Доминиканска република
- Не бива да се бърка с Доминика.
Доминиканска република República Dominicana | |
Девиз: Dios, Patria, Libertad „Бог, Родина, Свобода“ | |
Химн: Quisqueyanos Valientes | |
Местоположение на Доминиканската република | |
География и население | |
---|---|
Площ | 48 670,82 km²[1] (на 128-о място) |
Води | 0,7 % |
Климат | екваториален |
Столица | Санто Доминго |
Най-голям град | Санто Доминго |
Официален език | |
Религия | 66,7 % християнство – 44,3 % католици – 21,3 % протестанти – 1,1 % други християни 29,6 % нерелигиозност 0,7 % други религии 2,0 % без отговор |
Демоним | доминиканец |
Население (2022) | 10 694 700 (на 87-о място) |
Население (2018) | 10 878 246 |
Гъстота на нас. | 221 души/km² (на 65-о място) |
Градско нас. | 82,5 % (на 37-о място) |
Управление | |
Форма | унитарна президентска република |
Президент | Луис Абинадър |
Вицепрезидент | Ракел Пеня де Антуня |
Организации | ООН |
Законодат. власт | Конгрес |
Горна камара | Сенат |
Долна камара | Камара на депутатите |
История | |
Независимост | 1 декември 1821 г. |
Първа република | 1844 – 1861 г. |
Испанска окупация | 1861 – 1865 г. |
Независимост | 16 август 1863 г. |
Втора република | 11 юли 1865 г. |
Щатска окупация | 5 май 1916 г. |
Трета република | 12 юли 1924 г. |
Гражданска война | 24 април 1965 г. |
Четвърта република | 1 юли 1966 г. |
Конституция | 13 юни 2015 г. |
Икономика | |
БВП (ППС, 2022) | 254,99 млрд. щ.д. (на 65-о място) |
БВП на човек (ППС) | 23 983 щ.д. (на 68-о място) |
БВП (ном., 2022) | 109,08 млрд. щ.д. (на 67-о място) |
БВП на човек (ном.) | 10 259 щ.д. (на 94-то място) |
ИЧР (2021) | 0,767 (висок) (на 80-о място) |
Джини (2020) | 39,6 (среден) |
Прод. на живота | 73,9 години (на 90-о място) |
Детска смъртност | 28,0/1000 (на 50-о място) |
Грамотност | 91,8 % (на 109-о място) |
Валута | Доминиканско песо (DOP) |
Други данни | |
Часова зона | AST (UTC−4) |
Автомобилно движение | дясно |
Код по ISO | DO |
Интернет домейн | .do |
Телефонен код | +1 – 809; +1 – 829; +1 – 849 |
ITU префикс | HI |
Официален сайт | www.dominicanrepublic.com |
Доминиканска република в Общомедия |
Доминиканската република или Доминикана (на испански: República Dominicana, МФА [re'puβlika domini'kana]) е страна, която заема две трети от остров Испаньола и граничеща с Хаити.[2] Именно оттук е започнало завладяването на Американския континент.
История
[редактиране | редактиране на кода]- 1492 г. – островът е открит от Христофор Колумб и е наречен Еспаньола. Около 1 млн. индианци – кариби, са убити за 150 г.;
- 1496 г. – основан е град Санто Доминго, първият град на американския континент;
- 1697 г. – западната част е предадена на Франция;
- 1795 г. – целият остров е завладян от Франция;
- 1808 г. – Испания отново завладява Санто Доминго;
- 30 ноември 1821 г. – страната е освободена от испанско господство и става част от Колумбийската федерация;
- 1822 г. – превзета е от Република Хаити;
- 1844 г. – антихаитянско въстание и провъзгласяване на Доминиканската република;
- 1916 – 1924 г. – страната е окупирана от САЩ;
- 1930 – 1961 г. – Доминиканската република се управлява от диктатора Рафаел Леонидас Трухильо;
- 1965 г. – въстание против хунтата, намеса на САЩ и намеса на ООН;
- 1984 г. – демократични избори.
