Направо към съдържанието

Малък орел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Малък орел
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
VU
Уязвим[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):Архозаври (Archosauria)
(без ранг):Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):Неотераподи (Neotheropoda)
клон:Целурозаври (Coelurosauria)
клон:Neocoelurosauria
клон:Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):Авиали (Avialae)
клас:Птици (Aves)
разред:Ястребоподобни (Accipitriformes)
семейство:Ястребови (Accipitridae)
род:Ястребови орли (Hieraaetus)
вид:Малък орел (H. pennatus)
Научно наименование
(Gmelin, 1788)
Разпространение
Малък орел в Общомедия
[ редактиране ]

Малкият орел[3] (Hieraaetus pennatus) е едра дневна граблива птица, срещаща се и в България. Съвременни ДНК-анализи показват, че малкия орел принадлежи към род Орли (Aquila), а не към род Ястребови орли (Hieraaetus), както е в класическата систематика.

Физическа характеристика

[редактиране | редактиране на кода]
  • Дължината на тялото – 47-50 cm.
  • Размаха на крилете – 120-127 cm.
  • Тегло – 750-1000 гр, като женските са по-едри.

Има светла и тъмна фаза на оперението. При светлата фаза оперението отдолу е бяло с тъмни махови пера, а при тъмната фаза то е изцяло кафяво. И при двете фази оперението отгоре е кафеникаво с просветляване в задната част на покривните пера. Характерно е разсветляването на най-вътрешните 3 първостепенни махови пера, образуващи по-светъл „прозорец“ на границата с второстепенните.

Разпространение и биотоп

[редактиране | редактиране на кода]

Среща се в Европа (включително България), Африка и Азия.

  • H. p. harterti
  • H. p. milvoides
  • H. p. minisculus
  • H. p. pennatus

Начин на живот и хранене

[редактиране | редактиране на кода]

Ловува основно птици, но също така и бозайници (с размери, по-малки от див заек), гущери и др.

  • Гнездо — двойката винаги има няколко на територията си, като всяка година ремонтира и използва някое от тях. Намира се на скален корниз или в короната на някое подходящо дърво.
  • Яйца – 2 броя.
  • Мътене — трае 37 дни. Малките напуска гнездото на около 53 дневна възраст.
  • Отглежда едно люпило годишно.
  • Моногамни птици, особено в гнездовата си територия.

Допълнителни сведения

[редактиране | редактиране на кода]

На територията на България е изключително рядък и защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие,[5] също така е вписан в Червената книга на Република България.[6]

  1. Hieraaetus pennatus (Gmelin, 1788). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Малък орел. Посетен на 2022-10-06
  3. Закон за биологичното разнообразие // www.lex.bg. Посетен на 2022-10-06.
  4. BirdLife International 2004. Hieraaetus pennatus. В: IUCN 2007. 2007 IUCN Red List of Threatened Species. <www.iucnredlist.org>. Посетен на 23 юли 2008.
  5. Закон за биологичното разнообразие // www.lex.bg. Посетен на 2022-10-06.
  6. Домусчиев, Добромир; Шурулинков, Петър. Малък орел // Червена книга на Република България. Посетен на 2022-10-06.