Направо към съдържанието

Лаго ди Комо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Комо.

Лаго ди Комо
Lago di Como
ледниково езеро
Сателитна снимка на езерото
Сателитна снимка на езерото
46° с. ш. 9.2667° и. д.
Местоположение в Италия
Местоположение Италия
Ломбардия Ломбардия
Притоцирека Ада
Мера
Оттокрека Ада
Дължина46 km
Ширина4.5 km
Площ146 km2
Дълбочина425 m
Воден обем22.5 km3
Надм. височина198 m
Водосб. басейн4509 km2
ОстровиКомачина
Населени местаКомо
Леко
Лаго ди Комо в Общомедия
Изглед от връх Сан Примо

Лаго ди Комо (на италиански: Lago di Como, още известно под името Ларио Lario; Lach de Comm в Западна Ломбардия; на латински: Larius Lacus) е езеро с ледников произход в Ломбардия, Италия. Има площ от 146 km², което го прави третото най-голямо езеро в Италия, след Лаго ди Гарда и Лаго Маджоре. С над 400 m дълбочина то е едно от най-дълбоките езера в Европа и дъното на езерото е повече от 200 m под морското равнище.

Разположено е в южното подножие на Алпите, на 198 m н.в., на територията на областта Ломбардия. Формата му наподобява обърната обратно буква „У“, като дължината му със северния и югозападния ръкав е 46 km, а максималната му ширина там, където се събират трите ръкава, е 4,5 km. Северният му ръкав започва от град Колико, докато градовете Комо и Леко се намират съответно на югозападния и югоизточния ръкав, малките градчета Беладжо, Менаджо и Варена – на пресечката на трите му ръкава, а курортът Каденабия – на западния му бряг. Площ 146 km², обем 22,5 km³, средна дълбочина 154 m, максимална 425 m. Котловината на езерото е с тектонско-ледников произход, като бреговете му са предимно стръмни, скалисти и високи. Водосборният му басейн обхваща площ от 4508 km². В северната му част, в близост до град Колико, се вливат реките Ада и Мера, а от югоизточния му ръкав, при град Леко изтича Ада, ляв приток на По. Има развито риболовство, като изкуствено се развъжда пъстърва, бяла риба и шаран. В езерото се извършва местно корабоплаване. По бреговете му са разположени няколко малки курортни градчета. На „върха“ на югозападния ръкав е разположен град Комо, а на „върха“ на югоизточния – град Леко [1]

Планинската предалпийска територия между двата южни ръкава – между Комо, Беладжо и Леко – е известна като Ларианския триъгълник, или Triangolo lariano. Изворът на река Ламбро е тук. В центъра на триъгълника, град Канцо е резиденцията на Comunità montana del Triangolo Lariano, асоциация на 31 общини, които представляват 71 000 жители на областта.

Името на езерото на латински е Larius, на италиански Ларио, но това име се използва много рядко; обикновено го наричат Lago di Como (буквално „езерото на Комо“). Името на езерото идва от името на град Комо, познат на римляните като Comum.

Вилите в долината на езерото

[редактиране | редактиране на кода]

Езерото е прочуто със своите атрактивни вили, които са построени от времето на Плиний Млади. Много от тях имат внушителни градини, облагодетелствани от благоприятния климат, повлиян от езерото. Те предлагат и тропически растения.

Вила Карлота

Вила Карлота е построена за миланския търговец Джорджо Клеричи през 1690 г. и заема площ от повече от 70 000 m². Италианска градина със стъпала, фонтани и скулптури е създадена по същото време. По-късно вилата е продадена на неаполитанския банкер и политик Джанбатиста Сомарива. Стендал е бил негов гост през 1818 г. и посещението му е описано в началото на романа „Пармският манастир“. През 1843 г. е купена от принцеса Мариане от Насау като сватбен подарък за дъщеря ѝ Карлота, чието име вилата носи днес.

Вила д'Есте

Вила д'Есте е построена през 1568 от Кардинал Толомео Галио. През 1816 – 17 вилата е дом на Каролина от Брунсуик, екстадираната съпруга на принца на Уелс. Градините в английски стил са продукт на този период. По-късно вилата е преобразувана в луксозен хотел. Днес Вила д'Есте е известна със своите знаменити гости.

Вила Балбианело, известна със своите терасовидни градини, се намира на западния бряг на езерото. Построена през 1787 на мястото на францискански манастир, тя е била последният дом на изследователя Гуидо Монцино. Днес тя помещава музей, посветен на неговата работа.

Вила Мелци е построена в неокласически стил от архитекта Джокондо Албертоли през 1808 – 1810 като лятна резиденция на Франциско Мелци, вицепрезидент на Наполеоник. Паркът разполага с оранжерия, параклис, статуи и японска градина и е засадена, както повечето на езерото Комо, с големи рододендрони. През 19 век гости на вилата са Стендал и Ференц Лист.

Вила Сербольони е дом на „Учебния и конферентен център Беладжо“, жилищен комплекс, създаден и управляван от Рокфелеровата фондация през 1959 г. Прочутият парк на вилата е създаден в края на XVIII век от Алесандро Сербольони.

Езерото Комо е популярна туристическа дестинация. То е място за плуване и уиндсърф.

Sacro Monte di Ossuccio или „Свещения връх Осуцио“ се намира на планинския склон между маслинови горички и дървета по западния бряг на езерото Комо, гледайки към остров Комачина. 15 барокови параклиса, построени между 1635 и 1710 г., са разпръснати по пътя към манастира. През 2003 г. свещените върхове на Пиемонт и Ломбардия, включително и Осуцио, са включени в списъка на Световното богатство на ЮНЕСКО.

Любопитни факти свързани с киното

[редактиране | редактиране на кода]
  • Междузвездни войни: Епизод II – Атаката на клонингите“ (2002 г.): Сцените на планетата Набу всъщност за заснети във вила „Балбианело“.
  • „Бандата на Оушън 2“ (2004 г.): Резиденцията на един от героите във филма, Нощната лисица, е вила „Ерба“, на Лаго ди Комо.
  • „Казино Роял“ (2006 г.): някои сцени, свързани с Джеймс Бонд, са снимани на Лаго ди Комо. Това са сцените с престоя му в болницата, любовната му авантюра с агент Веспър Линд, както и финалната сцена на филма.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Lake Como в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​