География
[редактиране | редактиране на кода]Доминиканската република е разположена в източната част на остров Испаньола – втория по големина остров от архипелага на Големите Антилски острови. Площта на страната е 48 730 км², което я прави втора по големина измежду всички Антилски държави, след Куба. Столицата на страната е град Санто Доминго, разположен на южния бряг на страната.
На територията на страната са разположени четири важни планински вериги. Най-северната верига е Кордилера Септентрионал, която се простира от северозападното крайбрежно градче Монте Кристи, разположено близо до границата с Хаити, до полуостров Самана на изток. Веригата е успоредна на крайбрежието на Атлантическия океан. Най-високата планинска верига в Доминиканската република, а и в целия Карибски басейн е Кордилера Сентрал. В тази планина са разположени четирите най-високи върха в Карибския басейн – Пико Дуарте (3098 м), Ла Пелона (3094 м), Ла Русиля (3049 м) и Пико Йаке (2760 м). В югозападната част на страната, южно от Кордилера Сентрал, са разположени други две планински вериги. Едната от тях е Сиера де Нейба, а другата е Сиера де Баоруко, която е продължение на планината Масиф де ла Селе в Хаити. Освен тези четири основни планински вериги, в страната са разположени и други, по-малки планини като Кордилера Ориентал, Сиера Мартин Гарсия, Сиера де Ямаса и Сиера де Самана.
Освен с планинските си вериги, Доминиканската република се слави и с долините и равнините си. Между Кордилера Сентрал и Кордилера Септентрионал е разположена богатата и плодородна долина Сибао. В тази важна долина са разположени град Сантяго де Лос Кабайерос и повечето от обработваемите земи на страната. По-малко плодородна е полусухата долина Сан Хуан, разположена южно от Кордилера Сентрал. Още по-суха е долината Нейба, закътана между Сиера де Нейба и Сиера де Баоруко. Районът около град Енрикийо в страната е под морското равнище, с горещ, сух климат и обстановка, наподобяваща пустиня. В страната има също други, по-малки долини като Констанза, Жарабакоа и др.
Политика
[редактиране | редактиране на кода]Президентска република. Глава на държавата и правителството – президент, избиран за 4 години. Законодателната власт принадлежи на Национален конгрес, състоящ се от Сенат (30 членове) и Палата на депутатите (149 членове), избирани за 4 години.
Административно деление
[редактиране | редактиране на кода]Доминиканската република има 31 провинции и 1 национален (столичен) окръг.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Населението на Доминиканската република, според преброяването на ООН през 2007 г., е приблизително 9 760 000 души, което поставя страната на 82-ро място по население сред общо 193 държави в света. През 2007, 5 % от населението на страната е над 65-годишна възраст и 35 % е под 15-годишна възраст. На всеки 100 жени се падат по 103 мъже. Според ООН, годишният прираст на населението за 2006 – 2007 е 1,5 %, с прогноза през 2015 г. населението на страната да се увеличи до 10 121 000 души.
Доминиканското правителство оцени гъстотата на населението през 2007 г. на 192 души/км² и съобщи, че градското население в страната възлиза на 63 %. Южните крайбрежни равнини и долината Цибао са най-гъстонаселените места в страната. Столицата, град Санто Доминго има население от 3 014 000 души през 2007. Други важни градове са Сантяго де лос Кабайерос (население 756 000 души), Ла Романа (250 000), Сан Педро де Макорис, Сан Фелипе де Пуерто Плата и Консепсион де ла Вега.
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]Слабо развита, аграрна страна. Основа на икономиката е селското стопанство, в което са заети 50 % от работещите в страната. Основни култури – захар, банани, ориз, какао, кафе, бобови, тютюн. Селскостопанските площи заемат 40 % от територията на страната. Развито е пасбищното животновъдство. Промишлеността е представена от малки предприятия за преработване на суровини и производство на потребителски стоки. Най-добре развит отрасъл е производството на захар. В последните години се появяват предприятия на химическата промишленост и производството на тъкани от изкуствени влакна. Има залежи на боксити, желязна руда, медна руда, мрамор, злато, кобалт и титан. Известна е и с пурите, които се произвеждат, определяни като едни от най-качествените и скъпи в света.