Направо към съдържанието

Изабела дьо Бурбон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изабела дьо Бурбон
Isabelle de Bourbon
втора съпруга на Шарл Дръзки, херцог на Бургундия и граф на Шароле
Портрет на Изабела дьо Бурбон от неизвестен художник от фламандската школа
Портрет на Изабела дьо Бурбон от неизвестен художник от фламандската школа

Родена
1437 г.
Починала
ПогребанаАнтверпен, Белгия
Управление
Период1454 – 1465
НаследникМария Бургундска
Герб
Семейство
РодБурбони
БащаШарл I дьо Бурбон
МайкаАгнес Бургундска
Братя/сестриЖан II дьо Бурбон
Пиер II дьо Бурбон
СъпругШарл Дръзки (30 октомври 1454)
ДецаМария Бургундска
Изабела дьо Бурбон в Общомедия

Изабела дьо Бурбон, графиня на Шароле (на френски: Isabelle de Bourbon, comtesse de Charolais; * 1436, † 25 септември 1465, Антверпен) е втора съпруга на Шарл Дръзки, херцог на Бургундия и граф на Шароле.

Тя е дъщеря на Шарл I (* 1401; † 1456), 5-и херцог на Бурбон (1434), и Агнес Бургундска (* 1407, † 1476), дъщеря на Жан Безстрашни – могъщия херцог на Бургундия и заклет враг на Шарл VI Лудия и на неговия регент Луи Орлеански.

За нейния живот се знае малко. В годините на нейната младост между Франция и Англия, отначало подкрепяни от Бургундия, е в разгара си Стогодишната война, породена от претенциите за френския трон от английските крале, които са и негови наследници по линията на Капетингите. Ситуацията се усложнява от борбата между партиите на Арманяките и Бургундите, които претендират за контрол над некомпетентния крал Шарл VI.

Изабела и Шарл Дръзки

Бащата на Изабела Шарл I дьо Бурбон е лоялен поддръжник на партията на Арманяките и се отличава в битката при Аженкур (1415), загубена от французите. Въпреки че той е политически противник на своя девер Филип III Добрия, херцог на Бургундия, през 1453 г. Шарл успява да сгоди, като условие за примирие, 17-годишната Изабела за 20-годишния син на Филип III и единствен законен наследник на Бургундия Шарл Дръзки, който тогава носи титлата „Граф на Шароле“. Изабела и графът на Шароле се женят на 30 октомври 1454 г. в Лил, Франция, и според сведенията са много влюбени. Бракът се оказва доста щастлив и на 13 февруари 1457 г. двойката има дъщеря Мария.

През 1459 г. френският дофин Луи е принуден да потърси убежище в бургундския двор и Изабела става кръстница на малкия му син Йоахим от Шарлот Савойска. След възкачването си на трона на Франция през 1461 г. Луи оставя Шарлота в Бургундия на грижите на Изабела. Сам по себе си фактът, че предпазливият и подозрителен Луи решава да повери съпругата си на Изабела, показва, че Изабела, наред с други неща, се е отличавала с добро положение и по това време е спечелила известен авторитет в двора на херцога.

Изабела умира млада на 28 години от туберкулоза в Антверпен след няколкомесечно боледуване. Погребана е в Абатство „Св. Михаил“ в града.

Гробница на Изабела дьо Бурбон

[редактиране | редактиране на кода]
Погребален паметник на Изабела дьо Бурбон в Абатство „Св. Михаил“, Антверпен

Ранната смърт на Изабела означава, че тя е имала малко значение или влияние през живота си, но след смъртта си тя става символ на властта на херцозите на Бургундия, която по-късно ще бъде наследена от единствената ѝ дъщеря Мария. Тъй като вторият брак на херцога не успява да създаде син, Мария е наследница на херцогството и бракът ѝ с представител на Хабсбургите има големи последици в продължение на векове.

Детайл от надргобния паметник

Надгробният паметник на Изабела е издигнат в църквата на абатството „Свети Михаил“ в Антверпен през 1476 г. Той е украсен с 24 статуи от месингова медна сплав на благородници и жени, стоящи в ниши, сега известни като „Опечалените", поставени над бронзовата скулптура на Изабела. Историците на изкуството обикновено приписват резбите на Ян Борман Младши, а отливките на Рениер ван Тиенен. Опечалените дрехи са от по-ранна мода от тези на Изабела, вероятно защото опечалените са копирани от по-стари гробници.

По време на Иконоборческото въстание от 1566 г. радикални протестанти унищожават изображения в католически църкви и манастири. Унищожаването е оправдано с твърдението на Калвин, че всички изображения в църквите са идолопоклоннически и трябва да бъдат премахнати. В резултат на това гробът на Изабела е лишен от украсата си и Опечалените изчезват. През 1691 г. бургмайстерите на Амстердам купуват статуите, които според тях представляват графовете и графините на Холандия. Питер де Вос, чиновник на секретариата, продава статуите, които вероятно е наследил от баща си. В замяна Де Вос получава годишна пенсия от 150 гулдена. Умира през 1721 г.; следователно градът е платил на Де Вос около 4500 гулдена за Опечалените.

Статуи на Опечалените

Опечалените не са най-близкото семейство на Изабела: те представляват нейните предци. Два портрета са идентифицирани като император Лудвиг IV Баварски (с императорската корона и кълбо) и Албрехт Баварски с кръста на Свети Антоний около врата. Тези портрети са идентифицирани въз основа на списък с имена, публикуван през 1695 г. от Даниел Папеброкиус. Статуите разкриват дрехите, носени от бургундските благородници през Късното средновековие. Необичаен аспект е количеството плат, използван в дрехите: ръкавите са изключително дълги, както и мантиите. Носят се различни видове шапки, както от мъжете, така и от жените, като жените са с бръснати глави, както е на мода в онези времена. Статуите са изложени в Държавния музей на Амстердам през 1887 г. Останалата част от гробницата, заедно със статуята на Изабела, са в Катедралата на Антверпен. Нищо повече от обзавеждането на гробницата не е оцеляло.

Мария Бургундска, дъщеря

∞ 30 октомври 1454 г. в Лил за за Шарл Дръзки (* 10 ноември 1433, Дижон, † 5 януари 1477, Нанси), последният херцог на Бургундия, от когото има една дъщеря:

  • Isabella's weepers, Ten Statues from a Burgundian Tomb by F. Scholten
  • Surviving statuettes from Isabella's tomb at Rijksmuseum, Amsterdam.
  • Isabel de BourbonThe Peerage. 29 април 2009.
  • Taylor, Aline, Isabel of Burgundy
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Isabella of Bourbon в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​