Гъвкав магнитен диск

Гъвкавият магнитен диск (на английски: floppy disk), наричан също дискета или флопи диск, представлява преносим носител на цифрова информация.

Сравнение между 8“, 3,5“ дискети и USB флаш

Устройство

Това е гъвкав диск, направен от пластмаса – двуосно ориентиран полиетилентерефталат (boPET), известен с търговското си название майлар (Mylar), покрит с тънък магнитен слой и затворен в защитна опаковка.

Квадратната по форма опаковка е покрита отвътре с мека материя, намаляваща триенето и статичното електричество, предизвикано от въртенето.

Дискетата има две повърхности, като с магнитно покритие са покрити и двете. Върху повърхностите с покритие могат да се записват данни. В средата на диска има отвор, където той се захваща от механизма с цел въртене.

Записът и четенето на дискети стават чрез флопи-дисково устройство (ФДУ), почти винаги наричано просто „флопи“. Информацията се записва на „пътеки“ – концентрични окръжности. Броят на пътеките, които могат да се запишат на 1 инч се нарича радиална, пътечкова или напречна плътност на записа и се измерва в „пътеки на инч“ (от англ. „tracks-per-inch, TPI). Пътеките се номерират от 0, като най-външната е нулевата. Всяка пътека е разделена на сектори.

Броят на пътеките и секторите в една пътека зависи от флопидисковото устройство. Преди запис дискетата се форматира със съответния брой пътеки. Форматирането е именно процесът на създаване на пътеки и сектори. Устройствата, работещи с много пътеки и сектори на пътека, могат да работят и с по-малко, за съвместимост с по-старите устройства.

Съществуват и програми, с които дискетите се форматират с нестандартен брой пътеки/сектори. Така например, българските дискети 1,2 MB даваха много грешки при стандартен формат и масово се форматираха на 800 KB. Вносните обаче спокойно работеха на 1,6 MB. Windows 95 се разпространяваше на 1,44 MB дискети, форматирани на 1,68 MB.

Капацитет

Капацитетът на една дискета (в байтове) се пресмята като произведение на:

– броя на повърхностите

– броя на пътеките върху една повърхност

– броя на секторите върху една пътека

– размера на сектора в байтове

Формати

Форматът (предвид на физическия размер) на гъвкавите дискове основно се посочва в инчове (“), като най-разпространените размери са:

диаметър 8“ (~200 mm), капацитет от 80 KB до 1,2 MB
диаметър 5,25“ (~130 mm) капацитет от 110 KB до 1,2 MB
диаметър 3,5“ (~90 mm) капацитет от 720 KB до 2,88 MB

Сравнително малко разпространение имат по-модерните LS-120 (3,5“, 120 MB) и LS-240 (3,5“, 240 MB) дискети. Това са магнитни дискове със свръхвисока плътност на записа с лазерно позициониране на главите (LS е абревиатура от Laser Servo). Известни са също като SuperDisk. Устройствата за LS-120 поддържат четене и запис и на обикновени 3,5-инчови дискети, с които LS-120 са подобни по габарити и основни части. Стандартът е разработен през 1990-те от компаниите Imation, Compaq, Matsushita-Kotobuki (Panasonic) и OR Technology. SuperDisk няма нищо общо със SuperDrive, запазена марка на Apple.

История

Първите комерсиално успешно флопи дискове са разработени в края на 1960-те години и са с диаметър от 6 инча (203 mm).^[1]^[2] Те се появяват на пазара през 1971 г. като част от продуктите на IBM, а от следващата година се продават и отделно от Memorex и други.^[3] Тези дискове се произвеждат и подобряват от IBM, Memorex, Shugart Associates и Burroughs Corporation.^[4] Въпреки че IBM ги наричат „Дискета тип 1“, индустрията продължава да ги нарича „флопи дискове“.

Производство в България

Производството на дискети в България започва в началото на 80-те години в завод „Динко Баненкин“ – до село Драгор, община Пазарджик. Първоначално се произвеждат само 8" дискети, но от 1984 година започва производството на 5,25" дискети, а от 1988 г. – и 3,5" такива. Заводът е в първата десетка в света по произведени дискети през периода 1990 – 1994 г.

Производство на 3,5" дискети започва малко по-късно и в завода в град Пловдив, но така и не достига до големи размери, поради недоокомплектовка на линията за производство.

Днешно положение

Въпреки многото си недостатъци (чувствителност към магнитни полета и недостатъчен още от средата на 90-те години на 20-и век капацитет), форматът 3,5“ просъществува на пазара повече от 25 години, отстъпвайки едва след появата на достъпни по цена флаш-памети. От март 2011 г. фирмата Sony официално прекратява производството и продажбата на дискети 3,5“, слагайки точка в историята на дискетите.

Вижте също

Запаметяващо устройство на гъвкав магнитен диск

Източници

↑ The Designer's Guide to Disk Drives. 1st. Reston, Virginia, USA, Reston Publishing Company, Inc. / Prentice-Hall Company, 1985. ISBN 0-8359-1268-X.
↑ PC World announces the end of the floppy disk // The Daily Telegraph, 30 януари 2007. Архивиран от оригинала. Посетен на 22 юни 2011.
↑ 1971: Floppy disk loads mainframe computer data // Computer History Museum. Архивиран от оригинала на 8 декември 2015. Посетен на 1 декември 2015.
↑ Five decades of disk drive industry firsts // Архивиран от оригинала на 26 юли 2011. Посетен на 15 октомври 2012.

[Teja_1985-1] The Designer's Guide to Disk Drives. 1st. Reston, Virginia, USA, Reston Publishing Company, Inc. / Prentice-Hall Company, 1985. ISBN 0-8359-1268-X.

[Fletcher-2] PC World announces the end of the floppy disk // The Daily Telegraph, 30 януари 2007. Архивиран от оригинала. Посетен на 22 юни 2011.

[3] 1971: Floppy disk loads mainframe computer data // Computer History Museum. Архивиран от оригинала на 8 декември 2015. Посетен на 1 декември 2015.

[4] Five decades of disk drive industry firsts // Архивиран от оригинала на 26 юли 2011. Посетен на 15 октомври 2012.

[1]

[2]

[3]

[4]