
- ↑ Holland, Rubicon, стр. 360
- ↑ а б в г д Alan K. Bowman, Edward Champlin, Andrew Lintott. The Cambridge Ancient History: The Augustan Empire, 43 B.C. – A.D. 69, стр. 36
- ↑ Alan K. Bowman, Edward Champlin, Andrew Lintott. The Cambridge Ancient History: The Augustan Empire, 43 B.C. – A.D. 69, стр. 97
- ↑ Alan K. Bowman, Edward Champlin, Andrew Lintott. The Cambridge Ancient History: The Augustan Empire, 43 B.C. – A.D. 69, стр. 74
- ↑ 1911 Encyclopædia Britannica, Maecenas
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Alan K. Bowman, Edward Champlin, Andrew Lintott. The Cambridge Ancient History Volume 10: The Augustan Empire, 43 B.C. – A.D. 69. Cambridge University Press. ISBN 0-521-26430-8
- Holland, Tom. Rubicon. The Triumph and Tragedy of the Roman Republic, Abacus, 2004, ISBN 0-349-11563-X
- Richard D. Weigel. Lepidus: The Tarnished Triumvir. Routledge, 1992. ISBN 978-0-415-07680-7
| ||||||||||||||||||||