Дисоциацията е неочаквано частично или пълно разпадане на нормалната интеграция на съзнанието на личността или психологическото функциониране, което не може да бъде лесно обяснено от личността. Дисоциацията е душевен процес, който прекъсва връзките между мислите, спомените, чувствата, действията или чувството за идентичност на личността.[1] Дисоциацията е нормален отговор на травма и позволява на ума да се дистанцира от преживяванията, които са прекалено много за психиката по това време.[2] Дисоциативните разпадания може да засегнат всеки аспект на личностното функциониране.[3][4][5][6] Макар че някои дисоциативни разпадания включват амнезия, повечето от дисоциативните събития не включват.[7] Докато дисоциациите са обикновено неочаквани, те типично се преживяват като обезпокоителни, автономни смущения в обикновените начини на личността да отговаря и функционира. Поради тяхната неочаквана и широко необяснима природа, те са явяват изключително изваждащи от равновесие. Дисоциацията е често завършващ механизъм за оцелели от травма.
↑Dell PF. The multidimensional inventory of dissociation (MID): A comprehensive measure of pathological dissociation // J Trauma Dissociation 7 (2). 2006. с. 77–106.
