Направо към съдържанието

Малък гмурец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Малък гмурец
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
VU
Уязвим[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):Архозаври (Archosauria)
(без ранг):Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):Неотераподи (Neotheropoda)
клон:Целурозаври (Coelurosauria)
клон:Neocoelurosauria
клон:Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):Авиали (Avialae)
клас:Птици (Aves)
разред:Гмурецоподобни (Podicipediformes)
семейство:Гмурецови (Podicipedidae)
род:Малки гмурци (Tachybaptus)
вид:Малък гмурец (T. ruficollis)
Научно наименование
(Pallas, 1764)
Разпространение
Малък гмурец в Общомедия
[ редактиране ]
Tachybaptus ruficollis

Малкият гмурец (Tachybaptus ruficollis) е птица от семейство Гмурецови (Podicipedidae). Среща се и в България.[3]

Физически характеристики

[редактиране | редактиране на кода]

Малкият гмурец е най-дребният европейски представител на семейство Гмурецови. Има дължина на тялото около 230 – 290 mm и размах на крилете – 42 cm.

През размножителния период птиците от този вид са с шоколадово-кафява гуша и жълто-зеленикава кожна гънка около клюна.

Най-дребният гмурец на Балканския полуостров. Има сезонен и възрастов диморфизъм. При възрастните през размножителния период горната част на тялото, шията и главата са тъмнокафяви до черни, гушата отпред шоколадово-кафява, а кожата в основата на клюна жълто-зеленикава. Гърдите и коремът са сиво-кафяви с по-светли върхове на перата. През другите сезони главата и шията са черно-кафяви, гърбът е сиво-кафяв, а тялото отдолу – лъскаво бяло. Младите наподобяват възрастните в зимно оперение, но са със светли петна по бузите. Издаващи звуци: През размножителния период – мелодично „уит-уит“, сливащо се в трели.

Обитава различни по големина сладководни блата, обрасли с водна растителност. Успешно се адаптира по р. Дунав.

Начин на живот и хранене

[редактиране | редактиране на кода]

Храни се с дребни рибки, попови лъжички, земноводни, водни насекоми.

  1. Tachybaptus ruficollis (Pallas, 1764). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Малък гмурец. Посетен на 21 февруари 2012
  3. BirdLife International. Tachybaptus ruficollis // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 1 ноември 2008. (на английски)